РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. К., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200156 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № НП-* от 10.03.2021 г. на
Изпълнителния директор на И.а. „М.н.” (ИАМН) гр. С., на ЦВ. СЛ. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К., ул. „С.“ № . вх.., ет. за нарушение по чл.86, ал.1, т.
3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 от З.з. (ЗЗ), на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв.П.-К., която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, като оспорва приетата фактическа обстановка и счита, че
жалбоподателя Д. не е извършила нарушението, както и, че е наложено
наказание по бланкетна норма, а те трябва винаги да се запълват с конкретни
разпоредби. Излагат се доводи. Претендира разноски.
1
Органът, издал наказателното постановление, се представлява от
гл.юрк. С. който счита жалбата за неоснователна и иска от съда да остави в
сила атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е и допустима.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното
постановление и АУАН, след обсъждане становищата на страните съдът
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в наказателното постановление е
приел за установено следното :
Д-р ЦВ. СЛ. Д., специалист по „А.и г.“ в „МБАЛ „Д- р К. П.“- К.“
ЕООД, гр. К., в качеството й на лекар на разположение в Отделение по А.и г.
и в качеството й на лекуващ лекар, записана в ИБР като такава, осъществила
преглед, лечение и наблюдение на родилката Н.К.С.-Д., след приемането й в
МБАЛ „Д-р К. П.“- К.“ гр.К., като не е направила преоценка на родовия
процес, тъй като никъде в документацията не е отразила причините, които са
наложили да се пристъпи към стимулация на раждането с окситоцинова
инфузия и то при запазен околоплоден мехур. Продължаването на
окситоциновата стимулация, без преоценка на състоянието на бременната, е
довело до преципитирано раждане.
Със своите решения по време на наблюдението на бременната, д-р Д. е
нарушила изискването на чл.86, ал.1, т.3 от З.з.: „Като пациент всеки има
право на достъпна и качествена здравна помощ” във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1
от З.з., съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се
2
осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ“ в частта „качество на
медицинската помощ“. Нарушението е допуснато спрямо родилката Н.К.С.-
Д.. Нарушението е установено на 02.09.2020г. Нарушението е извършено на *
г. в МБАЛ „Д-р К. П.“ ЕООД, гр. К..
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства: АУАН №
*/04.11.2020 г., Заповед № РД-*/10.07.20 г. издадена от изпълнителния
директор на ИАМН; История на бременността и раждането № */189/*
г.;Експертно становище на д-р И.Д. с № РД*/14.09.20 г.; Писмо № */13.10.20
г., Съдебномедицинска експертиза на труп с № */2020 г.;Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност № */11.04.2016 г.; Констативен протокол
№ */18.09.20 г.; График за месец юни 2020 г. на отделение по АГ в МБАЛ д-р
„К. П.“ К.; График за месец юни 2020 г. на отделение по АИЛ в МБАЛ д-р „К.
П.“ К.; Писмо с № */07.08.20 г. с приложени становища на д-р С., д-р М., д-р
Д., д-р П., д-р Д.; Писмо с № ** г.; Епикриза на С.Д.Д., документи от
медицински изследвания; епикризи, писма от МБАЛ д-р „К. П.“ К..
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.235,
вр. с чл.229 от ЗЗ. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че актосъставителят и АНО не са изпълнили
3
задължението си да опишат конкретно, точно и ясно извършеното нарушение,
с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна
квалификация. Това е така по следните причини:
Съгласно санкционната норма на чл.229, ал.1 от ЗЗ, посочена от АНО -
който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по
прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до
600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000
лв., т.е. тази нормата е бланкетна. Бланкетните норми винаги се запълват с
конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен
нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират
ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да се защити, е особено
важно в АУАН и НП да се посочат законните разпоредби, които са нарушени
– чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. Административните нарушения по чл.229,
ал.1 от ЗЗ са формални, при тях не се изисква настъпване на резултат за
разлика от престъпленията по чл.123 и чл.* от НК, които са резултатни – при
тях е настъпила смърт или телесна повреда на лице, поради незнание или
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност.
В случая, актосъставителят и наказващият орган са посочили като
нарушена разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ, във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от
ЗЗ. Тези разпоредби установяват принципите, които следва да се спазват при
осъществяване на медицински помощ на пациента, но същите са от
категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни
задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само
правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения
гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Посочените разпоредби са
във връзка с нормата на чл.79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в
Р.Б. се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Съгласно чл.80 от ЗЗ, качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват
4
различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси,
в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата
за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. Именно в тези медицински стандарти са разписани всички
действия (конкретни, ясни и точни задължения), които медицинските лица
следва да предприемат при определените предпоставки, като неспазването им
може да се третира като осъществено административно нарушение – т.е. за да
се приемат за нарушение и това да влече административно-наказателна
отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с
медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които
вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява
съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при
осъществяване на медицински помощ на пациента. Това означава, че в АУАН
и НП освен задължителното посочване на съставомерните факти в обобщен
вид и приложимата норма от ЗЗ, при бланкетните и препращащите норми,
каквито са чл.229, ал.1 от ЗЗ и чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ, вр. чл.81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ,
се налага да се посочат допълнително и нарушените конкретните разпоредби
в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. В
константната си практика административните съдилища /например: Решение
№ 722 от 06.12.2018 година по КАНД № 806/2018г. на Адм.съд гр.Плевен,
Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на Адм. съд Пловдив по КАНД №
2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018
г. на Адм.съд гр.Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КАН дело №
308 по описа за 2018 год на Адм.съд- Ст.Загора, Решение № 569 от 26.09.2018
г. на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389 по
описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018
г. по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм.съд-Ст.Загора, Решение № 785
/20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм.съд-гр.Бургас/ приемат, че за да
5
се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по
чл.229, ал.1 от ЗЗ е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни
разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра
медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е
налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Тези медицински
стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат
заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към
отговорност е следвало да извърши определени действия, които той не е
извършил или ги е извършил неправилно, не в достътъчен обем, не навреме и
т.н. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените
обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или
правило на добра медицинска практика, които не са спазени от д-р Д.. Като се
е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ
принцип и не е посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО е
нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е
самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на
процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени норми в
утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска
практика, които са нарушени от д-р Д. в АУАН и в атакуваното наказателно
постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на
съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и
бездействия на жалбоподателят осъществяват състава на административното
нарушение по чл.229, ал.1 от ЗЗ, доколкото не е ясно дали същите
противоречат на утвърден стандарт или правило на добра медицинска
практика.
В резюме: в конкретният случай административно-наказващият орган е
следвало да конкретизира правната квалификация на деянието като препрати
/превърже/ разпоредбата на чл.86, ал.1 т.3 от ЗЗ към съответната норма на
подзаконовия нормативен акт /Наредба за утвърждаване на медицинските
стандарти/. Вместо това обаче препращането е направено единствено към
чл.81, ал.2 т.1 от ЗЗ, като правната квалификация е отново опорочена.
Разпоредбата на чл.81, ал.2 т.1 от ЗЗ по същество е също абстрактна и
бланкетна – няма самостоятелно приложение. Тя регламентира, че правото на
достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Този
6
извод следва безспорно от чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, който препраща към подзаконов
акт – наредба на МС, с която се уреждат условията и редът за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. Следователно, претендираната от
административно-наказващият орган правна квалификация на деянието -
чл.86, ал.1 т.3, във вр. с чл. 81, ал.2 т.1 от ЗЗ е непълна и няма самостоятелно
приложение. Посочените дължими действия, които жалбоподателят Д., в
качеството си на лекар на разположение не е извършила за да удовлетвори
изискването за достъпна и качествена здравна помощ следва да намерят
своята конкретизация и в правна квалификация. Това обаче не е сторено, с
което е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и съдът е поставен в невъзможност
да осъществи контрол относно вменените неизвършени действия свързани с
оказването на медицинската помощ до колко съответстват на правната
квалификация и покриват ли изискванията за качествена и достъпна
медицинска помощ.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав счита, че в хода на
ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката, актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си
да посочат кои точно правила, разписани в съответния медицински стандарт
или правило на добра медицинска практика са били нарушение от
жалбоподателката, поради което и съставения АУАН и издаденото на база
него НП са незаконосъобразни и санкционният акт следва да бъде отменен от
настоящия състав.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., тъй като
липсва възражение срещу тази сума.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН,
Карловският районен съд
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-* от .* г. на
Изпълнителния директор на И.а. „М.н.” (ИАМН) гр. С., с което на д-р ЦВ.
СЛ. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „С.“ № ., вх. ет. за нарушение по
чл.86, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 от З.з. (ЗЗ), на основание чл.229, ал.1 от
ЗЗ е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.
7
2. ОСЪЖДА И.а. „М.н.” (ИАМН) гр. С., със седалище и адрес на
управление гр.С., 1606, ул. „Св. Г. С.” № . да заплати на ЦВ. СЛ. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К., ул. „С.“ № .., вх. . ет.. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Пловдив в 14 дневен срок от съобщението на страните.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8