РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. гр. Добрич, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500372 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№6867/26.04.2022г. и уточняваща с вх.№7778/11.05.2022г. от З. З.
Д. от гр.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №238/28.03.2022г.
по гр.д.№1822/2021г. на Добричкия районен съд в частите, в които
- по отношение на въззивника е признато за установено, че ищецът О. К.
Т. на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан
под №195 т.XI д. №2022/2020г. на СВ – гр.Добрич, притежава правото на
собственост и въззивникът е осъден да му предаде владението върху 61 кв.м.,
намиращи се в западната част на поземлен имот с идентификатор
72624.906.108 по кадастралната карта на гр.Добрич /с номер по предходен
план 1288/, които реални части са означени в жълт цвят на комбинираната
скица – приложение №15 към заключението на съдебно техническата
експертиза, съставляваща неразделна част от решението и които реални части
са погрешно заснети като част от поземлен имот с идентификатор
1
72624.906.108 по кадастралната карта на гр.Добрич,
- по отношение на въззивника е признато за установено, че ищецът О. К.
Т. на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан
под №195 т.XI д. №2022/2020г. на СВ – гр.Добрич, притежава правото на
собственост и въззивникът е осъден да му предаде владението върху 67.50
кв.м., намиращи се в северната част на поземлен имот с идентификатор
72624.906.107 по кадастралната карта на гр.Добрич,
- въззивникът е осъден да премахне поставената от него порта в
северната част на поземлен имот с идентификатор 72624.906.107,
съставляваща подход към собствения му имот с идентификатор 72624.906.108
по кадастралната карта на гр.Добрич, означена между т.1. и т.2 на скицата –
приложение №13 към съдебно техническата експертиза, съставляваща
неразделна част от решението, и поставените от него огражданения в
северната част на поземлен имот с идентификатор 72624.906.107,
- въззивникът е осъден да преустанови действията си преминаване,
влизане и излизане през поземлен имот с идентификатор 72624.906.107 по
кадастралната карта на гр.Добрич, собственост на О. К. Т..
Според посоченото в жалбата решението на районния съд в атакуваните,
неизгодни за въззивника части е постановено при нарушения на процесуалния
и в противоречие с материалния закон. Въведено е оплакване за лишаване на
въззивника от възможност за защита по причина, че заключението на вещото
лице било изслушано и прието в съдебно заседание, което е трябвало да бъде
отложено, както е настоявал въззивникът, чийто адвокат се бил отказал да го
защитава. Възразява се, че изводите на първоинстанционния съд
противоречали на събраните по делото доказателства и заключението на
вещото лице. Изготвената от вещото лице комбинирана скица ясно показвала
разминаването в кадастралната граница между двата имота по кадастралния
план и по кадастралната карта, но съдът не съобразил, че след изготвянето на
комбинираната скица промени липсвали, както липсвали такива и в границата
по кадастралната карта от момента на нейното одобряване. Портата, която
въззивникът бил осъден да премахне, изобщо липсвала на мястото.
По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на решението на
районния съд в обжалваните части, вкл. и в частта, възлагаща му отговорност
за разноските на другата страна и за отхвърляне на предявените искове.
2
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият О. К. Т. от
гр.Добрич, чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните
по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
В първоначалната искова молба на О. К. Т. срещу З. З. Д. и
допълнителните за отстраняване на нередовности е посочено, че по договор
за дарение, сключен с нотариален акт №87 т.2 вх.рег.№4204 д.
№276/07.07.2020г. на нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС, ищецът
притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
72624.906.107 по кадастралната карта на гр.Добрич, с площ от 650 кв.м.,
съставляващ лозе в м.“***“.
Реална част с площ от 61 кв.м. /след увеличаване на първоначално
заявените 43 кв.м./ от имота на ищеца била заснета в кадастралната карта,
като съставляваща част от съседния в източна посока имот с идентификатор
72624.906.108 с площ 500 кв.м. и принадлежащ на ответника З. З. Д.. Това
кадастрално заснемане на имотите на страните било погрешно, ответникът не
бил придобил посочената реална площ от 61 кв.м. от имота на ищеца, но без
основание я приобщил към своя имот, заградил я и с тухлена ограда.
Ответникът завладял без основание и други 67.50 кв.м. от имота на
ищеца. Тази площ, заснета в рамките на поземлен имот с идентификатор
72624.906.107 на ищеца и разположена край северната му граница,
ответникът използвал, за да преминава и достига до своя поземлен имот с
идентификатор 72624.906.108, паркирал си там автомобила, направил и порта,
през която влизал в тази част от имота на ищеца.
При тези изложени обстоятелства е предявен иск по чл.108 от ЗС във
вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР за установяване принадлежащото на ищеца право на
собственост и за осъждане на ответника да му предаде владението върху
площта от 61 кв.м., съставляваща реална част от неговия /на ищеца/ поземлен
имот с идентификатор 72624.906.107, погрешно заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 72624.906.108 по кадастралната карта на
гр.Добрич, както и иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
3
изградената от него тухлена ограда на границата между двата поземлени
имота. Предявен е още иск по осн.чл.108 от ЗС да бъде установено, че ищецът
е собственик на площта от 67.50 кв.м. в северната част на поземлен имот с
идентификатор 72624.906.107 и ответникът да бъде осъден да му предаде
владението върху същата, както и иск по чл.109 от ЗС за осъждане на
ответника да преустанови да преминава, влиза и излиза през имот с
идентификатор 72624.906.107 и да премахне за своя сметка поставените от
него порта и заграждения към северната част на същия имот.
Ответникът е оспорил исковете. Възразил е, че поземлен имот с
идентификатор 72624.906.107 е с площта в границите, както са отразени в
одобрената през 2005г. и неизменяна от тогава кадастрална карта. Ищецът,
придобил поземлен имот с идентификатор 72624.906.107 при това
кадастрално заснемане, нямал правен интерес да иска установяване на грешка
в съществуващите към момента на придобиването кадастрални граници,
грешка нямало, а ищецът неоснователно считал себе си за собственик на
спорната площ извън източната граница на неговия имот и в границите на
имота на ответника. Теренът в северната част в имота на ищеца бил общ.
Страните по делото и собствениците на следващите в източна посока
поземлени имоти били роднини, имотите им произхождали от един по-голям
имот на техен прародител и само имотът на ищеца бил с излаз на улицата. Ето
защо, още преди около четиридесет години всички собственици – роднини се
разбрали северната част от имота, придобит в последствие от ищеца, да е
обща за паркиране на превозни средства /каруци, после автомобили/, за
държане на селскостопански инвентар, за преминаване и достигане до
вътрешните, без излаз на улицата, имоти. Не било вярно, че ответникът е
поставял огради и порти, в която и да било част от имота на ищеца.
Извършената от въззивния съд в съответствие с чл.269 изр.първо от
ГПК служебна проверка показва, че постановеното от районния съд по
горните предявени искове решение е валидно.
То не е предмет на въззивно обжалване в частта, отхвърляща иска по
чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената от него
тухлена ограда на границата между двата поземлени имота.
В обжалваната част решението е допустимо. Постановено е по
осъдителни ревандикационни и негаторни претенции, които не са лишени от
4
правен интерес, като обратно въведеното от ответника в
първоинстанционното производство е неоснователно. Собственикът винаги
има правен интерес да защити правото си на собственост, ако счита, че то е
неоснователно оспорено и засегнато от ответника, като това се отнася
включително и за спора по чл.108 от ЗС във вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР, който е
предпоставен от твърдяна от ищеца и отричана от ответника грешка в
кадастралното заснемане на имотите им и неговото съответствие с
действителния пространствен обхват на вещните им права.
По останалите въпроси посоченото във въззивната жалба срещу
обжалваното първоинстанционно решение е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че районният съд не е допуснал
твърдяното в жалбата нарушение на процесуалния закон, изразяващо се
нарушаване правото на защита на ответника. Действително, назначеното по
делото вещо лице е изслушано в съдебно заседание на 28.02.2022г., проведено
въпреки искането на ответника за отлагане по причина, че няма адвокатска
защита. Но, противно на соченото пред първоинстанционния съд и сега във
въззивната жалба, по делото няма изявление на упълномощения от ответника
адвокат, че се отказва от дадените му пълномощия, както и няма данни такъв
отказ да е заявен от адвоката лично на ответника, както се твърди.
Същевременно в протокола от съдебното заседание се съдържа изричното
изявление на ответника, че оттегля пълномощията, които е дал на
защитавалия го този момент адвокат. Касае се за лично решение на ответника,
от което не следва задължение за съда да отложи заседанието, за да му
осигури възможност да организира по друг начин защитата си. Освен това,
въпреки оплакването, в изготвената от адвокат въззивна жалба няма искане за
преразпит на вещото лице във въззивната инстанция, както и срещу
първоинстанционното решение са изложени доводи, почерпени от
заключението на вещото лице. Следователно оплакването е напълно
формално и фактът, че при изслушването на вещото лице ответникът е бил
без адвокат, реално не се е отразил на възможността му да защити правата си.
По същество не е спорно установеното по делото, че въз основа на
договор за дарение, сключен на 07.07.2020г. с нотариален акт №87 т.2 вх.рег.
№4204 д.№276/2020г. на нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС,
ищецът О. К. Т. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с
5
идентификатор 72624.906.107 по кадастралната карта на гр.Добрич,
съставляващ лозе в м.“***“ на града. Съгласно договора и скиците –
извлечение от кадастралната карта, предмет на дарението е имот с площ от
650 кв.м., който в кадастралната карта е заснет с площ от 607 кв.м. и който в
предходния план е бил с номер 1287.
На изток придобитият от ищеца имот граничи с поземлен имот с
идентификатор 72624.906.108, собственост на ответника З. З. Д. по силата на
договор за дарение от 04.07.1980г., сключен с нотариален акт №396 т.2 д.
№961/1980г. на ДРС.
Назначеното по делото вещо лице е извършило проверка и дало
заключение за извършваните във времето заснемания, записвания и
урегулирания на двата имота. Вещото лице е специалист, инженер –
геодезист, а даденото от него заключение е ясно и обосновано, поради което
няма причина да не му се даде вяра. От заключението се установява, че двата
имота никога не са били обект на регулационен план. Преди кадастралната
карта е бил одобрен кадастрален план. В него имотът /сега на ищеца/ с
идентификатор 72624.906.107 е заснет и фигурира с пл.№1287, а имотът /сега
на ответника/ с идентификатор 72624.906.108 е заснет и фигурира с пл.
№1288. Съпоставката на заснемането на имотите по стария кадастрален план
с това по действащата кадастрална карта, извършена на приложение №15 към
заключението на вещото лице, показва, че границата помежду им по
кадастралния план не съвпада с тази по кадастралната карта. В кадастралната
карта границата между двата имота е нанесена по –на запад от границата по
кадастралния план, при което площ от 61 кв.м., която преди е била включена
в границите на имот с пл.№1287 /ищеца/, сега в кадастралната карта е
включена в границите на имот с идентификатор 72624.906.108 /ответника/.
Тази площ е означена в жълт цвят на приложението на вещото лице. Това
кадастрално заснемане е одобрено и в сила от 2005г. и не е изменяно.
При така установените факти първоинстанционният съд правилно е
приел, че спорната площ от 61 кв.м. е грешно заснета като част от имота на
ответника с идентификатор 72624.906.108 и принадлежи на ищеца, в
качеството му на собственик на имот с идентификатор 72624.906.107.
Кадастралният план, респ. кадастралната карта не съставляват основание за
придобиване и изгубване на вещни права върху недвижимите имоти; те само
6
отразяват пространствения обхват на тези права и трябва да им съответстват,
а грешката или непълнотата в тази насока нямат вещно действие. След като
друго не е твърдяно и доказано, то следва, че предходният кадастрален план
съдържа вярната граница между имотите с пл.№1287 и пл.№1288, като
площта от 61 кв.м. в пл.№1287 до границата му с пл.№1288, като част от
пл.1287, е принадлежала на собственика на този имот. Ответникът не е
твърдял и няма данни към момента на одобряване на кадастралната карта да
са се били осъществили обстоятелства, които да са довели до това
собственикът на пл.1288 да е придобил реалната част с площ от 61 кв.м. от
съседния пл.1287, респ. собственикът на пл.№1287 да е загубил правото на
собственост върху тази площ. Следователно в кадастралната карта границата
между поземлени имоти с идентификатор 72624.906.107 и с идентификатор
72624.906.108 е трябвало да бъде нанесена идентично на старата кадастрална
граница между пл.№1287 и пл.№1288. Нанасянето на тази граница в
кадастралната карта по описания начин, по който площ от 61 кв.м. от
идентификатор 72624.906.107 е показана като част от имот с идентификатор
72624.906.108 е грешно, но, както вече се посочи, грешката в кадастралното
заснемане не е правно основание за преминаване правото на собственост
върху тази площ от собственика на имот с идентификатор 72624.906.107 към
собственика на имот с идентификатор 72624.906.108. Фактически вярно е
основното въведено в жалбата възражение срещу първоинстанционното
решение в тази част, а именно, че от извършване на това заснемане в
кадастралната карта на границата между двата имота е изминал много дълъг
период от време. Само по себе си, обаче, това не заличава грешката и не води
до разместване в собствеността, за каквото разместване ответникът не е
противопоставил годно правно основание.
Следователно въз основа на горния договор за дарение ищецът е
придобил и притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 72624.906.107 в неговия пълен обем, включващ и площта от
61 кв.м., погрешно заснета в границите на имот с пл.72624.906.108, която
ответникът без основание оспорва и владее. Искът по чл.108 от ЗС във вр. с
чл.54 ал.2 от ЗКИР е основателен и така формираният извод от
първоинстанционния съд е правилен. Но диспозитивът на съдебния акт е
непрецизен, защото не дава точно описание на спорното право. Поради това
той следва да се отмени и да се постанови нов, съответен на правото на
7
собственост на ищеца върху площта от 61 кв.м., съставляваща част от неговия
/на ищеца/ поземлен имот с идентификатор 72624.906.107, но погрешно
заснета като част от съседния поземлен имот с идентификатор 72624.906.108
/на ответника/.
Не е спорно и е видно от представените от страните скици и тези към
заключението на вещото лице, че имотът на ищеца с идентификатор
72624.906.107 е с лице на пътя, а този на ответника с идентификатор
72624.906.108 /и няколкото следващи в източна посока/ нямат лице на пътя.
Не е спорно, че ответникът е във фактическа власт на терен от около 67.50
кв.м. в имота на ищеца, разположен от пътя, покрай северната му граница и
до вътрешния източен имот на ответника. През този терен ответникът
преминава, за да отиде до своя имот, влиза с автомобила си и го паркира на
това място. За влизане и излизане в този терен ответникът е направил порта с
ограждение в северната част на външната, към пътя, граница на имота на
ищеца. Ответникът оспорва последното, но направата на портата от него и
съществуването й на место към ползвания от него за преминаване и
паркиране терен в имота на ищеца се установява от разпитаните по делото
свидетели /вкл. ангажираните от ответника/, както и е констатирано и
обозначено от вещото лице на приложение №13 към заключението му.
Твърдяното от ответника устно постигнато съгласие за общо ползване
на площта в северната част на имота на ищеца за преминаване от
собствениците на следващите и без излаз на пътя имоти, само по себе си /и
без друго позоваване/ не е предвиден в чл.55 от ЗС способ за придобиване на
право на преминаване през чужд имот. Отделно, че не е доказано изобщо
каквото и да било съгласие между собственика на служещия и собствениците
на господстващите имоти. Право на преминаване не е учредено по реда на
чл.36 от ЗОССИ, нито по реда на чл.192 от ЗУТ. Следователно ответникът
няма право да преминава през северната част на имота на ищеца, да влиза и
излиза през нея, да ползва портата, която сам и без основание е поставил.
Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и срещу него във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания. Единственото възражение в
жалбата срещу решението в тази част е за несъществуването на портата в тази
част на имота, което, с оглед изложеното по-горе е неоснователно.
Следователно решението на районния съд е правилно и следва да бъде
8
потвърдено в частите на уважения иск по чл.108 от ЗС касателно площта от
67.50 кв.м. в северната част на имота на ищеца и уважения иск по чл.109 от
ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответника да преминава,
влиза и излиза, и за премахване на направените от него порта с ограждение
към нея в тази част от имота на ищеца.
Съответно на неизгодния за ответника – въззивник краен резултат от
спора пред настоящата инстанция, същият следва да бъде осъден да заплати
на ищеца – въззиваем разноските за въззивното производство. Те се свеждат
до адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на спора, както и при съобразяване на броя на исковете и
защитаваните интереси, платеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и на подлежи на намаляване, както
неоснователно се настоява по чл.78 ал.5 от ГПК от въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №238/28.03.2022г. по гр.д.№1822/2021г. на
Добричкия районен съд в частта, в която по отношение на З. З. Д. е признато
за установено, че О. К. Т. на основание договор за дарение, обективиран в
нотариален акт, вписан под №195 т.XI д. №2022/2020г. на СВ – гр.Добрич,
притежава правото на собственост върху 61 кв.м., намиращи се в западната
част на поземлен имот с идентификатор 72624.906.108 по кадастралната карта
на гр.Добрич /с номер по предходен план 1288/, които реални части са
означени в жълт цвят на комбинираната скица – приложение №15 към
заключението на съдебно техническата експертиза, съставляваща неразделна
част от решението и които реални части са погрешно заснети като част от
поземлен имот с идентификатор 72624.906.108 по кадастралната карта на
гр.Добрич и З. З. Д. е осъден да предаде владението върху така описаните
реални части на О. К. Т., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.чл.108 от ЗС във вр. с чл.54
ал.2 от ЗКИР, по отношение на З. З. Д. с ЕГН ********** от гр.В., ул.„***, че
9
О. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., въз основа на договор за дарение,
сключен с нотариален акт №* т.XI д.№*/2020г. на СВ-град Добрич,
притежава правото на собственост върху реална площ от 61 кв.м.,
съставляваща част от собствения му поземлен имот с идентификатор
72624.906.107 по кадастралната карта на гр.Добрич, която площ погрешно е
заснета като съставляваща част от поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Добрич и е означена в жълт цвят на скицата –
приложение №15 към заключението на вещото лице, приложена на л.165 от
делото на ДРС и съставляваща неразделна част от настоящото решение, и
ОСЪЖДА З. З. Д. да предаде на О. К. Т. владението върху реалната
площ от 61 кв.м., съставляваща част от собствения на ищеца поземлен имот с
идентификатор 72624.906.107 по кадастралната карта на гр.Добрич, която
площ погрешно е заснета като съставляваща част от поземлен имот с
идентификатор 72624.906.108 по кадастралната карта на гр.Добрич и е
означена в жълт цвят на скицата – приложение №15 към заключението на
вещото лице, приложена на л.165 от делото на ДРС и съставляваща
неразделна част от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №238/28.03.2022г. по гр.д.№1822/2021г. на
Добричкия районен съд в останалите обжалвани части, в които са уважени
предявените от О. К. Т. срещу З. З. Д. искове по чл.108 от ЗС и по чл.109 от
ЗС.
ОСЪЖДА З. З. Д. с ЕГН ********** от гр.В., ул.„***, да заплати на О.
К. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата в размер на 900 лева - адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10