Определение по дело №3/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260067
Дата: 1 февруари 2021 г.
Съдия: Катя Йорданова Господинова
Дело: 20212100600003
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    28    /  01.02.2021 г.  гр.Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      Наказателен състав,

на   първи февруари                       две хиляди двадесет и първа година,

в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА

  СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                                               

като разгледа докладваното

от съдията-докладчик ГОСПОДИНОВА

ВЧНД № 3 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и сл. от НПК.

          С Определение № 260374 от 10.11.2020г., постановено по ЧНД № 4572/2020г, Районен съд Бургас е отменил Постановление от 15.10.2020г. на Районна прокуратура Бургас за прекратяване на досъдебно производство № 367/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас /пор. № 3265/2017, вх. № 8240/2017г. на РП-Бургас/, образувано за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал представителят на РП-Бургас, който в законоустановения срок го атакува с протест, като неправилен и незаконосъобразен. В общ план, възраженията на прокурора в протеста се свеждат до следното: в хода на производството били извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, чрез които фактическата обстановка била изяснена изцяло, но анализът на събраните доказателства не позволявал извод за извършено престъпление от субективна страна; в разпита на свид. Г. липсвало самопризнание за извършеното и се установявало, че докато същият присъствал на форум, наречен „Международен кантонски панаир“ му били представени няколко вида бонбони с изобразени на опаковките им животни, измежду които той избрал тези с поставена котка на тях, а впоследствие производителят му изпратил бонбони, с изобразена на тях фигура на защитената марка „Hello Kitty”; от събраната документация се доказвало, че между клиента (Г.) и продавача на стоката, намиращ се в ************, не бил уточнен дизайнът на бонбоните; свид. Г. не знаел какво му е било изпратено до момента, в който те били задържани на Митница-Бургас; наред с процесните бонбони свид. Г.бил закупил и други продукти, които не били предмет на наказателно-правна защита, а това сочело, че той не бил проявил особена взискателност по отношение на спецификите на стоките. Прокурорът твърди още, че не е, а и не може да бъде доказано, че изображението на опаковката на бонбоните, намиращо се под защита на марката „Hello Kitty”, е това, което Г. бил видял в ******. Предлага атакуваното определение да бъде отменено.

По делото е постъпило и възражение от адв. Ф.Б. от САК – упълномощен представител на притежателя на търговската марка „Hello Kitty”, в което се съдържат съображения за неоснователността на протеста. Същата счита, че доказателствената съвкупност опровергавала изцяло твърденията на свид. Г., на които неправилно прокурорът дал вяра, и от които именно се извеждала субективната страна на престъплението. Общото количество на поръчаната от свид. Г. стока, и стойността ѝ, били внушителни, а такива поръчки не се правели без предварителни писмени спецификации и уточнения на различни детайли, сред които и търговската марка. Правилно съдът преценил, че регистрите за търговските марки били общодостъпни и всеки търговец преди да осъществи внос в страната бил длъжен да провери дали с действията си няма да наруши чужди права. Намира за необосновани доводите на прокурора, че била направена грешка от дизайнера на стоката, тъй като свид. Г. твърди, че е видял изображението на международния форум, т.е. бонбоните вече са били с готов дизайн и не е имало нужда от последващ такъв. Моли протестът да бъде отхвърлен.     

        Бургаски окръжен съд след като се запозна с доводите във въззивния протест и възражението, и материалите по ДП № 367/2017г. по описа на ОД на МВР-Бургас, установи следното:

Частният протест е подаден от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния срок по чл. 234 ал. 7 от НПК, въз основа на което се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е изцяло неоснователен.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от РП-Бургас за това, че на 11.08.2017г. в гр. Бургас, в Митница Бургас, неизвестен извършител използвал в търговската си дейност, по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО, като извършил внос на 196 бр. колети, съдържащи по 12 бр. кутии, всяка с по 24 бр. гумени бонбони, означени с марката „Hello Kitty”, без съгласието на **********.- притежател на изключителните права, представлявано на територията на Република България от адв. Ф.Б., гореупоменатата марка, обект на това изключително право, без правно основание – престъпление по чл.172б , ал. 1 от НК.

В хода на воденото разследване са извършени множество разпити на свидетели, изготвени са оценителна, маркова и техническа експертизи и са приобщени многобройни писмени доказателства, включително относно проведена комуникация между свид. Г.и производителя на стоката, ведно с превод към нея, писма и справки от различни институции, документация, имаща отношение към извършената доставката на бонбони и дейността на дружеството „********* – получател на стоката, протоколи за извършени проверки и други. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 15.10.2020г. наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство, тъй като счел, че от доказателствата по делото не се установявал умисъл в действията на свид. Г., поради което извършеното не съставлявало престъпление чл. 172б ал. 1 от НК.   

Установената от прокурора с постановлението фактическа обстановка по делото, идентична с възприетата от районния съд, е правилна, поради което не е необходимо нейното цялостно повтаряне в настоящото изложение. Същата не се оспорва и от представителя на притежателя на марката.

Обилният доказателствен материал, съдържащ се в кориците на досъдебното производство, мотивира у настоящия състав извод, че в хода на разследването са положени необходимите и изискуеми от закона усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото, с което е разкрита обективната истина - така както повелява принципът, заложен в нормата на чл. 13 от НПК. При така установената фактическа обстановка обаче, както коректно е констатирал районният съд, прокурорът е постановил необоснован и неправилен акт, тъй като отделните доказателствени източници не са обсъдени подробно, тълкувани са превратно и следователно от тях не е изведено действителното им съдържание.

Няма спор, а и от доказателствата по делото (в частност от протокола за извършена митническа проверка № 2679/BG001000 от 11.08.2017г. и показанията на свидетелите И. П. и Д. С.) е видно, че на 11.08.2017г. в митническо хале, разположено на територията на пристанище Бургас, посочените свидетели при извършена от тях в рамките на компетентностите им служебна проверка на контейнер № TEMU0358509, съдържащ различни видове стока, установили, че опаковките на стоките по позиция № 2 на декларацията за внос, описани като „гумени бонбони с плодов вкус“ - 196 колета, с по 12 кутии в тях, всяка съдържаща по 24 пакета бонбони, били с фигуративно изображение на герой от търговската марка „Hello Kitty“, поради което тази стока била задържана с разписка № 00370/11.08.2017г. Изпращачът на стоката - ********, ***************/, и нейният получател – „**********, ЕИК ******, също се установяват по категоричен начин от приложените фактура № SI170509 от 09.06.2017г. /л.35, т.1 от досъдебното производство/, митническата документация и показанията на свидетелите К. Г. и П. Д.. Също така липсва спор, че именно К. Г. като собственик и управител на фирмата-получател е направил поръчката към производителя-изпращач.   

Търговските марки „Hello Kitty“, видно от представените от свид. Б.а документи, от писмо от патентно ведомство на Република България с изх. № 24-00-399/1 от 08.10.2018г. и извършената по делото маркова експертиза, са регистрирани съгласно Регламент № 207/2009г. на Съвета относно марката на Европейския съюз и са действащи на територията на Република България, а техен притежател е *************. За тези марки липсват вписани лицензионни договори със „******* или с физическото лице К. С. Г..  Вещото лице по марковата експертиза, в чиято компетентност съдът не намери основание да се съмнява, е достигнало до извод, че съществува сходство между изобразените върху процесните пакети с бонбони знаци и регистрираните марки „Hello Kitty“, а също така е установило и идентичност между самите веществени доказателства (пакетите с бонбони) и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.

Изводите на БРС в атакуваното определение са обосновани и съответстват на събраните по делото доказателства, съобразени са с материалния наказателен закон и по същество са правилни, поради което въззивната инстанция ги споделя изцяло.

В съответствие с теорията и практиката, районният съд коректно е очертал обстоятелствата, които следва да са налице, за да се приеме, че е осъществен съставът на престъплението от обективна и субективна страна, а също е посочил и разпоредбите от Закона за марките и географските означения (отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г., но действащ към момента на извършване на деянието – 11.08.2017г.), чието съдържание е относимо към обсъжданата наказателноправна норма. Използването в търговската дейност на знаци, сходни с марката, чийто притежател на изключително право не е дал съгласие за това и тези знаци са обективно годни да доведат до объркване на потребителите, че това е именно защитената марка, е инкриминирано в нормата на чл. 172б, ал. 1 от НК. Експертното заключение не оставя съмнение, че това обстоятелство е налице , както беше посочено то е установило сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки, както и между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки „Hello Kitty” са получили закрила - подробно описани в експертизата. Това сходство може да предизвика объркване на потребителите, състоящо се в свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки. Събрани са еднозначни гласни, писмени и веществени доказателства, подкрепени от заключението на вещото лице, водещи до извод, че съставът на чл. 172б, ал.1 от НК е осъществен от обективна страна, което е всъщност е прието и от прокурора. Според настоящия състав, тези доказателства обаче сочат , че деянието е осъществено и от субективна страна.

Правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание, че прокурорът е следвало да обсъди по-задълбочено водената между купувача и продавача кореспонденция. В нея се съдържа информация, от която не може да се направи извод, че свид. Г. е указал премахването на фигуративното изображение, сходно с това на защитената от закона марка, а това би било и нелогично, предвид обстоятелството, че същият сам е избрал именно него измежду множеството стоки, предлагани от този производител. От разменените между тях съобщения е видно, че Г. единствено е изпитвал притеснения от оставеното лого на компанията-производител върху опаковките. Не става ясно за съда как от това писмено доказателство, законосъобразно приобщено по делото, прокурорът е извел извод, че свид. Г. е искал премахване изображението на котката от пакетите. В тази връзка, прокурорът е приел, отново само въз основа на посоченото от свидетеля Г., че същият не е знаел каква ще е стоката, тъй като тя била означена във фактурата като „бонбони с плодов вкус“. Също така е посочил в протеста, че фигуративното изображение върху стоката се дължало на „грешка в дизайна“. И тук приетото е противно на изводимите от доказателствените източници обстоятелства. От представената кореспонденция е видно, че дизайнът на стоката, отнасящ се до изобразеното на нея животно – котка, не е бил променян изобщо, тоест продуктът е доставен във вида, в който е бил поръчан от Г.. Най-голямо недоумение буди изложеното както в прекратителното постановление, така и в протеста пред настоящата инстанция, че при разпитите си свид. Г. бил казал, че е видял изображение на „коте, а не самата фигурка на котката, която е под защита, като продукт“, а също и че по делото нямало „самопризнание, че изображението, което е договорил /бел. свид. Г./ в ****** и това, което му е изпратено впоследствие са едно и също.“ Най-напред следва да се посочи липсата на спор в теорията и практиката, че субективната страна, намеренията и целите на извършителя, се извеждат от обективно, реално извършените фактически действия от него. В контекста на изложеното, твърденията на свид. Г. не могат да служат като абсолютно и категорично доказателство за намеренията на същия. Въпреки това обаче, не може да се пропусне факта, че в хода на разследването посоченият свидетел е дал многократно показания, но в разпита си, извършен на 05.01.2018г. /том 2, л.31, изречение последно от досъдебното производство/ Г. е изложил следното: „…Задържаните /бел. пликовете с желирани бонбони/ са същите каквито бях избрал изображението на пликчето с бонбоните.“ В същите показания, абзац 6, той посочва и следното: „Получих това, което бях поръчал.“. Казаното не оставя съмнение, че дори според дееца не е налице „грешка в дизайна“, а производителят-изпращач е изпълнил поръчката в съответствие с исканията на клиента си – свид. Г., действащ като управител на „**********. Към този момент, версията на свидетеля е била, че е харесал „котето“, но не е знаел, че то представлявало „нечия интелектуална собственост“. Даването на различни показания по отношение на едно и също обстоятелство със сигурност предполага поне задълбоченото му обсъждане  от страна на прокурора. Това не е сторено и само по себе си не позволява на съда да разбере защо прокурорът е счел, че липсата на субективната страна на престъплението е безспорно доказана и защо в основата на този извод е поставена точно тази част от показанията на Г..

За настоящия състав е абсолютно нелогичен и изводът, че търговец, занимаващ се с търговска дейност от около 10 години (към момента на извършване на деянието), както сам посочва свид. Г. и то приоритетно със сладкарски изделия, не може да разпознае добре известна марка от десетилетия и разпространена широко в световен мащаб. Същевременно митническите служители са констатирали това обстоятелство незабавно, в момента на проверката. Съжденията на прокурора, че липсата на умисъл в действията на Г.и непроявената от него „особена взискателност“, се извеждала, макар и косвено от обстоятелството, че заедно с процесните по делото стоки, предназначени за същия и намиращи се в контейнера, били и други стоки, чиито марки не били защитени, респ. не били регистрирани по съответния ред, са абсолютно несъстоятелни. Несериозно е да се твърди, че Г., като търговец с посочения по-горе опит е сключил сделка за стока, която видно от оценителната експертиза би реализирал на обща стойност 186 278,40 лева (цена за имитация в експертизата), без да прояви „взискателност“. Според настоящия състав именно размерът на продажната цена и възможната печалба от нея (предвид реално заплатената за нея сума – 7453,92 долара), равняваща се на около 405 минимални работни заплати, определени към 11.08.2017г., са мотивирали свид. Г. да поръча процесната стока с поставеното върху нея фигуративно изображение, сходно с това на марката „Hello Kitty“, знаейки, че по този начин ще продаде стоката по-бързо и лесно, предвид известността на марката. Той е действал  с ясното съзнание, че не е сключил лицензионно споразумение с притежателя на изключителното право за тази марка,за да поръчва стоки с това изображение.

За пълнота, но също и поради изложеното от прокурора, настоящият състав следва да отбележи, че в приложената към пратката фактура № SI170509 от 09.06.2017г., издадена от ************, процесните вещи също не са наименувани със защитената марка, а са посочени като „Fruit Gummy Candy“. Това обаче не може да служи като доказателство за липса на субективен елемент, а единствено сочи, че свид. Г. не е бил въведен в заблуждение, че купува оригинални стоки на „Hello Kitty“. Деянието в настоящия случай касае неоригинални стоки - такива, чието изображение е сходно на знака, регистриран като търговска марка по чл. 10 от ЗМГО (отм.),безспорно установено, тоест предмет на делото са фалшификати и е нормално и разбираемо в приложената фактура да не е вписано наименованието на оригиналната марка, с оглед по-трудното им установяване от съответния орган при извършена например проверка само по документи.

Свид. П. Д. е бивш служител в „******** и от показанията му, както и от тези на Г. се установява, че също е присъствал при посещението на последния на форума в ********. В принципен план, показанията му е следвало да се обсъдят обстойно и с особено внимание, тъй като същият е работил за свид. Г., което е основание да се счита за относително заинтересован. В последна сметка обаче те допринасят за изясняване на обстоятелствата, очертани в чл.102 от НПК, доколкото от тях се извежда, че двамата са били на форума, предложени им са били различни модели на стоки с изобразени върху тях животни, след което свид. Г. е избрал този с поставено изображение на коте. Изложеното от него относно предлаганите на форума стоки ,че считал същите за снабдени с всички необходими за продажбата им документи, представлява едно изложение на субективни усещания, които този свидетел е имал, но не могат да служат като доказателство за това дали свид. Г. е имал същото субективно отношение към тези стоки и по-важното, дали е поръчал умишлено стоките с изобразена на тях „котка“, сходна с марката „Hello Kitty“, или не.

Приемайки единствено въз основа на личните показания на свидетеля Г., че поради непроявена достатъчна взискателност към осъществяваната от него търговска дейност е поръчал по невнимание сходни със защитена марка стоки, чиято обща продажна стойност в търговската мрежа възлиза на 186 278,40 лева, деянието не е съставомерно от субективна страна, прокурорът на практика е дерогирал разпоредбата на чл.172б, ал.1 от НК и в този смисъл разсъжденията на районния съд са изцяло правилни и обосновани. Допускането на произвол в търговските отношения, в частност предоставянето на възможност безнаказано да се използват защитени от закона и международните регламенти марки, без позволението на притежателя на изключителното право на тези марки, би застрашило изцяло търговския оборот и е в пряк конфликт с непосредствения обект на защитата, предоставяна от разпоредбата на чл. 172б ал.1 от НК - безпрепятственото упражняване правата на правопритежателя на търговската марка. 

При тези категорично установени обстоятелства, наказателното производство е било прекратено в нарушение на закона и в противоречие на събраните по делото доказателства,от които по категоричен начин се установява,че от обективна и субективна страна св.Г. е осъществил състава на престъплението. Настоящият състав счита, че извършването на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК се установява по несъмнен начин, като единствено в правомощията на прокуратурата е обаче да прецени дали да повдигне обвинение или не. Казаното налага по досъдебното производство да се направи нов, обстоен, пълен и всестранен анализ на доказателствения материал в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Въз основа на така посоченото, въззивната инстанция счете протеста на РП-Бургас за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение, а определението на първоинстанционния съд , да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         С оглед гореизложеното, на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260374 от 10.11.20г. постановено по ЧНД № 4572/2020г по описа на Районен съд - Бургас.

      Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: