Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 261702 11.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2176 по
описа за 2020 година.
Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
твърди, че е
придобил по договор за цесия вземането от ответницата, произтичащо от договор
за паричен заем, сключен между нея и „Вива кредит“ ООД. Твърди, че задължението
по кредита не било изпълнено, поради което срещу ответницата била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като ответницата възразила, се иска да
се установи съществуването на вземане за сумите: 489,36 лв.; 59,10 лв.
договорна лихва; 220,50 лв. неустойка; 219,23лв. такса за експресно разглеждане
на документите; 235 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 18,48 лв.
лихва за забава. С определение от 16.03.2020г. съдът е върнал исковата молба и
прекратил производството в частта от 18,48 лв. – лихва за забава.
Ответницата
Е.Р.Д. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът намери за установено следното:
На 23.04.2018г. между „Вива Кредит“ ООД и Е.Д. бил
сключен договор за паричен заем ********** по силата на които и била
предоставена сумата 700 лв. за срок от девет месеца /лист 7/. Съгласно
чл.3 ал.1 т.5 годишният лихвен процент по заема бил фиксиран и определен на 40,29%,
а годишният процент на разходите на 49,45%. Общият размер на плащанията бил
определен на 1153,44 лв. В чл.5 от договора било уговорено, че заемателят се
задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. поръчителство от физическо лице, което да
представи документ от работодател и да отговаря на следните изисквания:
навършило 21 год. възраст; да роботи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стар при настоящия си работодател от шест месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.;през последните пет години да няма
кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус не по-лош от „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател; или 2. предоставяне на банкова гаранция. Според чл.5 ал.2 от договора
в случай на неизпълнение на задължението за обезпечаване на иска заемодателят
дължал неустойка в размер на 330,75 лв., като неустойката се разсрочвала, като
се заплаща на равни части в погасителните вноски по кредита, като общото задължение
по кредита ставало 1484,19 лв.
По силата на договор за цесия,
сключен 01.12.2016г. и приложение към
него от 01.07.2019г., „Вива Кредит“ ООД прехвърлила на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ООД вземания по кредити, включително и това срещу
ответницата Д., видно от извлечението към приложенията на договора /лист 14 – 19/.
На 14.11.2019г. дружеството ищец
подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъдат заплатени следните суми: 489,36 лв.; 59,10 лв. договорна лихва; 220,50
лв. неустойка; 219,23лв. такса за експресно разглеждане на документите; 235 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 18,48 лв. лихва за забава от
19.01.2019г. до 05.11.2019г., както и законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 14.11.2019г. до окончателното заплащане. По заявлението било
образувано приложеното ч.гр.д. №18440/2019г. и издадена заповед за изпълнение. Срещу
заповедта постъпило в срок възражение от длъжника /лист 18 от приложеното дело/.
Установява се от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че сумата по кредита е била усвоена от
заемателя. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тоест
05.11.2019г., размерът на вземанията по договора за кредит са както следва:
489,36 лв. главница; 59,10 лв. договорна лихва за времето от 23.05.2018г. до
18.01.2019г.; 220,50 лв. дължима неустойка.; 18,48 лв. обезщетение за забава за
периода 19.01.2019г. – 05.11.2019г.; 219,23 лв. такса за експресно разглеждане;
235 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължение /лист 83/.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответницата и
дружеството цедент „Вива Кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за
кредит като уговорената по него сума е била усвоена. Следователно замодателят е изпълнил е изпълнил
задължението си по договора. Следователно за ответницата е възникнало
задължение да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва и
дължимите по договора такси.
Съобразно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая е
допустимо да бъде събрана такса за експресно разглеждане на заявлението, но е
не налице основание за начисляване на таксата за 235 лв. за разходи за
извъсъдебно събиране на задължения. Следва да се има предвид, че такси, по
аргумент от чл. 10а, ал.1 от ЗПК се дължат за допълнителни услуги, докато
действията на кредитодателя по събиране на кредита са действия по неговото
управление, а не дейност по предоставяне на допълнителни ползи за
кредитополучателя. Рискът от неизпълнение на задължението е за кредитодателя,
като съгласно действуващото законодателство той може да го обезпечи чрез
съответните облигационни способи, а дори и чрез сключване на договор за
застраховка. Предварителното пренасяне на разходите за сметка на
кредитополучателя, при това под формата на уговорена такса, представлява
нарушение на принципа за добросъвестност и еквивалентност. Подобна клауза е
неравноправна, поради което и нищожна. Ето защо съдът намира, че сумата 235 лв.
не се дължи.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди. Уговорената в настоящия договор неустойка е дължима не при забава в
изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното
задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е
уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде
свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения кратък срок информация. Тази информация заемателят би могъл да
получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на
сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя,
съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че
клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни.
Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът
намира, че поради тези особености, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща
неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Поради това сумата от 220,50 лв.
също не се дължи.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за
вземането е частично основателен за следните суми: 489,36 лв. главница, 59,10лв.
– договорна лихва и 219,23 лв. такса за експресно разглеждане. За тези суми
искът следва да се уважи, а за останалата част да се отхвърли като
неоснователен.
По
разноските:
Страната ищец е била представлявана
от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва
50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно
направените разноски за държавна такса и пропорционално уважената част от
исковете ищецът ще следва да получи от ответника 42,75 лв. за заповедното и 246,50
лв. за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр., чл.86,
ал.1 и чл.92 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Панайот Волов №29, етаж 3 против Е.Р.Д. ЕГН ********** с адрес ***
за сумите: 489,36 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и 36ст./ главница по
договор за кредит №5434133 от 23.04.2018г., сключен между ответницата и „Вива
Кредит“ ООД; 59,10 лв. /петдесет и девет лева и 10ст./ договорна лихва от 23.05.2018г.
до 18.01.2019г.; 219,23 лв. /двеста и деветнадесет лева и 23 лв./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.11.2019г. до окончателното заплащане, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена
заповед за изпълнение № 10650 от 09.12.2019г. по ч.гр.д №18440/2019г. на
Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумите 220,50
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 235 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА Е.Р.Д. да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 246,50 лв./двеста
четиридесет и шест лева и 50 ст./, представляваща деловодни разноски в исковото
производство, както и 42,75 лв. /четиридесет и два лева и 75ст./ - деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №18440/2019г. на Пловдивския
районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД