Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        гр.София, 29.07.2020 год.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка К.

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян адм.дело №2033 по описа за 2004 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК вр. с § 4, ал. 1 АПК.

Образувано е по молба от 08.01.2020 год. на жалбоподателя Б.К.Ш., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 29.11.2005 год., постановено по адм. дело №2033/2004 год. по описа на СГС, ІІІ-Б с-в, чрез отразяване в диспозитива на съдебния акт, че се отменя Заповед №РД-09-50-281 от 27.05.1998 год. на Главния архитект на гр.София в частта й по отношение на целия процесен имот с пл.№1235 /стар пл.№4916 от к.л.619 от 1975 год./ – собствен на жалбоподателя и попадащ в двата квартала 95 и 96 на м.“Кръстова вада“, гр.София.

Ответникът по жалбата Главния архитект на София не изразява становище по искането.

Заинтересованите страни П.В.Г., Т.Х.Г., И.И.Г., Л.Ц.В., Р.П.Д., З.С.К. и В. Манолов К. считат, че искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, тъй като чрез него се цели промяна на решението в желания от него смисъл.

Представителят на СГС поддържа, че искането е неоснователно.

СГС, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решението по настоящото дело от 29.11.2005 год., е отменена по жалбата на Б.К.Ш. Заповед №РД-09-50-281 от 27.05.1998 год. на Главния архитект на гр.София, в частта, с която е одобрен частичен застроителен и регулационен план за парцел VІІ-1235 от кв.96, м.“Кръстова вада“ и кадастрален план, като незаконосъобразна.

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Молбата по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната от жалбоподателя очевидна фактическа грешка, тъй като изразената в мотивите на решението воля на съда съответства напълно на отразеното в диспозитива. И това е така, тъй като в мотивите на постановеното по настоящото дело решение СГС е приел, че жалбоподателят е собственик на неурегулирано дворно място, представляващо имот с пл.№1235 от новия кадастрален план, съвпадащ с част от имот пл.№4916 от к.л.619  от 1975 год., като парцел VІІ от кв.96 е бил отреден за имот пл.№1235 и с обжалваната заповед – т.2, за кв.96 е одобрен парцел /УПИ/ VІІ-1235, което означавало, че именно парцел /УПИ/ VІІ бил отреден за имот 1235. Доколкото с предвидения регулационен план от имот пл.№1235 се отнемали 2 280 кв.м. за улици, което съставлявало 43.20 % от площта на целия имот, е формиран извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед в частта й, в която е одобрен ЧЗРП на м.“Кръстова вада“, кв.96, парцел VІІ-1235.

СГС не е формирал в мотивите на решението си воля, че жалбоподателят се легитимира като титуляр на права по отношение имот, находящ се в кв.95 и за отмяна на заповедта в останалите й части /точки/. Ако жалбоподателят е считал, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора е следвало да направи своевременно искане за допълване на решението, което не е сторил. Отделно о това следва да се посочи, че пно реда на чл 192, ал. 2 ГПК /отм./ съдът не би могъл да ревизира постановеното от него решение. Жалбоподателят би могъл да се защити по пътя на обжалването, каквото право същият не е упражнил.

Ето защо искането на жалбоподателя по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                                    Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на жалбоподателя Б.К.Ш. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 29.11.2005 год., постановено по адм. дело №2033/2004 год. по описа на СГС, ІІІ-Б с-в, чрез отразяване в диспозитива на съдебния акт, че се отменя Заповед №РД-09-50-281 от 27.05.1998 год. на Главния архитект на гр.София в частта й по отношение на целия процесен имот с пл.№1235 /стар пл.№4916 от к.л.619 от 1975 год./ – собствен на жалбоподателя и попадащ в двата квартала 95 и 96 на м.“Кръстова вада“, гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/