РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Самоков, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200331 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ив. А.. Ас. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 258, издадено
на 24.04.2020 г. от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Г. Г., която
заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пълномощникът на
жалбоподателя моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по
съображенията, изложени в жалбата и по допълнително изтъкнати такива. Претендира
разноски.
В писмена защита, постъпила по делото преди даване ход на съдебните прения,
гл. юрк. Р. Р. – пълномощник на въззиваемата страна, заявява, че оспорва жалбата,
изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а евентуално – при неблагоприятен за въззиваемата страна изход на
делото – прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и моли
то да бъде определено в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН (в редакция преди изм. и доп. обн. ДВ,
бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП), поради което е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
Административно-наказателното производство е образувано на основание чл. 36,
ал. 1 от ЗАНН със съставяне от К.И., на длъжност „младши полицейски инспектор“ в
РУ – Самоков, на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя за това, че на 12.04.2020 г. около 10,30 ч. в гр. Самоков на ул.
„Тинтява“ № 3, в двора на Евангелската църква жалбоподателят нарушава въведеното
ограничение за посещение на открити обществени места, въведено със Заповед № РД
01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването за събиране на повече от двама
човека на едно място по време на обявеното извънредно положение в Република
България. Посочено е в АУАН, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 7 от
Закона за здравето.
В разрез с императивното изискване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН в АУАН не е описано
никакво конкретно фактическо поведение на жалбоподателя, което да може да се
определи като негово деяние, извършено в нарушение на посочените в акта законна
разпоредба и заповед на Министъра на здравеопазването. Посочването в АУАН, че на
определени дата, час и място жалбоподателят нарушава определени ограничения,
изобщо не е равнозначно на посочване на негово деяние, с което той ги нарушава.
Освен това, в АУАН е налице неяснота и относно самото ограничение, въведено със
Заповед № РД 01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, чието
нарушение е вменено на жалбоподателя – дали за посещение на открити обществени
пространства, каквото е съдържанието на т. І.1 от публично достъпната в интернет
заповед с горния номер или за събиране на повече от двама души на едно място, както
същевременно е посочено в акта, но изобщо не следва от която и да е част от тази
заповед.
Липсата на описано в АУАН деяние на жалбоподателя и неясното посочване на
въведеното с акт на Министъра на здравеопазването ограничение, чието нарушение е
вменено на жалбоподателя, поотделно и в съвкупност представляват първото
допуснато в хода на административно-наказателното производство – още при
образуването му със съставяне на акта – съществено нарушение на процесуални
правила, тъй като то е довело до нарушаване на правото му на защита, в частност – да
2
научи какво административно нарушение му е вменено със съставяне на акта, както и
да организира защитата си срещу фактическите констатации на актосъставителя.
Липсата на описано в АУАН деяние на жалбоподателя, разбирано като описание
на негово конкретно фактическо поведение в нарушение на посочената в акта законна
разпоредба и заповед на Министъра на здравеопазването не може да бъде преодоляна
чрез описание на такова деяние за пръв път в обжалваното НП, тъй като само по себе
си това също представлява съществено нарушение на процесуални правила, водещо до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност на правото му да
възрази в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу фактическите констатации на
актосъставителя, каквито в случая липсват. Съвсем отделен е въпросът, че доколкото
административно-наказващият орган е направил в НП опит да опише деяние на
жалбоподателя, това е сторено твърде абстрактно и в безлична форма –
интерпретацията на наказващия орган на съдържанието на акта относно това какво
деяние е извършил жалбоподателят е, че „на 12.04.2020 г. около 10,30 ч. в гр. Самоков
на ул. „Т.“ № . в двора на Евангелската църква, явяващо се открито обществено
пространство, се събират повече от двама човека на едно място, с което си
действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.“.
Също така, в НП за пръв път като нарушена от жалбоподателя е посочена друга
заповед на Министъра на здравеопазването - Заповед № РД 01-124/13.03.2020 г., с
твърдение тя да е изменена и допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 г. и това
на свой ред също поставя жалбоподателя в невъзможност да научи в извършване на
какво административно нарушение е обвинен, още повече, че Заповед № РД 01-
143/20.03.2020 г. не изменя и допълва Заповед № РД 01-124/13.03.2020 г., както
погрешно е посочено в НП.
Наред с това, в НП е налице и несъответствие между изложените фактически
твърдения относно поведението на жалбоподателя и посочената като виновно
нарушена от него законна разпоредба – чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗДр.).
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗДр., в редакцията й (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.),
действаща към датата на твърдяното нарушение, гласи, че „при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“.
Следователно жалбоподателят, който към датата на твърдяното деяние очевидно не е
бил министър на здравеопазването, не е адресат на разпоредбата и по никакъв начин не
може със свое лично деяние да я наруши. Нарушението на противоепидемична мярка,
въведена със заповед на министъра на здравеопазването, не е нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. в посочената й редакция. Описанието в НП на
деяние, което по естеството си не може да бъде нарушение на посочената в същото
3
законова разпоредба, представлява следващото самостоятелно съществено нарушение
на процесуални правила, допуснато в административно-наказателното производство,
тъй като е довело до липса на яснота и относно юридическата рамка на
административно-наказателното обвинение.
Освен това, с НП административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана за административно нарушение по чл. 209, ал. 1 от ЗЗДр. Тази
разпоредба няма нищо общо с вмененото на жалбоподателя деяние от фактическа
страна (доколкото такова вменяване изобщо е сторено в процесния случай), тъй като
визира състав на административно нарушение, изразяващо се в неявяване на
задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация,
наказуемо с глоба от 50 лв. до 100 лв. Подвеждането на деянието на жалбоподателя под
правна норма, установяваща състав на административно нарушение, съществено
отличаващо се по обективните си признаци от това, за което е обвинен от фактическа
страна, представлява самостоятелно основание за извод, че в административно-
наказателното производство е допуснато още едно съществено нарушение на
процесуални правила, довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като и по
този начин жалбоподателят е лишен от възможността да научи за какво точно
административно нарушение е санкциониран и да организира защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административно-наказващия орган.
Посочените дотук нарушения на процесуални правила, допуснати в
административно-наказателното производство, са съществени не само с оглед
отражението им върху правото на защита на жалбоподателя, а и защото са довели до
нарушение на материалния закон чрез издаване на НП за деяние, чието описание не
съответства на състава на административно нарушение съгласно приложената
административно-наказателна разпоредба на чл. 209, ал. 1 от ЗЗдр.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва
въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му
като административно нарушение от обективна и субективна страна и
индивидуализацията на административното наказание.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя, чрез пълномощника му, за присъждане
на разноски е основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в размер 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на
представителя на въззиваемата страна за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на делото е неоснователно,
тъй като това възнаграждение е уговорено и платено в минималния размер съгласно
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения. Предвид акцесорния характер на въпроса за разноските
спрямо предмета на делото съдът не дължи произнасяне за неоснователност на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в диспозитива на
решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 258, издадено на 24.04.2020 г. от
Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр.
София, ул. „Гео Милев“ № 71, да заплати на Ив. Арс. Ас., ЕГН **********, с адрес гр.
Самоков, ул. „Здравец“ № 217, сумата 300 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5