№ 45
гр. Елхово, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20222310200005 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 - 0000660 от 29.11.2021 година,
издадено от К.К. - Директор на РД „АА“ гр. Бургас, с което на Б.Д. С. /С./ с ЕГН –
********** от с.Бутово, обл. Велико Търново, е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500.00 лева на основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/ за нарушение на чл.12, параг.2, буква „а”, изр. първо, предл.2 от Приложение
„Контролен уред” към AETR ДВ бр. 28 от 1995година.
Срещу това НП е подадена жалба от Б. Д. СЛ., чрез редовно упълномощения адв.
М.К. от АК-В. Търново, с която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно и
неправилно, тъй като е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон,
които са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят
по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН и са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя и най-вече на правото му на защита. Желае се присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Не се
явява и неговия процесуален представител – адв.К., но с подадена молба заявява, че изцяло
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, не изпраща представител в
с.з., като при изпращането на АНП се сочи, че атакуваното НП е съобразено с материалните
и процесуалните правила при издаването му и се желае същото да бъде потвърдено. Прави
се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят ИВ. СТ. ИВ. е служител на РД „АА” гр.Русе на длъжност „инспектор“ и
към 19.11.2021г. бил командирован заедно с колегата си Иван Димитров И. за извършване
на проверки по спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и на ЗДвП от
водачите на преминаващи ППС, извършващи международен превоз на пътници, като
двамата изпълнявали служебните си задължения на ГКПП Лесово.
На 19.11.2021 година около 21.20 часа, на ГКПП Лесово св. ИВ. СТ. ИВ. и колегата
му спрели за проверка автобус „Мерцедес 518 ЦДИ Спринтер“ от категория М2 с рег. № ВТ
9277 ВТ, извършващ случаен международен превоз на пътници до държава, която не е
членка на ЕС, управляван от жалбоподателя Б. Д. СЛ., български гражданин. В хода на
проверката, въз основа на представените от водача изискуеми документи, съпътстващи
превоза на пътници /пътническа ведомост № 22 от пътна книжка Интербус № 3001189/,
свидетелят Иван Ст.И. установил, че извършваният от водача случаен международен превоз
на пътници по маршрут от гр.Одрин, Р. Турция до гр.Велико Търново, Р. България, попада в
обхвата на Регламент № 561/06 и AETR, както и че проверявания автобус е оборудван с
дигитален тахограф SIEMENS AG e1-841381.**********. При преглеждането на картата на
водача с № 0000000026483002 за текущия ден и предходните 28 дни и от справка от
гранична полиция за пътуването на превозното средство проверяващите служители
установили, че превоза е извършван от водача С. на 19.11.2021г. в 06.36 часа когато е
излизал от територията на Република България и тогава не е ползвал карта на водач.
За така констатираното нарушение, на 19.11.2021г. св. ИВ. СТ. ИВ. съставил в
присъствието на колегата си Иван Димитров И. и на жалбоподателя Б. Д. СЛ. АУАН №
295773 за това, че на 19.11.2021 година, около 21.20 часа, на ГКПП Лесово, общ. Елхово,
Борислав С. управлява автобус „Мерцедес 518 ЦДИ Спринтер“ от категория М2 с рег. №
ВТ 9277 ВТ, извършващ случаен международен превоз на пътници до държава, която не е
членка на ЕС от гр. В.Търново до гр.Одрин и обратно с пътническа ведомост № 22 от пътна
книжка Интербус № 3001189 и превозът попада в обхвата на Регламент № 561/06 и AETR,
както и че проверявания автобус е оборудван с дигитален тахограф SIEMENS AG e1-
841381.********** сер. № **********, видно от протокол № BG510115265 от 30.07.2020г.,
като при преглеждането на картата на водача с № 0000000026483002 за текущия ден и
предходните 28 дни и от справка от гранична полиция за пътуването на превозното
средство било установено, че превоза е извършван на 19.11.2021г. в 06.36 часа без водачът
да ползва карта на водач. Констатираното нарушение актосъставителят квалифицирал като
такова по чл.12, параграф 2, буква „а“, изр. 1, пр. 2 от Приложение „Контролен уред“ към
AETR. Така съставеният от св. И. АУАН, бил подписан от актосъставителя и свид.Иван Д.
И., след което предявен на нарушителя С. и подписан от него без възражения. На
последният е връчено копие от АУАН.
С така съставеният АУАН като доказателства са били иззети следните документи –
копие от ведомост 22 ИНТЕРБУС, справка гранична полиция и разпечатка от дигитален
тахограф.
2
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН /ред. преди ДВ бр. 109/20г., а сега – 7 дни/, нарушителят не е депозирал
писмени възражения пред административно-наказващият орган.
Въз основа на така съставения АУАН № 295773 от 19.11.21г. е издадено на
29.11.2021г. от Директора на РД „АА” гр. Бургас – Кирил С. Костадинов, определен от
Министъра на транспорта, инф.технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на
чл.92 ал.2 от ЗАвПр, чл.189 ал.4 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, обжалваното Наказателно
постановление № 22-0000660, с което на Б.Д. С. /С./, с ЕГН – ********** от с.Бутово, обл.
Велико Търново, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева на
основание чл.93в, ал.17, т.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за нарушение на
чл.12, параг.2, буква „а”, изр. първо, предл.2 от Приложение „Контролен уред” към AETR
ДВ бр. 28 от 1995година. Словесното описание на нарушението е идентично с това, вписано
в АУАН. Това НП е връчено на Б. С. на 22.12.2021 година, видно от отбелязването на
разписката върху самото НП. Жалбата против това НП е депозирана пред АНО на
30.12.2021 година.
От справката, направена от служител на ГКПП Лесово за пътуване на превозно
средство - автобус „Мерцедес 518 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ВТ 9277 ВТ, приложена в АНП,
е видно, че на 19.11.2021г. в 06.36 часа е регистрирано излизане на автобуса от Република
България през ГКПП Лесово и същият ден в 21.12 часа съответно влизане обратно от Р
Турция през ГКПП Лесово.
От приложената към АНП Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 година на Министъра на
транспорта, инф. технологии и съобщенията, се установява материално правната
компетентност на Директора на РД АА Бургас да издава НП за нарушения на Регламенти на
ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите актове, издадени въз основа на тях.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото
административно-наказателна преписка и от показанията на разпитания в хода на съдебното
дирене свидетел – актосъставителят ИВ. СТ. ИВ.. Същият изразява в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия, респ. бездействия на
жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на този свидетел, поради което съдът кредитира
показанията му.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното НП, съдът прие, че в производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да
3
разбере в какво точно е обвинен и съответно санкциониран.
Съдът не възприема направеното от жалбоподателя възражение за липса на
идентичност в АУАН и НП относно описанието на нарушението и неговата правна
квалификация, както и че атакуваното НП е издадено въз основа на друг АУАН с № 295763
от 19.11.2021г., съставен от Иван Димитров И.. От приложените към АНП материали е
видно, че съставеният против жалбоподателя АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното НП, е този с № 295773, издаден от св. ИВ. СТ. ИВ., както и че има пълна
идентичност на описаното в АУАН и НП нарушение и неговата правна квалификация.
От събраните по делото доказателства – показанията на св. ИВ. СТ. ИВ. става ясно,
че нарушението, което е вменено на С. е това, че като водач на автобуса при управление на
МПС на 19.11.2021г. в 06.36 часа, когато е напускал територията на страната ни през ГКПП
Лесово не е използвал картата си на водач – картата не е била поставена в тахографа.
Свидетелят сочи, че пред него водачът е споменал, че маршрута, по който пътува, е доста
дълъг и нямало как да спазва времето си за почивка и затова сутринта след като е напуснал
територията на страната ни, въобще не е поставил картата си. Именно така е описано и
нарушението в АУАН и в НП – „не е ползвал карта за водач“.
От приложената административно-наказателна преписка, вкл. разпечатката от
тахографа, се установява безспорно, че Б.С. е управлявал автобус, който е превозно средство
попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, без да е използвал
дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф, с който е било оборудвано ППС.
Съгласно член 34, пар.1 от Регламент 165/2014 водачите използват тахографски листове или
карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му, като тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани
преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това.
В случая в АУАН и НП е посочено, че е осъществено нарушение по чл.12, параг.2,
буква „а”, изр. първо, предл.2 от Приложение „Контролен уред” към AETR ДВ бр. 28 от
1995година. Съгласно тази разпоредба водачите използват тахографски листове или карта на
водача всеки ден, през който управляват превозно средство, започвайки от момента на
приемането му. Тахографският лист или картата на водача не трябва да се изважда преди
края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това.
Констатираното нарушение правилно е посочено като такова, тъй като водачът не е
използвал картата си на водач докато е управлявал МПС на 19.11.2021г. в 06.36 часа, но
според съда неправилно е приложена санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвт Пр.
Тази норма предвижда отговорност за водач, който при проверка от контролните органи не
представи картата на водача, както и записите от нея, регистриращи времето на управление,
4
прекъсванията и почивките му през текущия ден, както и тези от предходните 28
календарни дни. Съставът на това нарушение от обективна страна включва непредставянето
на карта на водача и записите от нея при проверка от контролните органи. От словесното
описание в акта се установява, че на С. е вменено нарушение за това, че управлява ППС, без
да постави дигиталната карта в тахографа /че „не е ползвал“ същата/, а не за нейното
непредставяне на контролните органи. В този смисъл са и показанията на актосъставителя
Иван Ст. И. – „… при проверката на картата на водача за текущия ден и предходните 28 дни
се установи, че водача С., когато е извършвал превоз на 19.11. - същият ден на проверката, в
06.36 минути, когато е излизал от територията на Р България, не е използвал картата си на
водач, самата карта не е била поставена в тахографа, когато е управлявал автомобила. За
това нарушение му съставих акт…“. Т.е. С. е представил картата си на водач на контролните
уреди, а нарушението се изразява в това, че „не е ползвал“ същата.
Предвид на това настоящият състав счита, че фактите по делото не са подведени под
правилната санкционна норма. Несъмнено непоставянето на дигиталната карта на водача в
дигиталния тахограф влече след себе си и липсата на регистрирани записи от нея, но това не
означава, че е налице знак на равенство между двете изпълнителни деяния - непоставянето
на дигиталната карта в тахографа и непредставянето на дигиталната карта и записите от нея
при проверка от контролните органи. За описаното в НП нарушение са предвидени други
административно-наказателни разпоредби и това са разпоредбите на чл. 93в, ал. 2 от
ЗАвтПр, която предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR,
както и на чл. 93, ал.9 от ЗАвтПр, която предвижда отговорност за водач, който без
разрешение изважда от тахографа тах.лист или картата на водача, като в този случай са
предвидени различни наказания когато това е оказало влияние на записването на
съответните данни и съответно когато не е оказало такова влияние.
От така направеното сравнение на цитираните санкционни норми на ЗАвтПр е видно,
че категорично описаното нарушение попада в обхвата на чл. 93в, ал. 9 от ЗАвтПр, а не в
обхвата на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от с.з., по която е наказан жалбоподателя. В случая чл. 93в, ал.
9 от ЗАвтПр се явява специална разпоредба спрямо чл. 93, ал. 17, т. 2 от ЗАП и е следвало
именно по нея да бъде санкциониран жалбоподателя. Още повече, че санкцията предвидена
в нея е в значително по-нисък размер.
Ето защо съдът намира, че неправилно е бил приложен материалния закон като
жалбоподателя не е наказан по правната норма, която запретява извършеното от него
деяние, а по друга санкционна норма, предвиждаща значително по тежко наказание. В
случая дори не е посочено неизползването на картата дали е оказало влияние на записването
на съответните данни или не, за да се прецени коя от двете хипотези е налице. Това,
съгласно чл. 63, ал.3, т.2 от ЗАНН, е основание за отмяна на обжалваното НП изцяло като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
5
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК предвижда,
че в случаите, в които съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е упълномощил адв.М.К. да заведе
и води делото до приключването му пред всички инстанции, като му е заплатил
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Поради това и при направеното изрично искане за
заплащане на разноски по делото от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 300.00 лева. В случая съдът не намира, че заплатеното адв. възнаграждение е
прекомерно, каквото възражение е направено от АНО в писмо от 05.01.2022г., тъй като
съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лв. В случая е договорено и заплатено
минималното предвидено възнаграждение от 300.00 лева, поради което не са налице
основания да се приеме, че е налице прекомерност на претендирания по делото адв.
хонорар.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22 -
0000660 от 29.11.2021 година, издадено от К.К. - Директор на РД „АА“ гр. Бургас, с
което на Б.Д. С. /С./ с ЕГН – ********** от с.Бутово, обл. Велико Търново, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева на основание чл.93в, ал.17,
т.2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.12, параг.2, буква „а”, изр.
първо, предл.2 от Приложение „Контролен уред” към AETR ДВ бр. 28 от 1995година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София към
МС ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. СЛ. с ЕГН – ********** от с.Бутово, обл. Велико Търново,
съдебен адрес в гр.В.Търново, ул. ***, адв. М. К., направените по делото разноски в
размер на 300.00 /триста/ лева за платено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7