ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№275/21.05.2020г.
гр.
Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело № 173/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК,
образувано по жалба на Ш.Р.Ш., чрез адв.Й. *** против решение № 34/14.02.2020г.
на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 138/2019г., с което е отхвърлен
предявения от въззивника против М.Х.Д. иск за заплащане на сумата от
142 000 лева, претендирана като дължима по договор за заем от
09.04.2014г., на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така
обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, и в противоречие с установеното по делото. Твърди се, че
съдът е направил изводи въз основа на незаявени твърдения и възражения,
недоказани твърдения на ответната страна, превратно тълкуване на ангажирани по
делото доказателства, част от които са неотносими и недопустими, в резултат на
което необосновано е приел за основателни твърденията на ответницата за
съществуващ между страните договор за заем от 2013г., по силата на който тя е
негов заемодател, както и че процесната сума от 142 000 лева съставлява
погашение на част от негово задължение по този договор. Излагат се подробни
доводи по съществото на спора.
Иска
се от настоящата инстанция да отмени атакуваното решение и постанови акт, с
който да уважи предявения иск за връщане на сумата от 142 00 лева като дадена
по договор за заем, евентуално като получена без основание.
Направени
са и искания за събиране на доказателства – задължаване на ответната страна да
представи в оригинал приети от първоинстанционния съд писмени доказателства /запис
на заповед, разписки и квитанции/, както и същата да се яви в с.з. по реда на
чл.176 ГПК, за да отговори на подробно посочени в жалбата въпроси. Тези искания
са обосновани с доводи за допуснато процесуално нарушение от съда – отказ да
сезира компетентните органи за противоправно владеене и използване от
ответницата на тези оригинали, недопускане на всички поискани въпроси при
първия разпит по реда на чл.176 ГПК, както и с оглед настъпили нови
обстоятелства, установени при разпита на свидетелите и постъпили справки от
НАП.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – М.Х.Д., с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че
изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска е правилен и
законосъобразен. Оспорва направените с въззивната жалба доказателствени искания
като преклудирани.
Въззивната жалба е подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Отчитайки предмета на спора, правилата
за разпределение на доказателствената тежест и извършените от страните и
първоинстанционния съд процесуални действия, съдът намира исканията по
доказателствата за неоснователни.
Писмените доказателства, чиито оригинали
се иска да бъдат представени са приети в заверени преписи в първото по делото
с.з. Автентичността на същите, вкл. и твърденията относно това кой е положил
подпис за платец на част от разписките не са оспорени в това с.з. Ирелевантно
за настоящия процес е дали държането на оригиналите от страна на въззиваемата е
правомерно или не, поради което и непроизнасянето на окръжния съд по повод
направено искане за сезиране на Прокуратурата не съставлява процесуално нарушение
по см. на чл.266 ал.3 ГПК.
Неотносими към предмета на спора, в
частност към обстоятелства, доказването на които е в тежест на ищеца са и
въпросите, които се иска за бъдат зададени на ответната страна по реда на
чл.176 ГПК. Същите не са обусловени и от изложени факти в показанията на
разпитаните по делото свидетели, респ. прието удостоверение от НАП, а дори и
това да беше така, то това искане е следвало да бъде направено в с.з., в което
е извършен разпита им, съответно писменото доказателство е било прието. Ето
защо, по отношение на това искане е налице и настъпила преклузия. Не е налице и
хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК доколкото в проведеното на 26.11.2018г. с.з.
съдът е допуснал всички зададени от въззивника въпроси към въззиваемата, вкл. и
уточняващите, направени в това с.з.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на въззивника за задължаване на ответната страна да
представи в оригинал приети от първоинстанционния съд писмени доказателства
/запис на заповед, разписки и квитанции/, както и същата да се яви в с.з. по
реда на чл.176 ГПК, за да отговори на подробно посочени в жалбата въпроси.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в с.з. на 24.06.2020г.от 10.30ч. часа, за което да се
призоват страните, по възможност по телефон и връчване на препис от настоящото
определение по ел.поща, посочена в пълномощните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.