Р Е Ш Е Н И Е
№ 2014
гр. Пловдив, 13. ноември 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав,
в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 1888 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Й. Русев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от П.Б.П., ЕГН **********, чрез адв. Д.П.Г., против Решение №
80/31.05.2023 г. на Районен съд - Асеновград, ІI-ри
наказателен състав, постановено по АНД № 20235310200183/2023 г., с което е
изменен електронен фиш (ЕФ) серия К № 5885725
издаден от ОД на МВР-Пловдив, с което на касатора на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в размер на 100,00 лева като
санкцията е намалена на 50.00 (петдесет) лева. Със същото решение П. е осъден
да заплати на ОД на МВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
(петдесет) лева.
Касаторът П. счита, че така
постановеното решение е незаконосъобразно, немотивирано и издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, поради
което моли решението да се отмени и делото да бъде върнато за разглеждане
от друг състав. Претендира разноски пред касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба- ОД на
МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено становище от процесуален представител
по пълномощие, намира решението на съда за правилно, законосъобразно,
обосновано, постановено съобразно процесуалните правила и като такова да се
остави в сила, а касационната жалба отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че касационната жалба е неоснователна.
Административен съд – Пловдив ХХІ
състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и
прецени изложените пред касационната инстанция доводи, в изпълнение изискването
на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От фактите по делото се установява, че на
30.04.2022 г., в 11:40 часа, в гр. Асеновград, на ул. "Цар Иван Асен ІІ
" до № 144, бил паркиран служебен автомобил на РУ-Асеновград, в който
имало монтирано автоматизирано техническо средство ARH CAМ S1 с фабр. № 120
ссd7. Контролните органи настроили техническо средство съобразно разрешената за
участъка скорост и го привели в работен режим. В 11:40 часа системата заснела
автомобил "Тойота Корола" с рег. № ***да се движи със скорост от 63
км/ч. при разрешената за участъка в населено място 50 км/ч. Последвало издаване
на процесния електронен фиш срещу собственик на автомобила – П.Б.П. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание- глоба в размер на 100 лв.
Недоволен от
издадения електронен фиш е останал П. П.
и е депозирал жалба срещу него пред РС - Пловдив в законоустановения 14-дневен
срок, в която е изложил конкретни доводи за отмяната му, както и копие от ЕФ. С
Разпореждане № 1576/07.03.2023 г. на РС – Пловдив делото е изпратено по
компетентност на РС – Асеновград.
С обжалваното пред настоящата
инстанция решение РС – Асеновград е приел, че
при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за
отмяна. Извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и
действително на датата и мястото отразени в електронния фиш (предоставен с
наличната преписка), описаният в него автомобил е извършвал движение с
превишена скорост и е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 , във
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в
размер на 100.00 (сто) лева. В мотивната част на обжалваното решение Районният
съд е счел, че приетата по-тежка квалификация на нарушението по чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, като такова извършено при условията на повторност е недоказан и
необоснован. Като обективен елемент от по–тежко квалифицирания състав на
нарушението повторността следва да бъде доказана. От приетите по делото писмени
доказателство е видно, че предходният електронен фиш, с който се обосновава
повторността не е бил влязъл в сила, поради което и не е подлежащ на изпълнение
санкционен акт, респективно същият не може да обоснове повторност на процесното
нарушение. Първоинстанционният съд изменил ЕФ, като редуцирал глобата до
размера, предвиден за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който е
абсолютно определен на 50.00 лева.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка.
Така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Посочената норма
е бланкетна, а в оспорения ЕФ липсва каквато и да било привръзка на тази
разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Районният съд не е
отчел това обстоятелство като незаконосъобразност на ЕФ, а го е потвърдил.
Настоящият съдебен състав намира, че дадената в случая
правна квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган
е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава. Доколкото санкционната
норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и
санкция, сиреч, сочи на конкретно поведение на водачите при определени условия,
то така, както е посочена в ЕФ, правната квалификация на нарушението е непълна
и неясна като изобщо в ЕФ не е посочено коя от различните хипотези на чл. 182,
ал. 1, 2 или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното
наказание за повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
която разпоредба пък препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда
самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност, е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Въпреки, че РС Асеновград в решението си е посочил пълната правна
квалификация на извършеното нарушение, това е в противоречие с правото на защита
на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз
основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с ЕФ. Следва да бъде
отбелязано, че в случая се установява не хипотеза на неправилно посочена
квалификация, а липса на посочена в ЕФ такава, която вече да подлежи на
проверка от съда.
Поради това, съдът намира, че липсата на посочване в
ЕФ на приложимата правна норма е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото, както вече се посочи, същото се отразява върху адекватното
упражняване правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във
възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред районния
съд. Това от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, независимо
от факта на установеното нарушение. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния
съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради
което процесният съдебен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва
да бъде отменен. Това има за последица и отмяната на ЕФ.
От друга страна е въпросът, че напълно
незаконосъобразно административнонаказващият орган е допълнил правната
квалификация в представения по административнонаказателна преписка електронен
фиш.
За пълнота следва да се посочи, че неоснователни са
твърденията, изложени в касационната жалба, че въззивният съд е осуетил
участието на П. в съдебното производство и поради това касаторът не е могъл да
реализира в пълен обем правото си на защита. Следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите,
когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. От
представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят П. е редовно
призован по делото. След като не е открит на заявения адрес е уведомен по
телефона за предстоящото заседание на РС – Асеновград. Този факт е дал
основание на въззивния съд да даде ход на делото, поради което не е налице
твърдяното процесуално нарушение.
С оглед изхода на спора, следва да се
отмени решението на АРС и в частта за
разноските. Искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото
производство е основателно и същите се констатираха в размер на 200 лева –
заплатено възнаграждение по ДПЗС от 03.07.2023г. за изготвяне и подаване на
жалба срещу решение на АРС.Като неоснователно съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
съобразено с правилата на чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 31.05.2023г., постановено по АНД №
20235310200183/2023г. от Районен съд – Асеновград,ІI
наказателен състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5885725,
издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на П.Б.П., ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на П.Б.П., ЕГН ********** сумата от 200.00
(двеста) лева разноски пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: