Решение по дело №622/2014 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 74
Дата: 2 юли 2015 г. (в сила от 23 септември 2015 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20143600900622
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 74

гр. Шумен, 02.07.2015 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 622 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба на К. Й. А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** чрез пълномощника си ад. Д.Л.Ф. *** срещу „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „...”, № ..., представлявано от изп. директор П.Н.Д. и Д.Б.Ш.. Ищецът твърди, че с Нотариален акт за договорна ипотека № ... г. на нотариус А.А. е учредена договорна ипотека, с която ищецът, в качеството си на ипотека- рен длъжник, е поел задължението да обезпечи със собствените си имоти вземането на ответника, произтичащо от предоставения на „Фенпласт” ООД, ЕИК ... кредит в размер на 75 000.00 евро. Според ищеца учредената ипотека е нищожна, поради нарушаване на формалните изисквания за действителността й, посочени в чл.167, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.170 от ЗЗД. В ипотечния договор не били посочени целта на отпуснатия кредит, по отношение условията  на ползване на кредита се правело препращане  към сключения договор за кредит, който не е приложен към нотариалния акт при подписването му. Не е спазено императивното изискване на закона в договора за ипотека да бъде отразен падежа на вземането и съществува неяснота относно срока на задължението. Поради липса на задължителни реквизи- ти, обособяващи и определящи обезпеченото вземане и неговия падеж учредената ипотека е нищожна. На следващо място нотариалният акт е нищожен поради на- рушаване на чл.579, ал.1, чл.580, т.3 и т.6 във вр. с чл.576 от ГПК. Нотариалният акт не е бил прочетен в присъствието на ищеца, който смятал, че учредява ипотека за кредит в размер на 80 000.00 лв., а не на 75 000.00 евро. Ищецът е стоял в кори- дора и синът му – Й.К. А., който е бил пълномощник на „Фенпласт” ООД и на майка си М.А.И. – управител на дру- жеството кредитополучател му предоставил за подпис последната страница на нотариалния акт. Посочва, че в нотариалния акт на три места е сгрешено фамилно- то му име, което е изписано като А., а не като А.. Ако акта му е бил прочетен, той щял да установи допуснатата грешка. С исковата молба се претендира да се прогласи нищожността на договорната ипотека, учредена с Нота- риален акт за договорна ипотека № ... г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК и район на действие ШРС, върху описаните подробно в исковата молба два недвижими имота, собственост на ищеца.

            Ответникът оспорва предявения срещу него иск, счита го за допустим, но неоснователен. Счита, че съдържанието на оспорения нотариален акт позволява категорично и по несъмнен начин да се установи тъждеството на обезпеченото вземане. Вземането на банката е напълно индивидуализирано, чрез точното възпро- извеждане на всички съществени условия на договора за банков кредит. Посочва, че предвид спецификата на предоставения кредит не е възможно и не следва да се определят падежите на отделните вноски. Допускането на нарушения на импера- тивните разпоредби на закона следва да се преценява съобразно процесуалния закон, действал към момента на съставянето му 11.05.2007 г., а не действащия към настоящия момент. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск като неосно- вателен и недоказан.

            В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си пре –тенция.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.П.П. поддържа становището изразено в отговора на исковата молба.

            От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            На 10.05.2007 г. между ответникът (с търговска фирма към датата на сключване на договора „Българска пощенска банка” АД) и „Фенпласт” ООД, Бул- стат ... е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL6622. Въз основа на договора ответникът е предоставил на третото лице, в качеството му на кредитополучател, кредит във формата на кредитна линия  в размер на 75 000.00 евро за посрещане на краткосрочни оборотни нужди (чл.1, ал.1 от договора). Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита, която се открива след учредяване на уговорените с договора обезпечения и изпълнение на другите специални условия по него (чл.1, ал.2). Кредитополучателят  има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва  отново средства от кредита до максималния му разрешен от банката размер, в рамките на срока по чл.1, ал.2 от договора (чл.2, ал.2). Дължимата от кредитополу- чателя годишна лихва за предоста- вения кредит е в размер на базовия лихвен процент – малки фирми за евро, обявен от банката и лихвена надбавка в размер на 0.8 пункта и към датата на подписването на договора е в размер на 9% (чл.3, ал.1). При просрочие на дължимите вноски по кредита, както и при предсрочна изискуе- мост на кредита дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3, ал.1 от договора се увеличава автоматино с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта (чл.4).

            Съгласно чл.6, ал.1 от кредитния договор, за обезпечаване на всички взема- ния на ответника от кредитополучателя, на 11.05.2007 г., ищецът е учредил ипотека върху притежаваните от него недвижими имоти, а именно: 1.Дворно място от 620 кв. м., съставляващо УПИ ХІ-273-в в кв.29 по плана на кв. М., гр. Ш., общ. Ш., ул. „...”, № 1В, при граници:  улица, УПИ ІІ-273-б, УПИ ІV-272, УПИ V-272 и дв. пл. № 273-г, с описание по Скица № 3606/2007 г., ПИ с идентифи- катор № ... с площ 646 кв. м., при съседи: № ... и 2.Дворно място от 1 107 кв. м., ПИ с идентификатор № ..., по плана на кв. М., гр. Ш., общ. Ш., ул. „...”, № ..., при съседи: № ..., бивши УПИ ІІІ-273-а в кв.29 и УПИ І-273 в кв.29 по плана на кв. М., гр. Ш., общ. Ш., заедно с построените в имота жилищна сграда, еднофамилна със застроена площ 73 кв. м., на два етажа с идентификатор № ....2, гараж със застроена площ от 64 кв. м. с идентификатор № ....1 и стопанска сграда със застроена площ от 13 кв. м. с идентификатор № ....3.

            Ипотеката е обективирана в Нотариален акт за договорна ипотека № ... г.  на нотариус А.А.. В чл.І от ипотечния договор е посочен размера на кредита – 75 000.00 евро и размера на дължимата от кредитополучателя годишна лихва в размер на базовия лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата  плюс договорна надбавка в размер на 0.8 пункта. Уточнено е, че към момента на подписване на договора за кредит, БЛПМФ на банката за кредити в евро е в размер на 9%., както и че той не подлежи на договаряне, като промените в него стават незабавно задължителни за страните по кредитния договор. Изрично е посочена наказателната лихва, чийто размер е сбор от уговорената с договора за кредит лихва за редовната главница плюс надбавка от 10 пункта, както и крайния срок за издължаване на кредита, вкл. и лихвите – 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Датата се установява с двустранно под-   пи сано приложение към кредитния договор. За всички останали условия по от- пускане, усвояване и погасяване на кредита се прилагат условията уговорени с до- говора за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL6622.

            В на стр.4 от нотариалния акт  (чл.ІV) изрично е отразено изявлението на но- тариуса, че е изяснил фактическото положение и действителната воля на страните, разяснил им е ясно и недвусмислено правните последици от договора, включител- но и тези свързани с удовлетворяването на кредитора, чрез публична продан, уве- рил се е че ипотекарните длъжници са собственици на ипотекираните недвижими имоти и че са изпълнени особените изисквания на закона. Нотариусът се е убедил, че страните сключват ипотечния договор по добра воля и разбират смисъла и значението на акта, който извършват, прочел го е на страните и след одобрението му, същият е подписал от тях и от него.  

            От приложеното по делото заверено копие на процесния нотариален акт , се установява, че е подписан от ищеца, който не оспорва това обстоятелство, но не е изписано пълното му име.  В текста на акта на три места е сбъркано фамилното име на ищеца. Написано е А., вместо А..

            На 31.05.2007 г. между ответника и третото лице – кредитополучател е под- писано приложение към кредитния договор, с което се удостоверява, че заемната сметка по договора е открита на 31.05.2007 г.

  С оглед така очертаната фактическа обстановка, твърденията на ищеца и петитум, съдът приема, че налице е правен спор за прогласяване нищожност на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека № ... г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК и район на действие ШРС, върху описаните по-горе два недвижими имота, собственост на ищеца. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с прав- но основание чл.170 от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пред. 3 от ЗЗД във връзка с чл.472 от ГПК (отм.), във вр. с чл.475, ал.1 от ГПК (отм.) и чл.476, б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.). Исковете са допустими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения:

Ищецът обосновава нищожността на първо място с обстоятелството, че ипо- теката е учредена в противоречие с чл.167, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.170 от ЗЗД. В ипотеката липсвали задължителни реквизити, не е посочена целта на кредита и  няма яснота относно обезпеченото вземане, падежа на цялото вземане и на отдел- ните погасителни вноски за главница и лихва, обезпеченото вземане не било ин- дивидуализирано.

Разпоредбата на чл.167, ал.2 от ЗЗД определя съдържанието на нотариалния акт за договорната ипотека, но не и основанията за неговата нищожност. Тези основания са изброени изчерпателно в чл.170 от ЗЗД, а именно: съществуване на неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или на размера на сумата, за която е учредена ипотеката. Разпоредбата на чл.170 от ЗЗД е императивна и в нея изрично е посочено, че липсата на някой от посочените в нея елементи води до не- действителност на ипотеката. И в двата текста липсва изискването в ипотечния акт, с който се обезпечава вземане на банка по сключен кредитен договор да се посочва целта, с оглед на която е предоставен съответния кредит. Следователно обстоятел- ството, че в ипотечния договор не е посочена целта на отпуснатия кредит не води до неговата нищожност.

По отношение на твърдението, че договорът за ипотека е нищожен, тъй като обезпеченото вземане не е конкретизирано, следва да се има предвид, че в чл.167, ал.2 от ЗЗД са посочени основните реквизити на вземането, без това изброяване да е изчерпателно. Видно от представените по делото договор за ипотека и договор за кредит, обезпеченото вземане е по договор за бизнес револвираща кредитна линия плюс. Характерното при този вид кредитен договор е възможността в рамките на срока, за който той е предоставен, кредитополучателят да използва многократно част или изцяло предоставената в кредит парична сума. Размерът на сумата за пога- сяване и сроковете, в които ще се погаси ще зависи от размера на използваната такава и от задоволяване на нуждите на кредитополучателя, с оглед на които е пре- доставен кредита. Това следва от спецификата на договора и не означава  неизвест- ност и неопределеност на вземането. Изрично са посочени лимита на кредитната линия, крайния срок за ползването й, договорната лихва и лихвата при просрочие на вземането. Налице е идентичност между обезпеченото вземане на ответника, описано в договорната ипотека с това по сключения договор за кредит от 10.05. 2007 г. Предвид на това следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.170 от ЗЗД за неуточненост на обезпеченото вземане, при осъществяването, на която сдел- ката е нищожна.

На второ място ищецът твърди че ипотеката е нищожна, поради нарушаване на чл.579, ал.1 и чл.580, т.3 и т.6 от ГПК, във вр. с чл.576 от ГПК. Тези разпоредби не намират приложение в конкретния случай. Съгласно § 61 от ПЗР на ГПК (обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г.) те влизат в сила на 01.03.2008 г., и не е предвидено тях- ното обратно действие. Следователно към датата на учредяване на договорната ипотека действат разпоредбите на чл.472, чл.475 и чл.476, б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.) и именно с оглед на тях следва да се преценява дали ипотеката е съобразена с изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване.

В разпоредбата на чл.472 от ГПК (отм.) е посочено, че при неспазване на изискванията, визирани в чл. 475, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 476 б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.) нотариалното удостоверение е нищожно. Съгласно чл. 475, ал.1 от ГПК (отм.) нотариусът трябва да прочете на участващите лица съдържанието на нота- риалния акт. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи. Разпоредбата на чл. 476 б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.) предвижда нотариалният акт да съдържа името, бащиното име и фамилното име на лицата, участващи в производството, а така съ- що и местожителството им (б.”в”) и подпис на страните и на нотариуса (б.”е”). В нито една от двете разпоредби не е залегнало изискването при изготвянето и изда- ването на нотариалния акт да се изписва пълното име на страните, поради което неговото неспазване при изготвянето на процесния нотариален акт не води до ни- щожност на нотариалното удостоверяване.

По отношение твърдението на ищеца, че нотариусът не му е прочел съдър- жанието на нотариалния акт не са ангажирани допустими доказателствени сред- ства, предвидени от закона за доказване неизпълнението на това негово задълже- ние. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗННД, нотариусът е лице, на което държавата е делеги- рала извършването на нотариални удостоверения, с оглед на което надлежно съставения нотариален акт е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него действия и изя- вления, извършени от и пред нотариуса. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 173 от 27.07.2010 г. по г.д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Доказателствената сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ, на основание чл.179, ал.1 от ГПК, обвързва съда да приеме за установен факта, че нотариусът е прочел акта на участниците и те са го одобрили. За този факт е налице задължение на съда да го приеме за установен, без да преценява достоверността му по свободно вътрешно убеждение, освен ако не бъде опроверган от други официални документи. С оглед на това процедурата по чл.475, ал.1 от ГПК (отм.) е спазена, поради което извършеното от нотариуса нотариално удосто- верение не е нищожно и е породило своето действие. Следва да се отбележи, че по- грешното изписване на фамилното име на ипотекарния длъжник при нотариалното удостоверяване не се отразява върху валидността на последното и може да бъде поправено. След като е удостоверено подписването на ипотеката от ищеца и не се спори между страните, че той се е явил лично пред нотариуса за да подпише дого- вора то допуснатата грешка при нотариалното удостоверяване на фамилното име не води до нищожността му и съответно на ипотечния договор. В този смисъл по- становеното по реза на чл.290 от ГПК решение № 143 от 08.05.2012 г. по г.д. № 504/2011 г. на ВКС ІV г.о.  

Предвид гореизложеното предявените от К.Й.А. ис- кове с правно основание чл.170 от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл.472 от ГПК (отм.), във вр. с чл.475, ал.1 от ГПК (отм.) и чл.476, б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека № ... г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК и район на действие ШРС върху притежаваните от ищеца два недвижими имота в кв. М., гр. Ш. са не- основателни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от К.Й.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** срещу „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „...”, № .., представлявано от изп. директор П.Н.Д. и Д.Б.Ш. обективно, комулативно съеди- нени искове са с правно основание чл.170 от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пред. 3 от ЗЗД във връзка с чл.472 от ГПК (отм.), във вр. с чл.475, ал.1 от ГПК (отм.) и чл.476, б. „в” и б. „е” от ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека № ... г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК и район на действие ШРС, върху притежаваните от него недвижими имоти, а именно: 1.Дворно място от 620 кв. м., съставляващо УПИ ХІ-273-в в кв. 29 по плана на кв. М., гр. ., общ. Ш., ул. „...”, № .., при граници: улица, УПИ ІІ-273-б, УПИ ІV-272, УПИ V-272 и дв. пл. № 273-г, с описание по Скица № 3606/2007 г., ПИ с идентификатор № ... с площ 646 кв. м., при съседи: № ... и 2.Дворно място от 1 107 кв. м., ПИ с идентификатор № ..., по плана на кв. М., гр. Ш., общ. Ш., ул. „...”, № 1А, при съседи: № ..., бивши УПИ ІІІ-273-а в кв.29 и УПИ І-273 в кв.29 по плана на кв. М., гр. Ш., общ. Ш., заедно с построените в имота жилищна сграда, еднофамилна със застроена площ 73 кв. м., на два етажа с идентификатор № ....2, гараж със застроена площ от 64 кв. м. с идентификатор № ....1 и стопанска сграда със застроена площ от 13 кв. м. с идентификатор № .......

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град В. в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: