Решение по дело №7444/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              14.11.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7444 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7444/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.В.И. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №9498 от 11.01.2019 г по гр.д.№30478/17 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 2500 лева до предявения размер от 10 000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 11.05.2016 г в гр.София на бул.Иван Гешов , на 300 м преди ул.Гюешево по вина на водача на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№*******; ведно със законната лихва от 11.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Налице са увреждания на три нива – на гръден кош , на шията и поясни увреждания . Свидетелката установява , че ищцата носела шийна яка и имала силни болки във врата .  

Въззиваемата страна е подала отговор , в който оспорва въззивната жалба и счита решението на СРС за законосъобразно .

         Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 24.01.2019 г , поради което въззивната жалба от 05.02.2019 г е подадена в срок .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания / от деликта . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Относими към спора пред въззивния съд за размера на обезщетението /определяно по справедливост по чл.52 ЗЗД/ са следните събрани пред СРС доказателства : медицинската документация така както е коментирана от приетата и неоспорена от страните СМЕ и показанията на св.Е..

Според медицинската документация и СМЕ на вещото лице д-р А.М., след преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е установено , че ищцата има контузия на гръдния кош и поясната област, както и болки в шията засилващи се при движение. При направената рентгенография на шията е отразено: Рентгенологични данни за начална остеохондроза /ошипяване/ на торако-лумбални /гръдно-поясни/ нива. Изгладената лордоза /извивка на гръбначния стълб в посока напред/ на шийния сегмент е най-вероятно от контузни промени. По повод на травмата на шията е бил даден болничен лист за 14 дни, което вещото лице установява, че е период за възстановяване на такава травма. Вещото лице също така установява, че посочените увреждания реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Болките в шията са били по-силни в първите дни след травмата и постепенно би следвало да са отзвучали. Описаните увреждания могат да се получат при ПТП и да са в причинно-следствена връзка с него. Такива увреждания получават пътници в автомобил с правилно поставен обезопасителен колан при челен удар или при удар отзад. Получава се механизма на т.нар. „камшичести увреждания“. При конкретния механизъм на ПТП първоначално такъв пътник след първоначалния удар на автомобила отзад извива рязко главата си назад, а впоследствие от удара отпред и напред.

В о.с.з на 15.10.2018 г вещото лице М.уточнява , че уврежданията от процесното ПТП би следвало да преминат без да оставят последствия за здравето на ищцата .

Според св.Е.след ПТП ищцата отишла до „Пирогов“ за преглед. В болницата й направили снимка и препоръчали поставяне на шина, след което свидетелката отвела ищцата до дома ѝ. Свидетелката ходела у дома на ищцата всеки ден в продължение на седмица до завръщането на съпруга на ищцата от командировка и ѝ помагала с грижите за детето. Ищцата се чувствала отпаднала.

Настоящият съд счита , че определеното от СРС обезщетение от 2500 лева не се явява занижено . Ищецът е претърпял три травми , но същите за били много леки . Възстановяването е продължило около 2 седмици , което е много кратък период . Нито СМЕ , нито показанията на св.Е.установяват ищцата да е носела шийна яка , а дори и да е носила такава , то е било по нейна инициатива и за много кратко време . СМЕ не доказва трайни увреждания на здравето , нито усложнения . Обезщетение от 2500 лева адекватно отстранява причинените болки и страдания , тъй като се равнява на едно средно трудово възнаграждение за около месец и половина . Невъзможно е за такива леки увреждания да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева , каквото се присъжда при някои леки счупвания на кости или мускулни травми , при които има възстановяване за около един месец , повече болки и страдания и по-трайни последици за здравето на лицето .

 Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС .

Поради цена на иска под 20 000 лева по търговско дело на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №9498 от 11.01.2019 г по гр.д.№30478/17 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на М.В.И. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да й заплати разликата над 2500 лева до предявения размер от 10 000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 11.05.2016 г в гр.София на бул.Иван Гешов , на 300 м преди ул.Гюешево по вина на водача на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№*******; ведно със законната лихва от 11.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА М.В.И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на З. „Б.И.“ АД *** сумата от 480 лева разноски пред СГС.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.