Присъда по дело №135/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 43/12.05.2025 година по НОХД № 135/20225 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура –Ямбол
обвинителен акт, с който срещу подсъдимият Ш.М.Н. /S.M.H./, роден на *** г. в гр.***,
Афганистан, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 21.04.2025 година, в района
на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на с.Воден, община Болярово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Ш.М.Н. /S.M.H./ обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде определено наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от
една страна високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга чистото
съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниската степен на обществена опасност и
пълните му самопризнания, спомагащи за разкриването на обективната истина. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години и глоба в минимален размер от 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А.Б. от АК – Ямбол не оспорва, че
подзащитния му е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Счита обвинението за доказано. Моли за определяне на наказание
при условията на чл. 55 от НК предвид направените от подзащитния му самопризнания в
хода на бързото производство. Счита предложеното от представителя на РП – Ямбол
наказание за справедливо, както и че със същото биха се постигнали целите на наказанията
визирани в НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Ш.М.Н. /S.M.H./, роден на *** г. в гр. ***, Афганистан.
Същият е гражданин на Ислямско емирство Афганистан, без документи за самоличност.
Подсъдимият Ш.М.Н. преди около четири години напуснал страната си по произход
Афганистан и влязъл в Република Турция. Установил се в гр.Истанбул, където работел в
заведение за хранене. По неустановено по делото време подсъдимият решил да влезе
нелегално във Федерална Република Германия и във връзка с това си решение, той се
свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило
да преведе подсъдимия от Република Турция до Република Сърбия, през Република
България, но не по предвидения от закона ред за влизане в страната ни и без подсъдимият да
има надлежно разрешение да влезе на територията на страната.
1

В изпълнение на договореното, около средата на месец април 2025 год. подсъдимият
заедно с други множество лица от Афганистан бил придвижен от гр. Истанбул в посока
турско - българската граница.
Като част от група от 15 лица - афганистанци, водени от двама водачи – неустанови
по делото, след няколко дневен преход подсъдимият достигнал до турско - българската
граница. На 21.04.2025 година, около 05.30 часа подсъдимият заедно с останалите лица от
групата преодолял възпрепятстващото съоръжение на българо – турската граница в района
на гранична пирамида № 190 в землището на с.Воден. общ.Болярово, с помощта на стълба,
която водачите на групата поставили над възпрепятстващото съоръжение и по която
подсъдимият и останалите лица от групата преминали.
По този начин, преминавайки по стълбата над възпрепятстващото съоръжение на
21.04.2025 година подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в
Република България в района на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на
с.Воден, община Болярово, област Ямбол.
Към момента на влизането си в страната ни подсъдимият не е носел документи за
самоличност, нито е притежавал надлежно разрешение на надлежните органи на властта,
даващо му право да влезе на територията на Република България.
Останалите лица от групата и двамата им водачи по идентичен начин и по същото
време влезли през границата на страната ни.
На територията на Република България групата, в която бил подсъдимия, се
разделила, като подсъдимият продължил движението си към вътрешността на страната ни
заедно с още четири лица и единият от водачите.
На 21.04.2025 година привечер подсъдимият бил установен от свидетеля Н.Н.
ст.полицай в ГПУ-***, тогава командирован в ГПУ – Болярово, в лек автомобил „Рено
Меган“, управляван от молдавски гражданин по главен път от с.Стефан Караджово към
гр.Ямбол, в района на разклона за с.Поляна. обл.Ямбол. При извършената полицейска
проверка на водача и на самото моторното превозно средство, в купето и багажника на
същото били установени освен подсъдимият и още четирима от спътниците му.
Мястото на влизане на подсъдимия в страната ни е било установено същата вечер от
св. М.М. – ст.полицай *** при РД „ГП“-Елхово. На 21.04.2025 г. след 20.15 часа по
разпореждане на прекия си началник св.М. извършил проверка на линията на държавната
граница, при която установил следи от нарушение на възпрепятстващото съоръжение в
района на 190 гранична пирамида в землището на с.Воден, община Болярово, а именно -
намачкано бруно в горния край на съоръжението, както и оставени следи от около 5-6
човешки стъпки, с посока водещи от Р Турция към вътрешността на страната ни.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ш.М.Н. /S.M.H./ се
установява, че същият не е осъждан на територията на страната ни към момента на
дейнието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
свидетелските показания на Н.К.Н. и М.Н.М., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимият, макар и средство за защита, кореспондират с
останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което и доколкото не
се опровергават от доказателствата, съдът ги цени с доверие.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, непротиворечиви,
2

кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в Република
България. Писмените доказателства, кореспондиращи с другите доказателства по делото,
също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ш.М.Н. /S.M.H./, е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.04.2025 година,
в района на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на с.Воден, община
Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Ш.М.Н. /S.M.H./ е осъществил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед
държавата, от която идва - Ислямско емирство Афганистан. Действащият граничен режим и
ред в Република България изискват преминаване през определени места – ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля Н.Н.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине
държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието и разрешението на граничните власти, както и че няма
необходимите за това документи – документ за самоличност и виза, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и
за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне
територията на трета държава, преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Ислямско емирство Афганистан, както
и в държавата, откъдето осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Дори и подсъдимия да подаде молба за
3

закрила, то доказателствата по делото не сочат, че влизането му в Република България е
било с цел да търси убежище или закрила. Начинът на придвижване на подсъдимия в
Република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ за
самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у
подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище
или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Ш.М.Н. /S.M.H./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската
проверка и досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК
и на подсъдимият да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще
доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ш.М.Н. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в размер на
124.09 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово,
както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Елхово.
4

Направените по делото разноски за преводач /устен превод в хода на ДП/, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа, който ги е направил и не следва
да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В. Апостолова/
5

Номер на акта:	43
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200135
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2025 г.

Присъда по дело №135/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите