РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110104821 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
РС Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „А. З. С. Н. В.“
ЕАД, с ЕИК ***, против ответника Д. Н. Д. ЕГН: ********** искане за приемане на
установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д. ЕГН: **********, дължи на „А. З. С.
Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумите, за които е издадена в полза на заявителя /сега ищец/ Заповед
№ 984/27.02.2024 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав по ч. гр.д. № 2267/2024 г., а
именно:
СУМАТА от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща дължима главница,
произтичаща от Договор за заем CrediGo № 5342-00017850, сключен на 30.08.2018 г. между
„М. К.“ АД и Д. Н. Д., вземанията по който са прехвърлени от страна на „М. К.“ АД в полза
на „А. З. С. Н. В.“ ООД (правоприемник на който е „А. З. С. Н. В.“ АД, понастоящем „А. З.
С. Н. В.“ ЕАД) по силата на Приложение № 1/10.01.2019 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.;
СУМАТА от 180,72 лв. (сто и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г.
СУМАТА от 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща дължима
застрахователна премия за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г.;
СУМАТА от 672,00 лв. (шестстотин седемдесет и два лева), представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 01.10.2018 г. до 26.02.2024 г. (с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.);
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410 от ГПК. ( Т.е. паричните вземания, за които ищцовата страна твърди и в
заповедното и в исковото производство, че произтичат от следните обстоятелства: Договор
за заем CrediGo № 534200017850, сключен на 30.08.2018 г. между „М. К.“ АД и Д. Н. Д.,
1
вземанията по който са прехвърлени от страна на „М. К.“ АД в полза на „А. З. С. Н. В.“ ООД
(правоприемник на който е „А. З. С. Н. В.“ АД, понастоящем „А. З. С. Н. В." ЕАД) по силата
на Приложение № 1/10.01.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г.)
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2019 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен на
осн.чл.99 ЗЗД между „***“ ООД, ЕИК *** и „М. К. „ АД , ЕИК ***, по силата на който
вземането на „М. К. „ АД срещу Д. Н. Г.ев, произтичащо от договор за заем № 5342-
00017850 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор, в собственост на „***“ ООД.
Сочи се още, че договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„***“ АД / сега „***“ ЕАД, ЕИК ***/ твърди , че е правоприемник на „***“ ООД,
ЕИК *** и че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба
на вземането от страна на „М. К.“ АД с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне, получено от последния, за което ищецът представя с исковата молба обратна
разписка.
В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за
ненадлежно, към исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/5342-00017850 от 16.04.2024 г., което да бъде връчено на
ответника. С цел спазване на общоевропейския регламент за защита на личните данни
ищецът представя с исковата си молба извлечение от Приложение 1 към договора за цесия
със заличени данни.
Твърди се още, че на На 30.08.2015 г. между „М. К.“ АД, като Кредитор и Д. Н. Д.
като Кредитополучател бил сключен договор за заем CrediGo № 5342-00017850, с което
дружеството му предоставило кредит в размер на 1200 лева. Условията на договора се
съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
Искане за кредит и договор за заем, както и Общите условия, при които се отпускал кредита,
неразделна част както от искането за кредит, така и от договора за заем. С подписването на
договора за кредит сочи още ищцовата страна, че заемополучателят декларирал, че се е
запознал с ОУ към договора и ги приема, задължил се и да върне получената в кредит сума
по начина и в срока, описани в договора за кредит. Заемополучателят бил посочил банкова
сметка по която кредитодателя превел заемната сума, предмет на договора за кредит.
Ищецът се позовава на ОУ, според които с подписването йм кредитополучателят
удостоверявал, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, че предварително му е
била предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите
на договора, ОУ, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен. Съгласно ОУ, при които бил подписан договора, сочи ищеца, че
заемополучателя се съгласил да върне кредита заедно с договорна лихва, която била в
размер на 180.72 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията 1380.72 лв.,
която сума заемополучателят се задължил да върне на 12 равни месечни вноски, в размер на
115.06 лв. всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 30.09.2018 г. С
подписване на искането, пояснява още ищецът в исковата си молба, че заемополучателят
предоставил съгласието да бъде сключена застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК
*** АД, като определил за неотменимо ползващо се лице „М. К. „АД за обезщетение, равно
на остатъчния размер на кредита, към датата на настъпване на застрахователното събитие.
На основание точка 3 от договора, сочи още ищеца, че заемополучателя удостоверил, че
желае да ползва допълнителна услуга представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Застрахователната премия била
определена на 720 лава, която заемополучателят се задължил да върне на 12 броя равни
части, всяка от които в размер на 60 лева, а с подписване на договора заемополучателят
приел и условията на застраховката.
Твърди се още, че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 1.10.2018
г. /датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/
до датата на подаване на заявлението в съда, която била в размер на 672 лева, като за
периода 13.3.2020 - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното по-горе и ищецът е обосновал правния си интерес от търсената
2
специална установителна защита, като с уточнителната си молба е прецизирал напълно
петитума на иска.Ищецът желае уважаване на предявените искове, претендира разноски по
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез адвокат Г. З..
В депозирания по ел.път отговор на искова молба ответникът намира исковете за
допустими , предявени пред надлежен съд.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете и по основание и по размер.
Ответникът счита,че сключения на 30.08.2018 г. между М. К. АД като кредитор и Д.
Н. Д. като кредитополучател договор е недействителен. Недействителността на договора
ответникът определя,че произтича от това , че договора съдържа неравноправни клаузи.
На второ място възразява, че договора е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави.
Ответникът твърди , че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, ДПК е недействителен и след
като клаузите с които били уговорени ГЛП и ГПР били нищожни, то те не пораждали правно
действие и недействителността им влечала недействителност на целия договор.
Отделно от горното ответникът е релевирал възражение за погасяване на вземанията
по договора с общата 5 годишна съгласно по чл. 110 от ЗЗД, като счита, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2267/2024 г.
петгодишния давностен срок изтекъл.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.01.2025 г. ищецът „А. З. С.
Н. В.” ЕАД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.
Ответникът Д. Н. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат Г. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
В о.с.з. от 24.1.2025 г. съдът е дал ход на спора по същество .
Видно от протокола от о.с.з. адв.Г.З. в качество на процесуален представител на
ответника моли съда за отхвърляне на исковете ведно с присъждане на сторените от
ответника съдебно –деловодни разноски.
С молба вх.рег.№ 4777/16.01.2025 г. , депозирана от ищцовото дружество, чрез ю.к. Б.
Д.а, ищецът изрично е заявил , че да бъде даден ход на делото при липса на процесуални
пречки. Поддържа исковата молба по съображения, изложени в нея. Изразено е становище
по съществото на спора, в случай, че бъде даден ход на делото по същество. Моли за
уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските в двете производства, а в случай, че
съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна по делото и
същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, е обективирано възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като се желае съдът да намали същия при съобразяване на
дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22. Ако съдът осъди ищцовото дружество да заплати разноските на ответника по делото,
ищецът моли съда да задължи ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат
изплатени. Прилага се пълномощно и списък с разноски.
СЪДЪТ, на база събраните по делото доказателства, след съобразяване със
становищата и възраженията на страните , приложимия закон и в съответствие с нормите на
чл.235 и чл. 236 ГПК приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са специални положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по чиято допустимост
липсва спор между страните.
Исковият съд с проекта за доклад по делото е констатирал наличието на всички
процесуални предпоставки обуславящи извод затова, че производството по делото е
надлежно учредено, исковете по чл.422 ГПК са предявени в рамките на преклузивния срок
по чл.415 ГПК от ищеца ( имащ качество заявител в предходно образувано между същите
страни заповедно производство) и с предявите искове ищецът цели да установи и докаже със
СПН съществуването на оспорените от ответника в заповедното производство по реда на
чл.414 ГПК парични вземания , вземанията за които е била издадена в полза на кредитора
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
3
Констатирайки допустимостта на исковото производството , съдът дължи
произнасяне по същество на спора , а именно съществуват ли в полза на ищеца паричните
вземания индивидуализирани по основание, размер и период в издадената от заповедния
съд в полза на кредитора и против длъжника Заповед по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника
в срока и по реда на чл.414 ГПК.
За да се произнесе по същество на спора съдът на първо място се спира върху доклада
по делото , приет без възражения от страните .
С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявените ОСИ и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, като е указал на страните съгласно чл. 153 и чл.
154, ал. 1 ГПК, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Изрично е обявено с доклада по делото за БЕЗСПОРНО между страните, че:
-на 30.08.2018 г. между М. К. АД като Кредитор и Д. Н. Д. като Кредитополучател е
сключен договор за заем CrediGo № 5342-00017850, при условията вписания в договора,
-че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави в заем заемната сума
-че на 16.01.2015г. между „М. К.“ АД и „***“ ООД е сключен Рамков договор за
прехвърляне на вземания / цесия /
-че на 10.1.2019 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ 16.1.2015 г. по силата на което вземането на „М. К. „ АД
произтичащо от договор за заем CrediGo № 5342-00017850 изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви е прехвърлено на „***“ ЕАД
-че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за цесията.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК е указал на ищеца, че няма факти, които
да са в негова доказателствена тежест предвид тяхната безспорност, освен установяване на
размера и основанията на всяко от паричните вземания по оспорената от длъжника Заповед
по чл. 410 ГПК.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указал на ответника, че следва да
докаже, че процесния договор за потребителски кредити е нищожен на твърдените
основания, че претендираното вземане е погасено по давност, размерът на погасените суми
по кредита.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК и предвид характера на спора съдът изрично е
указал на страните, че ще следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
т.к. договорът е сключен с потребител, а на осн. чл. 7, ал. 3 изречение последно ГПК е
обявил ,че осигурява възможност на страните до края на съдебното дирене пред настоящата
инстанция да изразят становище по въпросите включени в нормата на чл. 7, ал.3 изречение
първо ГПК.
При така разпределената тежест на доказване, на база писмените доказателства
приобщени по делото ( представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия от : Договор за заем CrediGo № 5342-00017850/30.08.2018 г.; застрахователна полица
за застраховка „Защита” № МС320145342-00017850/30.08.2018 г.; Тарифа за допълнителни
услуги на „М. К.” АД към Договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet, в
сила от 14.02.2018 г.; Общи условия към Договор за заем CrediGo от дата 25.05.2018 г.;
известие за доставяне, ведно с пощенски плик; уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-
МКР/5342-00017850/16.04.2024 г. за извършено прехвърляне на вземания (цесия); Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.; Анекс №
1/11.12.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „М. К.”
АД и „А. З. С. Н. В.” АД от 16.01.2015 г.; Анекс № 2/08.04.2016 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „М. К.” АД и „А. З. С. Н. В.” АД от 16.01.2015
г.; Анекс № 4/22.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „М. К.” АД и „А. З. С. Н. В.” АД от 16.01.2015 г.; Анекс от 14.01.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „М. К.” АД и „А. З. С. Н. В.” АД от
16.01.2015 г.; пълномощно; потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД; извлечение от Приложение № 1/10.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „М. К.” АД и „А. З. С. Н. В.” ООД от
16.01.2015 г.; пълномощно) и приобщеното в цялост към материалите по делото частно
гражданско дело № 2267/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, съдът извежда
от фактическа страна следния извод :
4
„***“ ЕАД със Заявление № 15 812/26.02.2024 г. е сезирало РС Варна с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника
Д. Н. Д. за паричните вземания вписани в т. 9 от заявлението, като по заявлението е
образувано частно гр.дело № 2267/2024 по описа на РС Варна, 42 -ри състав .
Видно от листи 19 и 20 от заповедното дело, въз основа на Разпореждане №
8390/27.2.2024 г. заповедният съд по ч.гр.д. № 2267/2024 г. е приел, че са налице
предпоставките на чл.410 ГПК и въз основа на разпореждането е издал в полза на кредитора
и против длъжника Заповед № 984/27.2.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за вземанията вписани в т.9 от заявлението и предмет на установителната
защита .
Спор по делото няма, че длъжникът е възразил против заповедта и че в изпълнение
на дадените от заповедния съд указания и в срок заявителят е предявил ОСИ с пр.осн.
чл.422 ГПК , предмет на исковото производство – настоящото гр.д. № 4821/2024 г. по описа
на ВРС, 42 състав, образувано на 22.04.2024г.
Страните не спорят, че процесният договор за е бил сключен при посочените в него
параметри.
От представения по делото Договор за заем CrediGo № 5342-00017850/30.08.2018 г.
сключен между М. К. АД и Д. Н. Д. (л.5) е видно, че М. К. АД е предоставило на Д.Д.
паричен заем от 1200 лв. срещу задължението на Д. да върне общата сума от 1 380.92 лв. на
12 месечни погасителни вноски,с посочен ден на плащане 30 –то число, всяка от които от
115.06 лв. с дата на първо плащане 30.09.2018 г. и на последно 30 .08.2019 г.Съгласно т.2 от
цитирания договор условията при които е била отпусната заемната сума от 1200 лв.
съдържат плащане на 84 лв. еднократна адм.такса, ГПР 49,70% ,фиксиран лихвен процент
25,72 %.Изрично е посочен и размера на сумата за получаване 1116.00 лв. , като и начин на
усвояване на заема-чрез банков превод по посочената в договора банкова сметка .
В т.3 от договора е уговорено, че заемополучателят, с полагането на подписа си в
полето в т.3 по договора, удостоверява , че желае да ползва допълнителна услуга ,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор
за застраховка при посочените : „ по –долу условия „както и че декларира, че е запознат с
обстоятелствата , че сключването на застраховка и ползването на допълнителната услуга , не
са задължителна предпоставка за предоставяне на заема . На следващия абзац в т.3 от
договора е записан брой месечни вноски 12 , месечна вноска 60 лв. , ден на плащане 30 –то
число. На втора страница от цитирания вече договор е и инкорпориран в табличен вид
погасителен план съдържащ изброяване на вноските от 1 до 12 с първо плащане 30
септември 2018 г. и последно 30 август 2019 г. като срещу всяка вноска е посочен размер от
115.06лв.
Видно от лист 6-ти ответникът Д.Д. е подписал Застрахователна полица за
застраховка ЗАЩИТА № МС320145342-00017850/30.08.2018г. Застрахователната полица е
изготвена на типов образец с посочен застраховател ЗК *** АД , застраховано лице Д. Н. Д.,
застрахователен посредник – М. К. АД, ползващо лице М. К. АД . Вписана е в полицата
застрахованата сума 1200 лв. ,размер на застрахователната премия 720 лв., вноска 0.70 лв. за
обезпечителен фонд, начална дата на застраховката 30.09.2018 г. , крайна дата на
застраховката 30.09.2019 г., срок на застраховката 12 м.
Копията на договора за заем и на застрахователна полица препращат към ОУ на ***
АД и ЗК *** АД , съдържат подписи на потребителя , като самите общи условия на
кредитодателя са приложени по делото а на застрахователя са инкорпорирани в полицата .
При така изложеното по-горе , за да се произнесе по спора по същество, съдът
придържайки се към константната съдебна практика , от фактическа и правна страна намира
за доказано по делото сключването на процесния договор за заем ведно със застраховка , за
което всъщност не се и спори . Не се спори между страните , че спрямо договора за заем от
CrediGo № 5342-00017850/30.08.2018 г. се прилагат не само нормите на ЗЗД, но и на
ЗПК.Съгласно чл. 11, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит , какъвто е договора за
заем CrediGo се изготвя на разбираем език и съдържа : годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК
начин.
Според съдебния състав, в общата дължима сума по кредита е следвало да бъдат
5
включени и дължимите суми за т.нар. административна еднократна такса от 84 лв. месечна
вноска за застраховка „Защита на плащанията „.Тези задължения са възникнали във връзка с
договора и се дължат именно поради неговото сключване. Същите представляват размера на
поредна погасителна вноска или плащане на разходи, от формулата, посочена в приложение
№1 и е следвало да бъдат включени при изчисляване на размера на ГПР. Освен горното в
договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
От всичко гореизложено следва, че е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23
от ЗПК.
По делото няма представени доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита до подаване на заявлението в съда - 26.02.2024 г.последната падежна дата,
съгласно погасителния план, е 30 август 2019 г. , поради което и се налага извод, че към
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК кредитът е бил изцяло с настъпил падеж.
От допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р. С.
(приобщена на л. 81 – 82 по делото, неоспорена от страните ) която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвена и в която са съобразени извършените плащания от
страна на ответника по процесния кредит, се установява факта, че по процесния договор М.
К. АД са превели на Д. Д. сумата от 1116.00 лв. на 30.08.2018 г., която сума е получена по
следния начин – главницата от 1200 лв. е намалена с 84 лв. еднократна адм.такса описана в
т.2 от договора.В.л.С. дава закючението, че неплатената главница към датата на проверката
при ищеца е 1200 лв. , непогасената , неплатената застрахователна премия е 720 лв.,
непогасената договорна лихва възлиза на 180.72 лв. за периода 30.08.2018 г. до 30.08.2019 г.,
а обезщетението за забава за периода от 1.10.2018 г. до 26.2.2024 г. е 672.00 лв. Изчислено от
вещото лице обезщетение за забава за същия период, съобразно представените данни от „М.
К.“ АД и изчислена законна лихва върху главницата от 1200 лв., за периода 10.1.2019 г. -
13.3.2020 г. и 14.7.2020 -26.2.2024 г. е 629.39 лв.
От така даденото от вещото лице заключение е ясно, че по процения договор за заем
от 2018 г. ответникът не е върнал нито една от общо 12-те вноски , нито е заплащал
застрахователната премия .
Съгласно т.2 от Заключението на в.л. С. / л. 81-ви , гръб / на ответника по процесния
договор са начислени за периода 30.09.2018 – 30.08.2019 г. главница в общ размер 1200 лв. ,
лихва в общ размер 180.72 лв., застраховка в общ размер от 720 лв. и лихва за забава за
период 30.09.2018 – 30.12.2018 г. от 10.97лв.В табличен вид вещото лице е посочило размер
на главница по договора за заем за всяка отделна вноска . Сборът на вноските за главница,
пресметнат според посоченото от в.л.С. за периода от 28.02.2019 – 30.08.2019 г. възлиза на
точно 738.20 лв. Този размер представлява и стойността на чистия кредит , до която по
същество на спора съдът намира исковете за основателни и доказани .
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.1.2015 г., сключен между ищеца „А. З. С. Н. В. „ (тогава ООД) и М. К. АД ведно с
описаните по-горе Анекси и Приложение №1 към договора за цесия, по силата на които в
полза на ищеца са прехвърлени вземанията на М. К. АД договора за заем от CrediGo №
5342-00017850/30.08.2018 г.към ответника Д. Д.. По делото няма спор за връчването на
уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на кредитополучателя, като този факт е отделен и за
безспорен.
С оглед на изложеното по-горе, съдът приема , че ищецът е доказал активната си
материално-правна легитимация по спора , доказано е сключването на договора за заем
между страните , но също така и са доказани възраженията на ответника за сключване на
договора в разрез с императивите разпоредби на ЗПК . Ето защо и се налага извода, че
ответникът дължи плащане по договора само на чистата стойност на кредита - непогасената
главница ведно със законната лихва, съгласно нормата на чл.23 ЗПК.
Съгласно заключението на в.л.С. непогасена по договора главница възлиза на 1200 лв.
Видно и от договора за заем на ответника е бил отпуснат заем от 1200 лв., който е следвало
да върне на 12 месечни равни вноски, с падеж 30-то число на месеца за който се отнася
вноската с падеж на първата вноска съгл. ПП 30.09.2018 г. и на последната 30.08.2019 г.
6
Видно от лист 1-ви от заповедното дело заявлението на *** ЕАД за издаване на Заповед по
чл.410 ГПК е подадено в съда на 26.02.2024 г. , преди крайния падеж на договора, който е
настъпил на 30.08.2019 г.
При така установеното по делото , са налага извод от правна страна , че възражението
на ответника за погасяване на вземанията по давност е частично основателно .
Нормите на чл.110, чл. 111 б. „в“ и чл.114 ЗЗД , вкл. и дадените до съдилищата
задължителни указания с ТР № 3/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2023 г.
обосновават извод, че погасени по давност с изтичане на 5 г. давностен срок са всички
непогасени вноски за главница за периода от 30.09.2018 г. до 30.01.2024 г., а останалите 7-
не.
Ето защо и след пресмятане, на база Таблицата на стр.2 от заключението по ССчЕ /л.
81-ви, гръб/съдът извежда извод, че ответникът дължи плащане по договора на главница в
размер от 738.20 лв. Посочената сума е сбор от месечните анюитетни вноски за главница за
периода от 28.02.2019 г. до 30.08.2019 г. – чиста стойност на кредита от 1200 лв., която не е
погасена нито чрез плащане нито по давност.
При така изложеното по -горе съдът уважава частично иска на ищцовата страна за
сумата от 738.20 лв .дължима главница , като отхвърля иска за разликата от 738.20 лв. до
търсените 1200 лв. неплатена главница поради погасяване на главниците по давност с
изтичане на 5 г. срок по чл.110 ЗЗД, в която сума се включват вноските за периода от
30.09.2018 г. до 30.01.2019 г. вкл.
Основателността на иска с пр.осн. чл.422 ГПК досежно главницата в размер на 738.20
лв. дължима от ответника за периода от 28.02.2019 г. до 30.08.2019 г. – вноски от седма до
дванадесета обуславят и основателността на искането на ищеца за присъждане на законна
лихва върху главницата от 738.20 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда .
Върху разликата в главницата от 738.20 лв. до 1200 лв. искането на ищеца за присъждане на
законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда подлежи на отхвърляне с
оглед изхода на спора.
На последно място съдът обобщава , че всички акцесорни вземания включени в
предмета на установителна защита не се дължат поради приложимост на нормата на чл.23
ЗПК и поради това в останалите части установителите искове подлежат на отхвърляне .
Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове се явяват частично
доказани до размер от 738.20 лв. дължима главница ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 26.02.2024 г. ,а в останалите части специалните положителни
установителни искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне както по въпроса за отговорността
за разноските в заповедното дело, така и в исковото .
По размера на разноските които се дължат в полза на заявителя за заповедното
производство съдът констатира следното : В Заповед № 984/27.2.2024 г. заповедният съд е
присъдил в полза на заявителя съдебно деловодни разноски от общо 55.45 лв. за заплатена
д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Този размер на разноски би бил дължим при
цялостно уважаване на иска. При заявен общ материален интерес от 2772.72 лв. , спрямо
уважената част на иска и съгл.чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на заявителя сумата
от общо 14.42 лв. съдебно –деловодни разноски за заповедното дело.
По разноските в исковото производство , съдът съобразява следното : В исковото
производство ищецът е направил следните разноски : заплатил е д.т. от 144.55 лв./л.35/ и
депозит от 300 лв. за ССчЕ/л.51/. Фактът , че ищецът се представлява от юрисконсулт налага
съда да определи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в настоящата
инстанция в исковото производство съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на възнаграждението ,
съобразен с характера на иска и осъщественото процесуално представителство на ищеца,
съдът определя като общо 150 лв. Сборът от разноските сторени от ищеца в исковото
производство възлиза на сумата от 594.55 лв. Съразмерно на уважената част на иска на осн.
чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски за
исковото производство от общо 154.58 лв.
Ответникът също има право на разноски и е приложил по делото списък по чл.80
ГПК, който не е оспорен от насрещната страна . Видно от л. 84 и 85 ответникът е доказал
извършването на един разход – заплащане в брой на адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Съразмерно на отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда в
7
полза на ответника съдебно -деловодни разноски от общо 444.00 лв. за процесуално
представителство .
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените
специални положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:**** против ответника Д. Н. Д. ЕГН: ********** , с адрес :
***********, че ответникът Д. Н. Д. ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с
ЕИК ***, сумите, за които е издадена в полза на ищеца Заповед № 984/27.02.2024 г. по описа
на РС Варна, XLII - ри състав по ч. гр.д. № 2267/2024 г., а именно :
СУМАТА от 738.20 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки) -
представляваща дължима главница (сбор от седем месечни вноски за главница за периода от
28.02.2019 г. до 30.08.2019 г.), произтичаща от Договор за заем CrediGo № 5342-00017850,
сключен на 30.08.2018 г. между „М. К.“ АД и Д. Н. Д., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „М. К.“ АД в полза на „А. З. С. Н. В.“ ООД (правоприемник на който е „А. З. С.
Н. В.“ АД, понастоящем „А. З. С. Н. В.“ ЕАД) по силата на Приложение № 1/10.01.2019 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.;ведно със
законната лихва върху непогасената главница от 738.20 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, в следните ЧАСТИ:
за разликата от присъдената главница от 738.20 лв. до предявения размер на главница
1200,00 лв. (хиляда и двеста лева) - представлява сбора на петте месечни вноски за главница
за периода от 30.09.2018 г.до 30.01.2019 г.вкл., ведно със законната лихва върху разликата в
присъдената и търсената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;
СУМАТА от 180,72 лв. (сто и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г.;
СУМАТА от 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща дължима
застрахователна премия за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г. и
СУМАТА от 672,00 лв. (шестстотин седемдесет и два лева), представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 01.10.2018 г. до 26.02.2024 г. (с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.).
ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН: ********** , с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на „А. З. С. Н. В.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** СУМАТА от общо 14.42 лв.
(четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки ) -представляваща сторените от ищеца
съдебно -деловодни разноски в заповедното производство - ч. гр.д. № 2267/2024 г. по описа
на РС Варна и СУМАТА от общо 154.58 лв. (сто петдесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки ) - представляваща сторените от ищеца в исковото производство, пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски , съразмерно на уважената част на иска и на осн.чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА "А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д. ЕГН: ********** , с адрес :***** СУМАТА от общо 444.00 лв.
(четиристотин четиридесет и четири лева ) представляваща сторените от ответника в
исковото производство, пред настоящата инстанция , съдебно-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част на иска и на осн.чл. 78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
8
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9