№ 298
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000503181 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.02.22г. /с участието на секретаря Андреева/
въззивно гражданско дело № 3181/21г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. по г.д. № 13644/20г. са отхвърлени
изцяло искове на С. К. против ЗК „Лев инс“ АД както следва: с правно основание чл. 432 от
КЗ - за сумата 60 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП-е/ и с
правно основание чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху посочената сума
/главница/ за периода след 18.09.20г.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от С. К..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производството
пред СГС и пред САС/:
Събраният /и преценен в съвкупност/ по делото /в рамките на процеса пред СГС/
доказателствен материал: писмен /в това число - присъда на наказателен съд, подлежаща на
съобразяване в гражданското съдопроизводство при условията на чл. 300 от ГПК/, гласен и
експертен - удостоверява /същите обстоятелства са установени надлежно и от
първоинстанционния съдия/, че:
На 29.08.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Р. К. /дядо на
ищцата/. Произшествието е причинено от Д. Д.. Всички обстоятелства /част от състава на
отговорността по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на
делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-
следствената връзка между деянието и резултата, вината на Д. Д. и наличието на
застрахователно правоотношение /по з-ка „ГО“ между Д. Д. и ЗК „Лев инс“ АД/ вече са
установени /в рамките на производството пред СГС/, а не се явяват и спорни /към момента/
между страните. В същата връзка /което обстоятелство също е относимо към заявената в
процеса отговорност на застрахователя/:
Събраният /в производството пред СГС/ доказателствен материал - дава
основание да се направи извод, че: пострадалият /Р. К./ е съпричинил /по смисъла на чл. 51,
1
ал. 2 от ЗЗД/ процесния вредоносен резултат /от една страна: пресякъл е пътното платно на
необозначено място и от друга страна: имал е обективната, физическа, фактическа
възможност да възприеме съществуващата опасност на пътя и да съобрази поведението си с
конкретната пътна обстановка – за да избегне инцидента или – за да ограничи вредоносните
последици от същия/. Такива констатации /изводи – също подлежащи на съобразяване в
хипотезата на чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 305, ал. 3, изр. 1-во от НПК и чл. 54, ал. 2 от
НК/ са направени /във връзка с индивидуализацията на наказанието на Д. Д./ и в рамките на
приключилото наказателно производство.
Всички описани обстоятелства обаче /като пряко относими към правилата на чл.
432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ не позволяват да бъде ангажирана /в хипотезата на
цитираните законовите текстове/ имуществената отговорност на ответника /на
застрахователя/ доколкото:
По делото не е установена /доказана/ надлежно – последната предпоставка на
заявената отговорност /регламентирана в горните текстове от закона/, а именно: материално-
правната легитимация на ищцата /по смисъла на ТР № 1/18г. на ВКС/:
Първоинстанционният съдия е изложил /обсъждайки съдържанието на събраният
в процеса доказателствен материал, в това число конкретно – показанията на разпитаният по
делото свидетел/ подробни /и конкретни съображения/ в контекста на ТР № 1/18г. на ВКС.
Настоящият съдебен състава препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на
СГС /в посочената насока/. В допълнение:
Възрастта /4г./ на ищцата /към момента на инцидента/ и като следствие от това -
времето /периодът/ през който същата е имала възможност да общува с Р. К. преди
настъпването на ПТП-е /преценени в контекста и на събраните по делото свидетелски
показания, които удостоверяват конкретните отношение между ищцата и пострадалия/ не
могат да обосноват присъждане на обезщетение /в хипотезата на цитираното ТР на ВКС/.
Такова обезщетение /съгласно представените в тази връзка от ответника писмени
доказателства; това обстоятелство не е спорно между страните; същото се явява и служебно
известно на съда - по смисъла на чл. 155 от ГПК/ вече е било присъдено /съответно – и
изплатено/ на останалите /в това число и на бащата на ищцата - С. К./ наследници на Р. К.
/материално-правно легитимирани в хипотезата на ПВС № 4 от 61г./. С оглед последното:
правото на ищцата /макар да се явява отречено в настоящото производство – предвид изхода
на процесния правен спор/ все пак /в крайна сметка/ се явяват косвено защитено /в
качеството си на дъщеря на С. К. и все още ненавършила пълнолетие – С. К. на практика ще
се ползва от присъденото в полза на баща й обезщетение; тази фактическа последица в
случая покрива изискването на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД/.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. по г.д. №
13644/20г.
ОСЪЖДА С.С. К. да плати на ЗК „Лев инс“ АД 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечн срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3