Решение по дело №764/2019 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 28.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД дело № 764 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №**** от ****. на ****на сектор ПП към О.н.М. с което е наложено на И.И.И., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП -глоба в размер на 200,00 лева, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание  Наредба №І-з2539 на МВР  са му отнети 10 к.т., за това, че на 20.07.2018г., в 13:30 часа в гр. Плевен, ул. „****“ до магазин „****“ с посока на движение  центъра на града, като водач управлява л.а. „****“ с рег. №****, като валидността на същите е изтекла  до ****г. както и на разрешението за  временно движение №****, валидно до същата дата.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.И., който го обжалва в срок, като твърди, че НП е неправилно, необосновано и че противоречи на закона. Излага становище, че са допуснати нарушения на чл.33 ал.2 от ЗАНН,чл.36 ал.2 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи,че по пътищата се допускат само регистрирани МПС-та и управляваният от И. автомобил е бил регистриран. Иска се отмяна на обжалваното НП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и  с адв. М.Б.. Последната  излага становище, че с процесното   НП на жалбоподателя се ангажира отговорността  за една и съща деятелност т.е. за втори път и е налице нарушение на принципа „non bis in idem“, което му е вменено и за което е издадено НП.

Ответникът - ****, Сектор ПП, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Д.Б.Д. и Ц.В.В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.07.2018г., около 13:30 часа в гр. Плевен, ул. „****“ до магазин „****“ с посока на движение  центъра на града, като водач жалбоподателят управлявал л.а. „****“ с рег.№****, като валидността на същите е изтекла  до ****г. както и на разрешението за  временно движение №****, валидно до същата дата. По този повод било образувана преписка ****/****.  по описа на РП-Плевен срещу И.И.И. за  престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След проведени следствени действия с Постановление на РП-Плевен  преписката срещу И. била прекратена от прокурора на основание чл.199  и чл.213 ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.9, ал.2 от НК, като прокурорът приел, че извършеното деяние поради своята явно незначителна обществена опасност не съставлява престъпление /чл.9, ал.2 от НК/. Постановлението за прекратяване не е било обжалвано в законоустановения срок и влязло в сила като  с резолюция, по указание на прокурора материалите по преписката били изпратени на Началника на Сектор ПП при О.н.М.П. за сведение.  Въз основа на цитираното по - горе постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят И. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,  а на основание  Наредба №І-з2539 на МВР  са му отнети 10 к.т.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото - постановление за отказ за да се образува досъдебно производство по преписка ****/****. по описа на РП-Плевен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на ****на МВР, справка за нарушител –водач, заверен преси на  разрешение за временно движение. 

При това положение от правна страна съдът намира следното:

 В конкретния случай НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който - ако прокуратурата прекрати досъдебно производство, какъвто е процесния случай, административно наказващия орган може да издаде НП – независимо от наличието или липсата на съставен АУАН. Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството. В конкретния случай нарушението е от 20.07.2018г., постановлението за прекратяване на ДП е издадено на ****., а НП е издадено на ****., поради което и следва да се приеме, че всички срокове за реализиране на отговорността на жалбоподателя са били спазени. Самото наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.

По същество съдът следва да посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че автомобил е моторно превозно средство, както и че е бил управляван именно от жалбоподателя. Спорен е моментът, дали всъщност той не е бил регистриран, т.к. дори административно-наказващият орган твърди, че автомобилът е имал регистрационни табели -рег.№****, като валидността на същите е изтекла  до ****г.

Както правилно изтъква адв.Б. наличието на регистрационен талон № 0**** е доказателство за това, че автомобилът е бил регистриран. Свидетелите потвърждават пред съда,че автомобила бил с временна регистрация, с поставени регистрационни /транзитни/ табели.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява извършване на визираното в НП нарушение. В случая е налице противоречие между извършеното нарушение и квалифицирането му като нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като несъответно на констатираното нарушение се явява посочената правна квалификация на чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите да се движат с МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, касаеща именно случаите на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Очевидно конкретният случай не е такъв.

За пълнота следва да се отбележи,че Съдът не споделя и доводите, свързани с незаконосъобразно издаване на НП на база постановлението за прекратяване на ДП. В конкретния случай досъдебното производство е било водено конкретно срещу жалбоподателя, за абсолютно същото деяние (с всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна), за каквито в последствие е било издадено и НП .

В чл.36, ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административно-наказателното производство се образувано със съставяне на АУАН срещу определено лице. Изключение от правилото на ал.1 е уредено от хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство може да се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на същото деяние е било образувано наказателно преследване, което обаче е прекратено от органите на съда или прокуратурата. Предпоставка за прилагането на чл.36 ал.2 от ЗАНН е наказателното производство да е било прекратено от съда или от прокуратурата и да е препратено на административнонаказващия орган. В този случай не се прилагат правилата на чл.37 и чл.40 - чл.46 от ЗАНН, като производството се развива в един стадий – този, установен в разпоредбите на чл.52 – чл.58 от ЗАНН. Воденото преди това наказателно производство е достатъчно за реализиране на административнонаказателната отговорност, при условие че събраните в хода на разследването доказателства са годни да установят по безспорен начин извършеното нарушение /в т. см. е Тълкувателно Решение 46/79г. на ОСНК на ВС/. За надлежното образуване на административно наказателно производство по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН е необходимо актът за прекратяване на досъдебното производство от прокурора, да съдържа посочване на лицето срещу което производството е водено и се прекратява, описание на обективните и субективните признаци на престъпното деяние, неговата правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството. Приложеното постановление на прокурор отговаря на горепосочените изисквания. Посочено е, че същото се е водило именно срещу жалбоподателя И., посочени са всички признаци на вмененото нарушение (дата, място, изпълнително деяние, индивидуализация на управляваното МПС и т.н), както и правната му квалификация. Всички това напълно съответства на изискванията на закона, поради което и правилно АНО е преценил, че може да издаде НП на база на прокурорското постановление.

  Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „non bis in idem”. Действително срещу жалбоподателя е водено производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което обаче е прекратено с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство. След като производството е прекратено, то не се стига до едновременно ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Горното е в пълно съответствие с мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС и с константната практика на касационната инстанция: Решение № 1135 от 21.06.2017 г. на ****- Бургас по к. а. н. д. № 1040/2017 г. Между другото в този смисъл са и последните промени в НПК, като с ДВ, бр. 63 от 2017г. е приета разпоредбата на чл. 243, ал.3 НПК, която предвижда, че когато прокурорът прекратява наказателното производство, поради това, че деянието съставлява административно нарушение / в случая че не съставлява престъпление/, той изпраща материалите по компетентност на съответния административнонаказващ орган – т.е. в конкретния случай действията на РП -Плевен и на АНО са правилни и почиват на точното приложение на закона и константната съдебна практика. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реа­лизация на отговорност или за административно нарушение, или за прес­тъп­ление, но не и за двете едновременно, като административно-наказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл.4, §1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че след като в раз­глежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не до­пуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и администра­тивното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата ви­да отговорности, деецът следва да понесе само едната – за правонаруше­нието(административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт.

От тези решаващи мотиви ясна е волята на тълкувателния акт, че все пак спрямо дееца следва да се реализира/законосъобразно разбира се/ поне еди­ният вид юридическа отговорност. А какво би се получило в конкретния казус, ако се сподели тезата, изложена в жалбата- избягване и на двете отговорности.

Или необходимо е да се отбележи, че в случая с прекратяването на наказа­телното производство от прокурора/чийто акт очевидно не се ползва и със си­ла на присъдено нещо/, всъщност не се реализира наказателната отговорност.

В тази връзка и от гледна точка на чл. 4 от Протокол № 7 следва да се прецени дали конкретните национални мерки водят по същество или като резултат до двойна наказуемост на лицето или съставляват единна цялостна сис­тема, която позволява различни аспекти на нарушението да се разглеждат по пред­видим и пропорционален начин, „формирайки едно цяло, така че засегна­тото лице да не бъде подложено на несправедливо отношение”.

Именно в случая, според настоящия състав, не е налице основание да се прие­ме, че приключилото с акта на прокурора производство представля­ва основание, на което и по арг. от ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, да се изключи ангажиране последващо на административнонаказателната отго­вор­ност за същото правонарушение.

В този ред на мисли жалбоподателя И. не е нито осъдено, нито оправдано, а и въобще наказано по НК лице.

Затова Съдът не се споделя и представената за сведение съдебна практика на различни съдебни състави от районните съдилища в страната.

Т.к. от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява извършване на визираното нарушение,то НП следва да се отмени като неправилно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е ШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**** от ****. на ****на сектор ПП към О.н.М. с което е наложено на И.И.И., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП -глоба в размер на 200,00 лева, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание  Наредба №І-з2539 на МВР  са му отнети 10 к.т., като НЕПРАВИЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: