Решение по дело №56/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

                    

 

                  Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

                                         № 260059

                            гр. Пловдив, 31.03.2021г.

                                                                        

                          В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

                                                        ВЕЛИНА АНТОНОВА 

                                                          

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА

в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВНОХД № 56/2019г. по описа на съда,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

        

         С Присъда № 77/17.10.2018г., постановена по НОХД №1916/2017г. по описа на Окръжен съд – *, подсъдимият Г.Н.Б. е признат за НЕВИНЕН в това: в периода 20.12.2013г. до 09.02.2016г., като представител на фирма „*” ЕООД - *, ЕИК: *, упълномощен с пълномощно рег.№ * от *г. на нотариус М.И. - № *от нотариалната камара на Р България с район на действие, района на РС-*, а в периода от 15.07.2015г. до 09.02.2016г. и като управител на същата фирма, съгласно решение на едноличния собственик на капитала на фирма „*“ ЕООД от 15.07.2015г., в гр.*, при условията на продължавано престъпление, на 4 пъти, в съучастие като извършител с А.М.Н., като подбудител, да е организирал осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство - охранителната зона на групова недвижима културна ценност със статут на групова недвижима културна ценност (групов паметник на културата) - археологическа, архитектурно-строителна, на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от Закон за паметниците на културата и музеите (отм. на 10.04.2009г.) и §10 ал.1 от ПЗР на ЗКН (обн.ДВ бр.19 от 13.03.2009г., в сила от 10.04.2009г.) - Историческа зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. „И. ***, обявена с протокол № 5 от 22.03.2000г. на Национален съвет по опазване на паметниците на културата към Министерство на културата и включваща - „*(Сградата на „*“) на ул. „*“ и ъгъла на ул. “Н.Г.“ (сега ул. „*“ и ъгъла на ул. „*“), кв.*, пл.№*(погрешно изписани като кв.*/620), притежаваща и понастоящем статут на единична недвижима културна ценност, по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 и § 12 ал.1 от ПЗР на ЗКН, декларирана с писмо № 6600 от 25.11.1975г. на *и да е знаел, че тя се осъществява в нарушение на разпоредбите на Закон за културното наследство, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН изцяло по така повдигнатото му обвинение за * престъпление по чл.277а, ал.6 вр. ал.4 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

         Подсъдимият А.М.Н. също е признат за НЕВИНЕН в това:

         I. В периода 27.10.2009г. до 19.11.2010г., като управител на фирма „*” ЕООД - *, ЕИК: *, при условията на продължавано престъпление на 6 пъти, да е организирал осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство - охранителната зона на групова недвижима културна ценност със статут на групова недвижима културна ценност (групов паметник на културата) - археологическа, архитектурно-строителна, на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от Закон за паметниците на културата и музеите (отм. на 10.04.2009г.) и §10, ал.1 от ПЗР на ЗКН (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2009г., в сила от 10.04.2009г.) - Историческа зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. “И. ***, обявена с протокол № 5 от 22.03.2000г. на Национален съвет по опазване на паметниците на културата към Министерство на културата и включваща - „* на ул. “*/ул. “*“, кв.*/610 (погрешно изписани като кв.*/620), притежаваща статут на единична недвижима културна ценност, по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН, декларирана с писмо № 6600 от 25.11.1975г. на *и да е знаел, че тя се осъществява в нарушение на разпоредбите на Закон за културното наследство и в това :

         II. В периода 20.12.2013г. до 15.07.2015г., като управител на фирма „*” ЕООД - *, ЕИК: * и от 15.07.2015г. до 09.02.2016г., като изпълнителен директор на „*“- едноличен собственик на капитала на дружество „*“ ЕООД - *, при условията на продължавано престъпление, на 4 пъти в съучастие, като подбудител и помагач умишлено да е склонил Г.Н.Б., като извършител и като пълномощник на фирма „*“ ЕООД, да извърши престъпление и да го е подпомогнал и улеснил чрез съвети и разяснения как, къде и пред кои органи да подаде документи и какви да бъдат документите на „*“ ЕООД - * по организиране и осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство - охранителната зона на групова недвижима културна ценност със статут на групова недвижима културна ценност (групов паметник на културата) - археологическа, архитектурно-строителна, на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от Закон за паметниците на културата и музеите (отм. на 10.04.2009г.) и §10, ал.1 от ПЗР на ЗКН (обн.ДВ, бр.19 от 13.03.2009г., в сила от 10.04.2009г.) - Историческа зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. “И. ***, обявена с протокол № 5 от 22.03.2000г. на Национален съвет по опазване на паметниците на културата към Министерство на културата и включваща - „* на ул. “*/ул. “*“, кв.*/610 (погрешно изписани като кв.*/620), притежаваща статут на единична недвижима културна ценност, по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН, декларирана с писмо № 6600 от 25.11.1975г. на *и да е знаел, че тя се осъществява в нарушение на разпоредбите на Закон за културното наследство, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН изцяло по така повдигнатите му обвинения за * престъпления по чл.277а, ал.6 вр. ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства, а на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски е постановил да останат за сметка на органите, който са ги направили.

         Недоволна от постановената присъда е останала ОП – *, от чието име е депозиран протест с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Възразява срещу становището на окръжният съд, че инкриминираната сграда не е декларирана като единичен недвижим паметник на културата. На базата на посочената аргументация се прави искане присъдата да се отмени и  да се постанови нова, с която подсъдимите Б. и Н. да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения, с налагане на съответни, справедливи наказания за * от тях престъпления.

         В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -  Пловдив поддържа протеста по изложените в него съображения, като самостоятелно излага становище за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

        Защитниците на подсъдимите се обединяват в тезата, че присъдата е правилна и законосъобразна, че не са налице твърдените нарушения на материалния закон и молят протеста да се отхвърли като неоснователен, а съдебният акт да се  потвърди.

        Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума подсъдимите Б. и Н. молят съда за потвърждаване на присъдата на окръжния съд.

          

        ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намери за установено следното:

        Протестът на ОП – * е подаден в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество –  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        

        Окръжният съд е формирал вътрешното си убеждение по правото на базата на следните факти, които е приел за установени въз основа на доказателствения материал, събран по делото:

        Със заповед № 12 от 25.02.2008г. на *а на Община *, за *на Общината, считано от 26.02.2008г. бил назначен Р.Д.Р.. Р.Р. е бил обвиняем по делото, но наказателното производство спрямо него е прекратено поради настъпила смърт.

        С нотариален акт №*, том *, рег. № *, дело № *г. от 23.11.2007г. на нотариус М.С. с район на действие Районен съд *, Сдружение с нестопанска цел „*“ е признато за собственик по завещание върху ½ идеална част, и чрез договор за покупко-продажба на останалата ½ идеална част върху недвижим имот – Дворно място, находящо се в гр.*, ул. „*“ № 8 с площ 3 072,5 кв.м., съставляващо УПИ II – * и *, *, *, отреден за * пл. № * в кв.* по плана на гр.*, Централна градска част, утвърден 1982г., ведно с построените върху имота * склад на 4 етажа, застроен върху 1050 кв.м. откъм ул. „*“ и * склад на 4 етажа, застроен върху 760 кв.м. откъм ул. „*“ /улицата през 2007г. е ул. „*“/, без останалите построени в имота постройки.

        С решение № 10139/29.11.2007г. по ф.д. № 5272/2007г. по описа на Окръжен съд-*е регистрирано дружество „*“АД със седалище и адрес на управление ***. Учредители и акционери на дружеството били *граждани и *търговски дружества, а представител и Изпълнителен директор - Ф.А.. На общо събрание на акционерите от 29.12.2008г. било взето решение за промяна на адреса и седалището на дружеството, като новият адрес бил в гр.*, ул. „*“ № *-партер.

        С оглед предстояща сделка с имота, придобит от „*“, по молба на адвокат – пълномощник на *, подадена на 05.03.2009г., на 13.03.2009г. била издадена скица № 403 от район „*“ на Община *, на която е отразено местоположението на имота – ПИ *в кв.*-нов, 279-стар, по плана на гр.*, Централна градска част, одобрен 1982г., нанесени са сградите в имота – общо 7, посочено е, че три от тях са съборени към тази дата, отразена е и площ на двора и сградите.

        На 10.04.2009г. влиза в сила новия Закон за културното наследство, с който е отменен действалия до тогава Закон за паметниците на културата и музеите от 1969г.

       На 16.04.2009г. в гр.*, е регистрирано новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „*“ с едноличен собственик на капитала - К.П.Г.. Седалището и адреса на управление на дружеството били в гр.*, ул. „*“ № 19. Като управители били вписани В.К.Б. и подс.А.М.Н. /с адрес ***/, които да представляват дружеството заедно. Решението за учредяване на дружеството било взето от едноличния собственик на капитала на 06.04.2009г. Капитала на новото дружество бил 5 000 лева. К.Г. решил да закупи за дружеството „*“ ЕООД, от Сдружение „*“, поземления имот, находящ се на административен адрес гр.*, ул. „*“ № 8, заедно с построените в него сгради, собственост на това сдружение.

        На 27.06.2009г. било проведено общо събрание на акционерите на дружество „*“АД, на което било взето решение, дружеството да закупи всички дружествени дялове от капитала на „*“ ЕООД – *. На 06.07.2009г. К.Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала, взел решение за увеличаване на капитала от 5 000 лева на 2 505 000 лева, както и за прехвърляне на всички дялове от капитала на дружеството „*“ ЕООД на дружеството „*“АД. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2009г., К.П.Г., като едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД, чрез пълномощника си В.К.Б., прехвърлил  на дружеството „*“АД, представлявано от Ф.А., всички свои дружествени дялове. Договорът влязъл в сила на 28.07.2009г. Така, дружеството „*“АД станало едноличен собственик на капитала на дружество „*“ ЕООД, включително и на имота на ул. „*“ № * в гр.*по описания по-горе нотариален акт. В.К.Б. и подс.А.М.Н. останали управители на дружеството. На общо събрание на акционерите на дружество „*“АД от 10.08.2009г. било взето решение за освобождаване на В.К.Б. от длъжността Управител на „*“ ЕООД и за възлагане на управлението на дружеството само на подс.А.М.Н.. Било взето и решение за преместване на седалището и адреса на управление на дружеството от гр.* в гр.*, ул. „*“ № *-партер. Последните промени са вписани на 19.08.2009г., промяната на капитала е вписана на 28.07.2009г., а прехвърлянето на цялото дялово участие – на 19.08.2009г.

       Междувременно, сделката за * на ул. „*“ № * в гр.*, става факт с нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело №* от *г. на нотариус С.З. - № *от НК на Р България, с район на действие РС-*, и съгласно този нотариален акт, Сдружение с нестопанска цел „*“ продава на дружество „*“ ЕООД, чрез неговите управители и представляващи В.Б.и А.Н., дворно място, находящо се в гр.*, с административен адрес ул. „*” № 8, цялото с площ 3072,50 кв. м. съставляващо Урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ - „За * и *, *, *“, отреден за поземлен имот *в кв.* по плана на гр.*, Централна градска част, с построените върху имота * склад на четири етажа, застроен върху 1050 кв.м. откъм улица „*“, *склад на четири етажа, застроен върху 760 кв. м. откъм ул. „*“ с предишно наименование ул. „*“ /и действително наименование – ул. „*“/, заедно с всички подобрения и приращения в имота. При изповядване на сделката, на нотариуса била предоставена описаната по-горе скица № */*г. на Община *, район *. Така придобитият имот бил включен в капитала на дружеството купувач. От съдържанието на нотариалния акт става ясно, че за придобиването на имота е бил сключен предварителен договор от 26.06.2006г. /тоест още преди придобиването му от „*“/ между А.Ч. /страна по сделката от 2007г., при която Сдружението придобива имота/ и К.Г. – по-късно едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД, с анекс относно цената от 01.07.2009г., като в сега цитирания нотариален акт е включена клауза - за представяне на доказателства за нареждане на сумата по предварителния договор и анекса в полза на продавача, преди вписване на нотариалния акт.

        Със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на *- * били одобрени  кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за землището на гр.*. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.51 от 07.07.2009г., като срока за обжалването й е 30-дневен. КККР влизат в сила за * които не са засегнати от подадени до съда жалби, след изтичане на срока за обжалване на заповедта, който срок е изтекъл на 07.08.2009г. за * по отношение на които има подадени жалби, продължава да действа регулационния план от 1973г. в продължение на години след издаване на цитираната заповед, до окончателно произнасяне по жалбите. В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, имота на ул. „*“ № 8, бил отразен като ПИ с ИД *.* и сгради с №№ 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Административния адрес на същия обаче е ул. „*“ № 40, така е вписан и в кадастралните регистри.

        На 11.08.2009г. подс.Н. подал молба, като представляващ  собственика на имота по последно цитирания нотариален акт, до Началника на Службата по * – гр.*, за регистрация в ПИ с ИД *.* и сградите в имота, искане да бъдат заличени сгради с №№ 3 и 4 и искане да се издаде скица. Издадена била скица № * от *.2009г. Адреса на поземления имот по скицата, отново е ул. „*“ № 40.

        На общо събрание на акционерите на дружество „*“АД от 20.08.2009г. било взето решение, за * на подс.А.М.Н. за член на Съвета на директорите, а на заседание от 21.08.2009г. на Съвета на директорите, е взето решение за * на Н. за Изпълнителен директор на дружеството. Промяната е вписана на 08.10.2009г.

        Ръководството на „*“ ЕООД имало инвестиционни намерения за придобитият недвижим имот. В тази връзка подсъдимият Н., като управител на дружеството, решил да инициира в Община – *стартирането на процедури, имащи за цел снабдяване със строителна документация във връзка с реализиране на инвестицията – строеж на хотел.

        И така, на 27.10.2009г., подс.А.Н., като управител на „*“ ЕООД, подал заявление с вх. №*до * на Община *, с искане да се допусне да се изработи проект за * на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ /в заявлението е подчертано  само план за регулация/, в обхват поземлен имот с идентификатор *.*, в кв. 165-нов, 279-стар, по плана на * гр.*, в което е отразено, че е налице съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. В заявлението е посочено, че се запазва съществуващото застрояване. 

        Заявлението е внесено за разглеждане от * при Община * на заседание, проведено на 04.11.2009г. С решение, обективирано в Протокол № 40 от същата дата, * допуска изменение на ПУП-ПР на част от кв.*-нов, 279-стар, по плана на *, с обхват на промяната: УПИ II-* и *, *, *, кв.*-нов, 279-стар, *, и контактна зона: УПИ I-*, УПИ III-*и магазин. Във връзка с одобрените КККР на гр.*, е посочено проекта за * на ПУП- ПР да се изработи върху скица, издадена от * *, в цифров вид и с трасировъчни данни за новообразуваните УПИ. Указано е проектът за * на ПУП да бъде придружен с проект за доброволна делба на съществуваща сграда в УПИ II-* и *, *, *, съгласно чл.202, от ЗУТ. С решението * предлага на * на Община * да издаде заповед за допускане изменение на ПУП-ПР, съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ. Определен е срок за представяне на проекта в рамките на 180 дни.

         На 02.11.2009г. „*“ ЕООД, представлявано от подс.Н., сключва договор за проектиране с проектантското дружество „*“ ООД, представлявано от св.Р.Т., съгласно който, на проектанта се възлага изготвяне на Инвестиционен технически проект „Многофункционална сграда с офис зона, хотелска част, магазини и жилищна зона“ за * закупен от „*“ ЕООД на ул. „*“ № * в гр.*, като в договора са описани всички стъпки по изпълнението му – снабдяване с необходими документи, изработване на ПУП, идеен архитектурен проект и конструкции до кота 0м., технически инвестиционен проект, като още на 27.10.2009г., подс.Н. упълномощил св.Р.Т. да представлява дружеството „*“ ЕООД относно закупения имот на ул. „*“ № 8 пред различни институции по повод изработване на ПУП до получаване на разрешение за строеж.

        Въз основа на решението по т.3 от протокол № 40/04.11.2009г. на *, * на Община * издал Заповед № 09 ОА- 2978 от 20.11.2009г., с която допуска изменение на ПУП-ПР на част от квартал *-нов, 279-стар по плана на * гр.*.

        Проекта за * на ПУП е изготвен от ангажираните за целта от собственика на имота проектанти, и със заявление вх. №*от 11.12.2009г., представляващият „*“ ЕООД – подс.Н., поискал от * на Община * одобряване на ПУП. Заявено е искане да бъде одобрен ПУП-ПРЗ /подчертано е и регулация и застрояване/, за УПИ II-* и *, *, *, кв.*-нов, 279-стар, *, собственост на „*“ ЕООД. Проектът е изготвен по указания, дадени от ръководството на ангажираното проектантско студио, на преките изпълнители – архитекти, сред които и св.Д.А., и касаел преотреждане на имота по сключения договор за проектиране от 02.11.2009г., тоест – промяна на предназначението му, което означава и промяна на застрояването, а не само на регулацията. Видно от обяснителната записка на двамата проектанти – свидетеля арх.А.и инж.И., обекта, който им е възложен е ПУП-ПРЗ на част от кв.*, * по плана на * гр.*, разработен е на основание Заповед № */20.11.09г. на *на Общината за допускане изработване на изменение на ПУП. Проекта е от две части – 1. План за регулация – от УПИ II-* и *, *, * се образуват два нови УПИ – УПИ *обществено обслужващи дейности, хотел и УПИ II-обществено обслужващи дейности, като отреждането се привежда в съответствие с КККР на гр.* и 2. План за застрояване – с него не се променят предвижданията на действащия застроителен план на * /Заповед № 1155/29.11.1982г./, като се предвижда запазване на съществуващото застрояване. В изпълнение на Заповедта на * е доказана възможността за разделяне на съществуващата сграда. От проектантите е изготвен и Проект за доброволна делба на сграда в УПИ II-* и *, *, * в кв.*, като от конструктивното становище на ангажирания инженер е видно, че е направено проучване за разделяне на обекта на два такива и обособяването им в два самостоятелни парцела, при което е констатирано, че в УПИ II-* и *, *, * в кв.* има изградени две сгради на по четири етажа – *и складове, разположени взаимноперпендикулярно една спрямо друга на калкан, които образуват ъглова композиция в план. Сградите са полумасивни скелетни. Предложен е проект за разделяне и обособяване на два отделни имота със съответната прилежаща част от сградите, като е предвидено сградата по ул. „*“ да се раздели с делатационна фуга. Констатирана е запазена якост на стоманобетоновата носеща конструкцията на сградите, като е посочено, че при запазване на същата от собственика, е желателно да се подменят дискредитираните дървени елементи на гредореда, пода, както и на покривната конструкция. 

        Заявлението за одобряване на ПУП, ведно с описаните в него документи, сред които и технически инвестиционен проект за делба на съществуваща сграда, били внесени за разглеждане на * при Община * на заседание, проведено на 18.12.2009г., решенията от което са обективирани в Протокол № 46 от същата дата. След разглеждане на проекта, * взема решение за приемане на техническия инвестиционен проект за доброволна делба на съществуваща сграда в посочения УПИ и предлага на * на Общината да го съгласува. Освен това, * разглежда и приема проекта за доброволна делба и изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на част от кв.*-нов по плана на * гр.*, като от УПИ II-* и *, *, * се образуват два нови: УПИ *, обществени обслужващи дейности, без промяна на предвиденото в действащ ПУП застрояване, запазване на съществуващото застрояване свързано с УПИ IV, и УПИ IV - *, обществени обслужващи дейности, хотел, без промяна на предвиденото в действащ ПУП застрояване, запазване на съществуващото застрояване свързано с УПИ II.

        В процедурата по съобщаване на приетия проект на заинтересованите лица, е постъпило възражение от собственик на съседен имот за неспазена регулационна линия – неотразяване на вярната парцелна граница с УПИ III-*в същия квартал, произтичаща от влязло в сила съдебно решение, като това възражение е разгледано от * на заседание проведено на 26.05.2010г. и е уважено, като е взето решение /Протокол № 21, т.11/ да се отрази в регулационния план на * цитирана Заповед за одобряване на проект за * на ЗРП и да се коригира служебно графичната част на приетия с Протокол № 46, т.7 от 18.12.2009г. проект за * на ПУП-ПРЗ на част от кв.* по отношение на УПИ III-*и магазин като контактна територия. Предложено е на *а на Общината да издаде заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ.

        Междувременно, с молба от 15.02.2010г., подс.Н., като управител на „*“ ЕООД, е поискал от *а на Община *, имот, намиращ се на ул. „*“ № 40 с площ 2899 кв.м. да бъде вписан като собствен на посоченото дружество. Приложена е актуална скица. Както беше отразено и по-горе, в скиците издавани по КККР, имота, закупен от „*“ ЕООД, се води на административен адрес ул. „*“ № 40. 

       След проведено заседание на * на 26.05.2010г., със Заповед № * от 04.06.2010 г. и.д. * на Община * одобрил проект за * на ПУП-ПРЗ за УПИ II-* и *, *, * в кв. *-нов /279-стар/ по плана на * гр.* като се урегулират два нови УПИ за * с идентификатор № *.* по Кадастралната карта на гр.*, както следва: УПИ *, обществено обслужващи дейности, без промяна на предвиденото в действащ ПУП застрояване, запазване на съществуващото застрояване свързано с новообразуваното УПИ IV, и УПИ IV - *, обществено обслужващи дейности, хотел, без промяна на предвиденото в действащ ПУП застрояване, запазване на съществуващото застрояване свързано с новообразуваното УПИ II. Тази заповед е влязла в сила на 09.07.2010г.

        Междувременно, с пълномощно от 02.07.2010г. подс.Н., като Управител на  „*” ЕООД, упълномощил подс.Г.Н.Б. да представлява дружеството, по отношение на поземлен имот с идентификатор *.* с административен адрес – гр.*, ул.„*“ № 40, пред различни институции, включително и пред Община *, във връзка със съгласуване и одобряване на идеен инвестиционен проект, финансиран от „*“ ЕООД и други дейности свързани с този имот.

        По заявление на „*“ ЕООД от 05.07.2010г. за * на КККР - като ПИ с ИД *.* се раздели на два имота, съгласно одобрен ПУП-ПРЗ, е издадена Заповед № * от 09.07.2010 г. на Началника на *, за * на КККР. След разделянето на ПИ с ИД *.*, били обособени два нови ПИ с ИД * и ПИ с ИД *, а сградите от ПИ с ИД *.* получили съответните идентификатори в новите имоти. На същата дата били издадени и две скици за новите имоти.

        На 16.07.2010г., подс.Н. подал заявление до * на Община *, с искане за допускане да се изработи проект за * на ПУП-ПРЗ /подчертано е - план за застрояване и е допълнено РУП - работен устройствен план / в обхват ПИ с ИД * и ПИ с ИД */. Към заявлението била приложена декларация-заявление № П-393 от 15.07.2010 г. на Управителя на МБАЛ „*” ЕООД за участие в изменение на плана, в качеството на собственик на имот УПИ І с идентификатор *. С декларацията-заявление се дава съгласие за установяване на ново средно високо свързано застрояване с УПИ IV – *, като освен това е отразено, че представлява и заявление за * на ПУП-ПРЗ за установяване на средно високо свързано застрояване между УПИ II-* и УПИ IV – * в кв.*-нов, както и съгласие за предварително изпълнение на заповедта на *а на Общината за одобряване на ПУП-ПРЗ.  /Със заповед № *от 14.07.2010 г. на *а на Община * били деактувани като общинска собственост сгради и поземлен имот – общинска собственост, включени в капитала на МБАЛ „*” ЕООД - поземления имот с идентификатор */.

        Заявлението от „*“ ЕООД и всички приложени към него документи са внесени за разглеждане от * при Община *, на заседание, проведено на 21.07.2010г. С Решение по Протокол № 29 от същата дата, т.16, * допуска изготвяне на проект за * на ПУП-План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на част от кв.*-нов /279-стар/ по плана на * гр.*, в обхват  I-*,  *, обществено обслужващи дейности, IV-*, обществено обслужващи дейности, хотел и контактна зона: УПИ III-*и *, III-* от кв.*, УПИ I от кв.173 и УПИ I и IХ от кв.174. Указано е проектът да се съобрази с ОУП на гр.*, да се изпълнят изисквания на цитирани разпоредби от ЗУТ, да се представи схема за „Транспортно-комуникационно обслужване“ и паркиране. Проектът да се съгласува с *и * към МК и да се внесе от името на всички заинтересовани лица. Проекта да се изработи върху скица на имота, издадена от *, и да отговаря на други изрично посочени изисквания. Отбелязано е да се съгласува и с */не е ясно какво означава това/. Формулирано е решение да се предложи на * на Община * да издаде Заповед за допускане изменение на ПУП-ПРЗ и РУП.

        На 09.08.2010г. * на Община * издал заповед № *, с която допуска да се изработи Проект за * на ПУП-План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на част от кв.*-нов (279-стар) по плана * – гр.*, при обхват и контактни зони – посочените в решението на *. Поставени са изисквания към проекта, съвпадащи с тези по решението на *, указано е и съгласуване на проекта, включително и с * при МК. Даден е срок за * на проекта – 180 дни.

        От обяснителната записка на ангажираният с допуснатото изработване на проекта архитект от дружеството „*“ ООД, става ясно, че проекта има три точки – 1. План за регулация, който касае само привеждането на УПИ II и УПИ IV в съответствие с новите имотни номера съгласно КККР, предназначението на УПИ не се променя; 2. План за застрояване – във връзка с инвестиционни намерения на собственика с плана за застрояване, вместо запазване на съществуващото застрояване в УПИ II и УПИ IV се предвижда ново ниско, средно и високо свързано застрояване. Предвижда се и поздемно застрояване на четири нива, представена е част Пътна, съгласувана с КАТ; 3. Работен устройствен план – с него се конкретизират точните отстояния, височини и мерки на предвиденото застрояване в частта на свързаното застрояване.

         Проектът е изработен незабавно и веднага е внесен в Община * – със заявление до *, вх. № 10Ф5194(1) от 11.08.2010г., подадено от управителите на „*“ ЕООД – подс.Н. и на МБАЛ „*“ ЕООД, с искане за приемане и одобряване на изменението в ПУП-ПРЗ и РУП.  В заявлението е включено и искане за * на заповед за одобряване на ПУП. Към заявлението, видно от последващото произнасяне на *, било представено и писмо - удостоверение № *от 09.08.2010г. на * при МК.

        Според удостоверението, представено в Община * то е издадено на А.Н. – представител на „*“ ЕООД, в уверение на това, че сградата на ул. „*“ № * в гр.*, не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН. Сградата е извън охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност „* склад“ на ул. „*“/ул. „*“, кв.*, пл. №*, декларирана с писмо № 6600 от 25.11.1975г. на *като архитектурно-строителен паметник на културата. Обектът е извън обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от ЗПКМ – Историческа зона „*“ – Система от улични ансамбли по ул. „И. ***, съгласно чл.12, т.2 от ЗКПМ, обявен с протокол № 5 от 22.05.2000г. на НСОНПК, утвърден от министъра на културата.

        Цитираното съдържание на удостоверението не отговаря на действително издадено от *. Подсъдимият Н., в качеството си на представляващ „*“ ЕООД е подал молба до *, заведена с вх. № */04.08.2010г., за * на становище за * *-Обслужващи дейности и  IV-*-Обслужващи дейности и хотел, с административен адрес в гр.*, ул. „*“ № 8, удостоверяващо, че не попадат в охранителна зона към *. В молбата е изразено становището на молителя, че имотите му не попадат в охранителни зони. На 09.08.2010г. подс.Н. се е явил лично в *, където е поискал издаване /на практика се касае за връчване/ на удостоверение за * на ул. „*“ № 8, платил е съответна такса, и същия ден му е издадено Удостоверение с № */09.08.2010г., в уверение на това, че СГРАДАТА на ул. „*” № 8, кв.*, пл.№ * в гр.*, не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство. Съгласно чл.79, ал.4 от ЗКН, сградата на ул. „*” № 8, кв.*, пл.№*, е разположена в охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност „* склад” на ул. “*”/ул. „*”, кв.*, пл.№ 620, декларирана с писмо № 6600/25.11.1975г. на *като архитектурно-строителен паметник на културата. Обектите попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗПКМ /отм./ - Историческа зона  „*” – Система от улични ансамбли по ул. “И. ***, съгласно чл.12, т.2 от ЗПКМ, обявен с протокол № 5 от 22.05.2000г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата и съгласно §10, ал. 1 от ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. Отразено е и уведомление, че всички искания за намеси в охранителната зона на недвижимите културни ценности се съгласуват, съгласно чл.83, ал.1, т.2 и по реда на чл.84 от ЗКН от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, след писмено становище на *. Удостоверението било изготвено в два екземпляра, като всеки един от тях бил подписан за * Директор на дирекция „*“ от св.П. Ш.. Като съгласувал и изготвил в тях подписи положили съответно – св.Н.К. - началник отдел „*” и Л. С. - главен експерт „*” . След това върху подписа на св.Ш. , на всеки един от екземплярите, бил поставен печата на МК – *. След заплащането на таксата за * на удостоверение от страна на подс.Н., единият от екземплярите му бил връчен, а вторият останал в *.

         Екземпляра, връчен на подс.Н. е занесен от него в офиса на дружеството в гр.*, ул. „*“ № *. Там, с помощта на  намираща се в помещението компютърна техника, неустановено лице най-напред сканирало удостоверението на мултифункционално устройство, след което променило текста на съдържанието му, в посочения вече по-горе смисъл, били заличени изходящия номер и подписите на лицата посочени като издател, съгласувал и изготвил. След това печата на МК бил сканиран и с помощта на принтер - нанесен върху новосъздадения документ. В последствие и подписите на свидетелите П. Ш. , Н.К. и Л. С., както и изходящия номер на оригиналното удостоверение, също били сканирани и с помощта на принтер били нанесени върху документа с новото, променено съдържание.

        Цитираните в удостоверението документи от 1975г. и от 2000г. са приложени по делото, като свързан с тях е приложен и документ от 1985г., които имат следното съдържание:

        С писмо изх. № 6600 от 25.11.1975г. на Национален институт за  (*), Директора на института е изпратил до Управление ***, до * *– Съвет за * и култура, с копие и до *, Управление „Архитектура и благоустройство“, Списък на декларирани архитектурни паметници на културата от периода 1880-1920г. в гр.*, както и за сведение доклада на н.с.арх. И. В. – началник отдел „*“. Списъкът е одобрен от Директора на Института, което е видно от поставен на заглавната му страница печат ОДОБРЯВАМ, с дата и подпис. Отправена е молба, на основание чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите, ползвателите и собствениците писмено да бъдат уведомени, че посочените в списъка обекти са декларирани като паметници на културата и предстои тяхното подробно проучване; както и да се предупредят ползвателите, че всякакви изменения, преустройства и ремонти на декларираните паметници на културата са строго забранени и се наказват съгласно чл.34 от ЗПКМ и чл.278 от НК. С писмото, Управлението в частност /адресати на писмото са две управления, до първото е налице директно адресиране, а до второто е наредено копие, като в случая не е посочено кое от тях се визира на стр.2 от писмото/ е уведомено, че всяко ново строителство в близост с декларираните обекти /в същия или съседен квартал/ може да става само със съгласието на *. Тук уведомяване на собственици, ползватели на обекти, недекларирани като архитектурни паметници на културата, в същия или съседен квартал, в който има такива обекти, разбираемо не е предвидено. Указано е, молбите за строителство в такива обекти, заедно с издадените от Съвета скици, да бъдат изпращани в Института за съгласуване. В приложения към писмото доклад на архитекта И. В., изготвил предложението за деклариране, е посочено, че в гр.*има ансамбли от епохата след Освобождението, които заслужават да бъдат запазени – в частност ансамбъла по ул. „*“ и прилежащите й улици. Посочено е, че по тази улица, както и в прилежащите й /вече/ квартали /а не улици/, са изградени предимно жилищни сгради на замогналата се буржоазия. След описание на стила на архитектура на тези жилищни сгради, с цитиране и на някои от най-изисканите сред тях по улица и номер, е посочено – Наред с жилищните сгради, интерес представляват и някои *и складове които са неразделна част от развитието на гр.*. В списъка, който е одобрен от Директора на *на същата дата, на която е изведено и писмото, с което е изпратен – 25.11.1975г., на страница 3, в абзаца „Сгради на други улици прилежащи към ансамбъла на ул. *, под № 32 е включен * склад на ул. * и ъгъла на ул. Н.Г.. За разлика от всички други обекти в списъка, с изключение само на този под № 45, за обекта под № 32 не е посочен административен адрес.

         Действащият към 1975г. регулационен план на гр.* /с който са разполагали и работили експертите от института/ е този от 1973г., от извадката на който е видно, че улиците „*“ и „*“ се пресичат перпендикулярно и респективно образуват четири ъгъла, на които може да попада обекта под № 32 от цитирания списък. От нанесеното предназначение на обектите на плана от 1973г. е видно, че само на един от тези ъгли, сградата е с предназначение * склад и тя попада в квартал *, а самия имот е с номер *. Освен този * склад, на извадката от плана, изискана само за квартали * и *, но съдържаща информация и за съседни квартали, е видно, че в кв.*, други сгради с предназначение * склад, извън сградата на ъгъла на улиците „*“ и „*“ няма, а в кв.*, сгради с такова отразено предназначение няма /в съседни квартали като кв.*– има една такава сграда, там е и *, в кв. – също една такава сграда, а струпването на сгради с такова предназначение в района, е в кв.*и всички съседни по протежението на ул. „*“/.

         С писмо изх. № 395 от 13.02.1985г., Главният директор на *изпратил до *гр.*, * гр.* и СП „*“ гр.* - Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр.* - централна градска част. Помолено е, на основание чл.12 от ЗПКМ, да се уведомят собствениците и живущите в сградите, че те са декларирани като паметници на културата и предстои проучването и обявяването им, да се предупредят и че изменения и преустройства са забранени и се наказват съгласно чл.278 от ЗПКМ. С писмото, Съвета е уведомен, че всяко ново строителство в близост с декларираните обекти може да става само със съгласието на *, като за целта, молбите, заедно с издадените от Съвета скици следва да се изпращат в Института за съгласуване. Помолено е и декларираните паметници да се нанесат на действащите градоустройствени и регулационни планове и да се имат предвид, а където се появяват противоречия да се организират съвместни срещи и разглеждания по необходимите процедури. Указано е същите данни да се предоставят на проектантските организации, които в бъдеще ще правят каквито и да е градоустройствени и квартални разработки. Списъка е одобрен от Главния директор на *на същата дата, на която е изпратен в * гр. * – 13.02.1985г. Одобряването е отразено с поставен на титулната страница на списъка печат ОДОБРЯВАМ, с дата и подпис на Главен директор. В този обобщен рекапитулационен списък, обектите са индивидуализирани с посочване на кадастрални данни, дата на деклариране /за тези, които вече са били предмет на деклариране, а не се декларират сега за първи път/, предназначение на сградата, в някои случаи и собственици на сградите, както и в преобладаващия брой случаи – административен адрес. На страница 38 от списъка, под № 362 е описан обект - * склад, ул. „*“/ул. “Н.Г.“, кв.*/620, декл. писмо № 6600 от 25.11.75.

         От извадката на регулационния план на гр.*, посочена по-горе, е видно, че в кв.*, на ул.„*“/ул.“Н.Г.“, има обект с предназначение * склад /един единствен такъв/ – в имот *.        Протокол № 5 от заседание на Национален съвет по опазване на паметниците на културата към Министерство на културата, състояло се на 22.05.2000г. е с поставен печат ОДОБРЯВАМ и подпис на Министъра на културата.

         Дневният ред за това заседание включва две точки: „1. Обявяване на Историческа зона „*“ в гр.* за групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж, и режими за опазването му и 2. Групови паметници на културата – ансамбли, включени в обхвата на Историческата зона с техните граници, както и охранителните им зони с техните граници.  По време на заседанието е изложена позицията на *- че изразената концентрация на обектите на културно-историческото наследство в * гр.* и многопластовият им характер мотивират необходимостта от дефиниране на Историческа зона по смисъла на чл.6 от Наредба № 5 на МК /ДВ 60/98/ в града с общ режим на опазване /граници и предписания/ и съставни части – ансамбли и индивидуални паметници с техните граници. Методологически е невъзможно да се пристъпи към изработване на режими за опазване на груповите паметници на културата преди да бъде завършена актуализацията на списъка на индивидуалните паметници на културата, включени в тяхната територия и изготвянето на индивидуалните режими за тяхното опазване.“ С това, НСОПК мотивира внасянето за обсъждане на предложението, което е изготвено от *, по двете точки от дневния ред. Предложението, е докладвано в подробности от цитиран в протокола докладчик, след което са направени следните констатации:

        „1. До настоящия момент в гр.* са обявени следните паметници на културата: Постановление на МС № *3/22.05.1956г. – АИР „*“; ДВ бр.20/1969г. – единични паметници на градинското и парково изкуство; ДВ бр.4/1995г. – единични архитектурни, архитектурно-художествени и исторически паметници на културата; ДВ бр.6/1995г. – единични археологически паметници на културата; Одобрен от Министъра на културата протокол от заседание на НСОПК към МК № 34/26.07.1996г. – единични паметници на културата в границите на АИР „*“; Одобрен от Министъра на културата протокол от заседание на НСОПК към МК № 13/02.11.1998г. – териториален обхват на групов паметник на културата „*“; ДВ бр.25/1998г. – допълнително обявени единични паметници на културата в границите на АИР „*“.

        2. Като първи етап от дейността по актуализирането на списъка на паметниците на културата в *, гр.*, на настоящия Съвет се внася за обсъждане предложение за обявяване на Историческа зона „*“ в гр.* - групов паметник на културата – археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж и режим за опазването му; групови паметници на културата – ансамбли, включени в обхвата на Историческата зона с техните граници, както и охранителните им зони с техните граници.

        3. Действащият в момента ЗРП на * е от 1982г. Поради изчерпването на актуалност на градоустройствените идеи заложени в него, е необходимо да бъде извършена актуализация на действащия подробен ТУП в съответствие с чл.32, ал.1 от ЗТСУ и чл.84, ал.1 от ППЗТСУ, като разработката на *следва да бъде база за изработването на специфични разпоредби, съгласно чл.37, ал.2 от ЗТСУ.“

        Членовете на Съвета изцяло подкрепили представената разработка, както и принципното становище на *за необходимостта от дефиниране на исторически зони в по-големите градове и изработване на общи режими за тяхното опазване.

        От присъстващ архитект – арх.К., е направено предложение за разширяване на границите на дефинираната охранителна археологическа зона, тангираща АИР „*“ – в южна посока до бул. „*“ и включването на охранителна археологическа зона южно от * – в рамките на бившето „*“.

        Въз основа на направените по време на заседанието коментари и предложения в процеса на обсъждане НСОПК приема следните Решения:

        „1. Приема се предложението на *за обявяване на Историческа зона „*“ в гр.* - групов паметник на културата – археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж, и режим за опазването му, като границите му бъдат коригирани в съответствие с предложението на арх.К.. /Приложение 1/;

         2. Приема се предложението за обявяване на групови паметници на културата – ансамбли, включени в обхвата на Историческата зона с техните граници, както и охранителните им зони с техните граници. /Приложение 2/;

         3. Да бъдат нанесени корекции в текста на Предложението, съобразно направените в процеса на обсъждане коментари и допълнения;

         4. Приетите режими да послужат като основа за изработването на специфични правила и норми при актуализацията на ЗРП  на гр.*.“

         Приложения 1 и 2 следват протокола.

         По делото е налице писмо, изведено на 13.10.2000г. от Директора на *до *а на гр.*, с което *а е уведомен, че съгласно чл.4, ал.1 и чл.12 от ЗПКМ и по реда на чл.21, т.3 от Наредба № 5 на МК, с протокол № 5/22.05.2000г. от заседание на НСОПК към МК, утвърден от Министъра на културата, са обявени: - Историческа зона „*“ в гр.* - групов паметник на културата – археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж, и режим за опазването му; - Групови паметници на културата – ансамбли и охранителни зони към тях, включени в териториалния обхват на историческата зона. Община * разполага с този протокол и го ползва в работата си, видно от съдържанието на обособената там папка с документи относно статута на сградите – недвижими културни ценности в *, приложена по настоящото дело в електронен вариант.

         Внесеният на 11.08.2010г. проект за * на ПУП–ПЗ и РУП е разгледан на заседание на *, проведено на 13.08.2010г., като с решение по протокол № 32 от посочената дата, т.14, * приема проекта за * на ПУП-ПРЗ, РУП и Схема „Организация на движението“, като предлага на *а на Община * да издаде заповед. Със Заповед № 10 ОА-1826 от 18.08.2010 г. *а на Община * одобрил изменението на ПУП-План за регулация и застрояване и РУП в част от кв.*-нов (279-стар) по плана на *-*, съгласно внесения проект. Заповедта е влязла в сила на 03.09.2010г., след проведена процедура по съобщаване.

         На 08.09.2010г. с молба до * на Община *, с вх. № 10Ф6299, подс.А.Н. поискал издаване на виза за проектиране на инвестиционен проект, съгласно чл.140 от ЗУТ, за УПИ с идентификатор *, а с молба вх. № 10Ф6299 (1) от същата дата – и за * на виза за проектиране на инвестиционен проект, съгласно чл.140 от ЗУТ, за  УПИ  с идентификатор *. По така подадените молби, през месец септември 2010г. в.и.д. *– св.С. П., издала на дружеството визи за проектиране на поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *. Във визите е посочено, че важат за проучване и проектиране на инвестиционен проект в съответния УПИ, за ново едно, пет, седем, десет и двадесет етажно застрояване и подземно застрояване за първия имот и ново едно, шест и седем етажно застрояване и подземно застрояване за втория имот. Визите са издадени на основание чл.140 от ЗУТ и цитираните вече Заповед № 10ОА-1826/18.08.2010г. на Община *. В текстовата части на визите са включени изисквания, сред които и – на основание чл.83, ал.1, т.3/а от ЗКН и Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК към МК – да се представят предварителни становища от * * и от * към МК. Визите са връчени на подс.Б. за „*“ ЕООД на 13.09.2010г.

        С молба от 01.10.2010г. до * на Община *, входирана с № 10Ф-6804/04.10.2010г., подс.Н., в качеството му на представляващ дружеството, уведомил *, че предвид уникалността на проекта, за който са издадени двете визи е извършено подробно предварително проучване относно хидрогеоложки условия, конструктивни и технологични решения, организация на строителството и потенциал на строителни фирми за започване на строителни работи, изготвянето на проектната документация е на финал, осигурено е финансиране, предвид което всяко забавяне в конкретната икономическа обстановка поставя под въпрос финасирането и реализацията на проекта. С оглед на това, е поискано преразглеждане на текста в издадените визи, с отпадане на изискването за съгласуване и становище на * към МК, предвид представеното вече в предходен момент Удостоверение № * от 09.08.2010г. на * и обстоятелството, че имотите на „*“ ЕООД не попадат в охранителни зони. Към молбата, подсъдимият приложил копие от преправеното по посочения по-горе начин Удостоверение изх. № */09.08.2010г. на *. Молбата е разгледана, и в двете издадени визи е допълнен текст, съгласно който, във връзка с искането и на основание Удостоверение № * от 09.08.2010г. на * към МК е внесена промяна. * на Община * презаверил визите, като отпаднал текста „на основание чл.83, ал.1, т.3/а от ЗКН и Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК към МК – да се представят предварителни становища от * * и от * към МК“. Презаверките на визите са вписани в предоставените от „*“ ЕООД оригинални визи на 07.10.2010г. и са подписани от *. Презаверените визи са връчени на подс.Б. на 11.10.2010г. Така, независимо от съдържанието на Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК към МК, наличен в Общината, е разпоредено отпадане на съгласуването на проектите с *.

         На 19.11.2010г., с искане вх. № 10Ф8072 до * на Община *, подс.Н., като представляващ „*“ ЕООД, помолил за одобряването й и издаване на разрешение за строеж за обект: „Мултифункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг“ в УПИ ІV-*обсл. дейности, хотел, кв.*-нов (279-стар), по плана на Централна градска част, гр.*. Съответно с искане вх. № 10Ф8073 е помолено за одобряване на проектна документация и издаване на разрешение за строеж за обект: „Общежития“ в УПИ ІІ-*кв.*-нов (279-стар), по плана на Централна градска част, гр.*. В исканията била описана приложената техническа документация и вида на проектите по части.

         След разглеждане на внесените проекти, * на Община *, уведомил „*“ ЕООД и фирмата, упражняваща надзор при проектирането, че идейния инвестиционен проект по първото искане, може да бъде процедиран след отстраняване на констатирано несъответствие между УПИ ІV-*обсл. дейности, хотел, кв.*-нов (279-стар), по плана на * гр.* и ПИ с идентификатор * по КККР на гр.*. Писмото е от 03.12.2010г. Още на 02.12.2010г. подс.Н. със заявление вх. № 94-27668, поискал да се направи изменение на КК на гр.*, относно границите на ПИ с ИД *, ПИ с ИД * и на ПИ с ИД *, като същите се приведат в съответствие с действащия регулационен план на града. Въз основа на това е издадена Заповед № КД-14-16-2415 от 08.12.2010г. на Началник *-*, с която е одобрено изменение на КККР и били нанесени нови обекти в КК, като на ПИ с ИД * бил даден нов ИД * (с една сграда в имота), а на ИД* – нов ИД *(с четири сгради в имота - №№ 1, 5, 6 и 7). Впоследствие е отправено и уважено и искане на „*“ ЕООД,  за заличаване на две сгради в имотите, за които е установено /видно от издаваните скици от Община */, че са съборени много отдавна.

        След отстраняване на указаните несъответствия, на 14.12.2010г. * на Община * одобрил идейния инвестиционен проект за първия имот и на 15.12.2010г. издал Разрешение за строеж № 377, за обект „Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг“ в УПИ:І ІV-*обсл.дейности, хотел, кв.*-нов (279-стар), по плана на Централна градска част, гр.*“.  Одобрения проект и разрешението за строеж са връчени на подс.Б., пълномощник на „*“ ЕООД на 03.01.2011г., след изтичане на срока за обжалване. На 15.12.2010г., след одобрен от него на 14.12.2010г. идеен инвестиционен проект за втория имот, * издал и разрешение за строеж № 378 за обект: „Общежития“ в УПИ: ІІ-*, кв.*-нов (279-стар), по плана на Централна градска част, гр.*. Одобрения проект и второто разрешение за строеж са връчени на подс.Б. също на 03.01.2011г. От тази дата, двете разрешения влизат в сила.

         Въпреки заявената на по-ранен етап необходимост от бързина при процедурите, свързани с бъдещия строеж, след издаване на описаните две разрешения за строеж, никакви действия по реализация на инвестиционните намерения не били предприети.

         На 15.05.2012г. подс.Г.Б. учредил дружеството „*” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, като той бил едноличен собственик на капитала и управител. С протокол № * от *г. на Камарата на строителите в Р България, фирмата на подс.Б. била вписана в Централен професионален регистър на строителя, за групи строежи от първа, трета, четвърта и пета категория. Впоследствие били променени седалището и адреса на управление на дружеството с нов адрес - гр.*, ул. „*“ № *, ет.3, ап.5.

         Малко преди изтичане срока /тригодишен/ на описаните по-горе две разрешения за строеж, подс.Б., като пълномощник на „*“ ЕООД, подал заявления до *а на Община * – вх.№ 13Ф10374/без дата и вх.№ 13Ф10375/20.12.2013г., резолирани на 20.12.2013г., с искане за удължаване срока на разрешенията за строеж. По така направените искания до *а на Общината, със Заповед № 2 от 06.01.2014г. и Заповед № 3 от 06.01.2014г., * на Община *, презаверил разрешения за строеж № 377 и № 378 от 15.12.2010г. След съобщаването им на заинтересованите, на 23.01.2014г. те влизат в сила и са връчени на „*“ ЕООД, чрез подс.Б..

         На общо събрание на акционерите на дружество „*“АД от 07.10.2014г. било взето решение за * на подс.Г.Б. за нов член на съвета на директорите на дружеството със съответните права. Промяната е вписана на 22.12.2014г. На 15.07.2015г. подс.А.Н., като Изпълнителен директор на „*“АД, а последното като едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД, взел решение, за промяна в начина на представляване и управляване на последното. С решението, за управител на дружеството бил избран и назначен подс.Г.Б.. На събрание на съвета на директорите на „*“АД от 15.07.2015г. било взето решение за освобождаване на подс.А.Н., като Изпълнителен директор на дружеството и за * на подс.Г.Б. за нов Изпълнителен директор със съответните права. Подс.Н. продължил да бъде член на съвета на директорите. Така с промяна, вписана на 29.07.2015г., подс.Б. става единствен управител на „*“ ЕООД и единствен представител на „*“АД.

         Като член на съвета на директорите на „*“АД - собственик на капитала на „*“ ЕООД, в началото на 2016г. подс.Н. предприел действия по реализиране на строителството по издадените две разрешения за строеж, описани по-горе. За целта следвало да се премахнат съществуващите в имотите сгради. Информирайки се за процедурата, подс.Н. и подс.Б. научили, че в случая е необходимо да бъдат изготвени План за безопасност и здраве (ПБЗ) и План за управление на строителните отпадъци (ПУСО), които да бъдат представени в Община * за одобрение. Така, през м.януари 2016г., подс.Б. възложил на проектанта инж.Р.А., да изготви Инвестиционен проект за строеж „Премахване на съществуващи сгради“ в УПИ ІV-*и в УПИ ІІ-*в кв.*-нов (279-стар) по плана на Централна градска част на гр.* /които на практика от 2011г. вече са с идентификатори съответно * и */.

        Разработката следвало да включва проектни разработки в части План за безопасност и здраве (ПБЗ) и План за управление на строителните отпадъци (ПУСО). Още същият месец инж.А. изработила проекти на двата плана. Със заявление вх. № 16-Ф-1152, резолирано на 02.02.2016г., подс.Б., като управител на „*” ЕООД, поискал от * на Община *, одобряване на проекти за премахване на сгради за обект – Събаряне на съществуващи сгради в УПИ ІV-*и в УПИ ІІ-*в кв.*-нов (279-стар) по плана на Централна градска част на гр.*. Разглеждането на двата плана е възложено на свидетелите И.А. и Г.Н., като на 03.02.2016г. св.Н.положила подписи на двата плана и ги подпечатала с печата на Дирекция „*“ на Община *. Преди това тя изискала от надзорната фирма, да й предоставят становище от * към МК, при което й било занесено копие от Удостоверение № */2010г. на * в преправеният му вариант, което тя приела за достатъчно. Процедурата в такива случаи била предопределена от уведомителния режим на искането за премахване на сгради, тъй като всеки собственик може да премахне свой законен строеж, след уведомяване на общинската администрация, на АГКК, и след одобряване на ПУСО. Според практиката по това време в Общината, проектите в тази процедура не подлежат на одобряване или съгласуване с правоъгълен печат, а за одобряване се приемало поставянето на кръгъл печат с подпис на длъжностното лице. Не се издавал и отделен акт за събаряне на сградата. Предвид това, двата проекта на планове ПБЗ и ПУСО, разгледани вече от общинската администрация, са внесени с Уведомление от 09.02.2016г. до *а на Общината, заведено с вх. № 7000-14042 от същата дата, с което „*“ ЕООД, представлявано от подс.Б., уведомява, че с цел започване на ново строителство, съгласно разрешение за строеж № 378/15.12.2010г. ще извърши почистване на строителна площадка и премахване на съществуващи сгради – масивни с гредоред в УПИ IV-*, обслужващи дейности, хотел по плана на * гр.* и УПИ II-*, кв.* /279стар/, считано от 05.02.2016г. Към уведомлението е представен и Договор за * на строително монтажни работи от 03.02.2016г., сключен между подс.Б., като управител на „*“ ЕООД и пак той като управител на „*” ЕООД, с предмет „Разрушаване на сгради” на адрес: гр. *, ул. „*” № 40. 

         Междувременно, в началото на месец декември 2013г., в медийното пространство имало информация за награден проект за * на хотел „*“ в гр.*на мястото на * склад „*“, на ъгъла на ул. „*“ и ул. „*“. По този повод, на 14.12.2013г. Директора на * отправил молба за проверка, която да се извърши от една от дирекциите в МК, като уведомил Министерство на културата, че * склад – „*“, находящ се на ъгъла на ул. „*“ и ул. „*“, кв.*, пл.№*, притежава статут на единична недвижима културна ценност и попада в обхвата на защитена територия по ЗКН – Групова НКЦ /Групов паметник на културата – система от улични ансамбли „Д“ по улица „И. ***/ към ИЗ „*“ обявен с протокол на НСОПК при МК от 22.05.2000г. От своя страна Министерство на културата, с писмо изх. № 33-НН-1120 от 06.01.2014г. уведомява *а на Община */ с копие до * по писмото им от 14.12.2013г./ за това, че *ия склад притежава статут на единична недвижима културна ценност /на база грешно подадената от * информация/, предвид което е посочено, че в случай на реализация на наградения проект, проектната документация задължително следва да бъде представена за съгласувателно разглеждане по реда на ЗКН преди одобряване и издаване на строително разрешение. Писмото е получено в Общината, където е заведено под № *МН16 от 09.01.2014г.  На 10.01.2014г. е резолирано за един от зам. *овете, след което са нанесени четири последователни резолюции за прехвърляне на работата по писмото на различни архитекти, сред които и главния такъв на Общината, като последен е свидетелят - арх.А., на когото писмото е възложено на 21.01.2014г. с резолюция на предходния посочен архитект - св.Г.. Според св.А. такъв документ физически не е стигал до него и не му е възлагана работа по същия. Липсва разпределяне на документа по вътрешната програма, което в случая било задължително и св.А., на практика, не го е получавал. Писмото е намерено при един от извършените по досъдебното производство огледи в Общината, в папка с наименование „За сведение“, във вида, в който е приложен по делото. От приложеното копие на същото писмо на МК, адресирано до *, е видно, че то е изведено на дата 06.12.2014г., тоест една година след сигнала на * и след изпращането на копието до *а на гр.*.

         През 2012г. Община * е възложила изработване на проект ПУП-ПРЗ и СПН за Централна градска част *, процедурата по който отнела няколко години. Във връзка с работата по проекта са извършвани редица проучвания, налице е и кореспонденция с * относно различни обекти, предмет на защита по ЗКН, като след стартиране на проекта, Общината най-напред е изискала от * актуален списък на всички обекти на територията на *, които са паметници на културата. От * им изпращат описаните вече по-горе декларационни писма и протоколи, сред които и Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК към МК, който всъщност е най-късно датирания изпратен документ и с които на практика Общината вече разполага. Сред изпратените документи е и извадка от справочника за недвижимото културно-историческо наследство в област *, съдържаща списък на обектите в гр.*, съгласно приложена схема, със статут на недвижими паметници на културата по смисъла на чл.12 от ЗПКМ /отм./, които съгласно §10, ал.1 и §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН, притежават статут на НКЦ. В справочника фигурира обект – * склад на адрес - ул. „*“-ул. „*“, с кадастрални данни - кв.*, пл. №*, със статут – деклариран, с писмо №395/13.02.1985г. на *, от вид – архитектурно-строителен, категория – няма попълнена /за много други обекти е налице вписване – от ансамблово значение, тук няма/, в последната графа – в границите на групов ПК е отбелязано ГПК-Д. В годините до 2014г. не е извършвана актуализация на НКЦ на територията на *. Във връзка с течащата процедура по ПУП-ПРЗ на * на гр.*, проучване започнали и архитекти от *. В екипа били архитектите А.В./неразпитана по делото/ и св.И. К.. Сградата, предмет на обвинението/респективно двете сгради закупени от „*“ ЕООД/, са били предмет на проучване от страна на арх.В. и арх.К., наред с всички останали сгради в района.

         При проучването от страна на архитектите В. и К., същите събират информация за три сгради – бивши *и складове на територията на * гр.*, които имат качества да бъдат обявени за единични НКЦ, но към момента на проверката не фигурират в списъците на декларираните такива. Това са сградите, за които са събрани данни, че са били предназначени за - * склад „*“ пл. № *, кв.*, * склад „*“ УПИ ХVII-*, кв.162 и * склад „*“ УПИ ХVI-*, кв.162. Предвид събраната от тях информация, архитектите са изготвили предложения за деклариране на тези три сгради като единични НКЦ, които са внесени за обсъждане на заседание на ЕС на *, проведено на 07.10.2014г. Заседанието е насрочено само ден по-рано със Заповед № Р-44/06.10.2014г. на Директора на * – св.Д.Д..

         Видно от текста на цитираната заповед, дневния ред на насроченото заседание включва 9 точки, като точки 2,3 и 4 касаят трите сгради – бивши *и складове в гр.*. Конкретно т.2 гласи: „Обсъждане на Предложение за деклариране на единична НКЦ „*“ с адрес ул. „*“-ул. „*“, пл.*, гр.*“. Предвид напускането на арх.В., като докладчик е вписан друг архитект, но на практика, тематиката е докладвана лично от арх.В., предвид обстоятелството, че именно тя е била в екипа извършил проучването, автор е на предложението за деклариране, изготвила е и задължителния в конкретния случай фиш с данни за бъдещото деклариране на сградата като единична НКЦ. Предложението е обсъдено на ЕС на *, който с Протокол № 10 от 07.10.2014г., по т.2, взема следните решения: „1. Приема се представеното предложение със следните изисквания: 1.1. Да се допълни видът на обекта с „художествена НКЦ“; 1.2. Проучването да се допълни с данни за В.П. – автор на стенописите; 1.3. Да се коригират предписанията за опазване, както следва: - Да не се допуска надстрояване и пристрояване на сградата; - Да отпаднат конкретните изисквания по отношение на интериор, конструкция и др. елементи, за които към момента няма достатъчно информация. 2. На основание чл.58, ал.1 от ЗКН, директорът на * да предложи на министъра на културата да декларира като единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност и да определи временни режими за опазване на обект „* склад на *о“ ул. „*“, ъгъла с ул. „*“, пл. № *, кв. 279, гр.*; 3. Община * да бъде уведомена за започната процедура по деклариране на НКЦ и да бъде изискано уведомяване на всички заинтересовани лица; 4. Предложението за обявяване на Групова недвижима културна ценност „* град“ да бъде преработено и допълнено съобразно направените от съвета препоръки“.

        От изготвеният от арх.В. фиш за нуждите на бъдещото деклариране на сграда „*“ – приложение № 1 към чл.8, ал.3 от ЗКН, е видно, че за сградата няма открита проектна документация, фотодокументацията е от 80-те години, направена е такава и при проучването през 2013г. Имота е подробно описан във фиша, като е отразено, че обекта е разположен в групова недвижима културна ценност – система от улични ансамбли „Д“ по улица „И. *** към ИЗ „*“, обявена с протокол № 5/22.05.2000г., утвърден от министъра на културата. Сградата е строена на два етапа, като първо е построена сградата по дължина на ул. „*“, предполагаемо през 1-во, 2-ро десетилетие на 20 век. След 1940г. на калкан по ул. „*“ е построено ново крило, като за да се обединят двете сгради е разрушен двуетажен обем в южния ъгъл на старата сграда. Като главна е оформена страната по ул. „*“, а двуетажно тяло в североизточната част на старата сграда е оформено като официален вход. Идентичното двуетажно завършващо вида на фасадата тяло от югозапад е било разрушено при построяване на новото крило, поради което днес фасадата е с нарушена симетрия. Посочено е, че актуалното техническо състояние на имота е лошо, в риск, а степента на съхраненост на конструкцията е висока. По всяка вероятност фасадите са късно пребоядисани, но при сондажи могат да се установят автентичните цветове, мазилките са сериозно компрометирани, подкожушени или липсващи, тухленият градеж е видим на много места, липсват голяма част от дограмите, на места е отнемано и от градежния материал, липсват ажурни метални решетки от прозорците в сутерена, част от прозорците са зазидани или преградени с плоскости против вандализъм, покривът е в много тежко, на места аварийно състояние, поради неподдържане и течове. Направен е извод, че въпреки проблемите, сградата може да бъде възстановена. Заключено е, че сградата е ценна като представител на автентичното застрояване и като един от обектите, съставящи т. нар. „* град“ и има нужните архитектурна, културна, историческа и научна стойност за придобиване на индивидуален статут като част от защитеното културно-историческо наследство на гр.*. Освен фиша, арх.В. е попълнила и формуляр на Предложение за деклариране на обект на недвижимото културно наследство **„*“ гр. *, кв.*, пл. № * – Приложение  № 2 към чл.9, ал.5 от ЗКН. Фиша и предложението за деклариране не са подписани от директора на *, респективно - предложението не е изпратено на Министъра на културата, няма и уведомяване на Община * за започната процедура по деклариране, тоест решението на ЕС по т.2 не е изпълнено. Проекта за ПУП-ПР,ПЗ и СПН на * гр.* е изпратен от Общината за съгласуване в МК, като на 12.10.2015г. зам.министъра на културата е изготвил становище, с което съгласува представената документация за фази предварителен проект I и II. С писмо от 26.10.2015г. Директора на * изпраща становището на Община *. В становището е взето отношение относно открити неточности, сред които напр. - кв.168 УПИ IX – сградата е декларирана НКЦ /грешно отбелязана, вместо съседна, в кв.167, УПИ IV-общ. обсл. и хотел. Още в процедурата по съгласуване на обявяването на обществена поръчка за този ПУП, * уведомява Община * – с писмо № 0800-1375/17.12.2014г., че по повод съгласуваното плановотехническо задание за обществена поръчка, в опорния план има изключения при коректното отразяване на обекти от списъка на недвижимите културни ценности. Едно от тези изключения е т.6 – * склад под номер 443 в имот с пл. н. 610 е грешно отбелязан и следва да се поправи. Сградата се намира в имот с пл. н. 610, от югозападната страна на ул. „*“. Във връзка със съгласуването през 2015г. на проектите, от ръководител на екипа, натоварен с работата по тях, на 26.01.2016г. е отправено запитване до Директора на * и до МК, с няколко въпроса, сред които и дали е завършена актуализацията на НКЦ в *, и въпрос 2 - на какво основание да се променят в указана графична част на окончателния проект констатирани грешки в списъците на *, в частност сгради в кв.168, УПИ—X и друга цитирана. На 28.01.2016г. Директора на * издава Заповед № РД-4 от същата дата, с която е  одобрен списък с регистрирани и декларирани обекти на НКН на гр.* – бележки по данни от декларационни писма, както и констатирана фактическа грешка /текста на тази заповед е изготвен фактически от св.И. К. и юрисконсулта – П./. Сред основанията за * на заповедта са и решения по т.2 от Протокол № 10 от заседание на ЕС на * от 07.10.2014г. Със заповедта е наредено на директор на цитирана дирекция, да организира в 14-дневен срок отразяването на констатираната очевидна фактическа грешка в съществуващия списък, и за поправката да се съобщи на заинтересованите лица. Едва с писмо изх. № 0800-1827/06.01.2017г., получено в Община * на 11.01.2017г., Директора на * уведомява *а на Общината за поправката на очевидна фактическа грешка, като в писмото са описани декларационните писма от 1975г. и 1985г., описано е писмото на МК до Общината с изх. № 33-НН-1120/06.01.2014г., /намерено в папката „за сведение“, неотработено/, отразено е, че с Протокол № 10 от 07.10.2014г. от заседание на ЕС на * е взето отношение за допусната очевидна фактическа грешка за * под № 362 в списъка от 1985г., като номера на квартала 284 и планоснимачния номер на имота 620, се отнасят за друга, разположена през улицата сграда, която няма статут на паметник на културата, а декларираният с писмото от 1975г. архитектурен паметник на културата * склад е разположен в кв. 279, в имот с планоснимачен номер 610 по действащия към 1985г. план на гр.*. Посочено е, че за поправката на очевидната фактическа грешка, е издадена Заповед № РД-4/28.01.2016г. на Директора на *. Въз основа на тези документи, Директора на *, информира *а, че обектът „* склад /сграда на „*о“/ ул. „*“ и ъгъла с ул. „*“ /сега „*“ и ъгъла с ул. „*“/ в кв.*, пл. № * по действащия към 1985г. плана на гр.*, деклариран с писмо № 6600/25.11.1975г. на *, с настоящ административен адрес ул. „*“ № 8, съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН и параграф 12, ал.1 от ПЗ на ЗКН е със статут на недвижима архитектурно-строителна културна ценност. Към уведомлението е приложена и таблица, в която е вписано, че отразява корекция на фактическа грешка - допусната фактическа грешка за * под № 362 от списъка, изпратен с писмо от 1985г., като на основание цитираната Заповед на Директора на *, за * под номер 362 е допълнено наименованието – от * склад, става * склад /Сграда на *о/, адреса е актуализиран с новото име на една от улиците, а кадастралните данни на имота са заменени с други – от кв.*, пл.№ 620, стават – кв.*, пл. № *. 

         По делото е налице доклад от техническия секретар на ЕС на * – св.Е.Б., в който е отразено, че на 28.01.2016г. при прослушване на записите от експертните съвети, проведени през 2014г. и преглед на изготвените протоколи, е констатирано несъответствие между записа от експертен съвет проведен на 07.10.2014г. и подписания протокол № 10/07.10.2014г. Несъответствието касае т.2 от протокола: Обсъждане на предложение за деклариране на единична НКЦ „*“ с адрес ул. „*“-ул. „*“, пл. № *, кв. 279, гр.*, поради което се налага изготвяне на протокол, обективно отразяващ взетите решения от експертния съвет. На доклада е поставена резолюция без дата от Директора на * – Да се преразгледа Протокол № 10/07.10.2014г. от всички членове на ЕС и Е.П. -юрисконсулт на * към онзи момент. /Относно посоченото в доклада прослушване от св.Б.на записи от заседания на ЕС на * проведени през 2014г., станало на 26.01.2014г., съпътствано и с преглед на съставените протоколи, още тук следва да се отбележи и подчертае, че само прослушването на заседанието от ЕС на *, проведено на 07.10.2014г. отнема един работен ден – съдържанието на целия запис е приложено по делото/. Така се стига до изготвяне на нов, втори Протокол с № 10 от заседание на ЕС на *, проведено на 07.10.2014г. Не може да се установи кога точно е съставен той, но предвид вписаната в доклада на св.Б. дата 26.01.2016г. и издадената Заповед, датирана от 28.01.2016г., може да се заключи, че това е станало в периода 26-28.01.2016г. Втория Протокол № 10, както вече бе отбелязано, носи дата 07.10.2014г., като от съдържанието му не става ясно, че е втори, че е съставен впоследствие, както и какво е наложило това и какво става с първия протокол № 10 от същата дата. В новия Протокол № 10/07.10.2014г., съставен в края месец януари 2016г., между 26-ти и 28-ми, фигурират по-обемни, а и различни констатации по обсъжданията на т.2 от дневния ред. В него е отразено, че: „в процеса на работа по изготвянето на заключителни оценки на декларирани обекти на наследството в гр.*беше установена грешка в декларационния списък /писмо изх. № 395/13.02.1985г. на */, а именно „*“ с адрес ул. „*“ – ул. „*“, пл. № *, кв. 279, гр.* е записан в списъка като „* склад, пл. №*, кв.*, гр.*. Посочено е, че след запознаване с цялата архивна документация от проучването и декларирането на обектите през 1985г. е установено, че за обекта в имот пл. № * е събрана документация, а този в пл. №* – не, като освен това е отбелязано, че обекта в имот пл. №* няма качествата на другите складове от периода. Отразено е, че са обсъдени и изяснени причините, сградата да не присъства в списъка на недвижимите културни ценности на град * – неотразяване на планоснимачен номер, квартал и административен адрес при проучването през 1982-83г., довело до грешно позициониране на обекта в отсрещната страна на улицата в изготвения опорен план на културното наследство. В така посочения имот в този план, се намира друг * склад, който не притежава висока научна и културна стойност, а грешката е установена при оглед на място и проверка на архивни данни, които доказват кой обект е бил предвиден за деклариране. Формулираните решения по т.2 в този нов, втори протокол № 10, са: 1. Да се изготви Заповед на Директора на * за фактическа грешка в регистъра на НКЦ на гр.*. Да се допълни информацията за обекта с новите данни, изпратени от Община * във връзка с изготвянето на ПУП-ПР и ПЗ на * – УПИ IV – за обслужващи дейности и хотел, кв.*, идентификатор по КК*; 2. Поради констатираната фактическа грешка в декларационния списък на НКЦ в гр.*, писмо на *изх. № 395/13.02.1985г., обект „*“ с адрес ул. „*“ – ул. „*“, пл.*, гр.* притежава статут на декларирана единична архитектурно-строителна НКЦ; 3. – тук са посочени изискванията, които следва да се спазят при изготвянето на заключителната оценка на обекта.

        От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, преобразувала обсъжданията, направени от членовете на ЕС на * по време на заседанието, проведено на 07.10.2014г., от електронен вариант на хартиен носител, е видно, че: докладването по т.2 от дневния ред действително е направено от напусналата вече арх.В. /част от екипа архитекти от * проучвал сградите в * на гр.* във връзка със съгласувателната процедура по ПУП на тази част, възложена от Община */, която при обход на територията е установила ценността на сгради в района – бивши *и складове, доближаваща се до тази на такива сгради имащи статут, поради което предлага декларирането им. Предложението касае три сгради бивши *и складове по плана от 1931г. – сграда „*“, сграда „*“ на *акционерно дружество и сграда на *, които имат качества да бъдат декларирани. Идеята е свързана и с предложението за обособяване на групов паметник комплекс „* град“, предвид наситеността на вече декларирани множество такива сгради в района, което също е обсъждано на съвета. Разработващ зоната е бил и св.И. К., който докладва заедно с арх.В.. Коментирано е, че има проблем в плана на * на *, а от там и в списъка на НКЦ, тъй като сграда, отбелязана с номера и адреса си в плана, нанесена и в списъка на НКЦ, всъщност не е сградата, за която става въпрос, става въпрос за друга сграда – тази на „*“, поради което екипа предлага деклариране на сградата, за да се реши проблема, а след това да отпадне вписаната сграда, която няма качества. В проведените разисквания, се изказват становища, че вероятно е допусната грешка при изготвянето на списъка, като * склад на ъгъла на улици „*“ и „*“ е записан с планоснимачен номер на друг * склад, който няма качества, но се намира на същото кръстовище. Именно този друг * склад е отбелязан/маркиран на плана като НКН и е включен в списъка на *. Стига се до извод, че това е техническа грешка, която до момента не е осъзната и не е отстранена, като актуализацията на списъка на НКЦ, свързана с проекта за ПУП на * на гр. *е подходяща за отстраняването й. При обсъждането на качествата на всички сгради в района се констатира непредставяне на пълна документация за някои от тях, като вносителите на предложението за деклариране на трите сгради, бивши *и складове, заявяват, че причината за това бързане и липсата на пълна документация е в големия инвестиционен интерес към тях, както и обстоятелството, че специално сградата на „*“ се оказва без статут и не е била проучвана. Докладвани са данни за сградата, както първоначално построената, така и новата, изградена на калкан, след събаряне на част от старата. Липсват чертежи за сградата, като освен плана от 31 година, на който е отразена като вече построена сградата на „*“ – първата, няма други запазени документи в държавните архиви. След доклада е формулирано предложение сградата да бъде декларирана с предварителна класификация „архитектурно строителство от новото време“ и предварителна категория „местно значение“. Подчертано е няколко пъти, че се бърза с декларирането, а впоследствие ще се прави заключителна подробна оценка на обекта. В крайна сметка, предложението за деклариране конкретно на сградата „*“ е прието и е формулирано решение в този смисъл. Обсъден е вариант да се уведоми *а на Община * за започнатата процедура по деклариране на сградите, с цел уведомяване на собствениците.

         В процеса на ПУП на * на гр.*, по искане на Община * за * на информация за недвижимите културни ценности паметници на културата в гр.*по повод изработване на ПУП-ПРЗ за * *, от * са изпратили, адресирано до зам. *а на Общината, редица документи, сред които и цитирания протокол № 5/22.05.2000г., с писмо, получено и входирано в *на 20.08.2013г. Изпратен е и списък в табличен вид, в който е цитирана сграда архитектурно-строителен паметник – * склад на ул. „*“-ул. „*“, с кадастрални данни – кв.*, имот *, със статут по декларационно писмо № 395/13.02.1985г. на *, попадащ в границите на ГПК – Д. В общината се съхраняват още списъци на защитени обекти, обнародвани в Държавен вестник за периода 1927г.-1998г., като сред обнародваните не фигурират вече описаните списъци от 1975г. и 1985г. Съхраняват се и Протоколи от заседания на НСОПК при МК, с които са обявени паметници на културата в *, общо шест на брой – от дати 25.05.1998г., 26.06.1998г., 02.11.1998г., 25.11.1998г., 22.05.2000г. и 21.11.2002г., като към последния има и списък на единичните паметници на културата в границите на обявения групов. Съхраняват се и декларационните писма, с които са обявени паметници на културата в *, като първото такова е това от 1985г. 

         От заключението на изготвената по делото строително-техническа експертиза, е видно, че към 26.11.1951г. - датата на съставяне на акта за държавна собственост за сградите на административен адрес – ул. „*” № 8, са били налични две сгради с предназначение „*и складове”. Сградите претърпели преустройство, което ги обединило функционално и променило предназначението им и към 2009г. те съставлявали една сграда с предназначение различно от „* склад”. Тази сграда била декларирана като недвижима културна ценност. Със застроителния план, одобрен на 29.11.1982г. било предвидено сградата да промени предназначението си в административна сграда. Експертите описват подробно административните процедури по промяна на ПУП в територии с културно недвижимо наследство, като заключават, че в конкретния случай, за * на „*“ ЕООД, не са спазени изискванията на ЗКН и ЗУТ. Анализирано е всяко едно заявление на дружеството до Общинските служби в гр.*, свързано със закупения имот на ул. „*“ № 8, и съответно произнасянията на администрацията, като са откроени непълнотите в заявленията и несъответствията на произнасянията със законовите и подзаконови относими разпоредби.

         В изложената от окръжният съд фактическа обстановка място са намерили и факти, които не се откриват инкриминирани с обвинителния акт и по тях подсъдимите не са се защитавали, но за пълнота първостепенният съд ги е посочил, а именно :

         В началото на месец март 2016г. работници, наети от фирмата на подс.Б. „*“ ЕООД, започват работа по демонтиране на части от сградата откъм ул. „*“. Обектът е предварително ограден с метални прегради, поставена е и информационна табела. На 06.03.2016г. действията на събаряне получили негативен отзвук сред жители на града, които организирали спонтанен протест. МК се самосезира и изпраща комисия на място.          Членовете на комисията извършили проверка на обект „Сгради /* склад/ в УПИ II –* и УПИ IV – *, в кв.* нов /279 стар/ по плана на * гр.*, с административен адрес ул. „*“ № 8, с оглед на имота, както и проверка на наличните в Община *, МК и * документи, свързани с него. Счели, че сградите, собственост на „*“ ЕООД са архитектурно-строителен паметник на културата, деклариран с писмо № 6600/25.11.1975г. на *, а освен това попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата – Историческа зона „*“ – система от улични ансамбли по ул. „И. ***, обявен с Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата. Установено е, че към деня на проверката – 07.03.2016г., сградите са частично разрушени със строителна механизация, като изцяло са премахнати покрива, ограждащите стени към ул. „*“, вътрешни разпределителни стени и части от междуетажни подови конструкции. Членовете на комисията от МК – свидетелите С.С., С.И. и А.К., прегледали цялата документация, свързана със започналото събаряне на сградите, при което констатирали, че липсва съгласуване на дейността по реда на ЗКН. На 07.03.2016г. св.С.И. издала и акт за прилагане на Принудителна административна мярка, с който е разпоредено собственикът на „*“ ЕООД да спре незабавно разрушаването на сградите, да преустанови достъпа и обезопаси сградите, каквито и да било дейности в имотите да бъдат спрени до провеждане на комисия по чл.73 от ЗКН, назначена от *а на Общината. Акта за прилагане на мярката е съобщен на 08.03.2016г. на представител на „* “ЕООД, като още в 14-дневния срок за обжалване, *а на Община * е издал Заповед № 16ОА512/10.03.2016г. за назначаване на комисия по чл.73 от ЗКН, която в едномесечен срок да извърши оглед на място, на обект с административен адрес ул. „*“ № 40, и да изготви протокол с констатации. В комисията били включени по двама представители на МК /свидетелите С. и И./ и * /сред които св.Ж.Д./. Извършена е проверка и са направени съответни констатации, като е дадено и указание до собственика на сградите за укрепване и обезопасяване. На 21.03.2016г. св.С.И. издала разпореждане, с което отменя т.3 от акта на принудителна административна мярка, забраняваща каквито и да било дейности в обекта, за да може „*“ ЕООД да изпълни указанията за * на аварийно-временно укрепване на застрашените от самосрутване фасади и обезопасяването на * склад на ул. „*“ № 8 в гр. *. Комисията, назначена със заповед на *а на Общината, провела няколко заседания – на 21.03.2016г., когато дава указания до собственика, на 28.03.2016г. – когато установява, че не са предприети действия по дадените указания и предлага намеса на *а и на 04.04.2016г. – когато указва незабавно определяне на зона за сигурност около сградата, и изпълнение на междувременно издадената от Министъра на културата Заповед № РД 09-155/24.03.2016г. за * на документация за недвижимата културна ценност и внасяне на проект за възстановяване на сградата в срок от 12 месеца. След заседанието от 21.03.2016г., член на комисията – представител на *, дава писмено становище за моментното състояние на сградите, в което е направено предложение за заснемане и фотодокументиране за нуждите на бъдещо преизраждане на сградата по автентични данни, след което да се допусне частично демонтиране до фриза над първи етаж за цялото северно тяло, където не е възможно обособяване на зона за сигурност, предвид близкия жилищен блок и автогарата. Принудителната административна мярка от 07.03.2016г. е обжалвана от „*“ ЕООД, като с решение на Административен съд *-град, оставено в сила от Върховен административен съд на 28.02.2018г., жалбата е отхвърлена. В това производство, съдът е приел, че сградата на „*“ ЕООД, по отношение на която е издадена принудителната административна мярка, е декларирана като архитектурен паметник на културата с писмо № 6600/1975г. на *, като е посочено, че с оглед развитието на законодателството, обекта е деклариран, но не и регистриран, и като такъв, съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН има статут на недвижима културна ценност до установяването му като НКЦ по реда на закона. Констатирано е, че тази заключителна процедура по регистриране не е проведена. Освен това, и независимо от посочения статут на сградата, съдът е приел, че тя е част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата „Система от улични ансамбли по ул. „И. ***, включен в териториалния обхват на историческа зона „*“ – обявен с Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата, като обекта попада в карето улици, включени в т.Д. 

        На 16.03.2016г., ЕС на * отново се занимава с разглеждане на въпроса за допуснатата и вече поправена фактическа грешка. На заседание, проведено на посочената дата, за което е съставен Протокол № 20, е поставено на обсъждане констатирано несъответствие при отразяването на обект „* склад, ул. „*“ и ъгъла с ул. „*“ /сега ул. „*“ и ул. „*“/ гр.*в декларационно писмо на *№ 6600/25.11.1975г. и писмо на *№ 395/13.02.1985г. Докладчик е бил св.И. К.. При обсъждането са направени констатации, че през 2014г. във връзка с текущата работа по актуализация на списъка на недвижимите културни ценности в гр.*е извършено проучване на единичните НКЦ в границите на ГНКЦ „Д“ от Историческа зона *-*, като при проучването на сградата на „*“ е констатирано, че тя притежава архитектурно-строителна, градоустройствена, историческа и художествена стойност, а същевременно не фигурира в действащия списък на НКЦ за гр.*. Установено е, че в списъка фигурира „* склад на ул. „*“/ул. „*“, кв.*/620, декл. писмо на *№ 6600/25.11.75г., декл. писмо №395/13.02.1985г.“, като тази сграда е разположена на същото кръстовище като сградата на „*о“, но на съседен ъгъл. Тя няма качествата на сградата на „*“ или на другите *и складове, които към момента притежават статут на НКЦ. Анализирани са двете декларационни писма, и е направен извод, че само сградата на „*“ отговаря на условията на декл. писмо от 1975г. като период на построяване – 1880-1920г. Отново е направен анализ на съставените документи, като е констатирано, че в съхраняваните в архивите на * опорни планове на недвижимото културно наследство на гр.* и от 1981г. и от 1985г. като НКЦ е отбелязан склада в кв. 284, пл. №*, като тази неточност е пренесена в по-късния план, съответно и в декларационното писмо от 1985г. Стига се до извод, че експертите на *вероятно са имали предвид точно сградата на „*“ като отговаряща на критериите за придобиване на статут на паметник на културата и грешката в кадастралната й идентификация произтича от неточното отразяване на обекта в опорните планове. В годините след 1985г. не е извършвана актуализация на списъка на НКЦ и грешката не е била установена. Така, ЕС взема решение:

         „Да се коригира фактическа грешка в списъка на НКЦ в гр.*по отношение на обект „* склад, ул. „*“ и ул. „*“, кв.*, пл. №*, декл. писмо № 6600/25.11.1975г.“, включен под № 362 в „Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр.* - централна градска част“, изпратен на общинските власти с писмо № 395/13.02.1985г. на *. Обектът да бъде описан по следния начин: „* склад/сграда на „*о“/, ул. „*“ и ъгъла с ул. „*“ /сега „*“ и ъгъла с ул. „*“/ в кв. 279, пл. № *, декл. писмо № 6600/25.11.1975г. на *, с настоящ административен адрес ул. „*“ № 8.

 

         Внимателният прочит на материалите по делото говори, че  окръжният съд е изпълнил изискванията на НПК, като е положил дължимите усилия за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото факти, процедирайки по ред и начин и служейки си със средствата, предвидени в процесуалния закон. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, в унисон с изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, са били подложени на обстоен и пълноценен анализ, което води и до извод, че атакуваният съдебен акт покрива изискуемия се стандарт за мотивираност и обоснованост  - една от гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. В контекста на казаното, при извършеният въззивен контрол не се констатират допуснати от първостепенния съд съществени, неотстраними процесуални нарушения, които по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание, с каквото искане апелативният съд не е и сезиран.

        Изложената фактическа обстановка се споделя от този състав, като приетите за установени факти почиват и са извлечени от процесуално годни доказателствени източници, които на компетентен, обстоен и обективен анализ са били подложени, поради което не се откриват основания упрек към процесуалната дейност на окръжният съд по установяване на релевантните за предмета на делото факти да се отправи. В протеста не се сочи да е налице превратна, фрагментарна и/или в разрез с действителното й съдържание оценка на доказателствената съвкупност като цяло и/или на включени в нея отделни източници на релевантни факти /нарушения на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК/. Поради това и нарочен отговор от настоящия съдебен състав в този аспект не се може да се даде и не се дължи. А събраните доказателства, които са обект на коментар в протеста и са относими единствено към статута на инкриминираната сграда, в процеса на правният анализ подробно ще се коментират.

        За прецизност ще се отбележи, че по делото не са събрани доказателства, че именно подс. Н., сам и в качеството си на член на съвета на директорите на „*“АД, в началото на 2016г. е инициирал  подаването на заявленията от 01.02.2016г. и 09.02.2016г., както окръжният съд е счел за установен факт. За проявена инициатива от страна на подс. Н. във връзка с подаването на посочените две инкриминирани заявления, респективно, за предприети от този подсъдим действия по подбуждане/подпомагане на подс. Б. /който към тези дати е единствен управител на“*“/ те да се подадат, по делото не е налично нито едно писмено, гласно доказателство и/или доказателствено средство, надлежно ангажирано от държавното обвинение в двете фази на наказателния процес. Поради това твърдението в обвинителния акт в същият смисъл, което безрезервно окръжният съд е споделил, съставлява предположение и на основание чл.303 ал.1 от НПК не може да послужи за нуждите на наказателният процес.

        Във връзка с изложените с протеста доводи, по инициатива на страните и по служебен почин, в проведеното пред тази инстанция съдебно следствие бяха извършени допълнителни процесуално – следствени действия, резултатите от които не внесоха промяна в изложената по-горе релевантна фактология. При  устното и непосредствено изслушване на св. Д. - Директор на Национален институт за *сега, и към инкриминирания период, от свидетелката се съобщиха факти, сходни/идентични със съобщаваните при предходните й разпити, като логично, предвид изминалия период от време, загуба на конкретни спомени по част от обстоятелствата от Д. се заявиха. Казаното съществено от тази свидетелка при всичките й разпити е, че едва през 2014г. се е установило, че грешка в регистрирането и обявяването на инкриминираната сграда като единичен паметник на културата е допусната. Тогава в * констатирали, че в Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр.* - централна градска част, изпратен с писмо изх. № 395 от 13.02.1985г. на Главния директор на *, адресирано до *гр.*, * гр.* и СП „*“ гр.* вместо инкриминираната сграда, на страница 38 от списъка, под № 362 е деклариран друг обект - * склад, ул. „*“/ул. “Н.Г.“, кв.*/620, декл. писмо № 6600 от 25.11.75г. Според Д. се установило, че номерата на квартал и на имот били сбъркани и отразените касаели страда, която няма качествата да бъде квалифицирана като недвижим паметник на културата. Поради това в института потърсили начин, по който грешката да поправят, без да се провежда дългата и тромава процедура по ЗКН относно деклариране и обявяване на сградата за единична недвижима културна ценност. Този въпрос и на Експертен съвет на * бил обсъждан, като предвид неопитността и незнанието у работещите в института по какъв начин допусната грешка да се поправи, се стигнало до изготвяне на два протокола с един и същи №10/07.10.2014г., в които са отразени различни решения на съвета – да се декларира като единична НКЦ „*“ с адрес ул. „*“-ул. „*“, пл. № *, кв. 279, гр.* – по протокола, които съответства на изготвения и приложения по делото звукозапис от проведеното на 07.10.2014г. заседание, и друго решение по т.н. „втори“ протокол - да се изготви Заповед на Директора на * за поправка на фактическа грешка в регистъра на НКЦ на гр.*. Свидетелката Д. обяснява причините за разминаването в протоколите. Първоначално на експертен съвет се обсъдил вариант и се взело решение, по предложението на архитектите В. и К.,  за провеждане на процедура по деклариране на сградата като единична НКЦ. В последствие, предвид необходимостта от бърза реакция на публичната информация, че по отношение на сградата има инвестиционни намерения и те са в ход, и тъй като до 2009г. по тогава действащия ЗПКМ институтът е разполагал с правомощията да декларира и предоставя статут на недвижими културни ценности, а грешката е допусната в актове, издадени именно по време на предходно действащата нормативна база, и след консултация с юрисконсултите към Министерството на културата, се стигнало до виждането, че св. Д. може да поправи фактическата грешка, като издаде заповед за поправката й. И такава била издадена от нея, но едва през 2016г., като свидетелката не може да даде обяснение защо не е издала заповедта още през 2014г., когато грешката е установена и когато на експертен съвет, според нея, се е взело решение да се поправи. За проверка на казаното от свидетелката, от МК се изиска официална информация за това дали от Национален институт за *е търсено  съдействие, правен съвет по казуса – писмено/устно, относно процедурата, по която установената грешка да се поправи. От постъпилите две писма става ясно, че в МК не се откриват налични писмени данни такова запитване от Института към инкриминирания период да е постъпвало в министерството. Представено е писмо от 2015г., касаещо друг обект / в гр. В./, а останалите документи касаят предприети в института действия спрямо инкриминираната сграда далеч след инкриминирания период – едва през март 2016г. и то след като заповедта № РД – 4/27.01.2016г. за поправката на ЯФГ от св. Д. вече е била издадена.

        Свидетелката Й.П. бе призована за разпит с цел изясняване на: разположението на работните места в офиса на ул. „*“ № * в периода 2013г. – 2016г., практиката по съхраняване на документацията на помещаващите се  този офис различни фирми и достъпа до нея на отделните лица. Свидетелката заяви, че е работила в този офис, в периода 2009г. до 2014г. / т.е., възприятия относно инкриминираните за подс. Б. действия през 2016г. тази свидетелка няма/, в дружествата „*“ и „*“, като част от дейността на последните е било и административното, счетоводното обслужване на“*“, а подсъдимите не са били нейни „шефове“. В офисът се помещавали 34 фирми, а документацията, свързана с всяка от тях не е била с ограничен достъп, тъй като папки със счетоводни, административни и други документи са се съхранявали в шкафове, до които всеки работещ в този офис е имал достъп и при нужда е могъл да вземе и ползва. Папките били надписани с имената на отделните фирми, като било записвано и какви документи се съхраняват в тази папка – счетоводни, нотариални, административни актове и др. подобни и всеки, който за осъществяване на дейността си по административно и счетоводно обслужване на дадена фирма е имал нужда от съответния вид документ е могъл да вземе папката и да се запознае с тях. В това число и самата свидетелката, когато е била налична необходимост от ксерокопиране и представяне на документи в различни институции и пред различни органи, е вземала такива документи. След предявяване на протокола за претърсване и изземване и фотоалбума към него,  свидетелката посочи, че на сн.1 е отразен входа към офисите, в предверието на който се е помещавал подс. Н., това предверие е отразено и на сн.2, но на тях и на другите предявени снимки, според П., не е заснет ползваното от подс. Н. помещение. Работното място на подс. Б. е заснето на снимки 4 – т.н. „опън офис“ и на снимки 11 и 12, а на снимките 15, 16, 19 и 20 е заснет шкаф, в който са се съхранявали документи на различните фирми.

         Показанията на разпитаните пред този състав свидетелки се ползват от съда, защото не се откриват разумни основания да се счете, че пряко заинтересовани от изхода на делото тези лица са, независимо от длъжностното качество на св. Д.. Последната, под страх от наказателна отговорност, съобщава известните й факти, такива и така, както години след инкриминирания период е запомнила, а съобщеното от нея не влиза в грубо противоречие с останалия доказателствен материал. 

         Бе извършен преразпит и на вещите лица, изготвили строително – техническа експертиза в досъдебната фаза на процеса - С.К. и П.К., които заявиха, че нямат компетентност в научната сфера, касаеща паметници на културата, но въпреки това и защото задачи в тази връзка са им били поставени, отговори по такива въпроси в заключението са дали, и в същото време, от казаното в това заключение частично пред окръжният съд са се отрекли. Вещите лица обясняват, че  заявеното от тях пред съда, че инкриминираната сграда не е единична недвижима културна ценност е обусловено от установените архитектурни промени по сградата, свързани с пристрояването й в годините, което, според тях, е довело до промяна във вида и статута на сградата и описаната в кадастралния план и кадастралната карта сграда вече не отговаря на описаната в документацията като паметник на културата или културна ценност недвижим обект. Според вещите лица само едната от двете, строително обединени бивши сгради е паметник на културата, защото притежава уникална дървена конструкция и други специфични характеристики, но не и другата част от тази сграда, което мнение дават в рамките на компетентността, която имат – конструктор и инженер. И в рамките на тази им компетентност считат,  че след обединяването на двете отделни сгради в една, общата сграда вече е служила за административна сграда, била е надстроена и всичко това отхвърля възможността новата, обединена сграда да е паметник на културата в този й вид, в който по отменения ЗПКМ може и да е била прогласена за такава. До това становище са стигнали, след като в съдебна зала са разбрали, че има конструктивни промени по сградата.

         След изслушването на вещите лица с оглед категорично установеното по делото, че те нямат знания, опит, компетентност във връзка с изследваната област – паметници на културата, този състав намери за нужно да назначи комплексна експертиза, съставена от вещи лица с разнородна компетентност и опит в посочената област на научното познание и след консултация с *, като членове на експертизата бяха назначени вещите лица – В.Й. - изкуствовед, докторант в Института за * С.Т. – архитект в  Института за * и И.В., доктор в катедра „*“, доцент в Института за *. Вещите лица депозираха заключение, според което изследваната сграда, инкриминирана по делото, предвид качествата, които притежава следва да се квалифицира, както като единична, така и като част от групова културна ценност с историческа, архитектурно – строителна, урбанистична и художествена стойност и значение. Според вещите лица, именно инкриминираната сграда – тази в имот в имот *, кв.* е била обект на проучване и изследване, като най – ранните следи от проведено такова е досие, съхранявано в *, създадено вероятно през 70 – те години, в което досие има приложени черно – бели снимки на сградата от 80г.

        Според вещите лица налице са безспорни данни, че сградата е изградена на два етапа, първият през 20 – те години на XX век, а втората през 30 - 40 години, а през 1985г. е извършвано незначително преустройство с цел приспособяване на част от сградата като аптека, но тези преустройства не са заличили  автентичната й структура, начин на изпълнение и декоративни решения, респективно, конструктивните промени не са довели до загуба на качествата на сградата като културна ценност и тя и понастоящем продължава да има всички качества на такава ценност. В съдебна зала вещите лица заявиха, че за да достигнат до извода, че инкриминираната сграда е била обект на проучване от специалисти в областта на културното наследство са ползвали всичката налична и достъпна информация. Такава, съществена за формиране на изводите им, са открили : в досието, съхранявано в *, създадено около 70 – те години, в което са приложени черно – бели снимки на сградата от 80 – те години; снимки от сайта „*“, където отново се откриват фотографии на този склад от 1938г. /фигура 2 от заключението/; информацията за сградата в научна и художествена литература; видяното непосредствено от тях при огледа на сградата, който оглед е бил само външен, предвид реалната опасност за здравето и живота им в случай на влизане. Вещите лица заявяват още, че отразеното в официалния протокол от 2014г. на Експертен съвет на *, който се открива приложен в досието /друг няма приложен в това досие/ - че грешка в отразяването на номерата на имота и квартала, в който сградата – паметник на културата се намира, съответства на останалата информация за това коя е сградата, която още от 70 – те години е била обект на проучване и единственият налагащ се извод е, че това е сградата, находяща се в имот в имот *, кв.*,т.е., инкриминираната.

        Настоящият състав намира, че изготвената в тази инстанция експертиза следва да се ползва и кредитира, като изготвена от вещи лица с безспорни знания, опит и квалификация в областта на конкретното научно познание, оказваща се освен това и обстойна, подробна, задълбочена, убедително защитена при изслушването на вещите лица в съдебна зала.          

      

        Произнасянето по съществото на казуса задължително следва фактическите и правни рамки, поставени с обвинителния акт, а формираното в този състав вътрешно убеждение неминуемо е ограничено в тези рамки. С цел яснота на изложението, правните изводи на апелативния съд ще се изложат в аспекта на залегналата в обвинителния акт теза, обсъдена в съзвучие с елементите от обективната и субективната страна на състава на престъплението, за извършването на което подсъдимите Н. и Б. са предадени на съд и през призмата на относимата към казуса нормативна уредба.

        В преобладаваща им част правните съображения на окръжния съд се споделят и към тях апелативният съд се присъединява, поради което за процесуално ненужно намира да ги възпроизвежда и преповтаря буквално в настоящето решение. В него ще намерят място преимуществено допълнителни доводи в подкрепа на направеният от първата инстанция краен извод, че предявеното на подсъдимите, фактическо и правно, обвинение и формулираната обвинителна теза не могат да послужат като база за постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимите Г.Б. и А.Н..

        Съставът на престъплението по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК от обективна страна изисква : да е осъществена противозаконна дейност и то не къде да е, а в защитена територия за опазване на културното наследство, която дейност подсъдимите само да са организирали. От субективна страна се изисква Б. и Н.  да са знаели /според обвинението/ или поне предполагали, че противозаконната  дейност се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

        Прочитът на обвинителния акт и формулираната с него обвинителна теза сочи известно неразбиране на изпълнителното деяние и отделните елементи от състава на престъплението, което налага да се изложат теоретични и практични постановки, относими към казуса. Те могат да се извлекат от разработки по темата /виж например „Наказателноправна защита на културното наследство в Република България“ с автор К. Манов/, от съдебната практика по чл.277а ал.4 – 6 от НК /оскъдна по ал.6 – налично е едно публикувано решение на ВКС № 134/2017г. на ВКС по н. д. № 312/2017 г., II н. о./ и след тълкуване на инкриминираните разпоредби.

         Изпълнителното деяние организира противозаконна дейност, по смисъла на чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК, може да се изрази в голямо многообразие, например, най – общо и не изчерпателно изброено, в : намиране на участници, които да осъществят противозаконната дейност; съгласуване на волите между тях; формулиране на правила по ръководене и координация на извършваната дейност; наемане на работници и техника; разпределение на функциите между отделните участници в противозаконната дейност и др. подобни. Правното разбиране на използваното от законодателя понятие „организиране“, впрочем идентично с житейският му смисъл,  ясно говори, че организаторът не извършва противозаконната дейност /по смисъла на ал.4/ и че тя се осъществява от други лица.  Организаторът освен това не действа в нарушение на ЗКН, а единствено със знанието, че извършваната от други лица дейност е в разрез със ЗКН, и въпреки това организира осъществяването й. Тоест, между противозаконните действия / дейност/ по смисъла на чл.277а ал.4 от НК и действията, с които организаторът ги организира, няма идентичност и припокриване и затова по правило съставът на престъплението по чл.277а ал. 6 вр. с ал.4 от НК не касае преките извършители на противозаконната дейност. 

        Прочитът на обвинителният акт говори, че нито едно от примерно изброените действия по организиране на противозаконна дейност / всъщност, по организиране на каквато й да е дейност/ или сходни по значение и смисъл съставомерни действия на подсъдимите не са инкриминирани. В обвинителния акт липсват факти за това да е била наредена/допусната или осъществена противозаконната дейност / и каква е тя/ и с какви действия подсъдимите Н. и Б. са възлагали, подготвили, съгласували, координирали, разпределяли осъществяването й. Наистина, сред изложените в обвинителния акт факти се открива „намек“, че лица от общинската администрация на Община - *.* са действали противозаконно, но поведението на последните не е обвързано от държавното обвинение, фактически и правно, с дейността на подсъдимите. Не се твърди да имало корупционна връзка между тях например, или, да е имало предварителни договорки и съгласуване, единомислие и координиране на действията, за да се счете евентуално, че тези /други/ лица противозаконната дейност в защитена територия за опазване на културното наследство са осъществили/допуснали/наредили, а подсъдимите Н. и Б. са организирали осъществяването й, чрез подаването на инкриминираните молби и заявления.

         Неразбирането на значението на придаденото на подсъдимите качество на организатори по ал.6 на чл.277а от НК / чрез подаване на молби и заявления/ е довело и до там, че на практика като преки извършители на противозаконна дейност подсъдимите Н. и Б. са квалифицирани за всяко едно от отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Защото, в тази част на обвинението, подаването на заявления и молби вече се инкриминира като противозаконна дейност, извършена от подсъдимите в нарушение на чл.84 от ЗКН, ЗУТ, ТЗ, различни наредби и т.н. С този подход към казуса се е стигало до формулиране на несъстоятелната обвинителна теза, според която в периода 27.10.2009г. – 19.11.2010г. подс. Н. е организирал сам себе си да осъществява противозаконна дейност – да подава заявления/молби в разрез със законовите изисквания, а в периода 20.12.2013г. – 09.02.2016г. подс. Б. се е организирал да подава такива, но подпомогнат/подбуден от подс. Н..

         Без съмнение, посоченото прави обвинителната теза непълна, неясна, противоречиво заявена, лишена от съставомерна фактология /по отношение на организаторските действия  и дейността, която подсъдимите са организирали/ и реално съдът е поставен в условията да си „избира“ - като организатори на противозаконна дейност или като преки извършители на такава дейност подсъдимите да третира в процеса, което е недопустимо.

         В аспекта на предходно казаното, ясно е и, че в защитена територия за опазване на културното наследство може да се реализира дейност, също в изключително многообразие. Противозаконна ще е всяка дейност, извършена в защитена територия за опазване на културното наследство, без да са спазени изискванията за това, предписани от ЗКН. Прецизността изисква прокурорът да посочи в обвинителният акт каква по вид и характер дейност от дееца / по ал.6/ се е организирала, съответно, била е допусната/наредена /по ал.4/, или пък  осъществена. Ето например,  в Решение № 134 от 6.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 312/2017 г., II н. о., НК, е обсъден казус, в който е била осъществена противозаконна дейност - ремонтни дейности по интериора и подовата настилка на културна ценност, която дейност деецът е организирал като е наел работници, съгласувал е действията им, закупил е материали за ремонта и т.н. Отново, от цитираните теоретична разработка, съдебната практика и разписаното в ЗКН, могат да се извлекат и други примерни противозаконни дейности, които е възможно да се осъществят в защитена територия в разрез с изискванията на ЗКН: строителни работи, преустройства, реставрация, консервация, адаптация, експониране, реконструкция, пристрояване, надстрояване. Нито една от посочените дейности или друга подобна не е инкриминирана. Вместо това е инкриминирано намерението на подсъдимите някои от примерно посочените и възможни дейности да се извършат. В подадените молби и заявления е отразено искане на представляващите „*“ ЕООД лица в Община – *да стартират процедури, които при евентуален положителен за подсъдимите резултат, да доведат до издаване на строителни книжа за реализирането на инвестиционните намерения и обвързаните с тях строителни работи, премахване на сгради и т.н. Но, към датата на подаването на заявленията/молбите не е ясно кога, в какви срокове и дали към реализирането на инвестицията изобщо ще се пристъпи. Затова обективно организаторът по ал.6 на чл.277а от НК не може да организира дейност, която още нито е наредена, нито е допусната / по смисъла на ал.4/, нито осъществяването й е започнало. Към датата на подаване на заявленията даже няма яснота дали, кога и каква конкретна дейност ще се върши в защитената територия, за да се заключи, че тя се осъществява в разрез със ЗКН. Довод в подкрепа на казаното е и обективната констатация по делото, че от подаването на заявления и молби от страна на подс. Н. в първият инкриминиран период – 27.10.2009г. – 19.11.2010г. до реалната намеса в защитената територия, довела и до увреждане на инкриминираната сграда / която намеса не е предмет на обвинението/, са минали шест години. Използваните от законодателя изрази в ал.4 и ал.6 на чл.277а от НК – осъществяване на противозаконна дейност със знанието, че тя /дейността/ се осъществява в нарушение на ЗКН сочи, че съставомерна по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК е противозаконна дейност, която се реализира и то не къде да е, а в защитена територия за опазване на културното наследство. Макар и формално по същността си престъпление, за съставомерност на което не се изисква да е настъпил противоправен резултат, деянието по чл.277а ал.6 от НК е извършено, когато противозаконната дейност се осъществява и в посоченото по-горе решение на ВКС това виждане е изразено с категоричност : „Деянието е довършено с факта на реализиране на дейност в нея /в защитената територия/, без да е протекла процедурата по чл. 84 вр. чл. 83 от ЗКН, което я характеризира като "противозаконна" по смисъла на  чл. 277а, ал. 6 вр. ал. 4 от НК“. Впрочем, ако проследим административно – наказателните норми в ЗКН, които разкриват общи признаци със състава на разглежданото престъпление /виж чл. 220, чл.221а ал.1 от ЗКН/ и практиката по прилагането им, се установява, че на административна санкция подлежат лицата, които реализират инвестиционни проекти и свързани с реализацията им строителни, ремонтни и т.н. дейности в защитени територии, без да е преминала процедура по съгласуването им /в нарушение на чл.84 вр. с чл. 83 от ЗКН/. Но, не е предвидена дори административна санкция за лица, които са поискали и са се снабдили със строителна документация, която не отговоря на законовите изисквания, било те разписани в ЗКН, в ЗУТ или в др. нормативен акт. Едва, когато се пристъпи към реализиране на инвестиционен проект или към друга намеса, засягаща пряко защитената територия за опазване на културното наследство без предварително съгласуване с МК да е налично, лицата, които организират реализирането на проекта и свързаните с него строителни, ремонтни и др. работи - чрез наемане на работници, машини, чрез съставяне на план за работата им и т.н., като организатори по смисъла на чл.277а ал.6 от НК могат да се квалифицират и наказателна отговорност по този текст да носят. Такова виждане и в цитираната по-горе теоретична разработка е застъпено.

          Като резултат от възприетият неправилен подход към казуса, на подсъдимите в действителност не е предявявано обвинение за организиране или за осъществяване на дейност в обхвата на защитената територия за опазване на културното наследство. С решението да се инкриминират само действията по подаване на молби/заявления се е стигнало на практика до несъстоятелната теза, че защитена територия за опазване на културното наследство по смисъла на НК /ЗКН / е Община - *, в която заявленията са депозирани, и това правилно и от защитата на подсъдимите се отбелязва в пледоариите пред апелативния съд. Този състав внимателно обсъди възможността действията на подсъдимите да се квалифицират като засягащи „виртуално“, „документално“, „*“ защитена територия за опазване на културното наследство и това да се счете като противозаконна дейност, осъществена в защитена територия за опазване на културното наследство или като организиране осъществяването й в такава територия. Допустимостта на такова разширително  тълкуване на норми от НК е укоримо от процесуална гледна точка, то влиза в пряко противоречие с цитираните вече теоретични и откриващи се в практиката /макар и не със задължителен характер/ разбирания за елементите от състава на престъплението по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК. И с основание би могло да се постави въпроса – ако подсъдимите са се снабдили със строителна документация, неотговаряща на  разписаните в ЗКН изисквания / което те наистина са направили/, но никога към използването й и към реализиране на разрешената да се извърши от общинските власти дейност те не пристъпят, налице ли ще е осъществена противозаконна дейност в защитената територия за опазване на културното наследство, респективно, осъществяването на такава дейност подсъдимите  ще са организирали ли?. Отговорът на този въпрос отрицателен е.

         Прокурорът е взел решение, в рамките на своята компетентност и правомощия по Конституция и закон, да инкриминира единствено действията на подсъдимите Н. и Б., с които са демонстрирали желанието и намерението си да се снабдят със строителна документация, необходима за * на различни дейности в собственият на „*“ имот. Тези им действия - подаване на молби и заявления за * на ПУП, за презаверка на визи, за * на разрешение за строеж и т.н., могат да се квалифицират като целящи осигуряване на благоприятни условия и привидна законосъобразност на едно бъдещо извършване на различни дейности в защитена територия. И поради това са израз на намерение такава дейност да се извърши, каквото не се преследва по НК, или в най – добрият случай съставляват приготовление по смисъла на чл.17 от НК към бъдещо осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство, но известно е, че приготовлението се преследва и наказва само в изчерпателно посочените в закона хипотези, сред които не е приготовлението към извършване на престъпления по чл.277а от НК.

         В контекста на казаното недоумение буди решението на прокуратурата да остави извън обхвата на обвинението известните му към изготвяне на обвинителния акт факти, свързани с извършено в началото на месец март 2016г. посегателство спрямо инкриминираната сграда - демонтиране на части от нея откъм ул. „*“. Тази осъществена от други лица дейност, одобрена и допусната да се извърши от лица от общинската администрация, наред с предприетите от подсъдимите активни действия по осигуряване на машини,  съоръжения и  други  технически средства, по намиране и  координация на други лица, които да извършат посоченото демонтиране от окръжния съд е фиксирана в мотивите, но такива факти нито са предявявани на подсъдимите, нито по тях те са се защитавали и процедура по чл.287 от НПК не е провеждана, т.е., тези нови, непредявени на подсъдимите факти като база за постановяване на осъдителна присъда не могат да послужат. Неинкриминирането на посочената фактология е пречка и да се осмисли поведението на подсъдимите в светлината на възможността по чл.337 ал.1 т.2 от НПК.

       Тук е мястото да се обсъди виждането на окръжният съд, че деятелността на подсъдимите не може да реализира състава на престъплението по чл.277а ал.6 от НК, защото изпълнението на изискванията на ЗКН – за съгласуване с МК на идейни проекти, на визи за проектиране, на разрешения за строеж, на премахване на сгради и т.н., не зависи от подсъдимите Н. и Б., а само от общинските власти,  компетентните органи на които, преди да отговорят положително на молбите/заявленията на подсъдимите са длъжни да проследят съответствието на отправените към тях искания със законовите разпоредби.  Впрочем, държавното обвинение сякаш сходно становище фактически поддържа, защото е запълнило значителна част от съставомерната фактология с неправомерните действия на починалия */ и на и.д * на общината – все лица от общинската администрация/, вместо със съставомерни факти, касаещи подсъдимите лица. Това вероятно е резултат от факта, че наказателното производство приоритетно спрямо *на Община – *е било водено, а след смъртта му никакви действия по разследване, респективно, по приспособяване на разследването / фактически и правно/ към деятелността на подсъдимите лица не са извършени, а дейността на * дори не е обвързано с действията на подсъдимите.

        Въпреки това, становището на първата инстанция не се споделя изцяло в коментираният аспект. Защото, поведението на подсъдимите не може да се постави извън и без никаква връзка със случилите се събития. Още на 09.08.2010г., след връчването на подс. Н. на Удостоверение, издадено от *, за този подсъдим е било ясно, че всяка намеса в имота на „*“ след съгласуването с МК по реда на чл. 83 и чл.84 от НК следва да се извърши. А Н., вместо да се въздържа от такава намеса,  е предприел действия по преправяне / от неустановено лице/ на удостоверението и към три от подадените в общината заявления това преправено удостоверение е било приложено. Това поведение силно укоримо е. Но, прав е окръжният съд, че инкриминираните с обвинителния акт действия не могат да се подведат под нормата на чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК, защото подаването на молби и заявления не съставляват действия по организиране на каквато и да е дейност, нито съставлява осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия. В същото време реализираната неправомерна намеса в защитената територия, за която има данни, че е организирана от подсъдимите, не е инкриминирана от държавното обвинение, което, освен това не е обвързало представянето и ползването от преправеното удостоверение с факти и изводи, че по този начин подсъдимите са подвели, излъгали, мотивирали общинската администрация да отговори положително на техните искания. А тези искания не след представяне на удостоверение от * е следвало да се уважат, а само след съгласуване с МК в съответствие с Протокол №5/2000г., с който Община – *разполага и с който администрацията е добре запозната и принципно ползва в работата си.       

         По - правилно е, посоченото от окръжният съд, анализирано до сега, да се коментира в подкрепа на вече направеният извод, че една предварителна и поради това несъставомерна деятелност държавното обвинение е инкриминирало. До този извод води принципното значение и разбиране относно същността на молбите, исканията, заявленията, и разписаните в ЗУТ и в ЗКН поетапни, осъществявани при сложен фактически състав процедури, инициатори за откриването и провеждането на които без съмнение са подсъдимите като представляващи “*“.

        Реализирането на конституционно защитеното право на всеки гражданин да подава искания, молби, заявления и т.н., независимо от техният предмет, окомплектованост и преследваната с тях цел, в принципен план не може да се квалифицира като противозаконна дейност. Заявлението/молбата е писмен документ, който се използва, за да се отправи искане към определена институция, орган на власт, предприятие, учебно заведение и т.н., и се декларира пред съответния компетентен орган намерение или искане с молба за разрешение, за настъпване на определен факт или резултат. Ако органът, до когото искането е отправено не открива причини исканото действие да не се осъществи, той поставя писмена резолюция, която може да бъде: „Да“, „Разрешавам“, „Не възразявам“, „Одобрявам“ или други, с което стартира процесът по започване на съответната искана процедура. Целите, които се преследват с молбата, заявлението може да са неправомерни, исканията може да са недопустими и неизпълними като противоречащи на нормативните изисквания, но това не квалифицира самото подаване на молбите и заявленията като противозаконна дейност, а логичният и очакван резултат и отговор на такива ще бъде отрицателен. Не изключение, а практика е, в това число и за подаваните в/до органите на съдебната власт молби и искания, към тях изискуемите се документи и приложения да не са налични, но това не ги прави противозаконни, а просто неотговарящи на изискванията за тяхната валидност, съответно и негодни да поставят началото на претендираната от искателя процедура и/или да породят исканият от него положителен ефект.

        Идентично е значението и предназначението на подаваните от подсъдимите заявления/молби. С тях е  поставено началото на процедури по изменение на ПУП, РУП, по издаване на визи за проектиране и за строеж, по изготвяне и одобрение на инвестиционни проекти и на проекти за премахване на сгради и т.н. Тези молби и заявления са станали повод, основание процедурите да стартират, но не и да се развият и да приключат и то с положителен за подсъдимите резултат. Посоченото ясно личи и от изложената в обвинителния акт фактология, а и от разписаното в нормативната уредба. Така, сам прокурорът описва подробно как заявленията постъпват в общината, препращат се на *, той ги внася в *, * ги разглежда, дава становища и евентуално препоръки, после пак на * се изпращат, а той след като даде положително становище - до *а на общината го адресира, как искането за * на визи за проектиране отново през *минава, той го уважава и дава указания за последващи уважаването действия, в това число и с поставяне / едва тогава/ на изисквания за съгласуване на инвестиционния проект с МК и  т.н., и т.н. И в разрез с казаното от държавното обвинение да се твърди, че още към датите на подаването им, молбите и заявленията следва да бъдат окомплектовани и процедурите съгласувани с МК очевидно е несъстоятелна теза, като адресираното към подсъдимите изискване обективно няма как и да се изпълни към инкриминираните дати.

         за * на казаното, тук ще се опишат  по-подробно изискванията, процедурите, компетентните органи и т.н., разписани в ЗУТ относно първите две подадени от подс. Н. заявления  - за * на проект за * на действащият план за регулация /ПР/,  за * на проект за * на план за застрояване / ПЗ/ и работен устройствен план / РУП/, касателно имотът на“*“. Видно е на първо място, че според разписаното в чл.110 т.2 от ЗУТ по дефиниция планът за регулация не засяга режима на застрояване в имота, т.е., не предполага намиращите се там сгради да се бутат, престрояват, надстрояват и т.н. Тоест, първото искане на Н. не засяга сградата „* склад“ и това в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е обяснено. Там е казано още, че без да е поискано от Н., със Заповед № * от 04.06.2010г. и.д. * на Община * одобрил и план за застрояване /чл.110 т.3 от ЗУТ/ с промяна на предназначението на новообразуваните имоти и така със заповедта : „ било предложено от общината /на собственика/ ново предназначение на новообразуваните имоти, с което той трябва да се съобрази, а не това било неговото намерение във връзка с разделянето на имотите му“ – цитат от обвинителния акт /л.11 от номерацията му/. Или, фактически се сочи, че не Н., а общинската администрация е действала противоправно, променяйки предназначението на имота с одобряване на изменение в план за застрояване, но въпреки това във вина на подсъдимия е вменено подаването на заявлението. Второто инкриминирано заявление /16.07.2010г./ следва процедурата, която общинската администрация е предопределила да се извърши, а именно да се изработи проект за * на ПР, ПЗ и РУП, което и.д. * е разрешил и разпоредил да се извърши / в разрез с искането на подс. Н., както прокурорът твърди/, но подаването и на това заявление отново за този подсъдим се инкриминира.

         Видно е още, че съгласно чл.131 от ЗУТ право е на всеки заинтересован да поиска изменение на план, без значение кой от посочените в чл.110 от ЗУТ, като според действащата към инкриминираните дати разпоредба на чл.135 ал.2 от ЗУТ към заявлението следва да се приложи скица - предложение за * и нищо повече от заявителят не се изисква. Едва с изменението в чл. 80 ал.3 от ЗКН / с ДВ, бр. 54 от 2011 г./, т.е., след подаване на първите две инкриминирани заявления, е въведено изискване за съгласуване с МК и на скицата – предложение по чл.135 ал.2 от ЗУТ. Тоест, всички посочени от прокурора като задължителни изисквания, които според обвинението Н. е следвало да спази към датите на подаване на заявленията – да представи писмени становища, декларации, опорни планове, задания и т.н. и т.н., няма как към този момент да се спазят, нито такова изискване законът поставя. И не може и да постави, защото заявлението само началото на процедурата поставя и оттам следват – произнасяне на компетентният орган по искането, с проверка на изискванията, с издаване на заповед за разрешение/отказ, с даване на указания относно  запълване на документацията, предвидена е и възможност той сам /компетентният орган / да възложи служебно изготвяне на проекта за * и така нататък. Със заявленията Н. иска да му се разреши да се изработят проекти за * на плановете, и няма как преди да се даде от компетентните общински органи разрешение тези проекти да се изработят и преди те да се изработят, да са налични задание, опорен план, още по-малко пък е възможно да бъдат съгласувани с МК. Идентична поетапност, последователност в действията, с изискване във всеки случай на реакция от страна на общинската администрация на подадено искане са и разписаните  в ЗУТ процедури по издаване на визи за проектиране, за одобряване на инвестиционни проекти, за * на визи за строеж, за * на разрешения за премахване на сгради и т.н., които само стартират с подаване на заявление от заинтересовано лице, и едва след това и преди положителен резултат по отношение на това искане да се постигне, следва да е изпълнено  изискването за съгласуване по чл.83 вр. с чл.84 от ЗКН.

         Направеният анализ на относимата нормативна уредба към протеклите в Община – *процедури, инициирането на които от подсъдимите е инкриминирано по делото, е обвързан и с констатацията за поредното неблагополучие на обвинителната теза, изразяващо се в неспазване на изискването бланкетният състав на престъплението по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК да се запълни с норми от специалния закон – ЗКН, към който изрично чл.277а ал.6 от НК препраща. В принципен план споделяемо е виждането на държавното обвинение, че поради многообразието от противозаконни дейности, които могат да се извършат на територията на недвижими културни ценности, е възможно те да не се обхващат директно от ЗКН и да се инкриминират като извършени в нарушение и на други законови норми, непряко фиксирани в ЗКН. В този аспект няма пречка бланкетната норма да се запълни и с разпоредби от ЗУТ например / както е процедирано/, но задължително е между нарушенията на изискванията на ЗУТ и разписаното в ЗКН да има връзка, взаимна обусловеност, или, т.н. двустепенна бланкетност, изискваща да се посочи състава на престъплението по НК с препращане към норма от ЗКН, която да се изпълва с конкретно съдържание от друг нормативен акт – ЗУТ.

         В диспозитива на обвинителния акт четем общата формулировка, възпроизвеждаща буквално бланкетната норма от НК : „…като е знаел /подсъдимият/, че тя /дейността/ се осъществява в нарушение на разпоредбите на Закона за културното наследство“, без конкретни разпоредби от специалния закон да са фиксирани било текстово, било цифрово. Изложена в този аспект фактология в обстоятелствената част на обвинителният акт също не се открива, не се открива и посочване – цифрово и/или текстово на нарушените разпоредби на ЗКН, а в очертаните от прокурора като отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 от НК /законосъобразността на която квалификация също е доста спорна/, бланкетният състав по НК е запълнен само с една разпоредба от ЗКН - чрез препращане между норми от ЗУТ към чл.84 от ЗКН, и то не по отношение на всички инкриминирани заявления/молби. Така, за подаденото от подс. Б. заявление от дата 01.02.2016г. и за инкриминираните спрямо подс. Н. молби /2бр./ от 04.10.2010г., изобщо не се твърди да са подадени в нарушение на разпоредби от ЗКН, да не говорим конкретни такива норми да са инкриминирани.

         Обвинението всъщност е решило да запълни бланкетната норма на НК преимуществено с нарушения на разпоредби от ЗУТ /понякога и на разпоредби от ТЗ, от Закон за енергийната ефективност, от подзаконови нормативни актове – различни наредби/, без обаче дължимото препращане към ЗКН да направи. Единственото препращане към ЗКН - чл.84 от ЗКН /фиксиран в обвинителния акт различно – веднъж чл.84 ал.1 и ал.3 от ЗКН, друг път чл. 84 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и ал.3 от ЗКН/, дори не е съобразено с  актуалната редакция на тази разпоредба към отделните инкриминирани дати. Сочи се, че подс. Н. е извършил противозаконна дейност с подаването на молби от 19.11.2010г. /2бр./ в нарушение на изискванията на чл.84 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и ал.3 от ЗКН, а към тази дата /и до 2011г./ нормата се състои само от три алинеи. Посочен е като компетентен орган към подаването на първото инкриминирано заявление от Н. - 27.10.2009г., който съгласувателна процедура по ЗКН да проведе – Министерството на културата, но според действащата норма на чл.84 от ЗКН /ДВ, бр. 19 от 2009г., в сила от 10.04.2009г. до изменението с ДВ, бр. 92 от 2009г., в сила от 20.11.2009г./ компетентен да се произнесе е бил директорът на НИОНКЦ.

         Същественото обаче е друго - разпоредбата на чл.84 от ЗКН / в действащите към инкриминираните периоди редакции/ не съдържа правило за поведение, с което подсъдимите да са били длъжни да се съобразят, респективно, нарушавайки/неизпълнявайки го да може да се счете, че противозаконна дейност, осъществена в нарушение на ЗКН те са организирали / или извършили/. Чл. 84 от ЗКН урежда само компетентните органи, процедурата по съгласуването, актовете с които съгласувателната процедура приключва, редът за обжалването им и нищо повече и сама сочи на обвързаност и препращане към предходно разписани разпоредби. В тях именно е отразено какво конкретно подлежи на съгласуване, как, къде, по инициатива на кого следва да стартира, да се проведе и законосъобразно да приключи такава съгласувателна процедура и т.н. Правата и задължения на собствениците на недвижими културни ценности в този аспект, адресати на които са и подсъдимите, като представляващи  и управляващи „*“ ЕООД, който е собственик на имота, в който инкриминираната сграда се намира, са разписани в Раздел IV – „Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности“, но с тези норми от ЗКН предявеното обвинение отново не е обвързано, а прокурорът е проявил несигурност във виждането си кой съгласуване трябва да поиска, защото /виж например л.9 от номерацията на обвинителния акт/ е посочил, че нито общинската администрация, нито *, нито подс. Н. поискали съгласуване на заданието. Видно е още /чл.80 ал.3, чл.83 ЗКН/, че различни са изискванията, правилата,  режимите, компетентните органи и етапите за съгласуване в зависимост от това каква защитена територия касаят исканията за намеса в тях – единична, групова културна ценност или охранителни зони на такива, дали са от местно, национално, ансамблово значение, каква дейност се иска да се извърши -  изменение на ПУП, РУП, промяна на предназначение, нов строеж, ремонт, премахване на сгради, реставрация и т.н., и т.н. Недопустимо е съдържанието на бланкетна норма, уреждаща състав на престъпление, да се запълва с друга диспозитивна или  също бланкетна и обща норма, която не съдържа конкретно правило за поведение и сама по себе си изисква последващо уточняване, когато такова нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт е направено. Прокуратурата изобщо не си е направила труда да посочи пред коя от многобройните хипотези подсъдимите са били изправени, което ясно проличава и от направеният по-горе анализ на  инкриминираните разпоредби на ЗУТ във връзка с процедурите по изменение на подробните устойствени планове / чл.134 – чл.136 от ЗУТ, а не инкриминираните с обвинителният акт/. Поради това, за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите самостоятелно /без привръзка с други разпоредби/ чл.84 от ЗКН не би могла да послужи.  Обвинителната теза, така, както е формулирана предполага при произнасянето си по същество на делото съдът да пояснява, конкретизира и допълва обвинението с нови, непредявени на подсъдимите факти и нови нарушени/неизпълнени разпоредби от ЗКН, търсейки и евентуално откривайки налична взаимовръзка между инкриминираните разпоредби от други закони с такива от ЗКН. Не може да има съмнение, че признаването на подсъдимите за виновни за нарушения на ЗКН, които не са им били предявени по съответния процесуален ред, а се вменяват едва от първата или въззивната инстанция, би представлявало грубо погазване на правото на защита на подсъдимите / виж произнасяне в този смисъл по сходен казус - Решение № 404 от 27.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1318/2014 г., II н. о., НК/.

        И отново, за * на казаното, тук ще се анализират изискванията на ЗКН вр. с нормите от ЗУТ, касаещи издаване на визи за проектиране относно имоти, представляващи защитени територии за опазване на културното наследство, относими към инкриминираните за подс. Н. молби от 04.10.2010г. На първо място, с тези молби подсъдимият е поискал презаверка на визи за проектиране, а не издаването им, което в по-ранен момент е поискано с други молби / от 08.09.2010г./, но те не са инкриминирани по делото. Визираната в обвинителния акт като нарушена норма от чл.140 ал.1 от ЗУТ, в действащата към 2010г. редакция /ДВ, бр. 19 от 2009г., в сила от 10.04.2009 г./ гласи следното : „Възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране.  Визата се издава от * на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението“, т.е., задължения към искателят не се поставят. Тази норма не е относима към презаверяването на вече издадени визи,  като изискването на съгласуване на визи за проектиране за * в защитена територия произтича от чл.83 от ЗКН вр. с  чл.140 ал.4 от ЗУТ. Но, нито фактически, нито правно с изискване за съгласуване противозаконността на подадените на 04.10.2010г. молби е обвързано, да не говорим бланкетният състав да е запълнен с коректните и относими норми от ЗУТ и ЗКН. Евентуалното осъждане на подсъдимият Н. предполага съдът, едва сега, да му вмени задължение да е поискал съгласуване на визите за проектиране, да му посочи за първи път по силата на кои законови разпоредби такова задължение е имал и т.н. Ясно е, че такъв процесуален подход е недопустим, защото  в грубо противоречие с всички принципи на наказателния процес би се оказал. Казаното е относимо и към инкриминираните за Б. две заявления от 20.12.2013г., с които отново се иска презаверка на издадени вече разрешения за строеж, а не издаване на нови разрешения за строеж, към които е относима инкриминираната от прокурора норма на чл.148 ал.4 от ЗУТ, да не говорим, че задължението за съгласуване е изведено от разпоредбата на  чл.84 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и ал.3 от ЗКН, а в тази разпоредба до изменението й с ДВ, бр. 52 от 2016 г. и в приложимата й редакция от ДВ, бр. 54 от 2011 г.  няма т.1 и т.2, а се състои само от шест алинеи. Противозаконността на подаденото от Б. заявление от 01.02.2016г. пък изобщо не е обвързано с нарушаване на изисквания на ЗКН, като не се твърди нито фактически, нито правно, заявеното искане за одобряване на инвестиционен проект за строеж „ премахване на сгради“ изобщо да подлежи на съгласуване с МК по реда на ЗКН, а единствено нарушения на разписаното в различни наредби е инкриминирано. И отново, сякаш на съда се оставя да прецени и да инкриминира поведението и на този подсъдим като извършено в нарушение на изискванията на ЗКН, респективно една със съдебният си акт да посочи точно кои правила от специалният закон са били нарушени. Казаното е напълно относимо и към инкриминираното заявление, подадено от Б. на 09.02.2016г., за което се твърди, че е подадено, без преди това да е съгласувано с МК премахването по реда на чл.197 ал.1 вр. с чл.125 ал.6 от ЗУТ, като не се сочи в коя разпоредба от ЗКН е разписано, че такова съгласуване се дължи. Изискването за съгласуване, инкриминирано от прокурора по чл.125 ал.6 от ЗУТ не е относимо към процедурата по премахване на собствени сгради, находящи се в защитена територия, а към процедурите по изготвяне на проекти за подробни устройствени планове. Изискването за съгласуване премахването на собствени сгради с МК произтича от чл.83 ал.5 вр. с ал.3 от ЗКН, но ясно е, че едва сега тези норми не могат да се инкриминират и то от съда.

          Този състав си направи труда да извърши правен анализ и на самостоятелно инкриминирани от прокурора разпоредби от законови и подзаконови нормативни актове,  необвързани от него самият с конкретни изисквания на ЗКН. И дори само от прочита им се установява, че те касаят общовалидни изисквания за законосъобразното протичане на процедури, свързани : с изменение на ПУП,  ПРЗ, с издаване на визи за проектиране и разрешения за строеж, с одобряване на идейни и инвестиционни проекти, на проекти за премахване на съществуващи сгради, уреждащи също и компетентните органи и актовете, с които те се произнасят в рамките на тези процедури и т.н., и т.н. Но, тези разпоредби нямат никакво отношение към намесите в защитени територии за опазване на културното наследство, за каквито намеси, извън инкриминираните общовалидни изисквания съществуват специфични правила, разписани в ЗКН. Дори да се приеме за категорично доказано, че подадените от подсъдимите Н. и Б. молби/заявления не са били съобразени със ЗУТ, ТЗ, Наредби и т.н., щом като не са в разрез и с разписани в ЗКН специфични и касаещи защитени територии на културното наследство правила, деятелността не е съставомерна и не може да изпълни състава на престъплението по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК. Защото, няма спор, че ако Н. и Б. са съобразили поведението си с всички изисквания на ЗКН, но не са представили например – документ за собственост, декларации, становища от  противопожарните органи, актуални скици и т.н., наказателна отговорност по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК от тях не може да се търси и реализира, но именно за посоченото Н. и Б. са обвинени. 

          В допълнение ще се каже още, че използваният от законодателя термин е „противозаконност“ на осъществяваната дейност, поради което спорен е обвинителният подход за запълване на бланкетния състав на престъплението с разпоредби от подзаконови нормативни актове /различни наредби/. Именно с нарушаване на изисквания, фиксирани в различни наредби преимуществено е  обвързана противозаконността на инкриминираната спрямо подс. Б. като извършител, и спрямо подс. Н. като подбудител, дейност във вторият инкриминиран период /20.12.2013г. – 09.02.2016г./.      

         Няма как да се подмине и въпросът за защитената територия за опазване на културното наследство, при очертаването на която отново непрецизност, непълнота, неточност и неяснота се открива в обвинението.

         Ясно е, че засегнатият /застрашеният/ от престъплението обект на противозаконната намеса - защитена територия за опазване на културното наследство, е основен елемент от обективната страна на деянието, поради което прокурорът дължи очертаването й,  фактически и правно, с обвинителния акт. За съставомерност на престъпленията по ал.4 – ал.6 на чл.277а от НК се изисква инкриминираните действия да са насочени спрямо недвижима културна ценност или охранителните й зони. Такова е и легалното определение, откриващо се в чл.79 ал.5 от ЗКН - защитена територия за опазване на културното наследство са единичните, груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни им зони.

         Проследявайки фактите, изложени в обвинителния акт, имащи отношение към обсъждания въпрос /л.3, л.6 – гръб и л.7 от неговата номерация/ четем, че с протокол № 5 от 22.03.2000г. / какъвто не съществува в обективната действителност, наличен е протокол от 22.05.2000г./ на Национален съвет по опазване на паметниците на културата към Министерство на културата била обявена за групова недвижима културна ценност  Историческата зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. „*“. С писмо № 6600 от 25.11.1975г. на * и в списъка към него - на декларираните архитектурни паметници на културата - била включена сградата „* склад на ул. „*“ и ъгъла на ул. “Н.Г.“, без за същата да са посочени номера на квартал и имот по действащият план на гр. *. Четем още / л.6 – гръб/, че подс. Н. научил, че находящата се в имота на „*“ сграда се намира в охранителната зона на декларираната групова недвижима културна ценност и поради това предприел противозаконните действия. Стъпвайки на посочената фактологическа база, противозаконната намеса на подсъдимите с диспозитива на обвинителния акт е отнесена към охранителната зона на груповата недвижима културна ценност, в която охранителна зона е поставена и сградата „* склад“ като единична недвижима културна ценност. В рамките на така очертаното обвинение съдилищата са длъжни да се произнесат, освен ако по предвидения в НПК ред и процедура изменение на обвинението по инициатива на прокуратурата се извърши и новото обвинение – правно и фактическо, на подсъдимите надлежно се предяви с предоставяне на възможност да се защитят по него. С пледоариите пред първата инстанция съществено изменение на обвинението прокурорът наистина прави. Заявява, че сградата „* склад - Сградата на „*“ не притежава статут на единична недвижима културна ценност и че не в охранителната зона на груповата недвижима културна ценност - Историческа зона „*“ се намира, а засегната от дейността на подсъдимите е декларираната групова културна недвижима ценност, в обхвата на която сградата от държавното обвинение вече се поставя. И на тази база осъдителна присъда спрямо подсъдимите Н. и Б. се претендира. Направеното изменение на обвинението е съществено и не е по реда и в процедурата, предвидена в чл.287 от НПК, поради което процесуалната му недопустимост подробно от окръжния съд е обоснована. В същото време, предявеното надлежно на подсъдимите обвинение в частта му относно защитената територия за опазване на културното наследство остава недоказано по делото. Защото, според нито един от относимите към анализирания въпрос документи инкриминираната сграда не се намира в охранителната зона на груповата недвижима културна ценност - Историческа зона „*“. Отразена е в мотивите към присъдата и вярната констатация, че навсякъде в обвинителния акт протоколът от 2000г. винаги е посочван от прокурора като изготвен, съгласуван и утвърден на 22.03.2000г. и отново едва в пледоариите по същество на делото държавното обвинение се позовава на протокол от 22.05.2000г., какъвто единствено съществува в правния мир.        

         Иначе, спорно и към този момент продължава да е - декларирана ли е като единична недвижима културна ценност през 1975г., сградата „*(Сградата на „*“) на ул. „*“ и ъгъла на ул. “Н.Г.“ (сега ул. „*“ и ъгъла на ул. „*“), находяща се в кв.*, пл.№*. Аргументи в подкрепа и на двете противопоставящи си се тези могат да се извлекат от събраните по делото доказателства, такива се изложиха и в пледоариите пред апелативния съд.

        Коректно са посочени от окръжния съд разписаните в ЗПКМ /отм./ норми, както и отразените в Заповед № 462а от 08.04.1975г. на и.д. Директор на *указания относно процедурите, реда за * проучване, обявяване, регистриране, деклариране на недвижими паметници на културата, действащи към 1975г. В последната се сочи, че издирването, изучаването и документирането на недвижими паметници на културата се извършва посредством: издирване и деклариране, проучване в натура и по литературни източници, документиране и регистриране, подготовка за регламентиране и обявяване в Държавен вестник, научна обработка и паспортизиране.

             Всички декларирани и отразени като такива във временните списъци недвижими ПК се ползват от защитата по ЗПКМ и НК. Не може да има спор, че именно такъв списък – на декларираните и ползващите се с временна защита недвижими паметници на културата представлява приложения към писмо № 6600/ 25.11.1975г., изходящо от * и адресирано до Управление *** и *, „У-ние архитектура и благоустройство“. В него, под №32 е вписан обект „* склад“ на улица „*“ и ъгъла на ул. „*“, без допълнителни индивидуализиращи местонахождението на сградата белези и по-конкретно - номер на квартал и имот по действащия към 1975г. план на гр. */от 1973г./да са фиксирани, не е отразен и административен адрес на декларираната сграда.  В цитираната по-горе заповед е посочено обаче, че инвентаризираните, документираните и регистрираните /но не и декларираните/ недвижими ПК се обнародват в Държавен вестник с точно посочване на границите /парцела и квартала/, вида и броя на постройките и забележителностите, които индивидуализират паметника и средата в която исторически е създаден, като доказано е, че стартиралата с декларирането процедура не е финализирана с обявяване в ДВ. Ето защо, този състав не счита, че неотразяването на квартал и имот, в който сградата към 1975г. се намира, прави по принцип декларирането невалидно. Посочената празнота не дерогира волята на компетентните към 1975г. органи да предоставят законова защита на определени сгради, за които се е считало, че имат качествата да бъдат декларирани като паметници на културата и на подробно проучване да се подложат. Впрочем, видно е, че нито един от включените в списъка от 1975г. обекти не е бил индивидуализиран с посочване на номерата на квартала и на имота, където сградите се намират /л.300 – 303, т.1А от делото на окръжния съд/ и не може да се счете, че всички тези обекти не са получили статут на декларирани паметници на културата, съобразно  разписаният към 1975г., много пестелив, законов и административен ред.

         Истината е, че липсата на отразяване в списъка от 1975г. - в кой квартал и имот се намира декларираната под №32 сграда -  не може да се тълкува нито в полза на тезата, че декларирана е била сграда в кв.*, имот *, нито, че декларирана е била сградата, находяща се в кв.*, имот *, защото на улиците „*“ и ул. „*“ се намират и двете сгради. Ясно е и, че всяко съмнение и колебание по обсъждания въпрос, който за наказателната отговорност на подсъдимите лица е съществен, в тяхна полза следва да се тълкува в контекста на изискванията на чл.303 ал.2 от НПК. 

         Без съмнение, в подкрепа на виждането, че именно инкриминираната е декларираната през 1975г. сграда е отразеното в декларационното писмо, според което то касае декларирани обекти от периода 1880г. – 1920г., в който времеви период е била изградена една част от тази сграда /първоначално изградената и в действителност ценната за културното наследство/, подложена в последствие на различни преустройства. В подкрепа на последното говори и отразеното в изготвената в тази инстанция експертиза, според която в * има данни за проучване, изследване и отваряне на досие /според вещите лица от началото 70 – те години/ на тази сграда, налични са нейни архивни снимки и снимки от сайта „*“, където се откриват фотографии на инкриминирания склад от 1938г. и това е в подкрепа на извода, че той е построен /макар и строителна документация да не се пази/ в периода, касаещ декларирането - 1880г. – 1920г. Съответно,  на другият, съседен ъгъл / в кв.*, имот */ не се открива да е заснета през 38г. построена сграда, съответстваща на 4 – ри/ 5 – етажен „* склад“, а според вещите лица,  в * няма следа другата сграда – в кв.*, имот *, да е била проучвана, изследвана, за нея няма досие в *, а и тя, никаква стойност като културна ценност по смисъла на ЗКН не притежава. Към списъка от 75г. е  приложен и доклад, изготвен от н-к отдел „*“ към *, в който се говори за * и проучване на сгради и *и складове, образуващи ансамбли по ул. „*“ и прилежащите й улици, и такива сгради се декларират. Точно уличният ансамбъл по ул. „*“ и прилежащите й улици като групова недвижима културна ценност - Историческа зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. „И. ***, е деклариран с Протокол № 5 от 22.05.2000г. на НСОПК към МК и част от този ансамбъл е инкриминираната сграда. Тоест, открива се последователност във виждането на компетентните органи, че инкриминираната сграда е ценна, че тя има нужните качества и на нея защита от закона следва да се предостави, макар и вече не като самостоятелен обект, а като част от групова ценност.

         Като аргументи в полза на обратната теза несъмнено е отразеното в изготвения през 1985г. обобщен рекапитулационен списък, в който местонахождението на декларираната през 1975г. сграда, за първи път, е индивидуализирано и тя е поставена / под №362/ в кв.* и в имот *.  Известно е и това е разписано в нормативната уредба, че компетентните органи към МК периодично актуализират списъците с недвижимите паметници на културата, в съответствие с извършените през годините проучвателни, издирвателни и др. дейности, като изпращат на общинските органи данни за сведение, с цел отразяването на актуално декларираните недвижими културни ценности в съответните градоустройствени планове. В дейността си и за * на актуалните списъци се ползват опорните планове, в които декларираните обекти са нанесени със планоснимачни номера и номера на квартали, в които се намират. И според този, актуален към 1985г. списък / съставен на базата на актуален към този момент опорен план/, със законова защита се ползва * склад на адрес - ул. „*“- ул. „*“, с кадастрални данни - кв.*, пл. №*. В подкрепа на казаното са всички налични доказателства по делото – извадките от действащите планове на гр. *от 73г., 81г. и 85г. и до констатиране на грешката, справочник за недвижимото културно-историческо наследство в област *, съдържаща списък на обектите в гр.*със статут на недвижими паметници на културата по смисъла на чл.12 от ЗПКМ /отм./, които съгласно §10, ал.1 и §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН, притежават статут на НКЦ, опорните планове на недвижимото културно наследство на гр.* от 1981г. и от 1985г., които * използва в дейността си и в които като НКЦ е отбелязан склада в кв. 284, пл. №*. Сградата на „*“ в кв.*, имот *не е отразена и никога не е отразявана като декларирана единична недвижима културна ценност в поддържаните по смисъла на чл.68 от ЗКН регистри, изготвени въз основа на посочените опорни планове. Не на последно място, от значение е становището на компетентния орган /*/, който сам признава, че в инкриминирания период със законова защита като недвижим паметник на културата се ползва не действително значимата и ценна сграда – инкриминираната, а другата, находяща се на отсрещния ъгъл. За това говорят и всички предприети след 2014г. действия в института /първоначално по задействане на процедура по деклариране на инкриминираната сграда, а после по поправка на ЯФГ в списъка от 85г. и т.н./, подробно описани и анализирани от окръжния съд, които няма да се преповтарят. Дали и как допусната грешка може законосъобразно да се отстрани не е предмет на анализ в това производство, поради което предприетите от * действия, които са се развили в края и след инкриминираният по делото период, нямат особено значение за делото. Защото, дори и грешката през 2016г. да е поправена  законосъобразно, то до поправката й – със Заповед № РД-4 на 28.01.2016г. на Директора на *  - св. Д.,*** едва с изх. № 0800-1827/06.01.2017г. /много след инкриминираният период/, тази грешка е обективен факт. И чрез допускането й, без значение по вина на кого и при какви обстоятелства, инкриминираната сграда, считано от 85г. не е сред тези, които компетентният орган е декларирал, че се ползва с временна законова защита, а такава защита има сградата в кв.*, имот *.  Категоричното становище на * - че инкриминираната сграда не притежава статут на единична недвижима културна ценност е отразено и в издаденото, в рамките на инкриминирания период, Удостоверение от 09.08.2010г.

         Или, според този състав, може да се заключи на базата на събраният доказателствен материал, че обект на проучване и изследване като недвижим паметник на културата през 75г. най – вероятно е била сградата „*(Сградата на „*“) на ул. „*“ и ъгъла на ул. “Н.Г.“ (сега ул. „*“ и ъгъла на ул. „*“), находяща се в кв.*, пл.№*. Но, вместо нея, през 1985г. друга сграда – * склад, находящ се също на ул. „*“ и ул. “Н.Г.“ (сега ул. „*“ и ъгъла на ул. „*“), в кв. 284, пл.№*е декларирана като единичен недвижим паметник на културата и е получил временна законова защита. Поради това и към инкриминираният период /следващ 1985г./, действията на подсъдимите обективно не са засягали защитена територия за опазване на културното наследство – единична недвижима културна ценност.

         В същото време, сградата е част от групова недвижима културна ценност - Историческа зона „*“ - система от улични ансамбли „Д“ по ул. „И. ***, която е декларирана с Протокол № 5 от 22.05.2000г. на НСОПК към МК, и това по категоричен начин по делото е доказано. Мотивите на окръжния съд в тази насока са обстойни, пунктуални и законосъобразни и към тях няма какво толкова да се добави, като възраженията на защитата на подсъдимите в този аспект не могат да се споделят. Окръжният съд е проследил коректно и изчерпателно действащата и относима към 2000г. нормативна уредба /л.90, л.91 от номерацията на мотивите/, като от прочита на протокол №5 е видно, че разписаните нормативни процедури, етапите на протичането и завършването им са били изпълнени с произнасяне на компетентните, съобразно Наредба № 5 от 14.05.1998г. за обявяване на недвижимите паметници на културата, органи - НСОПК към МК, *. Налично е и одобрение на взетите решения от Министъра на културата и така посочените в протокола недвижими обекти са  получили временна законова защита. И този протокол на общинската администрация на Община – *е изпратен, с него тя разполага и ползва в дейността си.  Това, че изрична заповед на Министъра на културата не е налична и че до момента от него не е одобрена графичната част към протокола с определяне на границите на културната ценност, което и в представеното по инициатива на защитата на подсъдимите писмо се сочи /л.183 от настоящото дело/, не променя  направените до тук изводи, тъй като съгласно чл.21 от Наредбата списъците на декларираните обекти предложени от *за придобиване на статут „паметник на културата“ по смисъла на чл.12 от ЗПКМ се утвърждават от – т.3 Министъра на културата и такова утвърждаване е налице. И както и в Решение №102/19г. по н.д. №371/19г. на ВКС се сочи, не е предмет на наказателното производство произнасянето по законосъобразността на проведената процедура по декларирането на недвижимия паметник на културата. А за разлика от списъка от 75г., в протокола от 2000г. декларираният обект – групов архитектурно-строителен паметник на културата недвусмислено е индивидуализиран, с посочване на местонахождението и обхвата му, а според очертаните в графичната и текстовата част на протокола граници, в неговите рамки попада и инкриминираната сграда. 

        Поради казаното и този състав е на мнение, че сградата, находяща се в имота, собствен на „*“ ЕООД, съставлява защитена територия за опазване на културното наследство по смисъла на ЗКН – като част от групов архитектурно-строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли“, включен в териториалния обхват на историческа зона „*“ - групов паметник на културата, обявен с протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК. Но, обвинение в този смисъл на подсъдимите Н. и Б. не е повдигано и предявявано, поради което и за противозаконна намеса в така очертаната територия за опазване на културното наследство те не могат да бъдат признати за виновни и осъдени, поради пасивното поведение на държавното обвинение.         

         Приемайки, че инкриминираната деятелност е несъставомерна от обективна страна, окръжният съд не е намерил за нужно правен коментар да даде относно субективната страна на престъплението. Без такъв е останало предявеното обвинение и относно това - по какви обективни критерии е придадено качеството на извършител, подбудител/ помагач на всеки един от двамата подсъдими в отделните инкриминирани периоди, особено в аспекта на константно декларираното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че : двамата подсъдими, подавайки инкриминираните молби и заявления не прилагали към тях изискуемите се от ЗУТ документи, че двамата не са извършили нужните действия по съгласуване с МК, че двамата координирали предварително действията си по подаване на заявленията/молбите – кой да ги подпише, кой да ги представи в общината, какви документи към тях да се приложат, че двамата решили да премахнат сградата и т.н. Така фактически заявеното сочи на съизвършителска дейност, в условията на чл.20 ал.2 от НК. В същото време, поради квалифицирането на подсъдимите и като организатори на противозаконна дейност и като извършители на такива, тотално неясно е дали подсъдимият Н. е подбудил/подпомогнал Б. да организира осъществяването на противозаконна дейност или да я осъществи. 

         Самостоятелната проверка, извършена от апелативният съд показва явните неблагополучия на обвинителната теза * тази й част. Тя е компрометирана още с допуснатото противоречие в диспозитива на обвинението, където подс. Н. / за вторият инкриминиран период/ е квалифициран като подбудител и помагач на подс. Б., а самият Б. само подбуден се сочи да е бил, но не и подпомогнат от подс. Н..        

         В разрез с фактически обоснованата теза, че подсъдимите са действали заедно - след съгласуване на действията си по подаване на молбите/заявленията и по прилагането към тях на различни документи,  прокуратурата е предявила обвинение за това, че в първият инкриминиран първи период -  27.10.2009г. – 19.11.2010г. подс. Н. е действал сам, без съпричастност към инкриминирана в този период дейност Б. да има, а за вторият период / 20.12.2013г. - 09.02.2016г./ подс. Н. се счита ангажиран към дейността, но вече като подбудител /помагач на Б.. Настоящият състав се опита да „разгадае“ позицията на държавното обвинение и да я обвърже с определени обективни действия на подсъдимите и/или техни субективни проявления. Например с това : кой в отделните периоди е бил управител на“*“; кой от двамата подсъдими е подавал/подписвал инкриминираните по делото молби и заявления, отправени до общинската администрация; какви са били конкретните договорки между Н. и Б.; в кой момент е узнал всеки един от тях за това, че имота на „*“ попада в защитена територия за опазване на културното наследство. Но отново, тотално объркване, противоречие и неяснота на обвинението се констатира. 

        Видно е на първо място, че всички инкриминирани заявления и молби от името на „*“ ЕООД са били подавани и нито едно не е подадено от името на „*“АД, поради което неясно остава по какви съображения със заеманите в последното дружество длъжности – съуправител, управител, член на СД и т.н. поведението и процесуалното качество на Н. от прокуратурата е било обвързано. В същото време грубо противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт е налично, като във фактите се твърди, че от 15.07.2015г. Н. вече не е изпълнителен директор на „*“АД и от този момент подс. Б. е избран за такъв / л.27 от номерацията му/, но с диспозитива на обвинението за периода - 15.07.2015г. – 09.02.2016г. като действащ в качеството си на изпълнителен директор на „*“АД подс. Н. е обвинен. Установено е по делото всъщност, че до 29.07.2015г. /когато промяната в представителството и управлението на посоченото дружество,  и на „*“ са вписани /, подс. Н. продължава да е  управител на „*“ ЕООД, разполагащ със всички права като такъв.

          И резонно възниква въпроса - налице ли е била и каква е обективната пречка заявленията от 20.12.2013г. подс. Н. сам да подаде от името на дружеството“*“, чийто управител продължава да е към тази дата, и защо е възникнала необходимост да подбужда и подпомага Б. да подава тези заявления. Доказателства в тази насока не са ангажирани от държавното обвинение.  В същото време, още с пълномощно от 02.07.2010г. подс. Б. е упълномощен да представлява „*“ ЕООД пред всички органи и институции, в това число и Община – *, и то във връзка с необходимите процедури по извършване на строително – монтажни работи в имота, а в периода 27.10.2009г. – 19.11.2010г. Б. и е подавал такива. Например, заявление от 08.09.2010г. / л.35, т.31 от дос. пр./, с което подс. Б.  като пълномощник на „*“ ЕООД е поискал издаване на виза за проектиране /или поне това в заявлението е отразено/, да не говорим, че почти всички административни актове и документи – визи, разрешения за строеж и т.н. точно на Б. са били връчвани. Тоест, очевидно, не с факта кой в отделните периоди е бил управител на „*“ качеството извършител/подбудител/помагач на подсъдимите е придадено.

          Доказателствата по делото водят до извод, че придаденото на подсъдимите качество не е винаги пряко обвързано и с факта кой от двамата подсъдими молбите/заявленията е подавал в общината или от името на кого са подавани и кой е бил инициатор на отделните процедури. Тук е мястото да се каже, че изобщо не е изследван по делото въпроса дали заявленията и молбите, в които е отразено, че се подават от името на Н. или от името на Б. наистина изхождат и са подписани от тези лица, не става ясно и кой ги е депозирал в общината. В заявлението от 16.07.2010г. например изобщо не се отразено от името на кое лице се подава /л.68, т.31 от дос. пр./, но Н. е „избран“ за подаването му да се обвини. За инкриминираните молби от 19.11.2010г. в обстоятелствената част се сочи, че с тях  подс. Б. е поискал съгласуване и одобряване на инвестиционен проект във фаза * проект и това за противозаконна дейност е счетено, но Н. е привлечен към наказателна отговорност да отговаря сам за тези действия /подаване на молбите/ в общинската администрация, въпреки твърдението, че тези молби Б. е занесъл в общината, че двамата подсъдими предварително са обсъдили, че тези молби трябва да бъдат подадени и че към тях трябва да се приложи и преправеното Удостоверение от *. И след като се отрича съпричастност на Б. към подаването на молбите от 19.11.2010г., вече за приложеното към тях преправено удостоверение, Б. е привлечен да отговаря за престъпление по чл.316 вр. с чл. 308 от НК /по което, поради давност производството е прекратено/. За подадените на 20.12.2013г. се твърди от прокурорът, че на 20.12.2013г. Н. е подбудил Б. да подаде молбите, но тези молби са изготвени от името на Б. и според отразеното в тях са били изготвени още на 15.12.2013г., или, излиза, че подс. Б. към 15.12.2013г. е решил да изготви молбите, съставил ги е и ги е подписал / за което не се твърди да е бил подбуден/, но е „чакал“ Н. да му каже кога да ги подаде, което очевидно в остро противоречие с правното разбиране за това кое лице следва и при какви предпоставки да се квалифицира като подбудител и помагач. 

         Прочитът на материалите по делото говори всъщност, че почти в целият инкриминиран период са подавани заявления/молби и от двамата подсъдими, като единият е подавал първоначалното заявление, другият е получавал резултата от това заявление, после другият е подавал следваща молба и т.н. Обобщено казано, нито едно доказателство по делото не е ангажирано в подкрепа на това, че във вторият инкриминиран период подс. Б.  е бил подбуждан и подпомаган във вземане на решението да се подадат инкриминираните заявления и молби и това самостоятелен мотив за оправдаването на Н. за този период е, защото ясно е, че на този етап от наказателното производство друго процесуално качество на този подсъдим не може да се придаде и то едва със съдебния акт. 

         Всъщност, тезата на държавното обвинение относно процесуалното качество на всеки един от двамата подсъдими в отделните инкриминирани периоди, съответно, за субективното им отношение към инкриминираните действия, е подплатена единствено с недопустими по смисъла на чл.303 ал.1 от НПК предположения, които отново не намират никаква опора в доказателствата.

         

 

          В обвинителния акт четем : „ тогава / след 04.10.2010г./ подс. Н. решил, че молба за * на разрешение за строеж следва да подаде…..обвиняемият Г.Б.. За целта най – напред разговарял с него и му обяснил подробности за инвестиционните си намерения…… помолил го той да подаде …..молби за * на разрешение за строеж. Тогава му обяснил и за * удостоверение …..на * и за * в него преправка….Обвиняемият Б. се съгласил с предложението на обв.Н.“ /л.20 от номерацията на обвинителния акт/. В сходен смисъл е и казаното на л.25, абзац 4 – ти отгоре – надолу, л.27, абзац 6 – ти и 7 – ми, л.28 и др. подобни. Защо точно в посоченият момент Н. е решил с Б. да „сподели“ за противоправните си намерения, защо изведнъж е взел „решение“ Б. да заяви исканията на дружеството обвинението мълчи, но по - важното е, че няма нито едно доказателство изложените факти да са част от обективната действителност. Подсъдимите в досъдебната фаза от правото да не дават обяснения са се възползвали, депозирали са пестеливи откъм съдържание и релевантни факти обяснения в окръжния съд, но пред незаконен състав /формиран в разрез с чл.28 ал.1 т.1 от НПК/ и макар формално предпоставките на закона за прочитането им /чл.279 ал.1 т.3 от НПК/ да са налични и до тази процедура апелативният съд да прибягна, то за нуждите на делото тези обяснения не могат да се ползват и такава е трайната съдебна практика. А в обясненията впрочем и не е налична никаква  информация за евентуални уговорки - по време, място и съдържание, между двамата подсъдими. Така че очевидно и с договорки между подсъдимите не е подплатено квалифицирането им като извършител, подбудител/помагач, както и субективната страна на престъпленията.

         Отново предположение, недопустимо да послужи като основа за постановяване на осъдителна присъда, е отразеното в обвинителния акт / л.6, л.7 от номерацията му/, че Н. бил разбрал / кога, къде, как  не става ясно/, че имотът на „*“ попада в защитена територия, както и че в Протокол №5/22.03.2000г. има несъответствие между отразените в него номера на квартал и имот. За знание у подсъдимия Н., че собственият на „*“ имот попада в защитена територия за опазване на културното наследство може да се твърди с изискуемата се категоричност едва от момента, в който той се е снабдил с удостоверението от * на 09.08.2010г., защото в него виждането на компетентният орган по този въпрос е изразено и до знанието на Н. надлежно е сведено и поради това субективният елемент по отношение на първите две инкриминирани за подс. Н. заявления остава недоказано. След тази дата - 09.08.2010г., ако деятелността на този подсъдим можеше да се счете като съставомерна от обективна страна по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК, несъмнено е извършена със знанието, че реализирането на инвестиционните намерения в имота следва да е съобразено с изискванията на ЗКН.

         По отношение знанието на подс. Б., че се действа в нарушение на ЗКН въпросът не стои точно така и най – вече не е установено по категоричен и несъмнен начин в кой момент този подсъдим е узнал, че имотът на „*“ съставлява защитена територия за опазване на културното наследство. Не са достатъчни за доказване на обвинението в този му аспект самопризнанията на Б., откриващи се в дадените от него, пред незаконен състав и поради това неизползваеми, обяснения. А и в тях Б. сочи само, че двамата с Н. са представили в общината преправено удостоверение, без конкретика относно това кога съдържанието на истинското удостоверение му е станало известно, респективно, кога, къде и по какъв начин за фалшифицирането му е научил, като удостоверението в преправеният му вариант е прилагано не само еднократно и не само към една молба/заявление. И така, отново е налично само изявлението на прокурора с характер на предположение - че след 04.10.2010г. от Н. за фалшифицираното удостоверение Б. е разбрал, в подкрепа на което няма нито едно доказателство. Не се твърди дори от обвинението, а данни в тази насока няма, за това, че към фалшифицирането на удостоверението на * подс. Б. има съпричастност и поради това още към 09.08.2010г. знание за статута на сградата у него е налична. Вярно е, че преправеното удостоверение към подадените на 19.11.2010г. молби е приложено, вярно е също, че текста : „Вярно с оригинала“ върху удостоверението, според графическата експертиза /т.24 от дос. пр./ от Б. е изпълнен и това несъмнено е индиция за неговото знание относно действителният статут на сградата към посочената дата. Но, под този ръкописен текст подпис на Н. има, а удостоверението в копие е представено. И отново недоказано остава дали и кога с оригинала на удостоверението Б. се е запознал, кога и как действителното му съдържание му е станало известно, дали при полагане на ръкописният текст „Вярно с оригинала“ е знаел, че различно е съдържанието на оригиналното удостоверение и т.н. Именно в този аспект бе иницииран разпита на св. П., но от него се установи само, че документацията на“*“, в това число и намерените при претърсването и изземването в офиса удостоверения на *, е била общодостъпна, в това число и за подс. Б., но дали той с нея се е запознавал и кога, по какъв повод, отново недоказано остана по изискуемият се в чл.303 ал.2 от НПК начин.

         Или, неясна, противоречиво заявена и недоказана по изискуемият се начин се явява обвинителната теза * отношение на субективният елемент от състава на престъплението по чл.277а ал.6 вр. с ал.4 от НК.

         Всичко изложено до тук до единственият възможен правен извод води – формулираната с обвинителният акт, поставил началото на съдебната фаза на процеса обвинителна теза е противоречива, непълна,  несъстоятелна и недоказана и поради това като база за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите А.Н. и Г.Б. не може да послужи. Като е стигнал до същият краен извод окръжният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, основания за отмяна или изменение на който не са налични и атакуваната от държавното обвинение присъда следва да се потвърди, в това число и в частта й относно произнасянето по веществените доказателства и по разноските по реда на чл.190 от НПК.

        Мотивиран от горното и на основание чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

         

 

           Р            Е            Ш           И   

 

       

 

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 77/17.10.2018г., постановена по НОХД №1916/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 15 – дневен срок от уведомяване на страните, че е изготвено.                       

                                                   

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     

 

                    

                                                      ЧЛЕНОВЕ: