Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026
гр. Първомай, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 55 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Кооперация
„Панда”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.Н.К.-Ц.
в качеството на Председател на Управителния съвет и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.А.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г.Я.В., ЕГН: **********, с
посочен постоянен адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 1 133, 83 лева (хиляда сто тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки) – продажна цена на стоки и материали по сключен между страните Договор за доставка от 09.03.2017 г., за доставката на които са издадени Фактури № № **********/09.03.2017 г., **********/17.03.2017 г. и **********/13.03.2017 г.;
Ø сумата от 252, 71 лева (двеста петдесет и два лева
и седемдесет и една стотинки) – законната лихва за забава върху главното
задължение за периода от 09.04.2017 г. до 20.06.2019 г., за принудителното
изпълнение на които е издадена Заповед № 236/31.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 408/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, както и да осъди ответника да му
заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.02.2020 г., до изплащането й.
Претендира и присъждане на сторените в
производството съдебноделоводни разноски.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен на 09.03.2017 г. между
страните Договор за доставка ищецът доставил на ответника стоки, за които издал Фактури № № **********/09.03.2017 г., **********/17.03.2017 г. и
**********/13.03.2017 г. на стойност (с
начислен ДДС) съответно от 992, 26 лева, 29, 99 лева и 111, 58 лева, а
последният ги получил и се задължил да
му заплати съответно на 08.04.2017 г., 16.04.2017 г. и 12.04.2017 г.
уговорената продажна цена, възлизаща в общ размер на 1 133, 83 лева с
начислен ДДС.
Релевира
се, че купувачът се въздържал от доброволни престации въпреки отправените му от
кредитора покани, поради което
последният пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните
притезания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 236/31.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 408/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил Отговор вх. № 260662/02.11.2020 г., с който ответникът чрез назначения
му особен представител признава исковете и обстоятелствата, на които се
основават.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като с Молба вх. № 260737/24.02.2021 г.,
депозирана от пълномощника му, поддържа претенциите, а ответната страна чрез
особения си представител застъпва становище за тяхната основателност.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от
фактическа и правна страна следното:
Исковете, отправени по
регламента на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
въз основа на постъпило на 27.06.2019 г. в Районен съд – Плевен от ищеца
Заявление вх. № 18099/27.06.2019 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 4275/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай) е издадена Заповед № 236/31.07.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 408/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав (л. 3 от ч. гр. дело № 408/2019 г. по описа
на Районен съд – Първомай) срещу ответника.
Известен на 07.01.2020 г. за връчването й на последния при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, на 03.02.2020 г. в законоустановения
преклузивен едномесечен срок заявителят подал по пощата разглежданата Искова
молба вх. № 666/05.02.2020 г.
В контекста на наведените в нея твърдения за договорния
източник на спорните права в съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по
валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната
страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Обявено е от съда за доказано по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК и от приобщените писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за доставка (л. 7 – л.
10), сключен между страните на 09.03.2017 г. за едногодишен срок от подписването
му, подновяван автоматично за същия период при липса на едномесечно
предизвестие за прекратяването му, ищецът се задължил да доставя до 48 часа от
заявката със собствен транспорт канцеларски и офис консумативи и материали от
стоковия си асортимент на ответника, който следвало да ги приема и да заплаща на
доставчика по банков път цената им в 30-дневен срок от тяхнато получаване.
Така договорената покупко-продажба се квалифицира като „търговска“
по смисъла на чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 от от ТЗ, по съображения
че ищцовото дружество е договаряло в профила си на търговец по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваното от
него занятие, а предметът на сделката не е за лично потребление, в каквато
хипотеза търговското й естество е изключено
от чл. 318, ал. 2 от ТЗ.
Въпросното съглашение се явява
търговско единствено за продавача, но със своя чл.
287 разпростира приложимостта на уредбата си за търговските сделки и в частност
на тази, поместена в Глава двадесет и втора на ТЗ, спрямо двете страни, а с чл. 288 при празноти препраща към
гражданското законодателство.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, с който по
разбирането на чл. 183
от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която
последният се обременява да му заплати, се характеризира като консенсуален,
неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от момента на
постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и без за
действителността му законът да изисква специално оформяне, създава задължения и
за двете страни. Съществените такива на продавача, систематизирани в чл. 183,
ал. 1 и чл. 187, изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си правото на
собственост върху стоките и да му ги предаде, а на купувача, както гласи чл.
200 от ЗЗД – да му заплати уговорената за тях продажна цена и да ги получи.
Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ
предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, вземане за което в размер на законната лихва му признава изрично и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ.
Видно от Фактури № № **********/09.03.2017 г. (л. 11), **********/13.03.2017 г. (л.
13) и **********/17.03.2017 г. (л. 12), издадени
от ищеца с получател ответника и отразени в Дневника на първия за продажби по
ДДС за месец март 2017 г., извлечение от който, изготвено на 03.02.2017 г. (л.
14), е приложено по делото, продавачът доставил на купувача описаните в тях по
вид и количество артикули на стойност (с начислен ДДС) съответно от 992, 26 лева, 111, 58 лева и 29,
99 лева, платима съответно до 08.04.2017 г., 12.04.2017 г. и
16.04.2017 г.
Съвкупната
преценка на обсъдените доказателствени източници позволява да се заключи, че
страните са обвързани от действително правоотношение по търговска
покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, възникнало въз основа на сключения
помежду им Договор за доставка от 09.03.2017 г., по който продавачът е
престирал добросъвестно и точно и
следователно е материалноправно легитимиран да изисква от насрещната страна
изпълнение на падежиралите й, но неизпълнени задължения за заплащане на цената
на закупените вещи и за мораторна обезвреда за периода от 09.04.2017
г. до 20.06.2019 г. в размер съответно
на 1 133, 83 лева и 252, 71 лева.
Гореизложеното мотивира съда да произнесе решение, с което да уважи исковете изцяло и с оглед допуснатата забава да присъди законната лихва върху главното притезание от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действала забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
С оглед разрешението на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 791, 54
лева, от които 72, 08 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
претенциите, 327, 06 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника от особен представител, и 392, 40 лева (с
начислен ДДС) – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца от
адвокат;
Ø в заповедното производство в общ размер на 354, 73
лева, от които 27, 73 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 327, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на заявителя от адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Я.В., ЕГН: **********, с посочен
постоянен адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен
представител адв. Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на Кооперация „Панда”,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.Н.К.-Ц.
в качеството на Председател на Управителния съвет и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.А.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 1 133, 83 лева (хиляда сто тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки) – продажна цена на стоки и материали по сключен между страните Договор за доставка от 09.03.2017 г., за доставката на които са издадени Фактури № № **********/09.03.2017 г., **********/17.03.2017 г. и **********/13.03.2017 г.;
Ø
сумата от 252,
71 лева (двеста петдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) – законната
лихва за забава върху главното задължение за периода от 09.04.2017 г. до
20.06.2019 г., за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 236/31.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 408/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав.
ОСЪЖДА Г.Я.В., ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв.
Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на Кооперация „Панда”, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Е.Н.К.-Ц. в качеството на
Председател на Управителния съвет и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.А., вписана в регистъра на
Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както
следва:
Ø законната лихва върху главницата от 1 133, 83 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г., до изплащането
й, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.;
Ø сумата от 791, 54 лева (седемстотин
деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – съдебноделоводни
разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на
предявените искове и за квалифицирана
процесуална защита на страните, и
Ø сумата от 354, 73 лева (триста петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 408/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от адвокат.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ 408/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ