Р Е Ш Е Н И Е
№ 443 04.04.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на седми март две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
секретар:
И.Л.
прокурор: Д.Х.
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 155 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Административното
дело е образувано по искова молба от Г.М.М., с
адрес: ***, срещу Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес
гр. София, бул. “Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана от Изпълнителния
директор д-р Х.В., с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 1 347,00 лева за периода от 12.03.2021 г. до 26.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. /датата на влизане в сила на решение
№ 844 от 10.06.2021 г. по адм. дело № 688/2021 г. на AдС – Бургас/ до
окончателното изплащане на посочената сума и да заплати сумата от 2 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение,
чувство на потиснатост и нервност, претърпени от ищеца за периода от 15.03.2021 г. до 26.03.2021 г. в следствие
на незаконосъобразен акт на ответника,
ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. /датата на влизане в сила на
решение № 844 от 10.06.2021 г. по адм. дело № 688/2021 г. на AдмС – Бургас/ до
окончателното изплащане на посочената сума.
С исковата молба се иска и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът Г.М.М. се явява лично и с процесуален
представител адвокат С.Л., който поддържа исковата молба и претендира за
присъждане на направените в настоящото производство разноски, съгласно
представения от него договор за правна помощ. Представя писмени бележки с
допълнителни съображения, обосноваващи основателността на исковата претенция.
За ответната страна БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ се явява главен юрисконсулт Радослав К., който оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана. Не прави искане за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника. Представя писмени бележки
с допълнителни аргументи и доводи за неоснователността на предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл. 154, ал. 1 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ведно с доводите и изразените становища прие за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № ОТМ-3/15.03.2021
г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, е била отменена заповед №
ВР-1/15.03.2021 г. за възстановяването на М. на длъжността „директор“ на
Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, до приключване на
дисциплинарното производство по Дисциплинарно дело № 4 от 2019 г. по описа на
БАБХ, считано от 12.03.2021 г. /л. 11 от делото/.
Със заповед № ВР-3/26.03.2021 г.,
издадена от изпълнителния директор на БАБХ, Г.М. бил възстановен на длъжността
„директор“ на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, считано от
датата на връчването й на служителя /л. 13 от делото/. Заповедта била връчена
на М. на 26.03.2021 г.
Със заповед № ОСПД-44/29.03.2021
г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, на М. била определена основна
месечна заплата в размер на 3 100,00 лева /л. 14 от делото/, която му била
връчена на 29.03.2021 г.
М. обжалвал заповед №
ОТМ-3/15.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ пред АдмС – Бургас, който
я отменил с решение № 844/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 688/2021 г.
Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 02.07.2021 г.
В процеса на съдебното
производство бяха разпитани като свидетели лицата Р.Д.А. и С.Д.А..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество исковата молба е частично основателна поради
следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща
се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на
няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината
по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е
постоянна и последователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1
от АПК,
иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.
В случая
е налице искане за изплащане на обезщетение за причинени, както имуществени
така и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на
административния орган, а именно: ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение в размер на 1 347,00 лева за периода от 12.03.2021 г. до
26.03.2021 г., и да заплати сумата от 2 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение,
чувство на потиснатост и нервност, претърпени от ищеца за периода от 15.03.2021 г. до 26.03.2021 г.
По отношение на претенцията
за обезщетение на настъпили за ищеца имуществени вреди, съдът намира, че в
случая са налице всички предвидени от законодателя предпоставки, за тяхното
присъждане.
Първата предпоставка е наличието
на отменен административен акт, заповедта
с № ОТМ-3/15.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, в резултат на която се
твърди, че са причинени претендираните от ищеца имуществени вреди, е отменена
от АдмС – Бургас, с решение № 844/10.06.2021 г., постановено по адм. дело №
688/2021 г., което е влязло в сила на 02.07.2021 г.
Според
настоящият съдебен състав, втората и третата предпоставка също са налице по
отношение на претендираните имуществени вреди, поради следните съображения:
За
имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което
намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното
имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо
изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда
може да се прояви в две форми - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Пропусната
полза е налице тогава, когато за ищеца се осуетява възможността за едно
сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото в бъдеще
- пропускането да придобие едно благо, вземане и др., като пропуснатите ползи трябва да са реални и
сигурни, те не могат да са хипотетични.
Имуществените вреди, като пропуснати ползи, представляват
неосъществено увеличение на имуществото, като следва да се докаже, че със
сигурност това увеличение ще настъпи. В случая, по делото безспорно се
установява, че органът по назначаването фактически е продължил без основание
действието на правните последици от отстраняването, като е препятствал
осъществяването на съществуващите с М. служебни правоотношения. Това незаконно
отстраняване и недопускане до работа е установено по съдебен ред и съгласно чл.
100, ал. 4 от ЗДСл, е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди и по
реда на ЗОДОВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл,
държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен
и в случая между страните не се спори, че тази разпоредба е спазена. През целия
сочен от ищеца период, същият е бил отстранен от работа въз основа на
незаконосъобразна заповед, при заявено негово изрично искане за допускане да
изпълнява задълженията си. След като с решение на съда е прието, че заповед №
ОТМ-3/15.03.2021 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, представлява
незаконосъобразен административен акт, то през целия период на действие на този
акт се формират неблагоприятни имуществени последици за адресата му, изразяващи
се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения. Получаването на
такива възнаграждения при нормални обстоятелства, представлява закономерна
последица от престирането на работна сила на основание служебно правоотношение
между БАБХ и Г.М., като същото е било осуетено от незаконосъобразния
административен акт.
В случая причинените в случая
имуществени вреди, за които се претендира обезщетение с предявения иск, са в
пряка причинна връзка от отменения административен акт, доказани са по
основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника.
В този смисъл е Решение № 10911
от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2019 г., III о., докладчик съдията
Пламен Петрунов.
Претендираното с исковата молба обезщетение е
съобразено с размера на основната месечна заплата на ищеца, определена със заповед № ОСПД-44/29.03.2021
г. на изпълнителния директор на БАБХ, пропорционално на броя на работните дни в процесния период.
По отношение на останалата част от исковата претенция, а
именно ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на
потиснатост и нервност, претърпени от ищеца за периода от 15.03.2021 г. до 26.03.2021 г., съдът намира
същата за неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
Както беше отбелязано по-горе, в случай няма спор
по делото, че е налице първата от кумулативно изискуемите по закон
материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен с
влязло в сила съдебно решение административен акт. Същевременно съдът счита, че
недоказани при условията на дължимото от ищеца пълно и главно доказване,
остават останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност –
реалното настъпване на твърдените вреди и наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отменената като
незаконосъобразна заповед № ОТМ-3/15.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ. В тази връзка следва да се има
предвид, че неимуществените вреди от отменен
незаконосъобразен административен акт не се предполагат, а подлежат на
доказване. Видно от установената фактическа обстановка и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, не се доказва по категоричен начин реалното
настъпване на твърдените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Законът не
установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според § 1 от ЗР на
ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на
следващото се обезщетение, а и всички обстоятелства свързани с обезщетяването.
На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само в случай, че
справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не
всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се
търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административната дейност. В конкретния случай се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на
потиснатост и нервност. В тежест на
ищеца е да докаже със съответните допустими доказателствени средства наличието
на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с
отменения акт. В тази насока по делото не са ангажирани от ищеца достатъчно и
безспорни доказателства, че изживяното от него притеснение е дало отражение на
здравето му, на психичното му състояние или да се е отразило по друг негативен
начин на него или семейство му, включително и да е довело до промяна в
обичайните му навици. От свидетелските показания не се установява надлежно и
категорично обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да
обуславя основателност и доказаност на претенцията. Липсват конкретни
доказателства, сочещи на трайно влошено емоционално
състояние на лицето, претендиращо обезщетението, изразяващи се в унижение
и страдание. Представените от ищеца доказателствата относно наличието на психически
и физически дискомфорт, притеснение,
чувство на потиснатост и нервност, които е получил в резултат на отменения
административен акт, по своя характер и интензитет, не могат да обосноват наличието
на такова отражение върху
душевното му състояние, което да даде основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът
намира особен показателен факта, че ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, които са настъпили и са продължили в точно определен времеви
период - от 15.03.2021 г. до 26.03.2021 г. Необосновано е и
нелогично да се приеме, че ако в действителност ищецът е бил в действително трайно влошено емоционално
състояние, изразяващо се в унижение, психически и физически
дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на потиснатост и нервност,
то изведнъж това състояние ще отмине на посочената в исковата молба дата.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за
реализиране на отговорността на ответната страна единствено по отношение на заявената
от ищеца претенцията за причинените му имуществени вреди, докато спрямо
искането му да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди, не са налице всички необходими елементи и предпоставки съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, поради което исковата му претенция в тази й част, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора, на ищеца
се дължат разноски с оглед уважената част от иска, съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Уважената
част от иска е в общ размер на 1 347,00 лева, който представлява 40% от
общата искова претенция в размер на 3 347,00 лева. Следователно ответникът
следва да заплати внесената от ищеца държавна такса в размер на 10 лева и 40 %
от платеното адвокатско възнаграждение, а именно 200,00 лева т. е. общо 210,00
лева. Предвид липсата на искане за разноски от ответника, такива не следва да
бъдат присъждани в негова полза.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,
Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Българска Агенция по безопасност
на храните /БАБХ/, с адрес гр. София, бул. “Пенчо Славейков“ № 15А,
представлявана от Изпълнителния директор д-р Х.В. да заплати на Г.М.М., с адрес: ***, сумата от 1 347,00 лева
(хиляда триста четиридесет и седем лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от неполучаване на трудово
възнаграждение за периода от 12.03.2021 г. до
26.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. /датата на влизане в
сила на решение № 844 от 10.06.2021 г. по адм. дело № 688/2021 г. на AдмС –
Бургас/ до окончателното изплащане на посочената сума.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Г.М.М., с адрес: ***, срещу Българска Агенция по безопасност на
храните /БАБХ/, с адрес гр. София, бул. “Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана
от Изпълнителния директор д-р Х.В., с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически и физически
дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на потиснатост и нервност,
претърпени от ищеца за периода от
15.03.2021 г. до 26.03.2021 г. в следствие на незаконосъобразен акт на
ответника, ведно със законната лихва от
02.07.2021 г. /датата на влизане в сила на решение № 844 от 10.06.2021 г. по
адм. дело № 688/2021 г. на AдмС – Бургас/ до окончателното изплащане на
посочената сума.
ОСЪЖДА Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с
адрес гр. София, бул. “Пенчо Славейков“ № 15А, представлявана от Изпълнителния
директор д-р Х.В. да заплати на Г.М.М., с адрес: ***, направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 210,00 лева (двеста и десет лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: