№ 164
гр. Благоевград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210200141 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.
„И. № против Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024г.
на Началник група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
С жалбата се обжалва атакуваното НП, като се излагат доводи, че
нарушението не е извършено, както и неправилно е била санкционирана
жалбоподателя. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Алтернативно си излага искане, размера на така наложеното наказание
„Глоба“ да бъде намален до законоустановения минимум.
Жалбоподателят С. се явява лично в съдебно заседание, дава обяснение
по случая и излага становище по същество на спора, като моли съдът да
отмени обжалваното наказателно постановени или да намали размера на
наложената глоба.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители
по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 10.12.2024г., длъжностни лица при ОД на МВР - Благоевград –
1
актосъставителят Г. Ш., в присъствието на свидетелите П. К. и Б. Ч., съставил
на жалбоподателя В. К. С., АУАН № 3352885 от 10.12.2024г. (лист 4-5 от
делото)за това, че на 10.12.2024г. около 17.55 часа по ул. „Чакалица“ в посока
от Кооперативен пазар към улица „Свобода Бъчварова“ управлява собствения
си лек автомобил „Нисан“ с регистрационен номер E, като на кръстовището,
образувано с ул. „Джеймс Баучер“ при наличие на пътен знак „Б1“ не
пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „Форд“ с рег. №,
сблъскват се и реализират ПТП с материални щети по автомобилите.
Деянието е квалифицирано от актосъставителя, като административно
нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен на В. К. С. лично и срещу
подпис на 10.12.2024г., като същата не отразила възражения или обяснения по
него и било отбелязано само „нямам възражения“. В законоустановеният за
това срок не постъпили и писмени възражения. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение на 24.06.2024 година, Началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Благоевград, упълномощен
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, издал атакуваното
Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024 г. (лист 3 от
делото), с което за административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 вр.с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя С. административно наказание “Глоба” в размер на 200.00
/двеста/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на В. С. на
10.01.2025г. по заявена от нея електронна поща, като на 13.01.2025г. същата
депозирала възражения, заведени под № УРИ 111600-621 от 13.01.2025г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград (лист 9-14 от
делото), с които възразявала срещу санкционирането й и поставената
максимален размер на наложеното й наказание „Глоба“. По така постъпилите
възражения била извършена проверка, като с нарочна Докладна записка с рег.
№ 1116р-569 от 17.01.2025г. (лист6-7 от делото), полицай Красимир Калпачки
приел същото за неоснователно и предложил жалбоподателя В. К. С. да бъде
уведомена, че издаденото наказателно постановление може да се обжалва чрез
Районен съд - Благоевград. С нарочно писмо рег. № 111600-897 от 17.01.2025г.,
жалбоподателя В. К. С. била уведомена за възможността й да депозира жалба
непосредствено пред съда, като на 16.01.2025г. депозирала в Районен съд –
Благоевград жалба с вх. № 1185 от 16.01.2025г. (видно от разпореждане рег. №
85 от 17.01.2025г. по НАХД № 79/2025г. на БлРС, лист 12-14 от делото) срещу
Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024г. на Началник
група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“.
Разпитан пряко и непосредствено пред съда, свидетелят Г. Ш.,
установява, че е актосъставител в случая, като на въпросната дата били на
работа с колегата му К.. Двамата били изпратени от дежурния на сигнал за
ПТП на ул. „Джеймс Баучер“. При посещение на място заварили двамата
водачи и двата автомобила. При събеседване с водачите и разглеждане на
ситуацията приели, че жалбоподателят С. се е движила от ул. „Чакалица“ на
Кооперативен пазар към ул. „Бъчварова“ и пресичайки ул. „Джеймс Баучер“,
2
където има знак „Б1“ пресичане път с предимство, като е отнела
предимството на водач на лек автомобил „Форд“ с рег. №, който се движел в
лявата лента на пътното платно, в посока от бул.“Васил Левски към
бул.“Александър Стамболийски“ и поради това, че било натоварен за
движението час и при липса на видимост за водача на лек автомобил „Форд“ и
отнемане на предимството му от водача на лек автомобил Нисан се стигнало
до ПТП. Свидетелят сочи, че автомобил Нисан е управляван от жалбоподателя
С., а автомобил Форд от свидетеля Б. Ч., които бил вписан впоследствие и
като свидетел в АУАН. Свидетелят сочи също, че в действителност автомобил
Нисан е бил пропуснат да премине през пътното платно в което е станало
ПТП, но само от автомобилите движещи се в дясната лента в посока от
бул.“Васил Левски към бул.“Александър Стамболийски“, а ПТП е настъпило в
лявата лента.
Показанията, дадени от актосъставителя Г. Ш. изцяло се потвърждават и
припокриват от дадените показания от свидетеля П. К. в съдебно заседание.
По делото е разпитан свидетеля Б. Ч., който е водач на ударения
автомобила от автомобила управляван от жалбоподателя С., в които сочи, че
се е движил по ул. „Джеймс Баучер“ с лек автомобил „Форд“ с рег. № в посока
към ул. „Александър Стамболийски“ в дясната лента. Жалбоподателят С. е
излизала от пресечката от Кооперативен пазар към Американските
общежития, от неговата лява страна и отнела предимството му и тъй като за
него нямало достатъчна видимост е настъпило ПТП. Сочи, че щетите по
неговия автомобил са от лявата страна в бронята отпред, а на другия
автомобил щетите са на бронята от дясната страна. Сочи също, че се е движил
бавно, защото било натоварено движението, но не е видял автомобила на
жалбоподателя поради липсата на видимост и бързото й излизане в неговата
лента за движение.
Жалбоподателя В. К. С. дава обяснения по случая, като сочи
обстоятелства които се припокриват с така установената фактическа
обстановка от разпитаните свидетели. Сочи също, че е при движението си в
посока Американския университет е била пропусната от автомобилите
движещи се в лявата лента по пътното платно в посока от бул.“Васил Левски
към бул.“Александър Стамболийски“, а ПТП е настъпило в лявата лента.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е
частично основателна по следните съображения:
3
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от
акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето,
както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и
конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не
може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е
посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз
основа на кой акт за установяване на административно нарушение е
съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно,
ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по
ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване
на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същата е била наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е
направил писмени възражения по акта, но същите са били депозирани извън
срока след връчването на акта, на предвид идентичността им с възраженията
посочени и в жалба срещу процесното наказателно постановление се налага
извод за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от нейна
страна. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната
практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира
възможността за третиране на соченото основание, като съществено
процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна
на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното
запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в
изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно
жалбоподателя В. К. С. и двама свидетели, единият от който е очевидец,
присъствал при установяване на нарушението, а именно свидетелят Б. Ч..
Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
4
превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Санкционната
норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200
лева, ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието
по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато нарушение на
правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а
също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. В случая извършеното нарушение по чл.179 ал.1 от ЗДвП
според наказващият орган е такова по т.5 пред.4 – неспазване на правилата за
предимство. От доказателствата по делото безспорно се установи, че
жалбоподателя В. К. С. е осъществила така вмененото й административно
нарушение. На процесната датата и място тя е управлявал лек автомобил
„Нисан“ с рег. № E, като при преминаването през кръстовище образувано от
ул.“Чакалица“ и ул.“Джеймс Баучер“, при наличие на пътен знак Б1 –
„Пропусни движещите се по пътят с предимство“, не пропуска движещият се
по път с предимство лек автомобил „Форд“ с рег. №, управляван от свидетеля
Б. Ч. и реализира ПТП с материални щети. Именно това нейно нарушение на
разпоредба, уреждаща предимството на ППС, е станало причина за
настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността й на
основание чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пред.4 от ЗДвП. Наложеното
наказание е в единствено възможния законов размер и съдът няма
правомощия да го намали, предвид текста на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
След като прие авторството на разглежданите деяния за установено по
несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, последният от
които е и очевидец, а този извод се подкрепя и от изложеното в писмените
възражения на жалбоподателя С. по съставеният й АУАН, съдът прие
нарушението за извършено от жалбоподателя В. К. С. при форма на вина
небрежност, тъй като същата не е предвиждала общественоопасните
последици от деянието си, но като правоспособен водач на МПС е била
длъжна и е могла да ги предвиди.
По изложените съображения и след като прие административното
нарушение за осъществено от обективна и субективна страна от
жалбоподателят В. К. С., съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63
ал.2 т.5 във връзка с ал.9 от ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-005386 от
5
27.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор Пътна
полиция, с което на В. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. „И. № за
административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2
във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пред.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6