№ 28
/ 01.02.2021 г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателен състав,
на първи февруари две хиляди двадесет и първа година,
в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното
от
съдията-докладчик ГОСПОДИНОВА
ВЧНД № 3 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 243 ал. 7 и сл. от НПК.
С Определение
№ 260374 от 10.11.2020г., постановено по ЧНД № 4572/2020г, Районен съд Бургас е
отменил Постановление от 15.10.2020г. на Районна прокуратура Бургас за
прекратяване на досъдебно производство № 367/2017г. по описа на ОД на МВР –
Бургас /пор. № 3265/2017, вх. № 8240/2017г. на РП-Бургас/, образувано за
извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Недоволен
от постановения съдебен акт останал представителят на РП-Бургас, който в
законоустановения срок го атакува с протест, като неправилен и
незаконосъобразен. В общ план, възраженията на прокурора в протеста се свеждат
до следното: в хода на производството били извършени всички необходими и
възможни процесуално-следствени действия, чрез които фактическата обстановка
била изяснена изцяло, но анализът на събраните доказателства не позволявал
извод за извършено престъпление от субективна страна; в разпита на свид. Г. липсвало самопризнание за извършеното и се установявало, че докато
същият присъствал на форум, наречен „Международен кантонски панаир“ му били
представени няколко вида бонбони с изобразени на опаковките им животни, измежду
които той избрал тези с поставена котка на тях, а впоследствие производителят
му изпратил бонбони, с изобразена на тях фигура на защитената марка „Hello
Kitty”; от събраната документация се доказвало, че между клиента (Г.) и продавача на стоката, намиращ се в ************, не
бил уточнен дизайнът на бонбоните; свид. Г. не
знаел какво му е било изпратено до момента, в който те били задържани на
Митница-Бургас; наред с процесните бонбони свид. Г.бил
закупил и други продукти, които не били предмет на наказателно-правна защита, а
това сочело, че той не бил проявил особена взискателност по отношение на
спецификите на стоките. Прокурорът твърди още, че не е, а и не може да бъде
доказано, че изображението на опаковката на бонбоните, намиращо се под защита
на марката „Hello Kitty”, е това, което Г. бил
видял в ******. Предлага атакуваното
определение да бъде отменено.
По
делото е постъпило и възражение от адв. Ф.Б. от САК – упълномощен представител
на притежателя на търговската марка „Hello Kitty”, в което се съдържат
съображения за неоснователността на протеста. Същата счита, че
доказателствената съвкупност опровергавала изцяло твърденията на свид. Г., на които неправилно прокурорът дал вяра, и от които именно се извеждала
субективната страна на престъплението. Общото количество на поръчаната от свид.
Г. стока, и стойността ѝ, били внушителни, а
такива поръчки не се правели без предварителни писмени спецификации и уточнения
на различни детайли, сред които и търговската марка. Правилно съдът преценил,
че регистрите за търговските марки били общодостъпни и всеки търговец преди да
осъществи внос в страната бил длъжен да провери дали с действията си няма да
наруши чужди права. Намира за необосновани доводите на прокурора, че била
направена грешка от дизайнера на стоката, тъй като свид. Г. твърди, че е видял изображението на международния форум, т.е. бонбоните
вече са били с готов дизайн и не е имало нужда от последващ такъв. Моли
протестът да бъде отхвърлен.
Бургаски окръжен съд след като се
запозна с доводите във въззивния протест и възражението, и материалите по ДП № 367/2017г. по описа на
ОД на МВР-Бургас, установи следното:
Частният протест е подаден от
процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния
срок по чл. 234 ал. 7 от НПК, въз основа на което се явява процесуално
допустим, но разгледан по същество е изцяло неоснователен.
Досъдебното производство е
образувано с постановление на прокурор от РП-Бургас за това, че на 11.08.2017г.
в гр. Бургас, в Митница Бургас, неизвестен извършител използвал в търговската
си дейност, по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО, като извършил внос на 196
бр. колети, съдържащи по 12 бр. кутии, всяка с по 24 бр. гумени бонбони,
означени с марката „Hello Kitty”, без съгласието на **********.- притежател на изключителните
права, представлявано на територията на Република България от адв. Ф.Б.,
гореупоменатата марка, обект на това изключително право, без правно основание –
престъпление по чл.172б , ал. 1 от НК.
В хода на воденото разследване са
извършени множество разпити на свидетели, изготвени са оценителна, маркова и
техническа експертизи и са приобщени многобройни писмени доказателства,
включително относно проведена комуникация между свид. Г.и производителя на стоката, ведно
с превод към нея, писма и справки от различни институции, документация, имаща
отношение към извършената доставката на бонбони и дейността на дружеството „********* – получател на стоката,
протоколи за извършени проверки и други. По делото няма привлечено лице в
качеството на обвиняем.
С постановление от 15.10.2020г.
наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство, тъй като счел, че от
доказателствата по делото не се установявал умисъл в действията на свид. Г., поради което извършеното не
съставлявало престъпление чл. 172б ал. 1 от НК.
Установената от прокурора с
постановлението фактическа обстановка по делото, идентична с възприетата от
районния съд, е правилна, поради което не е необходимо нейното цялостно
повтаряне в настоящото изложение. Същата не се оспорва и от представителя на
притежателя на марката.
Обилният доказателствен материал,
съдържащ се в кориците на досъдебното производство, мотивира у настоящия състав
извод, че в хода на разследването са положени необходимите и изискуеми от
закона усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото, с което е
разкрита обективната истина - така както повелява принципът, заложен в нормата
на чл. 13 от НПК. При така установената фактическа обстановка обаче, както
коректно е констатирал районният съд, прокурорът е постановил необоснован и
неправилен акт, тъй като отделните доказателствени източници не са обсъдени
подробно, тълкувани са превратно и следователно от тях не е изведено действителното
им съдържание.
Няма спор, а и от доказателствата
по делото (в частност от протокола за извършена митническа проверка №
2679/BG001000 от 11.08.2017г. и показанията на свидетелите И. П. и Д. С.) е видно, че на 11.08.2017г. в
митническо хале, разположено на територията на пристанище Бургас, посочените
свидетели при извършена от тях в рамките на компетентностите им служебна
проверка на контейнер № TEMU0358509, съдържащ различни видове стока,
установили, че опаковките на стоките по позиция № 2 на декларацията за внос,
описани като „гумени бонбони с плодов вкус“ - 196 колета, с по 12 кутии в тях,
всяка съдържаща по 24 пакета бонбони, били с фигуративно изображение на герой
от търговската марка „Hello Kitty“, поради което тази стока била задържана с
разписка № 00370/11.08.2017г. Изпращачът на стоката - ********, ***************/, и нейният получател – „**********, ЕИК ******, също се установяват по
категоричен начин от приложените фактура № SI170509 от 09.06.2017г. /л.35, т.1
от досъдебното производство/, митническата документация и показанията на
свидетелите К. Г. и П. Д.. Също така липсва спор, че
именно К. Г. като собственик и управител на
фирмата-получател е направил поръчката към производителя-изпращач.
Търговските марки „Hello Kitty“,
видно от представените от свид. Б.а документи, от писмо от патентно ведомство на Република България с изх. №
24-00-399/1 от 08.10.2018г. и извършената по делото маркова експертиза, са регистрирани
съгласно Регламент № 207/2009г. на Съвета относно марката на Европейския съюз и
са действащи на територията на Република България, а техен притежател е *************. За тези марки липсват вписани
лицензионни договори със „******* или с физическото лице К. С. Г..
Вещото лице по марковата експертиза, в чиято компетентност съдът не
намери основание да се съмнява, е достигнало до извод, че съществува сходство
между изобразените върху процесните пакети с бонбони знаци и регистрираните
марки „Hello Kitty“, а също така е установило и идентичност между самите
веществени доказателства (пакетите с бонбони) и стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила.
Изводите на БРС в атакуваното определение са
обосновани и съответстват на събраните по делото доказателства, съобразени са с
материалния наказателен закон и по същество са правилни, поради което
въззивната инстанция ги споделя изцяло.
В съответствие с теорията и практиката, районният
съд коректно е очертал обстоятелствата, които следва да са налице, за да се
приеме, че е осъществен съставът на престъплението от обективна и субективна
страна, а също е посочил и разпоредбите от Закона за марките и географските
означения (отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г., но действащ към момента на извършване на деянието
– 11.08.2017г.), чието съдържание е относимо към обсъжданата наказателноправна
норма. Използването в търговската дейност на знаци, сходни с марката, чийто
притежател на изключително право не е дал съгласие за това и тези знаци са
обективно годни да доведат до объркване на потребителите, че това е именно
защитената марка, е инкриминирано в нормата на чл. 172б, ал. 1 от НК.
Експертното заключение не оставя съмнение, че това обстоятелство е налице ,
както беше посочено то е установило сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и регистрираните марки, както и между самите
веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки „Hello Kitty” са получили закрила - подробно
описани в експертизата. Това сходство може да предизвика объркване на потребителите, състоящо се в
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните търговски марки. Събрани са еднозначни гласни, писмени и
веществени доказателства, подкрепени от заключението на вещото лице, водещи до
извод, че съставът на чл. 172б, ал.1 от НК е осъществен от обективна страна,
което е всъщност е прието и от прокурора. Според настоящия състав, тези
доказателства обаче сочат , че деянието е осъществено и от субективна страна.
Правилно
първоинстанционният съд е обърнал внимание, че прокурорът е следвало да обсъди
по-задълбочено водената между купувача и продавача кореспонденция. В нея се
съдържа информация, от която не може да се направи извод, че свид. Г. е указал премахването на фигуративното изображение,
сходно с това на защитената от закона марка, а това би било и нелогично,
предвид обстоятелството, че същият сам е избрал именно него измежду множеството
стоки, предлагани от този производител. От разменените между тях съобщения е
видно, че Г. единствено е изпитвал
притеснения от оставеното лого на компанията-производител върху опаковките. Не
става ясно за съда как от това писмено доказателство, законосъобразно приобщено
по делото, прокурорът е извел извод, че свид. Г. е искал премахване изображението на котката от
пакетите. В тази връзка, прокурорът е приел, отново само въз основа на
посоченото от свидетеля Г., че същият не
е знаел каква ще е стоката, тъй като тя била означена във фактурата като „бонбони
с плодов вкус“. Също така е посочил в протеста, че фигуративното изображение
върху стоката се дължало на „грешка в дизайна“. И тук приетото е противно на
изводимите от доказателствените източници обстоятелства. От представената
кореспонденция е видно, че дизайнът на стоката, отнасящ се до изобразеното на
нея животно – котка, не е бил променян изобщо, тоест продуктът е доставен във
вида, в който е бил поръчан от Г.. Най-голямо
недоумение буди изложеното както в прекратителното постановление, така и в
протеста пред настоящата инстанция, че при разпитите си свид. Г. бил казал, че е видял изображение на „коте, а не
самата фигурка на котката, която е под защита, като продукт“, а също и че по
делото нямало „самопризнание, че изображението, което е договорил /бел. свид. Г./ в ****** и това,
което му е изпратено впоследствие са едно и също.“ Най-напред следва да се
посочи липсата на спор в теорията и практиката, че субективната страна,
намеренията и целите на извършителя, се извеждат от обективно, реално
извършените фактически действия от него. В контекста на изложеното, твърденията
на свид. Г. не могат да служат като
абсолютно и категорично доказателство за намеренията на същия. Въпреки това
обаче, не може да се пропусне факта, че в хода на разследването посоченият
свидетел е дал многократно показания, но в разпита си, извършен на 05.01.2018г.
/том 2, л.31, изречение последно от досъдебното производство/ Г. е изложил следното: „…Задържаните /бел. пликовете с
желирани бонбони/ са същите каквито бях избрал изображението на пликчето с
бонбоните.“ В същите показания, абзац 6, той посочва и следното: „Получих това,
което бях поръчал.“. Казаното не оставя съмнение, че дори според дееца не е
налице „грешка в дизайна“, а производителят-изпращач е изпълнил поръчката в
съответствие с исканията на клиента си – свид. Г., действащ като управител на „**********. Към този момент, версията на свидетеля е била, че е
харесал „котето“, но не е знаел, че то представлявало „нечия интелектуална
собственост“. Даването
на различни показания по отношение на едно и също обстоятелство със сигурност
предполага поне задълбоченото му обсъждане
от страна на прокурора. Това не е сторено и само по себе си не позволява
на съда да разбере защо прокурорът е счел, че липсата на субективната страна на
престъплението е безспорно доказана и защо в основата на този извод е поставена
точно тази част от показанията на Г..
За настоящия
състав е абсолютно нелогичен и изводът, че търговец, занимаващ се с търговска дейност от около 10 години
(към момента на извършване на деянието), както сам посочва свид. Г. и то приоритетно със сладкарски
изделия, не може да разпознае добре известна марка от десетилетия и
разпространена широко в световен мащаб. Същевременно митническите служители са
констатирали това обстоятелство незабавно, в момента на проверката. Съжденията
на прокурора, че липсата на умисъл в действията на Г.и непроявената от него „особена
взискателност“, се извеждала, макар и косвено от обстоятелството, че заедно с процесните
по делото стоки, предназначени за същия и намиращи се в контейнера, били и
други стоки, чиито марки не били защитени, респ. не били регистрирани по
съответния ред, са абсолютно несъстоятелни. Несериозно е да се твърди, че Г., като търговец с посочения по-горе
опит е сключил сделка за стока, която видно от оценителната експертиза би
реализирал на обща стойност 186 278,40 лева (цена за имитация в
експертизата), без да прояви „взискателност“. Според настоящия състав именно
размерът на продажната цена и възможната печалба от нея (предвид реално
заплатената за нея сума – 7453,92 долара), равняваща се на около 405 минимални
работни заплати, определени към 11.08.2017г., са мотивирали свид. Г. да поръча процесната стока с
поставеното върху нея фигуративно изображение, сходно с това на марката „Hello
Kitty“, знаейки, че по този начин ще продаде стоката по-бързо и лесно, предвид
известността на марката. Той е действал
с ясното съзнание, че не е сключил лицензионно споразумение с
притежателя на изключителното право за тази марка,за да поръчва стоки с това
изображение.
За
пълнота, но също и поради изложеното от прокурора, настоящият състав следва да
отбележи, че в приложената към пратката фактура № SI170509 от 09.06.2017г.,
издадена от ************, процесните вещи също не са наименувани със защитената
марка, а са посочени като „Fruit Gummy Candy“. Това обаче не може да служи като
доказателство за липса на субективен елемент, а единствено сочи, че свид. Г. не е бил въведен в заблуждение, че
купува оригинални стоки на „Hello Kitty“. Деянието в настоящия случай касае
неоригинални стоки - такива, чието изображение е сходно на знака, регистриран като търговска марка по
чл. 10 от ЗМГО (отм.),безспорно
установено, тоест предмет на делото са фалшификати и е нормално и разбираемо в
приложената фактура да не е вписано наименованието на оригиналната марка, с
оглед по-трудното им установяване от съответния орган при извършена например
проверка само по документи.
Свид.
П. Д. е бивш служител в „******** и от показанията му, както и от тези
на Г.
се установява, че също е присъствал при посещението на последния на форума в ********. В принципен план, показанията му е
следвало да се обсъдят обстойно и с особено внимание, тъй като същият е работил
за свид. Г.,
което е основание да се счита за относително заинтересован. В последна сметка
обаче те допринасят за изясняване на обстоятелствата, очертани в чл.102 от НПК,
доколкото от тях се извежда, че двамата са били на форума, предложени им са
били различни модели на стоки с изобразени върху тях животни, след което свид.
Г. е избрал този с
поставено изображение на коте. Изложеното от него относно предлаганите на
форума стоки ,че считал същите за снабдени с всички необходими за продажбата им
документи, представлява едно изложение на субективни усещания, които този
свидетел е имал, но не могат да служат като доказателство за това дали свид. Г. е имал същото субективно отношение
към тези стоки и по-важното, дали е поръчал умишлено стоките с изобразена на
тях „котка“, сходна с марката „Hello Kitty“, или не.
Приемайки
единствено въз основа на личните показания на свидетеля Г., че поради непроявена достатъчна
взискателност към осъществяваната от него търговска дейност е поръчал по
невнимание сходни със защитена марка стоки, чиято обща продажна стойност в
търговската мрежа възлиза на 186 278,40 лева, деянието не е съставомерно
от субективна страна, прокурорът на практика е дерогирал разпоредбата на
чл.172б, ал.1 от НК и в този смисъл разсъжденията на районния съд са изцяло
правилни и обосновани. Допускането на произвол в търговските отношения, в
частност предоставянето на възможност безнаказано да се използват защитени от
закона и международните регламенти марки, без позволението на притежателя на
изключителното право на тези марки, би застрашило изцяло търговския оборот и е
в пряк конфликт с непосредствения обект на защитата, предоставяна от
разпоредбата на чл. 172б ал.1 от НК - безпрепятственото упражняване правата на
правопритежателя на търговската марка.
При
тези категорично установени обстоятелства, наказателното производство е било
прекратено в нарушение на закона и в противоречие на събраните по делото
доказателства,от които по категоричен начин се установява,че от обективна и
субективна страна св.Г. е
осъществил състава на престъплението. Настоящият състав счита, че извършването
на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК се установява по несъмнен начин, като
единствено в правомощията на прокуратурата е обаче да прецени дали да повдигне
обвинение или не. Казаното налага по досъдебното производство да се направи
нов, обстоен, пълен и всестранен анализ на доказателствения материал в
съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Въз
основа на така посоченото, въззивната инстанция счете протеста на РП-Бургас за
неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение, а
определението на първоинстанционния съд , да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С
оглед гореизложеното, на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 260374 от 10.11.20г. постановено по ЧНД № 4572/2020г по описа на
Районен съд - Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: