Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053, 27.10.2023 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 10.10.2023 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 639 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът М.Я.М. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Н.И.Н., твърди, че с влязло в сила решение постановено
по а.н.д. № 7613 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г. третото лице В.Х.В.
е признато за виновно за това, че на **** г., в ***, на ***, при управление на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****, е нарушило правилата
за движение – чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата,
при което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на повече от
едно лица, в това число и средна телесна повреда на ищеца като пътник в
автомобила, изразяваща се в счупване на страничния израстък на първи шиен
прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на
шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата, както и че
в резултат на така причиненото му травматично увреждане претърпял и продължава
да търпи продължителни болки и страдания, като ще продължи да изпитва
негативните последици от събитието през целия си живот, тъй като няма да се възстанови
в състоянието си преди пътния инцидент.
Тъй като гражданската отговорност на водача на
увреждащия автомобил за причинените на трети лица вреди произтекли от
притежаването и/или ползването му била застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със „ЗАД
Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ищецът подал заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение до дружеството на 25.06.2020 г., по което било
отказано плащане, с оглед на което с настоящата искова молба той моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от гореописаното престъпно деяние в размер на 50 000 лева ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие - 24.11.2019
г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът му адвокат Н.Н. моли съда да му присъди адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл.432, ал. 1 Кодекс за
застраховането.
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 2/11
Ответникът „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Дианабад“,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представляван от пълномощника му А.С., признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен във формата на
Застрахователна полица № *** от *** г. по отношение собствеността и ползването
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № **** към *** г., но
оспорва предявени иск, тъй като : ищецът не е оказал необходимото съдействие на
дружеството във връзка с отправената застрахователна претенция, като не е
представил нотариално заверено пълномощно на представляващия го, съответно
неговият представител упорито е отказал да предостави и банкова сметка ***,
като въпреки опитите на дружеството да преведе претенцията на ищеца в
законосъобразен вид, за да може да се вземе обосновано решение по нея, то с
тези действия на ищеца то е било осуетено да стори това; страните са подписали
Споразумение с нотариална заверка на подписите от 16.10.2020 г., по силата на
което дружеството е заплатило на ищеца на ръка, още в деня на подписване на
споразумението, 8 000 лева, за което е съставена разписка с нотариална заверка
на подписа, като в т. 3 от Споразумението пострадалият е изразил съгласие с
така определеното му и изплатено обезщетение, което счита за справедливо и
достатъчно да го компенсира изцяло за претърпените от него вреди, а в т. 4 се
съдържа негово изявление, че счита отношенията си със застрахователя за напълно
и окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на което той е оттеглил и пълномощията
си от представляващия го адвокат.
В случай, че искът бъде намерен за основателен,
ответникът : намира претендирания размер на обезщетението за необоснован и
прекомерно завишен; оспорва описаните в исковата молба травми, а също и
твърденията за тяхната продължителност, като в тази връзка се сочи, че
представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетението; навежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, основаващо
се на твърдението, че той е пътувал без предпазен колан; оспорва акцесорната
претенция за лихва както поради това, че искът е неоснователен, така и поради
обстоятелството, че застрахователят е изпълнил задължението си за определяне и
плащане на обезщетение в срок, а също и поради обстоятелството, че и към датата
на подаване на отговора на исковата молба в съда няма валидно представена
банкова сметка *** представителя на ищцовата страна, поради което не са
изпълнени изискванията на чл. 497 във връзка с чл. 106, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
В депозираната в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна
искова молба, уточнена с Молба вх. № 263871/26.07.2023 г. се навеждат
правоизключващи възражения, основаващи се на твърденията, че извършените
нотариални удостоверявания на подписите на ищеца в представените с отговора на
исковата
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 3/11
молба
Споразумение и разписка с нотариална заверка на подписите са нищожни на
основание чл. 576 ГПК, тъй като ищецът е неграмотен - не може нито да пише,
нито да чете на български или на друг език, поради което нотариусът е следвало
да укаже на неграмотния М.М. да положи отпечатък от десния си палец вместо
подпис, както и да се увери, че е запознат със съдържанието на тези документи,
но такива действия не са извършени, следователно и самите споразумение и
разписка са нищожни поради липса на форма, съответно поради липса на съгласие.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните, а също и
възраженията на ищеца във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от
представения в хода на производството и приет като доказателство заверен препис
на влязло в сила на 05.03.2021 г. Решение № 260251/17.02.2021 г. постановено от
Районен съд – Пловдив, ХVІ н. с. по а. н. д. № 7613/2020 г., със същото третото
лице В.Х.В. с ЕГН **********, е признато за виновно в това, че на *** г. в ***,
***, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Мерцедес ***“ с рег. № ****, е нарушило правилата за движение, а именно : чл.
20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава слевдните
стойности на скоростта в километри в час, за населено място водачът на пътно
превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 километра в
час.“, при което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на
повече от едно лица, в това число и на М. Я. М. с ЕГН **********, като пътник в
автомобила, изразяваща се в счупване на страничния израстък на първи шиен
прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на
шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата – престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, предложение 1 във връзка с чл. 343, ал. 3,
предложение 4, б. „а“, предложение 2 във връзка с ал. 1, б. „Б“ във връзка с
чл. 342, ал. 1 Наказателен кодекс.
С оглед на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 Наказателно-процесуален кодекс,
постановяваща, че влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, както
и предвид обстоятелството, че в случая се касае за резултатно престъпление, при
което произтеклите от престъплението вредоносни последици са елемент от
фактическия му състав, то настоящият състав приема за установено, че на *** г. третото лице В.Х.В.
е извършило престъпление по транспорта по чл. 343а, ал. 1,
б. „в“,
предложение 1 във връзка с чл. 343, ал. 3,
предложение 4, б. „а“,
предложение 2 във връзка с ал. 1, буква „б“, във
връзка с чл. 342, ал.1 от НК, при управление на лек
автомобил марка и модел „Мерцедес ***“ с
рег. № ****, както и че
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 4/11
в
причинно-следствена връзка с противоправното му деяние на ищеца е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на страничния израстък на
първи шиен прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен
израстък на шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на
врата.
Ответникът не оспорва, че към *** г. гражданската отговорност на третото
лице В.Х.В. за причинените на трети лица лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № **** е била застрахована по
сключен с дружеството договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № ****
г., но твърди, че в изпълнение на задълженията си по него е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 8000 лева, определен посредством
сключено помежду им на 16.10.2020 г. Споразумение с нотариална заверка на
подписите рег. № **** г., извършена от Х. Г. Х. – *** на Т.Б.-Д. - *** рег. № ***
по регистъра на ***, с район на действие – ***, заверен препис на което е
представен с отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото.
Видно от така представения от ответника заверен препис на Споразумение
страни по него са „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД, от една страна в качеството му застраховател и от друга – М.Я.М., в
качеството му на пострадало лице, като то е със следното съдържание : страните
по него се споразумяват да уредят възникналите помежду им отношения,
произтичащи от пътнотранспортно произшествие, произтекло на *** г., в ****, в
района на ***, около 09:15 часа, през светлата част на деня, причинено виновно
от В.Х.В. поради загуба на контрола върху упрвлявания от него лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ****, вследствие на което по пътника в
автомобила М.Я. М. са произтекли следните травматични увреждания : Контузия на
главата, комоцио церебри и счупване на шиен прешлен С1, вклиняване на ставния
израстък на атлас в окципиталния кондил, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е покрит посредством застрахователен договор обективиран в
застрахователна полица № *** г., по следния начин : „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ приема да изплати на М.Я.М. застрахователно обезщетение за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди от гореописаното пътнотранспортно
произшествие в общ размер на 8000 лв. в брой незабавно след подписване на
споразумението от пострадалото лице и извършване на нотариална заверка на
подписи, като М.М. изразява съгласие с така определеното застрахователно
обезщетение, считайки го за справедливо и достатъчно да компенсира изцяло
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на
застрахователното събитие и приема да го получи от застрахователя и с
получаването му декларира, че ще
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 5/11
счита отношенията си със застрахователя, произтичащи от това
застрахователно събитие, по повод на което е заведена преписка по щета № ***,
за напълно и окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, включително за лихви,
разноски, адвокатски възнаграждения, пропуснати ползи и други.
В първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца призна
факта на плащане на сумата по споразумението, но в подадената от страната
допълнителна искова молба е повдигнат спор относносно действителността му, тъй
като не е спазена предписаната от закона форма за сключването му, съответно
липсва съгласие, основаващ се на следните фактически твърдения : ищецът е
неграмотен, тъй като не може нито да пише, нито да чете на български или на
друг език и на основание чл. 189, ал. 1 ГПК споразумението е следвало да бъде
изготвено в писмена форма и да носи вместо подпис, отпечатък на десния му
палец; съдържанието на споразумението нито е прочетено, нито е разяснено на
ищеца, въпреки което споразумението е сключено единствено с положен подпис от
страна на ищеца, което е в нарушение на императивните правни норми – чл. 589,
ал. 2 във връзка с чл. 579, ал. 2 във връзка с чл. 189 ГПК.
За действителността на коментираното споразумение в закона не е предвидена
форма, но доколкото страните по него са решили подписите им да бъдат нотариално
удостоверени, то при оценката на валидността на тази заверка следва да бъдат
взети предвид регламентираните в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ правила
относно нотариалните производства, регламентирани в Глава петдесет и четвърта,
Раздел І, чл. 569 – чл. 594 ГПК, преценката за точното прилагане на които
принадлежи на нотариуса, извършващ съответното нотариално удостоверяване, който
носи и отговорност съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност за
това.
Правилата относно удостоверяването на подпис върху частен документ се
съдържат в разпоредбите на чл. 589, ал. 2 ГПК, препращащ към чл. 578, ал. 4 и
5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 – 585 ГПК, чл. 589, ал. 3 ГПК, препращащ към чл.
582 ГПК и в чл. 589 ГПК. Съобразно същите при удостоверяване на подпис върху
частен документ, когато някое от участващите лица не може да подпише поради
неграмотност, то следва да положи върху документа отпечатък от десния си палец,
а при невъзможност – от някой друг пръст, след което в документа се отбележи с
кой друг пръст е сложен отпечатъкът и причината за това /чл. 589, ал. 2 във
връзка с чл. 579, ал. 2 и чл. 189, ал. 1 ГПК. Или полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива
на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, предвидена в защита на
интересите на лицата, като несъблюдаването на тази форма на договора е
основание за нищожност на сделката съгласно чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД.
Според
трайната съдебна практика липсата на съгласие означава липса на воля на едната
или и на двете страни по договора, респективно
при едностранните сделки - липса на воля у лицето, което прави съответното
волеизявление за постигане на правните последици от сключването на
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 6/11
съответния
договор, като липсата на воля следва да е съзнателна, тъй като ако е несъзнателна,
приложими са правилата относно унищожаемостта /определение № 413/ 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
417/2009 г., III г. о./ Липсва съгласие, когато : съответното
волеизявление е направено под формата на шега; волеизялвението е направено под въздействието на упражнено физическо насилие; двете
насрещни волеизявления на договарящите страни не съвпадат - например отнасят се до различен предмет, различна цена на
вещта и т. н. Липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД е
налице и когато субектът не може да има правно
валидна воля, защото е малолетен, поставен под пълно запрещение или не е бил
способен да волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната болест - тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и други.
Налице ли е някой от твърдяните пороци на споразумението?
В закона няма легални дефиниции на понятията „подписвам“ и „подпис“, поради
което при определянето им ще се изходи от тяхната лексикана семантика.
Според Тълковен речник на българския език „подписвам“ означава : „1. Поставям подпис под документ. Пиша името си или подписа си някъде.
2. Остар. Поставям отпечатък от палеца си под нещо.“, а подписът е : „Собственоръчно написано
име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви.“
На базата на дадените разяснения относно
значението на думите „подписвам” и „подпис” може да се обобщи, че за нуждите на
нотариалното производство за удостоверяване на подпис върху частен документ,
който не ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху
имота, подписването означава възможността на лицето, автентичността на чието
изявление ще се удостоверява, собственоръчно да изпише името си или знак за
името си, който обичайно се състои от една или няколко инициални букви.
При извършване на преценка на възможността на ищеца да се подписва и да
чете следва да бъдат взети предвид :
приложената към исковата молба Декларация за материално и гражданско
състояние във връзка с искането му за освобождаване от държавни такси и
разноски по производството по настоящото дело, в която срещу израза
„Декларатор“ има подпис на ищеца, състоящ се от буквата „М“ и завъртулка след
нея;
две декларации за информирано съгласие, съдържащи се в приетата като
доказателство медицинска документация, наименувана „История на заболяването“,
съставена при пролежаването на ищеца в *** в периода *** г., в които ищецът се
е подписал с изписване на първата буква от собственото си име : „М“;
приложеното към исковата молба заверено копие на Пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя рег. № *** г. на И. Н. – *** на Р. Т. -
Нотариус рег. № *** по регистъра на ***, с район на действие – *** –
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 7/11
***, с което ищецът е упълномощил адвокат В.Н. и адвокат Н.Н. да го
представляват пред всички застрахователни компаннии, ограните на МВР, всички
прокуратури и съдилища във връзка с процесния инцидент, в което освен че се е
подписал, ищецът е изписал собственоръчно и трите си имена;
представените в хода на производството в изпълнение на дадено с
разпореждане № 264966/31.05.2021 г. указания ищецът да заяви дали поддържа
исковата молба, по която е образувано т. д. № 639/2020 г. и да потвърди извършените
по последното процесуални действия до 16.10.2020 г. предвид предстаено с
отговора на исковата молба Уведомление с нотариална заверка на подписа на ищеца
до адвокат Н. и до адвокат Н., с което считано от *** г. той оттегля дадените им
пълномощия - Молба с нотариална заверка на подписа на ищеца рег. *** г., извършена от *** на *** И. П. и Пълномощно
с нотариална заверка на подписа на ищеца рег. № ***г. на *** на ***, в първия
от които документи ищецът се е подписал с изписване на първата буква от
собственото си име : „М“, а във втория освен, че е положил подпис, той е
изписал собственоръчно и трите си имена.
Освен това видно от изпратеното на основание чл. 186 ГПК от Министерство на
образованието и науката писмо изх. № 0104-294/06.12.2021 г., съдържащо
инофрмация за обучението на М.Я.М. : през учебната *** г. и през учената ***
година той се е обучавал в *** в ***, ***; на *** г. е записан като ученик в ***,
самостоятелна форма на обучение през учебната *** г. в Средно училище *** ***,
от което е отписан на **** г., като няма данни за издадени документи за ***.
По инициатива на съда по реда на
чл. 176, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание на 15.02.2022 г. ищецът даде
следните обяснения : „ ... Аз не мога да чета. Той нотариусът пред мен не е
прочел. ... Съгласих се да ги взема тези пари.“
Също така бе разпитан като
свидетел Я. Т. М. – баща на ищеца, според чиито показания : „Когато на сина ми
са му звъняли тези хора те се представиха за застрахователни. Обаждат му се и
той вика : „Татко, да идем в *** да се срещнем.“ Не мога да си спомня точно
кога беше във времето. Дойдохме тук, срещнахме се, ..., тук, пред ***, на ***.
Бяха трима човека. Представиха се за застраховката. Не ни казаха имена. Само
дадоха един документ, прочетох, че пишеше там за застраховката. Вземаха този
документ, вземаха М., отидоха до *** и вече там са му дали парите в ***. ... Нищо не са казали пред мен пред ***, само
този документ ми се даде да прочета. Прочетох този документ. Пишеше :
“застрахователна застраховка“. Вземаха този документ, вземат М. и отиват в ***.
Горе-долу мога да чета. ... Само прочетох „Застрахователна агенция“,
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 8/11
вземат документа, взеха М. и
отиват в ***. Нищо не са обяснили. Нищо не са казали. Видях, че отгоре пишеше
„застрахователна агенция“ и каза : „Ние сме от застраховката, тези пари ти се
полагат за тебе.“ ... Моят син не може да пише, не може да чете, той *** клас
има. Буква по буква може би може да си напише имената.“
Бе допуснато извършване и на съдебна
лингвистична експертиза от *** В.М. – *** в *** на ***, съгласно неоспореното
заключение на който : при устен разговор ищецът трудно се ориентира в
спецификата на въпроси и по-скоро „кръжи около отговора“, като най-често не
разбира въпроса и отговаря с отделни думи, които, обаче, не изграждат смислово
единство; той не разбира по същество зададените въпроси и отговаря хаотично и
непоследователно, което е предпоставка за заключението, че не се ориентира в
хода на разговора в неговото същество и в посланията му; по битови теми има
известна разчупеност в разговора, на която може да се разчита, че информацията
е достоверна, но в по-различни теми свързани с ежедневието на човека изпитва
затруднение и не се ориентира; по отношение на краткосрочната памет са налице
данни за добра ориентация в ежедневнобитовите дейности, но в по-дългосрочен
план е налице недобра ориентираност и категорично неумение да се възпроизвежда
коректно информация, която вече е предадена и за която преди кратко време е
ставало дума; М. разпознава отделни букви при това в несложен текст и най-вече
при едносрични или двусрични думи, не може да прави разлика между звук и буква,
не може да пише, но изписва името си с много колебания и затруднения; горните
констатации водят до категоричния извод, че лицето М.М. е неграмотно в езиково
отношение човек, като в случая е налице тежка неграмотност, която се дължи
както на личностни причини свързани с умението за възприятие, така и на факта,
че лицето не е завършило *** фаза на ***, пропуснати са базисни за развитието
на грамотността етапи, което води до невъзможност за възприемане на информация.
Това води пряко и към извода за функционална неграмотност. Налице са усложнения
в *** дейност, които не позволяват на М. да разбира адекватно и по същество
информацията, с която е въвлечен като участник в разговора и в която става част
от процеса на общуването.
Събраните и коментирани до тук
доказателства относно уменията на ищеца да чете и да пише на български език са
абсолютно еднопосочни, включително са в пълен синхрон и с дадените от ищеца
обяснения, съобразно които той не може да чете, но не отрича да може да изпише
собственото си, бащиното си и фамилното си име и да се подпише, като въз основа
на тях може да се направят няколко категорични извода : ищецът не е придобил
някоя от ***, регламентирани в чл. 73, ал. 1 от Закон за *** – *** или ***; не
може да чете и да пише, но може да да изпише собственоръчно трите си имена,
както и да се подпише.
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 9/11
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че преценката за точното
прилагане на правилата досежно нотариалните производства принадлежи на
нотариуса, извършващ съответното нотариално удостоверяване. Според същите,
обаче, при извършване на нотариални удостоверявания
нотариусът няма задължение да изпитва лицето дали е грамотно или не, поради което твърдението, че то не може да се подпише
следва да изхожда от самото лице – едва при наличие на такова твърдение или на други
обективни данни, че лицето е неграмотно
и не може да се подпише, на основание чл. 589, ал. 2 ГПК следва да приложи разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ГПК, регламентираща изискването вместо подпис лицето да
положи отпечатък от десния си палец. В случая не само не се събраха доказателства ищецът да е навел твърдения пред нотариуса, че е неграмотен и не може да пише името си
и да се подписва, но по делото са налице и други документи, наред с оспореното споразумение, издадени както преди,
така и след датата на заверяването му, в които той се е подписал, а и собственоръчно е изписал и трите
си имена, като сред тях са и даденото от ищеца на адвокат Н. и на адвокат Н.
пълномощно, въз основа на което последният е подал исковата молба по която е
образувано настоящото дело, а също и изготвеното в хода на производството ново
пълномощно поради оттеглянето на първото, с което ищецът отново е упълномощил
адвокат Н. и адвокат Н. да го представляват пред всички съдилища в страната във
връзка с процесния инцидент, които, противно на твърденията на пълномощниците
на ищеца наведени в допълнителната искова молба, не носят отпечатък от десния
палец на ищеца, а негов подпис.
Вън от горното за удостоваряване на подписите на страните по процесното
споразумение в закона няма изискване за прочитане на съдържанието на документа
на страните с оглед на разпоредбата на чл. 589, ал. 2,
изречение трето ГПК - с чл. 579, ал. 1 ГПК е въведено задължение за нотариуса да прочете на
участващите в нотариалното производство лица съдържанието на нотариалния акт,
но здължение за прочитане на частни документи от нотариуса не е
регламентирано в процесуалния закон.
В действителност според чл. 25, ал. 1 Закон за нотариусите и нотариалната
дейност нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги
упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, но в настоящия случай не само
не се установи, но дори и няма твърдение в исковата молба това
законово задължение да е нарушено.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че нотариалното
удостоверяване на подписа на ищеца в атакуваното споразумение не е нищожно, а
от тук и че обективираното в него изявление на ищеца не е невалидно поради
това, че не е спазена предписаната в закона форма. А тъй като
споразумението е подписано от ищеца,
поради което според чл. 180 ГПК съставлява доказателство за авторството на съдържащите
се в него изявления, то налице е и съгласие за сключването му. Следователно
споразумението не е нищожно и на второто посочено в допълнителната искова молба
основание - поради липса на съгласие.
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 10/11
Приемането на противното би породило съмнение по въпросите дали надлежно е
упражнено правото на иск по настоящото дело и от кого се води същото – от ищеца
или от неговия пълномощник.
Предвид неоснователността на възраженията за нищожност съдът намира, че
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № *** г., извършена от Х. Г.Х.
– *** на Т.Б.-Д. - нотариус рег. № *** по регистъра на ***, с район на действие
– ***, е валидно, поради което и тъй като то съставлява договор по смисъла на
чл. 8, ал. 1 ЗЗД, имащ характеристиките на спогодба съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД, според чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за страните по него – ищецът
и ответното дружество. Ето защо и тъй като посредством него ищецът се е
съгласил за причинените му имуществени и неимуществени вреди от произтеклите по
него травматични увреждания от случилия се на *** г. в *** пътен инцидент да
получи обезщетение в размер на 8000 лв., сума в какъвто размер не оспорва, че
му е заплатена, както и че намира така определения размер на обезщетението за
справелив и достатъчен да компенсира изцло претърпените от него вреди, с оглед
на което счита отношенията си със застрахователното дружество по преписка щета
№ *** за оконателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетение, то предявеният иск за заплащане на обезщетение над изплатения му
по споразумението до претендирания с исковата молба размер от 50 000 лв. като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 30 лв. депозитни разноски за възнаграждение за свидетел.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за
защита от юрисконсулт в размер на 450 лв., определен съобразно чл. 25, ал. 2
във връзка с ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, като се отчете
обстоятелството, че над 10 000 лв. е материалният интерес по делото и
последното бе разгледано в повече от три съдебни заседания.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Я.М. с ЕГН **********,***,
против „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс
за застраховането за заплащане на сумата от 50 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от следното престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, предложение 1 във връзка с чл. 343, ал. 3,
предложение 4, б. „а“, предложение 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ във връзка с
чл. 342, ал. 1 Наказателен кодекс, в извършването на което третото лице В.Х.В. с
Продължение на решение по т. д. № 639/20 г. на ОСПд,
ІV гр. с. – стр. 11/11
ЕГН
**********, е признато за
виновно с влязло в сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г.
постановено по а. н. д. № 7613 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., а
именно : на *** г., в ***, ***, област ***,
на ***, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „Мерцедес ***“ с рег. № ****, е нарушило правилата за движение, а именно
: чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава слевдните
стойности на скоростта в километри в час, за населено място водачът на пътно
превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 километра в
час.“, при което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на
повече от едно лица, в това число и на М. Я. М. с ЕГН **********, като пътник в
автомобила, изразяваща се в счупване на страничния израстък на първи шиен
прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на
шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата, рискът
от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна полица № ****, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Я.М. с ЕГН **********,***, да заплати
на „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Дианабад“,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1 : сумата от 30 лв. разноски по производството и сумата от 450 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на
страните.
СЪДИЯ :