№ 1533
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501697 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №13512/10.06.2021г. от „БУЛСПЕЙС“ ЕООД
/с предишно наименование „ПОПОВО СОЛАР"/, ЕИК *********, с. Яким Груево, Община
Исперих срещу решение №470 от 25.05.2021г. по гр.д. №11249/2020г. на ВРС, 24 състав, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „РОСАТОМ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна иск с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 9
967,18 лв. с ДДС /девет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемнадесет ст./,
представляваща остатък след извършено частично плащане от продажна цена на доставени
стоки по неформален договор за търговска продажба, във връзка с който е издадена фактура
№ **********/27.12.2018г., в размер на 751, 44 лв., цялата от 7 000 лв. и фактура №
159/31.05.2019г. на стойност 9 215,74 лв., цялата от 12 215, 74 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил приетата
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че ответното дружество е
осчетоводило процесните фактури, които са включени в дневника за покупки и за тях е
ползван данъчен кредит. Твърди се също, че подписът на купувача не е задължителен
1
реквизит на фактурата и липсата му не води до невалидност на документа, както и че
приемо-предавателните протоколи са подписани от служители на дружеството. В жалбата
не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважени изцяло
предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „РОСАТОМ" ЕООД е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се в отговора, че от доказателствата по делото не се установява наличието на
твърдяното договорно правоотношение, както и че осчетоводяването на процесните
фактури не води до този извод, тъй като не съдържа необходимите елементи на продажбено
правоотношение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „БУЛСПЕЙС" ЕООД /с предишно
наименование „ПОПОВО СОЛАР", ЕИК *********,/ с. Яким Груево, Община Исперих
срещу „РОСАТОМ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна иск с правно осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ за
заплащане на сумата от 9 967, 18 лв. с ДДС, претендирана като остатък след извършено
частично плащане от продажна цена на доставени стоки, индивидуализирани в приемо -
предавателни протоколи, съставени на 06.12.2018г., на 12.12.2018г. и 21.12.2018г. по
неформален договор за търговска продажба, във връзка с който е издадена фактура №
**********/27.12.2018г., в размер на 751,44 лв., цялата от 7 000 лв. и фактура №
159/31.05.2019г. на стойност 9 215, 74 лв., цялата в размер на 12 215, 74 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото съдебно - деловодни
разноски.
В исковата молба ищецът „БУЛСПЕЙС“ ЕООД твърди, че в периода от
06.12.2018г. до 12.12.2018г., в качеството си на продавач по сключен с „РОСАТОМ" ЕООД
договор за търговска продажба на стоки е доставил, а купувачът е приел строителни
материали, факт, удостоверен с подписване на два приемо - предавателни протоколи на
стойност от 16 215, 74 лв., от която продажна цена е останала дължима сумата от 9 967, 18
лв., след частично погасяване на задължение, чрез банкови преводи, извършени на
07.06.2019г., 24.06.2019г. и 04.02.2020г. С изложеното обосновава интереса си от
предявяване на осъдителна претенция за заплащане на цената на доставените стоки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „РОСАТОМ" ЕООД, е депозирал писмен
отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се
оспорва съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба и
получаването на стоката. Оспорва се истинността на трите протокола, обективиращи
приемането на материали с твърдения, че подписът, положен в графа „купувач", не е
изпълнен от законния представител на „РОСАТОМ" ЕООД. Твърди се, че страните са били
обвързани от друго правоотношение по договор за изработка, по силата на което
„РОСАТОМ" ЕООД е възложил на „БУЛСПЕЙС" ЕООД изработването, тестването и
предаването след извършване на необходимите проби на функционираща система за
отопление, вентилация и кпиматизация в обектите - детска ясла „Здравец" и ОУ „Св.св.
Кирил и Методий", гр. Силистра. За посочените обекти ответното дружество е било
2
изпълнител по договор за обществена поръчка с предмет „СМР по проект Основен ремонт,
цялостно обновяване на ОУ „Св.св. Кирил и Методий", гр. Силистра, СМР детска ясла
„Здравец", осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в
растеж", съфинансирана от ЕС, чрез Европейския фонд за регионално развитие, сключен с
Община Силистра.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания, които се изразяват в твърдения, че при постановяване на решението
си съдът не е съобразил приетата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
ответното дружество е осчетоводило процесните фактури, които са включени в дневника за
покупки и за тях е ползван данъчен кредит. Твърди се също, че подписът на купувача не е
задължителен реквизит на фактурата и липсата му не води до невалидност на документа,
както и че приемо-предавателните протоколи са подписани от служители на дружеството.
Ищецът основава твърденията си за дължимост на претендираните суми по
представените по делото фактури с получател „РОСАТОМ" ЕООД и протоколи за
осъществени доставки. От изложението в исковата молба се установява, че се твърди
наличието на неформален договор за доставка е продажба на стоки, които са били доставени
на ответното дружество и издадени процесните фактури, по които са били извършени
частични плащания.
От заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че процесните фактури
са осчетоводени при ищеца и при ответника, включени са съответно в дневниците за
продажби и покупки на двете дружества, извършени са частични плащания по двете
фактури, като крайното салдо към датата на изготвяне на експертизата е 9976,18 лв. общо.
Съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страните по
сделката са търговски дружества, досежно правоотношението са приложими правилата
относно търговските сделки. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен
характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
3
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната
фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение
№ 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
1598/2013 г., II т. о., ТК /
С оглед инициираното от ответника оспорване автентичността на представените
към ИМ приемо-предавателни протоколи е назначена съдебно-глафологична експертиза,
съгласно чието заключение подписите не са положени от представляващаия ответното
дружество. На първо място, подписите в протоколите не се твърди да са положени от
управителя, а от служители на дружеството. Дори да се приеме, че са подписани от лице без
представителна власт, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ се счита, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, освен
осчетоводяването, което следва да се приеме за равнозначно на узнаване от дружеството, са
извършени и частични плащания по двете фактури, с което дружеството е потвърдило
дължимостта н фактурираните суми по смисъла на чл.301 от ТЗ.
Възраженията на ответника за наличие на друг договор между страните за
изработка е останало недоказано, като освен това не е установена връзката на тези
твърдения с процесните фактури, а именно по какъв начин евентуалното наличие на друг
договор би довело до извод за недължимост на сумите по процесните фактури,
осчетоводени в двете дружества и частично платени.
Въз основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.79 от ЗЗД относно претенцията за заплащане на суми по фактури, поради което
предявеният на това основание осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер, а именно 9967,18 лв. Предвид на акцесорния й характер
следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане
на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Поради несъвпадане правните изводи на въззивния състав с тези на първата
инстанция, решението следва да бъде отменено изцяло и съответно предявеният иск
отхвърлен.
Съобразно този изход на спора присъждане на разноски се следва в полза на
въззивника в размер на 200 лв. заплатена държавна такса и 830 лв. адв. възнаграждение за
въззивното производство.
4
Предвид изхода от спора и съобразно отправеното искане и представен списък по
чл.80 от ГПК следва в полза на проц.представител на ищеца - въззивник да бъдат присъдени
разноски за първа инстанция съобразно отправеното искане и представен списък по чл.80 от
ГПК. Не следва да бъде уважено искането относно сумата от 300 лв. адв. хонорар за
изготвяне на искова молба, който не се дължи отделно при наличието на сключен договор за
проц.представителство, който включва изготвяне на искова молба и въз основа на който
също се претендира възнаграждение. Не подлежат на присъждане също и претендираните
разноски за обезпечително производство и свързана с него частна жалба, тъй като
доказателства за такова производство не са представени в настоящото. Въз основа на
изложеното в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1219 лв., включваща
държавна такса и адв. възнаграждение за първата инстанция, както и депозит за вещо лице
по СЧЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №470 от 25.05.2021г. по гр.д. №11249/2020г. на ВРС, 24
състав, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „РОСАТОМ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„БУЛСПЕЙС“ ЕООД /с предишно наименование „ПОПОВО СОЛАР"/, ЕИК *********, с.
Яким Груево, Община Исперих сумата от 9 967,18 лв. с ДДС /девет хиляди деветстотин
шестдесет и седем лева и осемнадесет ст./, представляваща остатък след извършено
частично плащане от продажна цена на доставени стоки по неформален договор за
търговска продажба, за които са издадени фактура № **********/27.12.2018г. на обща
стойност 7 000 лв., от които неизплатени 751, 44 лв., и фактура № 159/31.05.2019г. на
стойност 12 215, 74 лв., от които неизплатени 9 215,74 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „РОСАТОМ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„БУЛСПЕЙС“ ЕООД /с предишно наименование „ПОПОВО СОЛАР"/, ЕИК *********, с.
Яким Груево, Община Исперих сумата 1030 лева, представляваща сторени разноски в
настоящата инстанция, както и 1219 лв., разноски пред първата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6