РЕШЕНИЕ
№698
гр. Хасково, 21.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №165/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на „Д. н.“ ЕООД, гр.
Д., ЕИК *********, против Заповед № 28/17.01.2022г., издадена от Председателя на Комисията
за защита на потребителите, с която на „Д. н.“ ЕООД е наредено да спре временно
доставянето на пазара на детско легло „А.“ за периода, необходим за
извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно
БДС EN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и
методи на изпитване.“
В жалбата се твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
несъответствие с целта на закона. Цитират се разпоредбите на чл.71 и чл.72 от
ЗЗП и се прави анализ на посочените норми, в кои случаи същите ще намерят
приложение. По отношение на разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗП, послужила като
правно основание за издаване на процесната заповед се сочи, че предпоставката
за налагане на мярката по чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП следвало да бъде констатация
на компетентен орган, че определена стока, пусната на пазара, представлява или
е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на
потребителите. В оспорения акт не се съдържали обосновани мотиви, досежно
съществуващата опасност за живота, здравето и безопасността на потребителите,
които мотиви единствено можели да докажат предпоставките обосноваващи налагане
на мярката. Липсвало посочване на конкретна нарушена норма или конкретна точка,
от който и да било стандарт, предполагащ, че продуктът не е безопасен. Сочи се,
че при издаване на процесната заповед е нарушен и Регламент 765/2008/ЕО и
конкретно чл.21, т.3 от същия, който предвиждал възможността преди приемането
на ограничителна мярка спрямо съответен икономически оператор, същия да бъде
изслушан в рамките на подходящ срок, но не по дълъг от 10 дни, освен ако такава
консултация е невъзможна поради неотложния характер на мярката. Моли се за
отмяна на оспорения в настоящото производство акт и присъждане на направените
по делото разноски. Съображения с идентично съдържание се излагат и в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът – Председател на Комисията за
защита на потребителите в съдебно заседание чрез пълномощника си юрк. Б.
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена на 11.11.2021г. проверка от
А. П. К. – гл.инспектор РД Пловдив, в присъствие на свидетел В.Д. – ст.инспектор в РД Пловдив, и
представител на „Д. н.“ ЕООД /Д. Й. – продавач/, в проверения обект магазин Дейзи – Д., било установено, че обектът е в работен
режим. Проверката била насрещна за установяване на произхода и безопасността на
детско легло А. Diommi във връзка с получено писмо от Министерство на развитието и инвестициите,
Отдел за обща безопасност на продуктите в Гърция. В търговския обект
проверящите установили, че няма изложени детски легла А., но има на
разположение на потребителите каталог, в който е представено легло А. с
информация за външни размери 87/195 см, вътрешни размери 82/190 см, височина 43
см. Леглото се предлагало в 2 варианта: А. Класик – 204,00 лева; А. плътен гръб
– 223,00 лева, а по информация на продавача леглото можело да бъде поръчано в
обекта и се изработвало в рамките на месец. При проверка на интернет сайта на
дружеството била публикувана информация и снимков материал за детско легло,
като били посочени вътрешни размери на леглото 82/190 см.
За извършената проверка е съставен
Констативен протокол №К-2691703/11.11.2021г., в който и във връзка с установеното
на основание чл.192, т.2 от ЗЗП се нарежда на 18.11.2021г. в КЗП Хасково да се
яви управителя или представляващо лице за „Д. н.“ЕООД , като представи
оригинали и копия по т.1 – съгласно разпоредбите на чл.72 от ЗЗП документ /протокол
за изпитване/ за детско легло А. за съответствието му със стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и
матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“.
По делото е представено писмо
№П-01-412/01.11.2021г. от Гл. Директор на ГД Контрол на пазар относно
извършване на насрещната проверка, ведно с Писмо от Министерство на развитието
и инвестициите, Република Гърция, съгласно което при извършена проверка на
продуктите на дружеството е представена декларация от фабриката, а не
сертификат или протокол за изпитване – л.34-44.
С Уведомително писмо
№П-01-412/19.11.2021г. „Д. н.“ ЕООД информират, че стандарт БДС ЕN 1725:2003 бил неприложим за детско легло А..
Този стандарт бил приложим за легла за възрастни, като се сочи, че фирмата
произвеждала само легла за деца, а те се удостоверявали по БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019 и ЕN 716-2:2017. Приложен е сертификат за
оценяване на съответствието на легло А. на български език – л.25, видно от
който външните размери на леглото са: ш-87 см, д-195 см; вътрешни размери –
ш-82см; д-192 см, като леглото се определя като подходящо за деца от 7 до 14
години; стандартно, с 2 чекмеджета; приложим стандарт БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019, ЕN 716-2:2017. Приложеният сертификат е
подписан от Ръководител за „Д. н.“ ЕООД Г.Г..
На 15.12.2021г. е изготвен Протокол № 25
на Комисия за защита на потребителите, като по т.11 във връзка с изготвен
доклад за издаване на заповед за временно спиране, пускането на пазара на
детско легло, Комисията е взела решение, на основание чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от
Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите, във вр. с чл.88,
ал.1, т.1 от Закона за защита на потребителите на „Д. н.“ ЕООД да бъде издадена
заповед за временно спиране доставянето на пазара на детско легло“А.“ за
периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на безопасността
на стоката съгласно стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и
методи на изпитване“. Решението е мотивирано с обстоятелството, че от „Д. н.“
ЕООД не е представен документ, удостоверяващ безопасността на детско легло А.
съгласно приложимия стандарт БДС ЕN 1725:2003. Посочено е, че в клауза 8 от стандарта се съдържат изисквания
по отношение на протокола от изпитване по този стандарт, който трябва да
съдържа конкретни реквизити, в това число и име и адрес на тестващата
лаборатория.
На 17.01.2022г. от Председателя на Комисия
за защита на потребителите е издадена процесната Заповед №
28/17.01.2022 г., с която на „Д. н.“ ЕООД е наредено: да спре временно доставянето на пазара на детско легло „А.“ за периода,
необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на
стоката съгласно БДС EN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и
методи на изпитване.“
В съдебното производство е назначена СТЕ,
приета без оспорване от страните. В заключението си вещото лице сочи, че
Стандарт БДС EN 1725:2003 е приложим за детско легло „А.“ с висока задна част, като същото
отговаря на посочения стандарт. Материалите и сглобките отговарят на стандарта.
Размерите на леглото отговарящи по стандарт са – дължина 1946 мм, ширина 866мм
и височина 744 мм. Посочва също така, че Стандарти БДС ЕN 716:2017+АС:2019 и ЕN 716-1:2017+АС:2019 не са приложими за
детско легло с размери дължина 900 мм до 1400 мм.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена по пощата
на 04.02.2022г., като актът е връчен на 21.01.2022г., поради което жалбата следва
да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок. Поради това съдът
приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На първо място не се споделя възражението,
че актът е издаден от некомпетентен орган.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
82, ал.1, т.1 ЗЗП по отношение на нехранителните стоки и
услуги компетентния административен орган, който осъществява контрол за
безопасност е Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Председателят на
Комисията организира и ръководи дейността й, представлява я в страната и в
чужбина, издава индивидуални административни актове, наказателни постановления
и налага принудителни административни мерки (чл.
165, ал.4 ЗЗП). Процесната
Заповед е издадена от председателя на КЗП в изпълнение на правомощието
предоставено на Комисията по отношение безопасността на стоките, поради което
съдът намира, че оспорваният административен акт е постановен от компетентен за
това орган. Това становище на съда не се разколебава и с оглед изтеклия мандат
на Председателя на КЗП, който съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2 от ЗЗП е 5
години. Въпреки това както председателя, така и членовете на КЗП запазват
служебното си качество и продължават да изпълняват правомощията си до избор на
нов председател и членове, с оглед необходимостта от спазване на един от
основните принципи на функциониране на администрацията, неприкъсваемостта в
нейната дейност.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма, като при издаването и съдът не констатира да са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният акт е издадена и при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1
когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки,
пусната на пазара, представлява или е вероятно да
представлява опасност за здравето и безопасността
на потребителите,
той е длъжен, като вземе предвид условията за
производство или търговия на стоката или
услугата, да предприеме следните мерки: да разпореди временно спиране
доставянето на стоката или предоставянето на услугата на
пазара за периода, необходим за извършването на
контрол, проверка и оценка на
безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася
по наложената мярка за временно спиране
доставянето на стоката или предоставянето на услугата на
пазара.
С разпоредбата на чл.
69, ал. 1, във вр. с ал.
2, т. 1 ЗЗП се въвежда общо и принципно задължение за
производителите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни такива,
като в категорията производител попада всяко лице, установено на територията на
Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко
друго лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава,
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се
представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка
или друг отличителен знак.
Легална дефиниция за понятието
"безопасна стока" се съдържа в нормата на чл.
70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока,
която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително
продължителността на нейното използване, привеждането и в експлоатация,
инсталирането и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на
потребителите или той е минимален и съвместим с употребата стоката и е смятан
като приемлив за осигуряване високото ниво на защита на потребителите, като се
вземат предвид заложените в т.
1
- т.
5
критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е
безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките от гледна точка на
ЗЗП. В
конкретния случай преценката обхваща съществуващият риск за здравето на
потребителите по отношение на използването на описаното детско легло, респ. за
децата като потребителски таргет с оглед вида и характера на разпространяваната
стока (Арг.: чл.
71, ал. 3, т. 3, вр. с чл.
70, ал. 1, т. 1 и т.
5 ЗЗП). А съгласно чл.
70, ал. 3 ЗЗП, като опасна стока се квалифицира всяка
стока, която не е безопасна по смисъла на закона.
В случая спорния по делото въпрос се свежда
до това дали предлагания продукт следва да отговаря на посочения от органа
приложим стандарт и представено ли е за същия указания документ за съответствие,
доказващ неговата безопасност.
Видно от материалите по делото, вкл. и от
заключението на вещото лице в случая безспорно намира приложение БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и
методи за изпитване.“ Именно в тази връзка от органа е изискано от
производителя „Д. н.“ ЕООД да представи протокол от изпитването, който да
удостовери съответствието на продукта със стандарта. В клауза 8 от БДС ЕN 1725:2003 изрично е посочено, че
протоколът от изпитването трябва да включва най-малко следната информация:
позоваване на ЕN 1725; изпитваният елемент; резултати от изпитването съгласно 7.2 до 7.7 от
стандарта; съответствия с изискванията по ЕN 1725; подробности за всяко отклонение по
ЕN 1725; името и адреса на лабораторията, извършваща изпитването; датата на
изпитванията. Протокол с такова съдържание пред органа в указания на
дружеството срок не е представен. Следва да бъде обърнато внимание и на това, че представеният от „Д. н.“
ЕООД сертификат за оценяване на съответствие с изискванията за безопасност от
24.04.2020г., относно юношеско легло „А.“, не намира приложение в случая, тъй
като изпитването и оценката за безопасност са извършени съобразно стандарт БДС
ЕN 716-1:2017+АС2019 и ЕN 716-2:2017+АС2019, които са неприложими,
обстоятелство установено и от вещото лице при изготвяне на експертизата. В този
смисъл неоснователно и некореспондиращо със закона е твърдението на
дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да
представи документи относно съответствието на легло А. със стандарт БДС ЕN 1725:2003. От нормативно установеното
изискване на пазара да се пускат само безопасни стоки произтича
доказателствената тежест за производителя или вносителя да установи
безопасността и да установи съответствието ѝ с нормативно установените
изисквания за безопасност.
При тези данни по административната
преписка, председателят на КЗП обосновано е приел за осъществени
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл.
88, ал.1, т.1 ЗЗП. Издадената от него заповед № 28/17.01.2022
г. е с временен ограничителен характер и е постановена под прекратително
условие - извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на
съответната стока и то в рамките на периода, необходим за провеждането им.
Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се
установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя
забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. В
конкретния казус, въпреки изрично дадените указания от съответния инспектор в
КЗП с констативен протокол № К-2691703 от 11.11.2021г. за представяне на документи,
търговското дружество "Д. н." ЕООД не е ангажирало необходимите
такива в указания срок. В тежест на жалбоподателя като перд административния
орган, така и пред съда беше да докаже, че въпросния артикул е бил тестван по
съответния стандарт БДС ЕN 1725:2003 и съответно е безопасен за
употреба. При липса на резултати от изпитвания за спазване изискванията на
стандарт БДС ЕN 1725:2003 административният орган правилно е приложил материалния закон с
налагане на процесната ПАМ. В заключение следва да бъде отбелязано и това, че чрез
назначаване на съдебно техническа експертиза по делото, не може да бъде
преодоляно бездействието на жалбоподателя да предостави пред компетентния орган
в срок изискания му документ за съответствие.
С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като за
оспорената заповед липсват отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК.
Поради крайния извод за неоснователност на
оспорването и на основание 143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и Наредбата
за правна помощ – чл.24, жалбоподателят следва да заплати на ответника
направените разноски за юрк.възнаграждение – 100.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. н.“ ЕООД, гр. Д., ЕИК *********, против Заповед №
28/17.01.2022г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА ЕООД Д. н. – гр.Д., ЕИК *********, да заплати на Комисия
за защита на потребителите направените по делото разноски сумата от 100.00 лева, представляващи юрк.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: