РЕШЕНИЕ
№ 5203
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110162605 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Н. П. за
осъждането на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищцата
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата вследствие на непозволено увреждане, причинено от действия и
бездействия от служители на ответника, изразяващи се в отказ да се разгледат
подавани от ищцата жалби и молби в периода от м. 10.2019 г. до м. 10.2022 г. и да се
проведе пълно, обективно и всестранно разследване по отразените в тях случаи, ведно
със законна лихва от предявяването на исковата молба до погасяването.
Ищцата Д. Н. П. твърди, че на 14.10.2019 г. подала в Районна прокуратура
Самоков жалба с вх. № 1313/14.10.2019 г., в която подробно описала, че някой се качва
на покрива на собствената й къща в Б и чупи керемидите на покрива. След подаване на
жалбата била повикана да даде допълнителни обяснения, а впоследствие била
уведомена на осн. чл. 75 НПК за правата й като пострадал от престъпление по чл. 216,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Малко повече от година по-късно Районна прокуратура
Самоков се произнесла по преписката с постановление за спиране на наказателното
производство. Развитие по производството нямало, като извършителят не бил открит.
Ищцата подала жалба до Районен съд Самоков срещу спирането на производството, но
постановлението било потвърдено.
Сочи, че на 20.05.2020 г. подала молба до Районна прокуратура Дупница с
1
искане да бъде ексхумирано тялото на брат й К П, бивш жител на град Дупница,
починал на 28.03.2019 г., тъй като имала основателни съмнения, че брат й не е починал
от естествена смърт. В молбата изложила подробно фактите и обстоятелствата, които
довели до тези съмнения, като приложила и химичен анализ със заключение от
лаборатория. Окръжна прокуратура Кюстендил изпратила преписката по
компетентност на Софийска градска прокуратура с постановление от 29.05.2020 г.
Преписката отново била върната на Окръжна прокуратура Кюстендил и на 23.10.2020
г. било постановено постановление, с което се отказва образуване на досъдебно
производство по преписка с вх. № 1013/2020 г. Ищцата подала жалба до Софийска
апелативна прокуратура, но същата била оставена без уважение, а постановлението на
Окръжна прокуратура Кюстендил – потвърдено.
Твърди на следващо място, че на 30.06.2022 г. подала жалба до началника на
МВР – гр. Самоков да се извърши проверка, тъй като през лятото на 2022 г. къщата й
била обгазявана системно с цел да й бъде навредено. Жалбата била изпратена по
компетентност в Районна прокуратура Самоков. Разследване по случая не било
проведено, като били събрани сведения от ищцата и от нейните съседи. Разследването
било формално и в посока отказ да се образува досъдебно производство. Заради
незаинтересоваността на прокуратурата ищцата сочи, че сама следвало да взема проби
за обгазяването на дома й, да заплаща за техния анализ и да предоставя информацията
на разследващите органи, тъй като те отказвали да вършат служебните си задължения.
По подадената от ищцата жалба на 19.06.2024 г. бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство на Районна прокуратура Самоков /пр. пр. № 603/2024 г./.
Ищцата подала жалба срещу постановлението за отказ пред Окръжна прокуратура
София, но жалбата й била оставена без уважение, а постановлението на Районна
прокуратура Самоков – потвърдено /пр. 2006/2024 г./.
Твърди се освен това, че на 13.10.2022 г. ищцата подала до Районна прокуратура
София жалба срещу А, в която описвала подробно какви посегателства се извършват
срещу ищцата и личните й вещи. Преписката била изпратена по компетентност в
Софийска градска прокуратура, като с постановление от 02.03.2023 г. по пр. пр. №
7868/2023 г. било отказано да се образува досъдебно производство по депозираната
жалба. Ищцата подала жалба срещу постановения от СГП отказ пред Апелативна
прокуратура София, жалбата била оставена без уважение, а отказът на СГП –
потвърден /пр. пр. № 813/2023 г./. Ищцата депозирала жалба и срещу постановлението
на Апелативна прокуратура София до ВКП, но отново й било отказано съдействие,
като производството било прекратено окончателното с постановление на ВКП /пр. пр.
№ 3739/2023 г. на отдел „Досъдебен“ на ВКС/.
Поради така описаните случаи ищцата смята, че Прокуратурата на Република
България не оказва съдействие по какъвто и било начин по подаваните от нея жалби.
2
Счита, че разследванията се водят формално, постановленията за отказ за образуване
на досъдебни производства са немотивирани, а спирането на наказателните
производства е под претекст да не се води по-нататъшно разследване по жалбите.
Твърди, че от тези действия и бездействия на прокуратурата, изразяващи се в отказ да
се разгледат подаваните жалби и да се проведе пълно, обективно и всестранно
разследване по случаите, търпи неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми със
съня, стрес, страх от нападение срещу нея и имуществото й, вдига високо кръвно
налягане, като е развила и страх от общуване с хора, както и страх да излиза навън.
Сочи, че се чувства незащитена и безпомощна. Преживените от нея неимуществени
вреди оценява в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за която сума моли да бъде
осъден ответникът да й заплати, ведно със законна лихва от предявяването на иска до
погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Сочи, че по посочените от ищцата преписки са постановени
постановления за отказ да се образува досъдебно производство, които по подадени от
ищцата жалби са преминали през съответния инстанционен контрол и са потвърдени,
като не е допустимо преразглеждане на въпросите в настоящото производство.
Намира, че за да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
Прокуратурата на Република България, следва да се установят всички елементи на
деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, които не се установявали в настоящия случай. Сочи,
че по реда на НПК били извършени всички възможни действия по разследването,
поради което не е налице виновно поведение от страна на ответника. Сочи, че
съответните прокурори са положили дължимата грижа при осъществяване на
разследването, но за тях не съществува задължение по закон всяко разследване
задължително да приключва с разкриване авторството на деянието. Сочи, че
прекратяването на наказателните производства е в резултат от спазването на нормите
на наказателните закони, което изключва противоправността на деянието. Възразява
срещу твърдението на ищцата, че описаните в исковата молба неимуществените вреди,
в това число стрес, безсъние, високо кръвно налягане, страх от нападение и от
общуване с други хора, са в резултат на твърдяното правонарушение. Счита, че
същите не са пряка и непосредствена последица от прекратяването на процесните
прокурорски преписки. Счита, че фактът на прекратяване на съответните производства
не се отъждествява с бездействие от страна на прокуратурата по подаваните от ищцата
жалби. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
3
От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
с постановление от 27.12.2019 г. на Районна прокуратура Самоков е образувано
досъдебно производство за това, че на неустановени дати в периода от месец юли на
2019 г. до 14.10.2019 г. в с. Белчин, община Самоков, при условията на продължавано
престъпление противозаконно е повредена чужда движима вещ, като са потрошени
множество керемиди от покрив на вилна сграда, собственост на Д. Н. П. –
престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като с писмо от 27.12.2019 г.
ищцата e уведомена за правата си по чл. 75, ал. 1, т. 3 НПК. По-нататък, по делото се
установява, че с постановление от 26.10.2020 г. на Районна прокуратура Самоков
горепосоченото наказателно производство по ДП № 338 ЗМ-7/2020 г. по описа на
РУМВР-Самоков е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че
извършителят на престъплението не е разкрит. Дадени са указания за изготвяне на
подробен следствено-оперативен план, с набелязване на конкретни мероприятия и
отговорници и установяване на автора на престъплението. Постановлението за
спиране е обжалвано от ищцата с жалба до Районен съд Самоков от 08.02.2023 г. С
определение № 66 от 26.04.2023 г. Районен съд Самоков, втори наказателен състав,
потвърждава като законосъобразен и правилен обжалвания акт. Прието е, че по делото
не са налице данни, сочещи, че производството следва да бъде възобновено, като
изрично е посочено, че издирването на извършителя продължава и след спиране на
производството.
По-нататък, в настоящото производство се установява, че в Районна
прокуратура Самоков е постъпила жалба от 30.06.2022 г., подадена от ищцата, с
твърдения за обгазяване на вилния й имот, намиращ се на 150 м. от кръстопътя между
с. Б и с. Б бани, община Самоков. В жалбата са изложени твърдения, че обгазяването
на къщата й се осъществява чрез система, инсталирана върху покрива, която включва
бутилка сгъстен газ, марка разфасовка, маркуч с дюзи, превключватели, като дюзите са
поставени в точки в близост до отвори в стената, през които преминават кабели в
комина, насочени навън към прозорците. По повод тази жалба е образувана пр.пр. №
603/2024 г. по описа на Районна прокуратура Самоков. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 19.06.2024 г. е отказано образуването на досъдебно
производство по тази преписка, като е намерено, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер и че твърденията на Д. Н. П. не се подкрепят от
никакви данни и сведения, събрани в хода на проверката. Срещу това постановление
ищцата е депозирала жалба пред Окръжна прокуратура София. Последната е
потвърдила обжалваното постановление като правилно и законосъобразно, а жалбата е
оставена без уважение. Споделени са напълно изводите на решаващия прокурор за
липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Посочено е, че не може
да се приеме с категоричност, че представените от Д. Н. П. образци за изследване в
Централна химическа лаборатория на „Бг“ АД произхождат от обитавания от нея имот
4
в с. Б
Видно от молба с дата 20.05.2020 г., подадена от ищцата до Районна
прокуратура Дупница, Д. Н. П. е поискала разрешаването на ексхумация на тялото на
брат си К починал на 27.03.2019 г., с цел изясняване на причината за смъртта му.
Релевирани са доводи за умишлено причиняване на смъртта със средства, опасни за
живота на мнозина. Твърди се, че леталният изход /настъпил в гр. Дупница/ е
вследствие използване на книга, напоена с нинхидрин спрей – токсично вещество, без
цвят и мирис, което може да се поставя върху книги и други повърхности, без да губи
свойствата си и, попадайки в организма, причинява бавно отравяне. С постановление
от 29.05.2020 г. на Окръжна прокуратура Кюстендил пр. пр. № 1013/2020 г., образувана
във връзка с материали, изпратени от Районна прокуратура Дупница, е изпратена по
компетентност на СГП. Преписката отново е върната на Районна прокуратура
Кюстендил. С постановление от 23.10.2020 г. е отказано образуването на досъдебно
производство и е прекратена преписката с вх. № 1013/2020 г. поради липсата на данни
за наличие на причинно-следствена връзка между леталния изход за К и
противоправно поведение на друго физическо лице. Намерено е, че искането за
ексхумация е неоснователно. Постановлението ищцата е обжалвала на 04.11.2020 г.
пред Софийска апелативна прокуратура, като с постановление от 31.12.2020 г. по пр.
пр. № 1995/2020 г. жалбата е оставена без уважение, а обжалваният прокурорски акт е
потвърден.
На следващо място, по делото се изяснява, че Д. Н. П. е подала жалба от
13.10.2022 г. до Софийска районна прокуратура, в която се навеждат разностранни
твърдения за различни престъпления, извършени спрямо нея. В тази връзка е
възложена проверка на 05 РУ-СДВР, като след приключването й, преписката е
изпратена в СРП за произнасяне по същество. С постановление на СРП от 13.02.2023
г. преписката под № 42910/2022 г. е изпратена по компетентност на СГП на основание
чл. 35, ал. 2 НПК, като е образувана пр. пр. № 7868/2023 г. От събраните по
преписката материали се установило, че в жалбата си и сведенията си Д. Н. П. описва
възприети от нея като застрашаващи множество по вид прояви, кампании и акции,
целящи, според жалбоподателката, заплахи, сплашвания, тормоз, контролиращо
поведение, следене, достъпване и манипулиране на комуникациите й,
кореспонденцията й и дома й, както и опити за физическото й отстраняване. Жалбата
била насочена срещу лицето А – бивша съпруга на починалия й брат. Направено е и
повторно искане за ексхумация на тялото на последния. С постановление от 07.03.2023
г. СГП е отказала образуването на досъдебно производство по материали, съдържащи
се в пр. пр. № 7868/2023 г. Прието е, че не се установяват данни за осъществен състав
на престъпление от общ характер, включително за престъпление по чл. 115 във вр. с
чл. 18, ал. 3 НК. По жалба на ищцата от 14.03.2023 г. срещу горепосоченото
постановление е образувана пр. пр. № 813/2023 г. по описа на Апелативна прокуратура
5
София, като с постановление от 23.03.2023 г. жалбата е оставена без уважение, а
обжалваният акт за отказ да се образува досъдебно производство – потвърден. На
03.04.2023 г. ищцата е обжалвала и постановлението на САП. Същото е потвърдено с
постановление от 15.05.2023 г. по пр.пр. № 3739/2023 г. по описа на отдел 02
„Досъдебен“ във ВКП.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката В– съученичка на починалия брат на Д. Н. П., с която се познават от
деца, за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. От
показанията на свидетелката Х се установява, че Д. Н. П. била разочарована от това, че
не е получила съдействие от всички инстанции, към които се е обръщала.
Свидетелката твърди, че ищцата действително била много променена от 2020 г., когато
започнала да подава жалби до компетентните органи. Била уплашена, съсипана, бледа,
неспокойна. В свидетелства още, че ищцата вдигала кръвно и изпитвала стягане в
сърдечната област. Излага и обстоятелства във връзка с напояване на прочитна книга,
която Д. Н. П. заела на брат си, с токсичното за човешкия организъм вещество
нинхидрин, във връзка с което ищцата подала жалба в прокуратурата. Сочи също така,
че ищцата й се оплакала от това, че я преследват, както и че я обгазяват. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като счита същите за пълни, последователни и
непротиворечиви, съобразявайки нейната вероятна заинтересованост на основание чл.
172 ГПК като приятелка от детство на ищцата. За установяване на претърпени от
ищцата неимуществени вреди по делото не са събрани други доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото
виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази
отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за
такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна
отговорност на възложителя. За възникване на тази отговорност е необходимо
настъпилите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или
извършвани по повод изпълнението на възложената работа.
За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД,
необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия /в този смисъл Постановление №
7 от 30. XII. 1959 г. и Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС/. Лицето,
което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи,
6
че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните
елементи: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3.
вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от
ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не
е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се
касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по
повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо да се
персонифицира прекият причинител на увреждането – работник или служител на
работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за
извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по повод
възложената работа, налице е вина на работника, а вина на възложителя не се изисква.
Вината следва да се разбира като умишленото или по непредпазливост причиняване на
вредата.
Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие –
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от
лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно.
В настоящия случай ищцата твърди противоправното деяние на ответника да се
изразява както в действия, така и в бездействия във връзка с подавани от нея жалби и
молби. Респективно в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно
и главно доказване този правопораждащ факт, наред с претендираните неимуществени
вреди и причинната връзка между тях. Що се отнася до субективния елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – вината, по силата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД същата се презумира от закона, като в тежест на ответника е да обори
презумпцията.
Съдът приема, че в настоящото производство не се установяват при условията
на пълно и главно доказване от ищцата предпоставките за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България по повод подадените от
ищцата молби и жалби. Това е така, тъй като не са налице неправомерни действия и
бездействия на прокурори по посочените в исковата молба наказателни производства.
7
Процесните прокурорски актове подлежат на инстанционен контрол, какъвто
всички те са преминали /някои от които включително разгледани на три инстанции/ по
подадени от ищцата жалби. Следва да се подчертае, че неудовлетворяващият
жалбоподателката резултат сам по себе си не обосновава автоматично извод за
противоправни деяния /действия или бездействия/, извършвани от служители на
ответника по възлагане на последния. Наблюдаващите прокурори по съответните
производства са осъществили правомощията си в съответствие с изискванията на
процесуалния закон /по чл. 213, ал. 1 НПК – да откажат да образуват досъдебно
производство, и по чл. 244, ал. 1 НПК – да спрат вече образуваното такова при
наличие на регламентирана в посочената разпоредба предпоставка, а именно – когато
извършителят на престъплението не е разкрит/. Същото представителите на
държавното обвинение са сторили с подробно мотивирани постановления, в които са
изложили своите съображения и описали извършените от тях процесуални действия,
във връзка с които са достигнали до съответните фактически и правни изводи.
Поради всичко изложено, настоящият състав приема, че не може да се направи
извод, че служителите на Прокуратурата на Република България са осъществили
действия или бездействия, които да са причинили твърдените от Д. Н. П.
неимуществени вреди.
С оглед на горните съображения и недоказаност на един от кумулативно
необходимите елементи на предявения иск, а именно противоправно поведение на
лица, на които ответникът Прокуратура на Република България е възложил
извършването на определена работа, обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав се явява безпредметно.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че дори да се приемат за
неправомерни обжалваните по съответния ред от Д. Н. П. постановления за спиране и
отказ да се образуват досъдебни производства, от тези действия не са произтекли
вреди за ищцата, защото не е налице причинна връзка между посочените в исковата
молба действия и бездействия на ответната страна и твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. Не се установява по делото твърдените от ищцата и посочени
от разпитаната в хода на съдебното дирене свид. Х физически и психически
неудобства, а именно – високо кръвно налягане, стягане в сърдечната област, страх от
нападение срещу нея или имуществото й, както и страх да излиза навън, да са в
причинно-следствена връзка с действие или бездействие на служители на
Прокуратурата на Република България.
Поради гореизложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
8
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„, срещу Прокуратура на Република България, с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищцата вследствие на непозволено увреждане вследствие на
действия и бездействия от служители на ответника, изразяващи се в отказ да се
разгледат подавани от ищцата жалби и молби в периода от м. 10.2019 г. до м. 10.2022
г. и да се проведе пълно, обективно и всестранно разследване по отразените в тях
случаи.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ЗЗД Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9