Решение по дело №7964/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 540
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20211110207964
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207964 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-009322 от 14.05.2021 година началник
група “АНД” при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на С.Т. В., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
неправилно установена фактическа обстановка, като изтъква, че не е преминал на червен, а
на жълт сигнал на светофара.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул."****" №
12, правоспособен водач на МПС.
На 25.04.2021г. моторно превозно средство лек автомобил марка “Фолксваген”, с рег.
№ СВ **** НС, управлявано от жалбоподателя С.В. се движело в гр.София. В автомобила
пътувал и свидетелят Б. В.- братовчед на жалбоподателя. На посочената дата, около 02.25
часа, автомобилът преминал през кръстовището на бул."Константин Величков” и
бул.”Александър Стамболийски”, след което спрял на разположена непосредствено след
кръстовището бензиностанция.
Докато зареждал гориво в автомобила, на бензиностанцията пристигнал полицейски
1
патрул на 03 РУ-СДВР в състав свидетелите Ф.И. и Г.Т., които извършили проверка на
водача и автомобила.
В хода на проверката от страна на свидетеля Ф.И. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия АА, бланков номер 671720/25.04.2021г., с който
срещу С.Т. В. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
25.04.2021г., около 02.35 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Фолксваген”, с рег. № СВ **** НС, на кръстовището на бул.
“Константин Величков” и бул. “Александър Стамболийски” е преминал на червен
забранителен сигнал на светофар, квалифицирано като нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
При предявяване на акта не са направени възражения, нито такива са постъпили в
рамките на установения 3-дневен срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 21-4332-009322 от 14.05.2021 година началник сектор “АНД” при отдел „Пътна
полиция” на СДВР е наложил на С.Т. В., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа показанията
на свидетелите Ф.И., Г.Т. и Б. В., депозирани в хода на съдебното следствие и на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН, серия АА, №
671720/25.04.2021 година; наказателно постановление (НП) № 21-4332-009322 от 14.05.2021
година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
Справка-картон на водача С.Т. В..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите И. и Т., като обаче
отчете ниската им информативна стойност по отношение на обстоятелствата, свързани с
конкретното деяние, поради пълната липса на съхранен спомен относно събитията. Поради
това на свидетелите по реда на чл.284 НПК е предявен АУАН, като и двамата потвърждават
участието си при съставянето на същия. Показанията на свидетеля Б. В., привлечен по
инициатива на жалбоподателя от друга страна се отличават с подробен и информативен
разказ за събитията, като съдът не намери основание за съмнение в същите, независимо от
родствената му връзка с жалбоподателя.
Съдът възприема в цялост представените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се
отбележи, че независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния
процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в
т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното
производство.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от посочените от
2
жалбоподателя основания, тя налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
671720/25.04.2021 година, съставен от компетентен орган- полицейски орган при 03 РУ-
СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните
лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се определят от
министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.4 на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е
налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т.2.10 на посочената по-горе заповед на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, установените за това законови срокове.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, С.В. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДвП като деянието е извършено на 25.04.2021г., около 02.35 часа, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Фолксваген”, с рег. № СВ **** НС, в
гр. София, на кръстовището на бул. “Константин Величков” и бул. “Александър
Стамболийски” .
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не бе установена от настоящия
съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. Съдът намира, че отразените в
наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с
всички позволени от закона доказателствени средства, като това касае както обективните
признаци на извършеното, така и неговото авторство. В рамките на състезателното
производство по оспорване на наказателното постановление, наказващия орган не е
ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт. Разпитаните по
инициатива на съда свидетели И. и Т., нямат съхранен какъвто и до било спомен за
събитието, като обвинението, практически почива на изготвения от тях АУАН, и никъде
другаде не се съдържат данни в подкрепа на отразеното в същия. Независимо от своята
автентичност, проверена по реда на чл.284 НПК, същият не може да замести непосредствено
депозирани гласни доказателства, като липсата на спомен у свидетелите, която ограничава
възможността за проверка на отразеното в АУАН, не може да бъде съответно компенсирана.
Нещо повече съдържанието на същия се опровергава от показанията на свидетеля Б. В.,
който сочи на преминаване през кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба,
респективно евентуално на наличието на хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, а
именно, че сигналът забраняващ навлизане и преминаване през кръстовище не се отнася за
онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението.
Поради това доколкото от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод и по безспорен начин да се установи извършването на нарушение от страна на
жалбоподателя на посочените в НП, дата и място, то предвид недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне.
3
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-009322 от 14.05.2021 година
началник сектор “АНД” при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на С.Т. В., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4