№ 90
гр. Силистра, 29.10.2019г.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател:
Кремена Краева
с участието на секретаря А.Ценкова
като разгледа, докладваното от съдия Краева т.д.№ 161 / 2018г. по описа на СОС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - МИКРОФОНД АД претендира
от съда да постанови решение за установяване съществуване на вземане към
МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД - ЗАЕМАТЕЛ по нот. заверено Споразумение е с per.
№9451/29.12.2016 г. на удостоверените върху него подписи по общия регистър на
нотариус Румен Тодоров с район на действие - района на PC - Силистра, М.Б.Ч. -
ПОРЪЧИТЕЛ нот. заверено Споразумение е с per. №9451/29.12.2016 г. на
удостоверените върху него подписи по общия регистър на нотариус Румен Тодоров с
район на действие - района на PC - Силистра и А.И.Ч. - ПОРЪЧИТЕЛ по нот.
заверено Споразумение е с per. №9451/29.12.2016 г. на удостоверените върху него
подписи по общия регистър на нотариус Румен Тодоров с район на действие -
района на PC - Силистра, възлизащо общо в размер на 20 889,37 (двадесет хиляди
осемстотин осемдесет и девет евро и тридесет и седем евроцента) евро, от които:
4 107,84 (четири хиляди сто и седем евро и осемдесет и четири евроцента) евро -
непогасени 11 (единадесет) броя вноски по чл.4 от споразумението, дължими за
периода от месец юли 2017 г. до месец май 2018 г. от които 1459,97 евро
главница, 1 341,62 евро лихва по чл.З, ал.1 и 1306,25 евро рискова премия по
чл.З, ал.2 от споразумението; 14 281,53 (четиринадесет хиляди двеста петдесет и
едно евро и петдесет и три евроцента) евро - непогасена главница, предсрочно
изискуема съгласно на чл. 9 от споразумението, включена в месечни вноски с
падеж от месеците от юни 2018 г. до август 2024 г. и 2 500 (две хиляди и
петстотин) евро - еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума по
чл. 8 споразумението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира разноски за
производството.
Обоснова дължимостта на претендираните суми с
факта на неизпълнение на задължения на ответното дружество по посоченото горе
споразумение от 29.12.2016 г., с позовавене на настъпили падежи по погасителен
план на редовни вноски и обявена предсрочна изискуемост на непогасен остътък по
процесното споразумение, представляващ сбора от месечни вноски с падежи за
периода 15.01.2018г. – 15.08.2024г. За
събиране на вземането си и след успешно проведено заповедно производство е
образувано изп. дело, в хода на което тримата длъжници са подали възражение, че
не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Това го мотивира да предяви
претенциите си по исков ред.
ОТВЕТНИЦИЕ – МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД,
ЕИК *********; М.Б.Ч. и
А.И.Ч., с дадените в срок отговори на исковата молба изтъкват: исковата молба е
подадена след изтичане на преклузивния едномесечн срок, поради което следва да
бъде прекратено настоящото дело; липсва годно основание за започване на
заповедно производство, тъй като между страните е налице каузално
правоотношение, което се основава на договор за кредит и поръчителство, които
са недействителни поради противоречие със закона; договора за заем и
споразумението са подписани от лице без представителна власт; Договора за
кредит и споразумението са унищожаеми като подписани при крайна нужда и явно
неизгодни условия за длъжника и като нищожни поради противоречие с добрите
нрави и закона; извършвани са плащания по кредита, които не са взети предвид
при предявяване на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен са искове са по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
С пределението си по 374, ал.1 ГПК
съдът е изразил становище за неоснователност на доводите по пункт първи от
писмен отговор за недопустимост на производството по делото, поради това с
решението си не следва да взема отношение по тези въпроси повторно.
По делото не са спорни следните
факти: На 08.08.2014 г. между МИКРОФОНД
АД и МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД, е сключен Договор за заем № 7-1599. В изпълнение на сключения договор, МИКРОФОНД АД е предоставил
на заемателя МЕГАКОСУЛТИНГ ЕООД паричен заем в размер на 12 500 евро -
удостоверено с изрично изявление на представляващия МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД – А. И. Ч. в представеното от ищеца
споразумение от 29.12.2016г. Поради неизпълнение на договорените условия, на
29.12.2016 г. между страните е подписано Споразумение за погасяване на
задължения към договор за заем №7-1599, нотариално заверено с per. №
9451/29.12.2016 г. на удостоверените върху него подписи, който per. номер е по
общия регистър на нотариус Румен Тодоров с район на действие - района на PC
Силистра, вписан под №105 в регистъра на НК. По силата на сключеното
споразумение, МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД се е съгласява, че към датата на подписване
на споразумението, дължи на МИКРОФОНД АД главница в размер на 16 485 евро, като
признава изцяло задължението си по основание и размер.
Заемателят се съгласил да изплаща
възнаграждение за ползването на заемната сума в размер на 16 485, както следва: лихва в размер на 9,7 %, съгласно чл. 3, ал.
1 от споразумението; допълнителна
месечна рискова премия в размер на 0,95
% от първоначалната заемната сума, съгласно чл. 3, ал.2 от
споразумението; Съгласно чл. 4 от споразумението, заемателят се задължава да
върне заемната сума и уговореното възнаграждение (лихва по чл.З, ал.1 и рискова
премия по чл.З, ал.2) на 92 броя равни месечни вноски от по 373,44 евро,
дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.01.2017 г. до
15.08.2024 г.
Задълженията (главница, лихви,
неустойки, такси и разноски) по това споразумение са обезпечени с
поръчителството на физическите лица – ответници по делото.
Няма базови възражения на ответниците, които да могат да бъдат съобразявани в тяхна полза. Така неоснователни са доводите от о.с.з. и писмени бележки за наличие на опорочаващ юридически факт – липса на валидно правно основание за издаване на процесния изпълнителен титул, обосновано с фигурирането в заповедта и на други длъжници; данни за кредитно правоотношение на каквото заявителят не се е позовал. Касае се всъщност за допусната в заповедта техническа (фактическа) грешка, в частта на обстоятелствата, от които произтича вземането. Тази неточност не фигурира в издадения изп. лист, в който коректно са описани длъжниците и е индивидуализаран документът по чл.417,т.9 ГПК, който е приложен към заявлението. Налице е съответствие и между вземането/задължението по заповедта за изпълнение, така както е посочено в заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК и предявената претенция в производството по чл.422 ГПК. Предвид това искът е допустим и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Без разглеждане се оставят
възраженията на ответното дружество, че Договора за кредит и споразумението са
унищожаеми като подписани при крайна нужда и явно неизгодни условия за
длъжника. В случая лицето, което е придобило права по договора, е търговско
дружество, а съгласно императивната норма на чл. 297 от ТЗ търговска сделка не
може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Без разглеждане се оставя и възражението,
базирано върху липсата на представителна власт за лицето, подписало договора за
кредит и процесното споразумение. Единствено мнимо представляваният разполага с
правото да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като другата
страна по договора и трети лица нямат правен интерес.
Неоснователни
са доводите, че споразумението между длъжника и заемателя, в което лихвите се
капитализират не поражда действие на осн.чл.26 ал.1, пр.1 ЗЗД по отношение
поръчителите по кредита, в качеството им на физически лица. Съгласно
застъпеното в решение № 66/29.07.2019г. по т.д.1504/2018г. на ВКС становище: „Уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.“
В случая изричво в
ал.6 от споразумението страните са се уговорили поръчителите да отговорят при
условията на споразумението за задълженията на главния длъжник, такива, каквито
са в споразумението и включващи коя да е част от дължимите плащания.
Следователно поръчителите отговарят за увеличения размер на главното
задължение, вкл. когато увеличаването се дължи на капитализиране просрочените
задължения за лихви, какъвто е вероятно случая, за което поръчителите са се
съгласили – арг. от чл.147, ал.2 ЗЗД / не се твърди да е предоставена
допълнителна сума като заем/.
По възраженията за недействителност
на клаузите от споразумението и договора от 08.08.2014г., съгласно които заемателят
се съгласил да изплаща възнаграждение за ползването на заемната сума - лихва в размер на 9,7 %, съгласно чл. 3, ал. 1
от споразумението; допълнителна месечна
рискова премия в размер на 0,95 % от
първоначалната заемна сума – общо около 20% годишно: Трайно е прието, че максималният
размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави – така и
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 315/2005 г, II-ро г.о. Противно
на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Предвид това в случая
не може да се направи преценка за надхвърляне приетия критерий за спазване на добрите
нрави в уговорките за възнаградителна лихва по обезпечените заеми /този факт не
се оспорва/.
На основание чл.8 от
споразумението, с оглед неплащане в срок на поредни месечни вноски, МИКРОФОНД АД
претендира еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума от 12 500
евро или сума в размер на 2 500 евро. По делото не се оспорват доказателствата
и твърденията на ответниците за нееднократно начисляване на соченото
обезщетение, предвид претенирането му и в друго заповедно производство. Посоченото
води до пречка за присъждане на исканата сума.
С оглед събраните доказателства и
изложените по-горе доводи относно неоснователността на основната част от
възраженията на ответниците, депозираното от вещото лице и прието от съда и
страните заключение по назначената и
изслушана ССЕ е основата на която следва да бъде постановено съдебното решение.
Следствие извършената от вещото лице проверка се е установява, че въпреки
настъпване падежите, неплатени остават вноските, както следва: неплатена
частично вноска за падеж 15.02.2017г. до размер от 335,43 евро и последващите
падежи по погасителен план до 15.05.2018г. Предвид това заемателят упражнил правото да направи задълженията по
споразумението за предсрочно изискуеми, при наличие на предпоставките на чл. 9
от споразумението за разсрочване на задължения. Уведомлението с изх. №3 от
03.01.2018 г., с което заемодателят е обявил за предсрочно изискуем целият
непогасен остатък по процесното споразумение е връчено чрез ЧСИ Стоян Якимов, с
per.844 при КЧСИ с констативен протокол от 21.02.2018г. Ищецът се позовава на неплащането на 11бр.
вноски / 07.2017г. – 05.2018г./, които са в общ размер на 4107,84 лв. Според
експерта, от тях неплатените вноски по главница са в размер на 1459,97 евро, за
лихва 1341,62 евро, рискова премия
1306,25 евро, остатък по дълга към 15.052018г. ( 04.06.2018г.) – 14 281,53
евро. В случая и съгласно възприетото в ТР№3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на
ВКС – дължи се възнаградителна лихва за периода - до 21.02.2018г. / датата на
обявяване за предсрочно изискуем целия непогасен остатък по процесното
споразумение/. Това налага преизчисление на дължимата сума, на базата на
експертното заключение на вещото лице. Така, размерът на дължимата лихва по
чл.3, ал.1 от Споразумението е 885,62 евро;
РП по чл.3, ал.2 от Споразумението е 850 евро. В този размер съдът уважава исковете.
Следва да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца в цялост претендираните
суми за главница. По изложените вече
съображения - не се присъжда сумата от 2 500 евро - еднократно обезщетение в размер на 20 % от
заемната сума от 12 500 евро.
Предвид изхода на делото ответниците
следва да понесат тежестта на направените по настоящото исково производство
разноски като бъдат осъдени да заплатят на ищеца такива в размер на 2800, 14лв.
Съобразно т.12 от ТР №4/2013 г. на
ВКС ОСГТК се присъждат частично и разноските по заповедното производство – 680
лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза МИКРОФОНД АД, ЕИК *********
съществува вземане към МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД, с ЕИК № *********, представляван от А.И.Ч.- ЗАЕМАТЕЛ по нот.
заверено Споразумение е с per. №9451/29.12.2016 г. на удостоверените върху него
подписи по общия регистър на нотариус Румен Тодоров с район на действие -
района на PC - Силистра, М.Б.Ч. -
ПОРЪЧИТЕЛ нот. заверено Споразумение е с per. №9451/29.12.2016 г. на удостоверените
върху него подписи по общия регистър на нотариус Румен Тодоров с район на
действие - района на PC - Силистра и А.И.Ч- ПОРЪЧИТЕЛ по нот. заверено
Споразумение е с per. №9451/29.12.2016 г. на удостоверените върху него подписи
по общия регистър на нотариус Румен Тодоров с район на действие - района на PC
- Силистра, за следните суми: 1459,97 евро главница – по непогасени 11 броя
вноски по чл.4 от споразумението, дължими за периода от месец юли 2017 г. до
месец май 2018 г.; 885,62 евро - лихва
по чл.3, ал.1 и 885,62 евро - рискова
премия по чл.З, ал.2 от споразумението, дължими за периода 07. 2017 г. – 21.02.2018г.,
като отхвърля иска за разликата над 885,62 евро до
претендираните 1 341,62 евро и за
разликата над 885,62 евро до претендираните 1306,25 евро; 14 281,53 евро -
непогасена главница, предсрочно изискуема съгласно на чл. 9 от споразумението,
включена в месечни вноски с падеж от месеците от юни 2018 г. до август 2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, за които по ЧГД №728/2018 г. по описа на PC - град
Силистра е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист №392 от
06.06.2018 г. за претендираните суми, СОЛИДАРНО срещу ответниците по
заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛEН иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземане от 2 500
евро - еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума по чл. 8
споразумението.
ОСЪЖДА МЕГАКОНСУЛТИНГ ЕООД, с ЕИК
№ *********, М.Б.Ч. и А.И.Ч., да заплатят на МИКРОФОНД АД, ЕИК *********
следните суми: 2800, 14лв. – разноски за исковото производство; 680 лв. – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Варненски
апелативен съд.