Определение по дело №268/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 3706/21.11.2013г., постановено по гр. д. № 96/2013 г. по описа на РС – Г. Д. е депозирана пред ОС - Б. въззивна жалба от "А." О., със седалище и адрес на управление: с.К., ул.”Ш.” №, обл.Б., с ЕИК *********, чрез управителя Б. П. Б.

С атакуваното решение, първоинстанционият съд е признал за установено, че "А." О., със седалище и адрес на управление с.К., обл.Б., ул.”Ш.” №7, с ЕИК *********, със законни представители К. Д. Б. и Б. П. Б., дължи на ищцовото дружество "Б." О. със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.”И. В.” № , с ЕИК *********, със законен представител М. П. М., сумата от 3 700 /три хиляди и седемстотин/ лева без ДДС, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за извършване на проектни работи от 01.06.2010 г. и сумата от 359.13 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2012 г. до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК - 16.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 341.22 лева и за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 38/2013 г. по описа на Районен съд Г. Д.; както и осъдил "А." О. да заплати на "Б." О. сторените в производството разноски в размер на 121.78 лева - внесена държавна такса, 60 лева - разноски за експертиза и 380 лева адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят моли съда, да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, а също и като постановено при нарушение на процесуалните правила. Навеждат се конкретни оплаквания. Желае, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и отмени издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез законния представител на въззивника - управителя Божик Бойчев, жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от "Б." О. гр.Г. Д.. Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява пред окръжния съд от неговия пълномощник адв. Ш., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски в производството по списък, изготвен по чл. 80 ГПК и представя писмени бележки. Иска се решението на РС Г. Д. да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Г. Д. е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.266, чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД от "Б." О. гр.Г. Д. срещу "А." О. с.К., обл.Б., за установяване съществуването на парично вземане произтичащо от сключен между страните договор за извършване на проектни работи от 01.06.2010 г., за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Вземането е за сумата от 3700 лева, представляваща неизплатен остатък от договорено възнаграждение за изготвена от ищеца и приета от ответника проектна документация, както и обезщетение за забава в размер на 360.90 лева за периода от 06.02.2012 г. до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането. Иска се също така заплащане на сторените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че между него и ищеца действително има сключен договор за извършване на проектни работи, но ищеца не е изпълнил точно задълженията си по договора, в резултат на което възложения проект още не е довършен, от което ответното дружество търпи вреди.

Установява се по делото, че между страните е сключен писмен договор от 01.06.2010 г. за извършване на проектни работи, съгласно който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изготви проектна документация за обект „Пристройка и преустройство на 2ПЖ в къща за гости”, „Барбекю” и „Зимна градина”, с обща РЗП 426.68 кв.м., находящи се в УПИ Х-847, кв.53, гр.Х., обл.Б.. За извършване на проектните работи е договорено възнаграждение е в размер на 4500 лева, от което при подписване на договора ищецът е получил авансово плащане на сумата от 800 лева. Същият е изпълнил задължението си по договора, като е изготвил възложената от ответника проектна документация, в установения с договора срок. Изпълнението на извършената работа е прието от ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 12.07.2010 г., с който последния е получил изготвената от ищеца проектно-сметна документация. Въз основа на същата документация, на ответното дружество е издадено Разрешение за строеж № 35/13.07.2010 г. от Община Х., обл.Б., което е влязло в сила на 05.08.2010 г. След влизането му в сила, според условията на договора - раздел ІІ, т.1, за ответника е възникнало задължението да запрати остатъка от договореното възнаграждение, или в случая сумата от 3700 лева, в срок от една година и половина считано от датата на влизане в сила на разрешението за строеж. Няма данни, а и не се твърди, посочената сума да е заплатена от ответника на ищеца.

Във връзка с посоченото неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане изцяло на договореното възнаграждение за извършените проектни работи, ищецът е инициирал заповедно производство /ч.гр.д. № 38/2013 г. по описа на РС - Г. Д./, по което съда е издал в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Срещу издадената заповед ответника е депозирал в срок възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което ищецът е предявил иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.

Първостепенният съд направил краен извод, че предявеният главен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е допустим /предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК/ и основателен. Изложил подробни съображения, с водещ мотив, че след като ищцовото дружество е изправна страна по договорното правоотношение и е престирало задълженията си по него, ответникът дължи заплащане на извършената работа и в частност на остатъка от договореното възнаграждение в размер на 3700 лева, каквото плащане в случая няма данни /а и не се твърди/ да е извършено в срока по раздел ІІ, т.1 от договора - една година и половина от влизане в сила на разрешението за строеж. Следователно вземането на ищцовото дружество срещу ответника за сумата от 3700 лева съществува и е доказано по основание и размер, поради което иска за установяването му по съдебен ред, основаващ се на общата разпоредба на чл.79 ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер. Направил извод и че основателен е и предявения иск, в частта му, касаеща претендираното обезщетение за забава.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал. Районният съд е дал отговор на всички направени с писмения отговор възражения. Правните изводи на първостепенния съд, са правилни и законосъобразни. Първостепенният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения. Изготвен е доклад по делото, разпределена е доказателствената тежест правилно със същия, а ответникът не е изпратил законен или процесуален представител в провелото се първо редовно съдебно заседание по делото. Молбата му за отлагане на това заседание не е своевременно депозирана и същата е неоснователна, доколкото дружеството се представлява законно от двама управители/заедно и поотделно/, а е бил възпрепятстван да се яви само единият от тях, като не е представил и оправдателен документ.

Не са налице посочените от въззивника нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС Г. Д. на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна по представен списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК, които са основателни и доказани по размер от 300 лв. – изплатено възнаграждение за адвокат.

С оглед изхода на спора – такива не се следват на въззивника.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3706/21.11.2013г., постановено по гр. д. № 96/2013 г. по описа на РС – Г. Д..

ОСЪЖДА "А." О. със седалище и адрес на управление с.К., обл.Б., ул.”Ш.” № , с ЕИК *********, със законни представители К. Д. Б. и Б. П. Б., да заплати на "Б." О. със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.”И. В.” № , с ЕИК *********, със законен представител М.П. М., сумата от 300.00/триста/ лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: