Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Велико Търново, 4.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Велико Търново,
в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 464 по описа на Административния съд Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 185
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест, подаден от прокурор
при Окръжна прокуратура Велико Търново, против Наредба за
опазване на обществения ред в община Стражица, приета с Решение № 592 по
Протокол № 53 от 27.12.2018 г. на Общински съвет Стражица (наричана по-долу за краткост Наредбата), в
частта относима към разпоредбите на чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 6, чл. 7 в частта
"огнестрелно", чл. 8, чл. 10, чл. 11, чл. 21 в частта, отнасяща се до
пътните настилки, съдове за смет и пътни знаци и чл. 22 от Наредбата. В протеста се излагат съображения за
противоречие на оспорените разпоредби с нормативни разпоредби от по – висок
ранг. В тази връзка, подробно се излагат съображения за незаконосъобразност на
всяка от цитираните норми, които са аргумент за отмяната на конкретно
посочените текстове на осн. чл. 146, т.4 във вр. с чл. 196 от АПК. В съдебно заседание поддържа така подадения протест и моли съда да го
приеме за основателен като се отменят оспорените разпоредби, като се присъдят и
направените от Окръжна прокуратура разноски в размер на 20 лева, внесена сума
за обявление в Държавен вестник.
Ответникът – Общински съвет – Стражица, редовно
призован за съдебното заседание, чрез Председателя на общинския съвет, не се
представлява и не заема становище по спора.
Участващият в делото прокурор от ВТОП заема
становище за основателност на извършеното оспорване и заявява, че поддържа
същото.
Във връзка с
императивните изисквания на АПК, раздел ІІІ, гл.Х, съдът е съобщил оспорването
по реда на чл.181, ал.1 и 2 във вр.с чл.188 от АПК, чрез обявление в ДВ
бр.65/06.08.2021 г., чрез поставяне на копие от него на определеното място в
Административен съд-Велико Търново, като същото е публикувано и на интернет
страницата на ВАС. Няма присъединили се лица към оспорването, нито встъпили
като страни при условията на чл.189, ал.2 от АПК.
Великотърновският административен съд, тричленен
състав, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и след цялостна служебна проверка на
оспорените текстове на наредбата приема за установено следното:
От представената и приета като доказателство
преписка, изпратена от Общински съвет – Стражица с писмо вх. № 3567/05.08.2021
година, е видно че административното производството е започнало с предложение
на Кмета на община Стражица от 21.12.2018 година за приемане на нова Наредбата
за обществения ред в община Стражица /л.20 от делото/. Оповестяване на проекта
за нова наредба и за неговото предварително обсъждане е публикувано на сайта на
Община Стражица /л.25 и сл. от делото/. Представеният от Кмета проект е
разгледан на заседание на постоянните комисии, видно от съдържащите се в
преписката Протокол № 38/17.12.2018 г., Протокол № 41/18.12.2018 г., Протокол
№41/19.12.2018 г., Протокол № 46/20.12.2018 г. и Протокол № 45/21.12.2018г. С
Решение № 592 по Протокол № 53 от 27.12.2018 г. на основание чл.21, ал.1, т.23
и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
по предложение на Кмета на общината с 15
гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“ е приета процесната наредба.
По протест с рег. № 217/22.07.2021 г., подаден от
зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново, чрез
Общински съвет - Стражица, е образувано
настоящото адм. дело № 464/2021г. по описа на Административен съд Велико
Търново против чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 6, чл. 7 в частта
"огнестрелно", чл. 8, чл. 10, чл. 11, чл. 21 в частта, отнасяща се до
пътните настилки, съдове за смет и пътни знаци и чл. 22 от Наредбата за
опазване на обществения ред в община Стражица, приета с Решение № 592 по Протокол № 53 от
27.12.2018 г., като незаконосъобразни.
Като писмени доказателства по настоящото делото е
приета административната преписка, изпратена от Община Стражица с изх. №
217-2/29.07.2021 г.
Други доказателства относно приемането на Наредбата
през 2018 г., извън коментираните по-горе, не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид представените по
делото доказателства и становищата на страните, прави следните изводи:
Подаденият протест от страна на
прокурор в ОП – Велико Търново е допустим, с оглед нормата на чл.186, ал.2 от АПК , която определя прокурора измежду лицата с право на оспорване на
подзаконовите нормативни актове.
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Наредба за опазване на
обществения ред в Община Стражица. Същата е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.
75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, които се
отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно
действие. Посочените характеристики определят
Наредбата като нормативен административен акт, чийто оспорване не е ограничено
с преклузивен срок, съгласно чл.187,
ал.1 от АПК.
Настоящият
състав на Административен съд Велико Търново намира, че същият притежава териториална и материална
компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2
във вр. с чл.133, ал.1 от АПК. С оглед на така изложеното, при
наличие на активна процесуална легитимация на оспорващия, депозирано пред компетентния
за това съд, прави протеста, процесуално
допустим за разглеждане от настоящата инстанция след като същата се е убедила в
неговата редовност от външна страна като
отговарящ на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
В раздел III на Глава
десета от АПК не са посочени основанията за оспорване на подзаконовите
нормативни актове. По силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК
приложими са основанията за оспорване на индивидуалните административни актове
по чл. 146 от АПК при отчитане на спецификите, свързани с производството по
издаването им и правната им характеристика. Предметът на съдебен контрол в
производството по оспорване на подзаконов административен акт съгласно
разпоредбите на чл. 146, т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта;
спазване на изискванията за форма и на административно-производствените правила
при издаването на акта; съответствието с материално-правните разпоредби и с
целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК във вр. с чл. 196 от АПК съдът не се ограничава при проверка
законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените му от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Разгледан по същество протестът е и основателен по следните съображения:
Съобразно чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА Общинският съвет е компетентен да издава в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 80 от АПК предвижда субсидирано приложение на Закона за нормативните актове, съобразно чл. 8 от който общинските съвети уреждат с издаваните наредби обществени отношения от местно значение, които не са уредени от нормативни актове от по-висока степен. В случая, решението на ответника, с което е приета Наредбата, е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, регламентиращ правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съобразно чл. 75, ал. 2 от АПК и чл. 7, ал. 2 от ЗНА, приложим на основание чл. 80 от АПК, наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Редът за приемане на
нормативните административни актове от общинските съвети е регламентиран в АПК,
ЗНА и ЗМСМА. Спазването на предвидената в закона процедура е задължение на
натоварените с него административни органи и гарантира постигането и зачитането
на принципите на законност, съразмерност, равенство и достъпност, публичност и
прозрачност, на които е подчинено и развилото се производство по приемане на оспорените
разпоредби. Същото е открито въз основа на предложение на кмета на Община Стражица,
което е надлежно разгласено ведно с мотивите към него по реда на чл. 26,
ал. 3 от ЗНА чрез публикация на интернет страницата
на Общината. При изготвяне на мотивите са съблюдавани изискванията на чл. 28,
ал. 1 от ЗНА. Осигурена е възможност на заинтересованите лица да
участват в производството по приемането на подзаконовия нормативен акт като
вземат становища и направят предложения в срока по чл. 26, ал. 4 от ЗНА. Няма данни такива да са постъпили и да са се състояли
обществени консултации, в какъвто смисъл е и приложения протокол. Преди
внасянето на Наредбата в ОбС, същата е разгледана от Постоянните комисии към
Общински съвет, които са дали позитивно становище, обективирано в приложените
по делото протоколи. Наредбата е приета с решение от заседание на Общински
съвет Стражица. При вземане на решението са спазени необходимите кворум,
мнозинство и начин на гласуване съгласно особените изисквания, установени чл.
27, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА. При приемането на нормативния акт са
съобразени изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК – посочен е видът на
акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет, посочено
е и правното основание за приемане. Спазена е структурата, формата и обозначението
на съдържанието, съгласно изискванията на ЗНА. Съобразно чл. 77 от АПК
компетентният орган е издал нормативния административен акт след обсъждане на
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
За да издаде нормативен административен акт съответният орган е
необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2,
ал. 1 от ЗНА и чл.
76, ал. 1 от АПК. Само
и закона са тези, които създават правната възможност, компетентността на
съответния орган да издаде нормативен административен акт, с който да
регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят
е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен
административен акт, т.е. преценява степента на правна абстракция на нормите,
той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на
подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. Съгласно изричните
разпоредби на чл.
2, ал. 2 от ЗНА и чл.
76, ал. 2 от АПК компетентността да се издаде един нормативен
административен акт освен, че трябва да е законово определена, тя не може и да
се прехвърля. Тези императивни изисквания за законово определена компетентност
и за нейната непрехвърляемост са пряка рефлексия на общозадължителния характер
на нормативния административен акт и на възможността изпълнението му да бъде
осигурено чрез прилагане на публична санкция. Твърде значимо е въздействието,
което нормативния административен акт оказва върху съответния вид обществени
отношения, върху правните субекти, за да остави законодателя безконтролно
възможността да се използва държавната принуда чрез издаването на нормативни
административни актове. Наред с това нерегламентираното издаване на нормативни
административни атове би поставило на изпитание вътрешното единство на
съществуващата в държавата йерархия на нормативните актове, която предопределя
юридическата сила на нормативните актове и по този начин гарантира правната
сигурност. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден
нормативен административен акт прави същия нищожен.
Оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.
3, ал. 2 от Наредбата предвижда, че: забранява се създаването на шум, който
нарушава обществения ред или
спокойствието на гражданите на обществени места в периода от 22,00 часа до
08,00 часа. При положение, че ал.1 на същата разпоредба, забранява създаването
на шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради,
включително за религиозни, политически, производствени, промишлени,
строително-монтажни и ремонтни дейности в работни и почивни/празнични дни е
очевидно, че с ал.2 общински съвет е преуредил въпроси, които са вече уредени с
нормативен акт от по – висока степен, в случая на ЗЗШОС. В контекста на
изложеното, съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗЗШОС, този закон се прилага за шума в околната среда, на който
хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в
други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните
територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. По силата на чл.
3, ал. 2 от ЗЗШОС, този закон не се прилага за шума: предизвикан от лицето,
подложено на неговото въздействие; предизвикан от домашни дейности; предизвикан
от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства и в
зони на военни действия. Съгласно чл.
3, ал. 5 от ЗЗШОС, изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и
от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети
по реда на Закона за
местното самоуправление и местната администрация. При така съществуващата
правна регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че
в правомощията на органите на местното самоуправление е единствено регулирането
на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
С разпоредбата на чл.
4 от Наредбата е въведена забрана за извършването на демонстративни маневри от
водачите на МПС, организиране и/ или участие в нерегламентирани състезания,
като за нарушения на разпоредбата се предвижда глоба в размер на 200 лева. Тези
отношения, безспорно са вече уредени в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, който при
аналогични забрани, предвижда различни наказания - лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв., а ал. 2
съдържа състав на повторност на това нарушение.
По същия начин, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата във връзка с „огнестрелно“ оръжие, противоречи
на нормативен акт от по – висока степен, в случая това е чл.
60, ал. 1, т. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, забраняващи откритото носене на оръжие на обществени
места и употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места.
Горните обстоятелства,
в това число и крайните изводи са валидни и за чл. 21 от Наредбата, съгласно
който се наказва с глоба от 50 до 300 лв., този който поврежда и променя
пътните настилки, тротоарите, градинките и паркови настилки и съоръженията,
съоръжения и кабини, на заслоните по спирките на обществения транспорт, на
обществените чешми, уличните хидранти, уличните и парковите осветителни тела и
съоръжения, на съдове за смет, на афишните съоръжения и площи, на
скулптурно-декоративните фигури и елементи, на обществените тоалетни, сгради и
огради на противопожарните съоръжения, пътни знаци, табели, указатели,
ограждения, съоръжения, превозни средства, както и на всякакви други общински
имоти. Този текст, частично възпроизвежда законовата регламентация по чл. 53,
ал. 1, т. 1 от ЗП, в която е предвидено наказание глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
когато физическите лица извършат - нанасяне на повреди или унищожаване на
пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя. От друга страна
чл.177, ал.2 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 500 лв. за този, който премахне,
премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена
опасност за живота или имуществото на трети лица. Във връзка с въведената със същия
текст от наредбата забрана за повреждане на съдовете за смет, както и чл. 22,
забраняващ изхвърлянето на отпадъци извън определените за това места, следва да
се уточни, че аналогични състави на нарушения са залегнати в чл. 133, ал. 1, т.
1 и т. 7, ал. 5 ал. 6 и чл. 134, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО, където обаче в
зависимост от субекта на нарушение са предвидени различни наказания, в размери
надвишаващи тези по наредбата.
На следващо място,
съгласно чл. 11 от Наредбата, забранява се настаняването на повече от 10 пчелни
семейства в УПИ, при несъгласие на съседите, като за неспазване на предвиденото
в разпоредбата задължение се предвижда глоба от 200 лв. Очевидно Законът за
пчеларство не предвижда регулиране на този въпрос от общинските съвети. Отделно
от изложеното, контролни правомощия по този закон се предоставят на БАБХ, ОД
„Земеделие“ и ИАСРЖ, но не и на мастната власт.
На последно място, с разпоредбите на чл. 6, чл. 8 и чл. 10
от Наредбата се въвеждат забрани и наказания за извършване на обществени места
на непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото; за провеждането на хазартни игри на обществени места
и за публично излагане на всякакви материали с порнографско съдържание. Обосновани
са възраженията на протестиращия прокурор, че описаните деяния кореспондират с
престъпните състави по чл. 325, ал. 1, чл. 327, ал. 1 и ал. 3 и чл. 159 от
Наказателния кодекс, а при наличието на изрична законова регламентация,
определяща едно деяние като престъпление, въвеждането му като административно
нарушение с подзаконов нормативен акт, е недопустимо. Противното, би означавало
за едно и също нещо извършителят да може да бъде санкциониран няколко пъти,
което би било в разрез с основни принципи на административно-наказателния и
наказателния процес.
Изложеното налага на основание
чл.193, ал.1, пр.2 от АПК, съдът да отмени като незаконосъобразна Наредба за условията и реда за установяване
на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища.
При този изход на делото, в полза на Прокуратурата на
Република България на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим в
настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 196 от АПК, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
20,00 лв. – внесена такса за обнародване на съобщение за оспорването в
„Държавен вестник“.
С оглед
разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва
да се обяви по начина, по който е обявена самата Наредба з за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, втори
касационен състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите
на чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 6, чл. 7 в частта "огнестрелно", чл. 8,
чл. 10, чл. 11, чл. 21 в частта, отнасяща се до пътните настилки, съдове за
смет и пътни знаци и чл. 22 от Наредба за опазване на обществения ред в
община Стражица приета с Решение № 592 по Протокол № 53 от
27.12.2018 г. на Общински съвет Стражица.
ОСЪЖДА Общински
съвет – Стражица да заплати на Прокуратурата на Република България разноски по
делото в размер на 20,00 /двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
след влизането му в сила, да се обяви по реда,
по който е обявена Наредба за опазване
на обществения ред в община Стражица приета с Решение № 592 по Протокол № 53 от 27.12.2018 г. на Общински
съвет Стражица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.