Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260003/12.1.2022г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети януари 2022 година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: А. Пушевска

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2815/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1; чл. 128, т. 2; чл. 150 от КТ и 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, без посочено правно основание.

Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение с ответника, прекратено на 19.10.2020г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Работодателят, не ѝ заплатил обезщетение от 200,77 лева, за неползван платен годишен отпуск за 8 дни; сумата от 743,53 лева, трудово възнаграждение, за м. 06, 07, 08, 09 и 10.2020г.; 330,23 лева възнаграждение за извънреден труд, за същия период и 32,06 лева лихва за забава от падежа на възнагражденията за труд, до предявяване на иска. Иска осъждане на ответника да му заплати посочените суми, в едно със законната лихва върху тях от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че работникът, не е полагал извънреден труд, заплатени са му дължимите трудови възнаграждения срещу подпис, ползвал е 9 дни платен отпуск, а за заплащане на трудовото възнаграждение за м. 09 и 10.2020г., била в забава. Иска отхвърляне на исковете, като неоснователни и присъждане на разноски.

 

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като по заявеното оспорване на документи е постановено да се извърши проверка истинността /авторство/ на молба от З.Д.О., от 18.06.2020г., за ползване на 9 дни платен годишен отпуск, за 2020г., намираща се на л. 47 от делото; жалба за нарушение на трудовото законодателство, от ищцата, от 26.10.2020г., намираща се на л. 9-11 и покана за доброволно изпълнение от ищцата до ответника, за заплащане на дължими суми от 26.10.2020г., намираща се на л. 13-14, в делото.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, от 05.06.2020г., прекратено на 19.10.2020г., със заповед № 13 от с.д., на основание чл. 71, т. 1 КТ. Приетото заключение на СКЕ, сочи, че почеркът, с който е положен подписа, в оспорените документи – молба от З.Д.О., от 18.06.2020г., за ползване на 9 дни платен годишен отпуск, за 2020г., намираща се на л. 47 от делото; жалба за нарушение на трудовото законодателство, от ищцата, от 26.10.2020г., намираща се на л. 9-11 и покана за доброволно изпълнение от ищцата до ответника, за заплащане на дължими суми от 26.10.2020г., намираща се на л. 13-14, в делото, принадлежи на ищцата, като в последния документ е копие.

Според заключението на ССЕ, следващото се на ищцата обезщетение по чл. 224 КТ, е 192,15 лева, за 7 дни платен годишен отпуск; възнаграждението за труд, в периода 01.06.2020г., до 07.06.2020г., е в размер на 138,63 лева; извънреден труд на ищцата, не е отразяван и начисляван в ответното дружество, а дължимите и възнаграждения за месец септември 2020г., в размер на 473,35 лева и за месец октомври 2020г., в размер на 258,19 лева, били депозирани при нотариус.  Посочените възнаграждения са заплатени на ищцата в хода на производството/24.06.2021г./, а след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение /което е на дата по ранна от падежа на задължението за трудово възнаграждение, за месец септември – 26.10.20г./, са били депозирани при нотариус, за което ищцата е била уведомена по реда на ГПК. За месеците 06, 07 и 08.2020г. са представени неоспорени платежни ведомости съдържащ ищцов подпис за начислени и получени възнаграждения за труд.

Не са събрани писмени доказателства подкрепящи ищцовите твърдения, за полаган извънреден труд, по време на правоотношението и за полагането на такъв, няколко дни преди началото му, напротив налични са такива за обратното – 6 бр. декларации от работници в дружеството/л. 98-103/, приложени към проверка на ДИТ – Шумен, инициирана от ищцата, с подобни твърдения, в жалба.

В синхрон с посочените са и свидетелските показания на ответните свидетели, сочещи, че само веднъж са работили в почивен ден, но са били компенсирани, като ищцата, не е била тогава на работа. Не само, поради противоречие с тях и посочените писмени доказателства, но основно, поради явната заинтересованост на ищцовия свидетел от благоприятен изхода на делото за ищцата, поради близката връзка /сестра на ищцовия съжител/, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, те не следва да се приемат за достоверни. Коментираните установяват и, че в периода преди започване на работа са посещавали цеха на дружеството ответник /вкл. и ищцата/, но за да се запознаят с машините и артикулите, които ще шият, като няма данни, това да е траело достатъчно време, за да се определи, като работен ден /л. 115-117/.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

        По  оспорването на документи – доказване неистинността на частен, подписан от страната документ, е в тежест на оспорващия. Както се посочи, оспорените документи са подписани от ищцата, поради което и следва да се признае, че оспорването не е доказано.

        По иска с правно основание чл. 150 от КТ – по делото, не се установи полаган извънреден труд от ищцата, за който да и се дължи възнаграждение в увеличен размер, посочен в чл. 262 КТ и предявения иск за сумата от 330,23 лева, за периода м. 06 – м.10.2020г. следва да се отхвърли като неоснователен.

        По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – доказване заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя, като нормативен акт изисква това да се случва с писмени доказателства. От целия исков период липсват такива, че ищцата е получила трудово възнаграждение, за месец септември 2020г., в размер на 473,35 лева и за месец октомври 2020г., в размер на 258,19 лева. Сумите са ѝ изплатени, в хода на производството, поради което искът, предявен за сумата от 743,53 лева следва да се отхвърли, за сумата от 731,54 лева, поради погасяване вземанията с плащане и за сумата от 11,99 лева, като неоснователен.    

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – С оглед разпределението на доказателствената тежест в производството, по настоящият иск, ищецът следва да докаже периода на трудовото правоотношение, съответно времето на признат трудов стаж и размера на претендираното обезщетение, а ответникът, ползването на платен отпуск и размерът му. Доказателствата сочат 9 работни дни ползван отпуск, при полагащи се 7 дни, съответни на трудовия стаж, поради което търсеното обезщетение, от 200,77 лева, не се дължи и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ – искът е неоснователен, в предявения размер, поради основателност на ответното възражение за забава на кредитора /ищеца, за вземането си за трудово възнаграждение, за месеците септември и октомври/, съответно приложение разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД. Както се посочи ответникът е останал задължен, по отношение на ищеца, за сумата от 731,54 лева, представляваща трудово възнаграждение, за двата месеца. То, в предприятието било изплащано в брой на работниците, а в трудовия договор е уговорен срок 25-то число на следващия месец. Така падежите на двете вземания са след прекратяване на правоотношението и е следвало ищцата да се яви в предприятието и получи възнаграждението си, в съответствие с чл. 270, ал. 1 от КТ. Не давайки необходимото съдействие на ответника да изпълни задължението си, при липса на данни и за банкова сметка, ***, той, е вложил дължимото, при нотариус, като е връчил нотариална покана на ищцата, с което се е освободил от последиците на забавата си, включително и от тази за заплащане на законна лихва. Затова и предявения иск, за сумата от 8,35 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен.

По исковете за заплащане на законна лихва върху сумите по останалите искове – за извънреден труд и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, поради акцесорния характер на вземанията и липсата на главни задължения, те също са неоснователни, в предявения размер от 23,71 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 350 лева разноски в производството, съразмерно отхвърлена част от исковете.

Разноски на ищеца, не се присъждат независимо от посочената причина за отхвърляне на иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, поради приложението на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и по отношение на тях.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за сумата от 731,54 лева трудово възнаграждение за м. 06, 07, 08, 09 и 10.2020г., поради погасяване на вземанията с плащане и за сумата от 11,99 лева трудово възнаграждение, за същия период, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, иск с правно основание чл. 150 от КТ, за сумата от 330,23 лева възнаграждение за извънреден труд, за периода м.06 – м.10.2020г., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за сумата от 200,77 лева, за неползван платен годишен отпуск от 8 дни, за периода на съществуване трудово правоотношение между страните, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, за сумата от 8,35 лева законна лихва върху вземането за възнаграждение за труд, за месеците септември и октомври 2020г., за периода от 26.10.2020г. – 10.12.2020г., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 23,71 лева, представляваща лихва за забава, върху вземания за възнаграждение за извънреден труд и за обезщетение за ползване на платен годишен отпуск, като неоснователни.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването истинността на документи – молба от З.Д.О., от 18.06.2020г., за ползване на 9 дни платен годишен отпуск, за 2020г., намираща се на л. 47 от делото; жалба за нарушение на трудовото законодателство, от ищцата, от 26.10.2020г., намираща се на л. 9-11 и покана за доброволно изпълнение от ищцата до ответника, за заплащане на дължими суми от 26.10.2020г., намираща се на л. 13-14, в делото, не е доказано.

 

ОСЪЖДА З.Д.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ***, сумата от 350 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: