№ 899
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501546 по описа за 2022 година
Производството е по чл.463 във връзка с чл.278 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на А.П. В., ЕГН **********, в качеството му на
взискател- купувач на публична продан против разпределение от 14.02.2022г. по
изпълнително дело №20179110400762 по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. №911
при КЧСИ, на постигнатата в резултат на извършена публична продан на недвижим
имот на длъжника цена в размер на 48828,68 лв., предложена от жалбоподателя като
обявен за купувач взискател. В жалбата са изложени твърдения, че определената за
внасяне от него сума в размер на 20037,73 лв. е завишена драстично. Оспорват се
разпределените в т.1 от разпределението суми за разноски в размер на 883,08 лв.,
795,90 лв. и 520,70 лв., за които не ставало ясно за какво са начислени. Оспорва се и
разпределената в т.3 от разпределението сума в размер 13538,80 лв. в полза на ТД на
НАП- Пловдив за погасяване на публични задължения, като се твърди, че същите били
разсрочени, поради което не следвало да бъдат заплащани. По изложените
съображения се иска отмяна на обжалваното разпределение като незаконосъобразно.
Ответните страни по жалбата- длъжникът по изпълнителното дело М.С.П. и
присъединените взискатели Община Пловдив и ТД на НАП- Пловдив не са взели
становище по нея.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК
акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.
Обжалваното разпределение е издадено по реда на чл.495 от ГПК след
проведена по изпълнителното дело публична продан на недвижим имот на длъжника,
за купувач на който е бил обявен взискателят А.П. В., предложил цена в размер на
48828,68 лв. Със същото е била определена сумата, подлежаща на внасяне от
купувача, необходима за изплащане на вземанията на другите взискатели- 20037,73 лв.,
и е било извършено разпределението й, като са били заделени суми за погасяване на
дължимите и неплатени по изпълнителното дело такси и разноски в полза на ЧСИ
Петя Николова в размер на 2871,64 лв. и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
3386,22 лв. /с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД/, на вземанията на Община
Пловдив за данъци и такси върху имота- 241,07 лв. /с привилегии по чл.136, ал.1, т.2 и
т.6 от ЗЗД/ и на вземанията на държавата в размер на 13538,80 лв. /с привилегия по
чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД/.
Жалбата срещу разпределението в частта му за вземанията с привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той следва да се произнесе
пс въпросите кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на
удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и с каква привилегия
същите се ползват; кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на
вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от
признатите вземания. В разпределението се включват само тези вземания , които са били
предявени до деня на изготвянето му- вземанията на първоначалния взискател, вземанията
на присъединените взискатели /присъединени по тяхно искане или по право/, както и
разноските по изпълнението, в това число и тези , които не са предварително внесени от
взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им- от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред съгласно ал. 3 на чл.
136 от ЗЗД.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.6 от Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС при извършване на разпределение на постъпили по
изпълнителното дело суми в първия ред на специалните привилегии по чл.136, ал.1, т.1
от ЗЗД влизат само разноските по подготовката и осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят. Предвид горното, за да е
законосъобразно разпределението в частта му за разпределените суми за разноски по
принудителното изпълнение, то същите следва да са били направени именно във
връзка с конкретния изпълнителен способ- публична продан на недвижимия имот на
длъжника, постъпленията от който се разпределят. В настоящия случай в обжалваното
2
разпределение в таблица са описани начислените такси и разноски по изпълнителното
дело чрез посочване най- общо, на места със съкращения и по неразбираем начин на
действието, за което са начислени, датата на начисляването, както и основанието за
начисляването им по ТТР към ЗЧСИ. Този начин на описание на разноските в
обжалваното разпределение създава затруднения както за страните по изпълнителното
производство, така и за съда, да разберат изобщо за какви разноски става въпрос,
както и доколко тези от тях, за които са били разпределени съответните суми, са
направени във връзка с извършената публична продан на недвижимия имот,
постъпленията от която се разпределят. Предвид горното в този й пункт жалбата
срещу разпределението е основателна и същото следва да се отмени, като при
изготвяне на новото разпределение в същото разноските, за които се разпределят
суми, следва да бъдат описани така, че да е ясно както за страните по делото, така и
за съда за какви конкретни действия са начислени, както и връзката им с
изпълнителния способ. В тази връзка доколкото е налице оспорване от страна на
жалбоподателя на начислените разноски, то при описанието на същите следва да се
посочи не само вида и броя на отделните изпълнителни действия и основанието по
тарифата, но и кога и по отношение на кой субект са били предприети същите и
документ, с който са удостоверени. За същите следва да е издадена и сметка
съгласно изискването на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, която да се връчи на задълженото
лице. За допълнителните разноски също липсва описание на начина на формиране на
сумата чрез посочване кога, на кого и по какъв повод са били заплатени, като за
същите по делото следва да е налице документ по Закона за счетоводството съгласно
изискването на забележката към т.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
От таблицата изобщо не става ясно какво представляват сумите 795,90 лв.- такси
763/2017 и 520,70 лв.- такси по 273/2018г., за погасяването на които са заделени суми,
и каква е връзката им с конкретния изпълнителен способ. След посочване по
изложения начин на отделните такси и разноски съдебният изпълнител следва да
включи в разпределението с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК само тези от тях,
които са направени във връзка с изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, както и таксата по т.26 от Тарифата.
По така изложените съображения обжалваното постановление за разпределение
следва да бъде отменено, като делото се върне на съдебния изпълнител за извършване
на ново разпределение при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи срещу включването в
разпределението на суми за погасяване на публичните задължения на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗЗД вземанията за данъци върху определен
имот /т.2/ и вземанията на държавата /т.6/ се ползуват с право на предпочтително
удовлетворение. Предвид горното и съобразно разпоредбите на чл.136, ал.1 от ЗЗД и
чл.495 от ГПК взискателят, определен за купувач на имота, следва да внесе дължимата
3
сума за изплащане на посочените вземания, когато те са привилегировани спрямо
вземането му по изпълнителното дело. В случая вземанията на взискателя А.П. В.,
предмет на събиране по процесното изпълнително дело, не се ползват с привилегия по
чл.136, ал.1 от ЗЗД, поради което вземанията на държавата и Община Пловдив,
посочени в съответните удостоверения, следва да бъдат погасени преди тях. С жалбата
не са били представени доказателства, а и от материалите по изпълнителното дело не се
установява публичните задължения на длъжника да са били разсрочени, както се твърди
с жалбата. Представеното по изпълнителното дело заявление на длъжника М.С.П. до
ТД на НАП- Пловдив /л.395-396 от изпълнителното дело/ не е такова за отсрочване или
разсрочване съгласно ДОПК, което е изрично записано на втората му страница, а
съставения по повод подаването му протокол /л.393/ не съставлява разрешение за
отсрочване или разсрочване по смисъла на чл.184 и чл.187б от ДОПК. Въпреки това
при положение, че съдебният изпълнител следва да изготви ново разпределение, то
преди изготвянето му същият ще следва да изиска ново актуално удостоверение от ТД
на НАП- Пловдив за публичните задължения на длъжника съгласно чл.458 от ГПК и да
съобрази информацията в него, включително евентуалното им отсрочване или
разсрочване.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение от 14.02.2022г. по изпълнително дело №20179110400762
по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. №911 при КЧСИ.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4