Р
Е Ш Е
Н И Е №
260628
гр. Пловдив, 10.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, ХIV състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Анна
Иванова
Членове: Иван Анастасов
Елена
Калпачка
при секретаря Петя Цонкова
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 499 по описа на ПОС за 2021 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261660/14.12.2020 г., постановено по гр. дело № 12007 по описа на Районен съд Пловдив за 2019 г., V-ти граждански състав, е осъдена Община **** да заплати на А.М.П., EГН **********,
Ю.П.П., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН **********
претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно – следствена – връзка
с настъпило на 12.02.2015 г. събитие, изразяващо се в откъсване на огромно
парче от оградата на общински имот № 56784.519.1089 по КККР на гр. **** в
размер на 7791,30 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността, необходима за ремонт на увредените имоти в сградата на ул. „****,
гр. **** и сумата в размер на 3507,55 лв. – мораторна лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 14.02.2015 г. до
22.07.2019 г., обща сума в размер на 3500 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, както и мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г. в размер от общо 1575.67 лв., разпределени, както следва : за А.М.П. - сумата от 3752,24 лв.- съответна част от
обезщетението за имуществени вреди, сумата от 2500 лв. – неимуществени вреди и сумата от 2814,68 лв. – мораторна лихва върху двете
главници за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г.; за Ю.П.П. – сумата от
1000 лв. – неимуществени вреди, сумата от 2101,54 лв.- съответна част от
обезщетението за имуществени вреди и сумата от 1396,28 лв.- мораторна лихва
върху двете главници за периода от
14.02.2015 г. до 22.07.2019 г. и за Я.Л.Г. – сумата от 1937,52 лв.- имуществени
вреди и сумата от 872,25 лв.- мораторна лихва за периода от 14.02.2015 г. до
22.07.2019 г., ведно със законна лихва върху уважените главници, считано
от 22.07.2019 г. до окончателното им
изплащане, като са отхвърлени предявените от А.М.П., EГН ********** и Ю. П. П.,
ЕГН ********** *** искове за неимуществени вреди в причинно – следствена –
връзка с настъпило на 12.02.2015 г. събитие, изразяващо се в откъсване на
огромно парче от оградата на общински имот № 56784.519.1089 по КККР на гр. ****
в размер на разликата между
претендирания размер от 5700 лв. до уважения размер от 3500 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г. за разликата
между самата от 2566,09 лв. и уважения размер от 1575,67 лв.- мораторна лихва
върху общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, разпределени както
следва за разликата между сумата от 3200 лв. до 2500 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди за А.П. и за разликата между претендираната сума от 1440,62 лв. и уважената сума от 1125,47 лв. –
мораторна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, а за Ю.П. за
разликата между сумата от 2500 лв. до
1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и за разликата между претендираната сума от 1125,47 и уважената сума в размер от 450,19
лв. – мораторна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, както и
предявения иск за имуществени вреди в размер на 1741,74 лв. за закупуване на
самолетен билет, ведно мораторната лихва върху така претендираната главница в
размер от 784,10 лв. за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху отхвърлените главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане. С решението е разпределена и отговорността
за разноски в производството, като са осъдени страните съразмерно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете, да заплатят разноски на насрещната страна.
Жалбоподателят Община **** е останал недоволен от така
постановеното решение и го обжалва, чрез юрисконсулт Т., в частта му, с която
са уважени предявените искове. Счита постановеното решение в тази му част неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че
изводите на съда по отношение на собствеността на увреждащата вещ, наличието на
безвиновна отговорност на жалбоподателя по чл. 50 от ЗЗД и приетия размер на
вредите не съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди, че
основният мотив на Районен съд Пловдив за уважаване на исковите претенции се
свежда до формирания извод, че след като по-голямата част от
аварийно-укрепителните дейности по възстановяване на подпорната стена са
извършени в имот с кадастрален идентификатор с № 56784.519.1089, то това
неминуемо води до извода, че срутването на
части от стената, попадащи в собствения на Община **** имот е в
причинно-следствена връзка с причинените на ищците щети. Твърди, че по-голямата
част от срутилата се ограда е попадала в имот с кадастрален идентификатор с №
56784.519.740, държавна собственост. Оспорва дадената правна квалификация на
иска от районния съд, тъй като счита, че Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, ползвател на държавния имот, има вина за срутването, което
изключва отговорността на жалбоподателя, или най-малко отговорността следва да
бъде солидарна. Счита, че неправилно е определен размерът на обезщетението за
имуществени вреди от районния съд, тъй като не са установени вида и стойността
на нанесените щети, както и не са били съобразени с квотите в съсобствеността
на всеки от ищците. Оспорва и присъдения размер на обезщетение на ищеца Ю.П.,
доколкото не са били установени вида и интензитета на страданията и.
Моли решението да
бъде отменено изцяло в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу Община **** претенции, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите А.М.П., Ю.П.П.
и Я.Л.Г., чрез адв. Б., с която се излагат подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Считат постановеното решение правилно,
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при изцяло и
обективно изяснена фактическа обстановка. Молят да бъде отхвърлена жалбата и да
бъде потвърдено изцяло обжалваното първоинстанционно решение. Претендират
разноски, прилагат списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал
недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и
се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, с оглед
оплакванията във въззивната жалба,
намира следното:
Въззиваемите са претендирали от районен съд обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от откъснала се и
паднала каменна ограда на 14.02.2015г., намираща се в общински имот, при което
са нанесени материални щети на общите части на съсобствената им сградата –
нарушение на целостта на покрива, фасадата - откъртена мазилка, счупени
прозорци, изкривени рамки, разрушени тераси и улуци, като въззиваемите П. твърдят
да са понесли и неимуществени вреди. Твърди се А.П. да е била в сградата към
момента на инцидента, от което е преживяла причинен силен стрес, емоционален
дискомфорт, влошено здравословно състояние, неудобство от безотговорността на
жалбоподателя за възстановяване на щетите, а Ю.П. изживяла силно безпокойство
за имота си и за здравето на дъщеря и, вследствие на инцидента, намаляване на
работоспособността и, с оглед дългия период, в който не се разрешава проблема с
имота и, неудобство от обстоятелството, че е трябвало да ползва непредвиден
отпуск за завръщането си в България, който не е могла да ползва по обичайното
време.
Правната квалификация на иска, предявен от въззиваемите
пред РС Пловдив е чл. 50 от ЗЗД. Не се твърди противоправно поведение, довело
до срутване на оградата. Квалификацията на иска се определя от съда, с оглед
наведените обстоятелства в исковата молба, както и предявените искания. Във
връзка с направените възражения от жалбоподателя следва да бъде посочено и
следното: Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна - каквато и
грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
Разграничение на отговорността по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД е направено в ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС №
4/1975 г., според които ако при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения
на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 ЗЗД
или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди
от самата вещ, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното
поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена
работа, отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД. Ако
вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното
настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за възложилия
работата е по чл. 50 ЗЗД. Както
е посочено в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 309 от 04.06.2014 г. по
гр. д. № 1354/2012 г. на Върховен касационен съд, в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС е изяснено, че когато при
ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно
за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е
съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД се
свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява
в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата
й. По начало, собственикът, в това си качество, упражнява надзор върху
притежаваните от него вещи, поради което е ангажирана и отговорността му за
причинените от тях вреди. И собственикът, и лицето под чийто надзор се намира
вещта, причинила вреда, не носят отговорност за деликта, когато се установи, че
вредите са резултат на изключителна вина на трето лице, на изключителна вина на
пострадалия, или на непреодолима сила (такова събитие, което е непредвидимо и
не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като цяло с никакви мерки,
при съвременното състояние на науката, техниката и икономиката). В т. 13 от ПП
№ 17-1963 г. на ВС на РБ е изяснено, че е възможно вредите да настъпят в
резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.
Следователно възможно е отговорността да се дължи на две основания - чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
тя е солидарна. Когато трето лице не е изцяло отговорно, но е допринесло за
увреждането с виновно поведение, то отговаря спрямо пострадалия солидарно със
собственика, съответно и с лицето, под чийто надзор се намира вещта.
За да възникне отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
необходимо да се установи, че е настъпила вреда, причинена от вътрешните
свойства на вещ, или неупражняван над нея надзор при експлоатацията и, собственика
на увреждащата вещ, респ. лицето, под чийто надзор се е намирала, като тогава
отговорността е солидарна. Следва да бъде установен видът и размерът на
причинените щети.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са
приети от съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения за това от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна. В този смисъл не се оспорва, че на посочената в исковата молба и
обжалваното решение дата 14.02.2015г. се е откъртила част от оградна стена, за
която са приети писмени доказателства - писмо от РД
„Пожарна безопасност и защита на населението ” – ****, от 7.02.2015 г. в което
се описани резултатите от извършените огледи, като се сочи, че е констатирано,
че част от подпорната стена западно от факултет по Биология към ПУ се е
разрушила и част от насипа зад нея се е свлякъл по скалния откос; част от
отломките са паднали в двора и върху къща на адрес ул. „****, като са нанесли
значителни разрушения на конструктивните елементи, а живущите на адреса са
уведомени за съществуваща опасност и са инструктирани да не обитават дворните
места и жилищните помещения от страна на срутището. Не се оспорва, че
въззиваемите са съсобственици на увредената сграда, находяща се на адрес ул. „****. От страна
на жалбоподателя е възложен оглед на увредените сгради, като с констативен
протокол от 24.02.2015 г. представител на ОП „Жилфонд” в присъствието на г-н С.
Д. – собственик на недвижим имот, находящ се на ул. „**** и г-жа А.П. –
собственик на недвижим имот, находящ се на ул. „****, са констатирани щети по
сградите. За жилищна сграда на адрес: ул. „**** са констатирани обрушена
стоманобетонова козирка от североизточната страна на сградата; нарушена цялост
на мазилка на североизточната фасадна стена, на тераса, счупени керемиди, страница
на прозорец, деформирана обшивка от поцинкована ламарина на покрива на
терасата, частично разрушена тераса, като парапетът на терасата е напълно
изкъртен и е констатирана пукнатина от вътрешната страна на стената на
стълбищната клетка на нивото на терасата по цялата дължина, деформирани и
откъснати водосточни тръби, каси на прозорци, метални решетки на прозорци,
счупени стъкла на прозорци.
Първият спорен въпрос е дали оградата е попадала в имот общинска
собственост и дали същата е била собственост на жалбоподателя. Като безспорен
без възражение на жалбоподателя районен съд е приел факта, че Община **** е
собственик на част от поземлен имот с идентификатор 56784.519.1089 по КК и КР
на гр. ****, попадащ в УПИ XXІX-зеленина и археологическо проучване, кв. 8 по
плана на Старинна градска част-****, одобрен със заповед № ОА-1927/ 29.12.2000
г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във връзка
чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, като за останалата част от ПИ с граници: от север - ПИ 56784.519.1021 и
56784.519.954, от изток - ПИ 56784.519.954, от юг - ПИ 56784.519.740, от
запад-останалата част от ПИ 519.1089; от северозапад-ПИ 56784.519.705, попадаща
в УПИ XXVII - музей, кв. 63 - стар по плана на СГЧ, одобрен със заповед № 510 /
01.09.1971 г., като Община **** е изпратила официално запитване до Министерство
на културата, относно собствеността, като нямало получен отговор. Горното се
установява и от приетата служебна справка и скица на имота, от която е видно,
че същият е заснет като общински в КК и КР на гр. ****, като няма данни за
носители на други вещни права. От кореспонденцията с Областен управител **** е
видно, че за същия няма съставян акт за държавна собственост. Горното е
обусловило и издаване на виза за проектиране на неотложни аварийно-укрепителни
работи по възстановяване на обект „Подпорна стена“ на Община **** и Областен
управител на област ****, доколкото направеното геодезическо заснемане е
установило, че по-голямата част от подпорната стена се е намирала в поземлен
имот с идентификатор № 56784.519.1089 по КК и КР на гр. ****, общинска
собственост. Поради това и съдът приема вписаното в представената скица, че
имотът е общинска собственост на Община ****.
В жалбата се съдържат и възражения относно собствеността на подпорната
стена, която е причинила щетите по сградите. По делото са приети като
доказателства и актове за публична и частна държавна собственост, от който е
видно, че имот с кадастрален идентификатор № 56784.519.740 е частна държавна
собственост, а част от сградите, намиращи се в него са публична държавна
собственост, като е предоставена сграда за управление от
Министерство на образованието и науката, Академия за музикално, танцово и
изобразително изкуство. Приложено е разрешение за строеж №252/15.09.2016г.,
издадено на Област **** и на община **** за обект „Аварийно-укрепителни работи
по възстновяване на обект „Подпорна стена“, находяща се в УПИ ХХХІІ-Висше
учебно заведение, кв.8-нов, по плана на Старинна градска част, съставляващо ПИ
и ИД56784.519.740 и УПИ ХХІХ- зеленина и археологическо проучване , в кв.8-нов
по плана на Старинна градска част , ПИ с ИД 56784.519.1089, които работи ще се
извършат в УПИ ХХІХ – зеленина и арх. Проучване, кв.8 –нов по плана на ЦГВ, ПИ
с ИД 56784.519.1089 по КК на гр. ****. Съгласно АДС №9105/10.03.2016г., ПИ
56784.519.740 е частна държавна собственост, а ПИ с ИД 56784.519.1089 е частна
общинска собственост, съгласно справка от Дирекция „ОС“ на Община ****. От
обяснителната записка към извършеното геодезично заснемане се установява , че
подпорната стена, попада с 90% в ПИ с ИД 56784.519.1089 по КК в гр. **** и 10%
в ПИ с ИД 56784.519.740. Това геодезично заснемане е извършено от лицензирана
фирма със съответните апаратури и при
използване на изходни точки от КК на гр. ****. От представения от страна на
жалбоподателя в първоинстанционното производство копие от Инвестиционен проект:
„Неотложни аварийно-укрепителни работи по възстановяване и укрепване на
подпорна стена в ПИ 56784.519.740 и ПИ 56784.519.1089, Централна градска част“
е видно, че стената, която се възстановява, както и изграждането на ограда, е
извършвано на границата на двата съседни имота, в по-голямата си част се е
намирала в общинския имот, като възстановената част е описана в Констативен акт
за установяване годността за приемане на строеж: „Аварийно-укрепителни работи
по възстановяване на обект: „Подпорна стена“ от 09.11.2018 г. От заключението
на вещото лице Г., прието без възражение от страните и възприето изцяло от
съда, като компетентно изготвено, се установя, че за срутените участъци от
оградата е изготвен и одобрен проект за обект „Аварийно-укрепителни работи по
възстановяване на подпорна стена“. В обяснителната записка на геодезическото
заснемане е посочено, че подпорната стена, която се възстановява, в зоната на
свачищната дейност, попадат около 90 % в имот 1089 и 10% в имот 740. Няма данни
кой и кога е строил първоначалната (преди срутването) каменната ограда. Според
заключението на вещото лице, съгласно архитектурния проект и означенията в него
на възстановените участъци, се налага извод, че предвидените за възстановяване
и укрепване участъци попадат в имот ИД 519.1089 по КК. Поради изложеното съдът
приема, че доколкото предвидените за възстановяване и укрепване участъци
попадат в поземлен имот с идентификатор № 56784.519.1089, то и оградата, която
се е разрушила и предизвикала падането и свличането на скална маса се е
намирала в този имот, като неоснователни са твърденията в жалбата, че
по-голямата част от оградата, причинила щетите, се е намирала в съседния имот, с
кадастрален идентификатор с № 56784.519.740, държавна собственост. Доколкото не
е установено друго, то и трайно прикрепените върху имота подобрения,
принадлежат на собственика му, на осн. чл. 92 от ЗС, поради което и оградата е
била собственост на собственика на терена – Община ****. По делото нито има
представени доказателства, нито има твърдения, че е било отстъпвано право на
строеж на друго лице в този имот, което да е собственик на вещта, причинила
увреждането.
Тук е мястото да се разгледа и възражението на жалбоподателя за
неоснователността на претенциите, доколкото твърди, че Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, ползвател на държавния имот, има вина за срутването,
което изключва отговорността на жалбоподателя, или най-малко отговорността
следва да бъде солидарна, независимо, че го обвързва с възражение за правната
квалификация на иска, дадена от РС. Както бе посочено по-горе, не носи
отговорност собственика на вещта, ако бъде доказано, инцидента е в следствие
изцяло на виновно поведение на трето лице. Не са доказани твърденията на
жалбоподателя в отговора на исковата молба, подаден пред районен съд, че
причина за срутване на оградата е била построена от ПУ „Паисий Хилендарски“,
неучастващо по делото лице, паянтова постройка за оранжерия, поради което да
може да се приеме, че е налице виновно противоправно поведение на ползвател на
вещта, от чието поведение да са произлезли вредите. В представените писма на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, приети като доказателства по
делото, се твърди, че са предоставени за ползване сгради, находящи се в
държавен имот с кадастрален идентификатор № 56784.519.740, не и управление
върху терена, нито е осъществяван строеж от страна на университета на терена.
Представена е и кореспонденция между страните по повод изградена оранжерия в
близост до оградата, която се твърди да се е ползвала от Пловдивски
университет. В тази връзка е прието и конструктивно становище от инж. Р. Н. от
25.02.2015 г. са констатирани щети вследствие на срутилата се каменна ограда, според
която като срутването и се дължи на недоброто състояние на оградата, както и на
обстоятелството, че е изградена незаконна постройка, която допълнително
натоварва насипа под нея и създава допълнителни натискови напрежения върху
оградата, както и изградена бетонова настилка, която не позволява повърхностните дъждовни води да
попиват в земята и те се изливат във фугата между бетонната настилка и оградни
зид и подкопават основите на зида. Доколкото същото представлява възложено от
въззиваемите експертно становище, изготвено извън съдебното производство, то не
може да се цени като доказателство за причините за възникване на инцидента, но
дори да е се приеме обратното, то не доказва изключителна вина на трето лице за
срутването на оградата. Не се установява
по делото да е налице виновно поведение на лице, от което да са произтекли
вредите, както се твърди в жалбата, а ако е налице съпричиняване от трето лице,
с действията си, то би носило солидарна отговорност за вредите, наред с
жалбоподателя. Право на пострадалите е да изберат дали да търсят цялата сума
само от един или от няколко от съдлъжниците, като участието на всички не е
условие нито за допустимостта на иска, нито за основателността му спрямо собственика
на вещта. Собственика на вещта, увредила пострадалите, може да се освободи от
отговорност само, ако установи по пътя на пълно главно доказване, че срутването
е настъпило по изключителна вина на ползвател или на друго, трето лице, или на
непреодолима сила, каквито доказателства не са представени по делото.
По отношение установяване вида и стойността на нанесените
щети на имота по делото са представени писмени доказателства – писмо от РД
„Пожарна безопасност и защита на населението ” – ****, от 7.02.2015 г. в което
се описани резултатите от извършените огледи, както и констатираните щети на
сградата на адрес ул. „****, констативен протокол, изготвен от ОС „Жилфонд“, в
присъствието на собственици на имотите, събрани са гласни доказателства –
свидетелски показания, като свидетелските показания на свидетеля Ж. съдът
възприема като плод на преки впечатления, последователни и категорични, поради
което ги цени изцяло. Приети са и заключения на СОЕ с вещо лице В. Р., която не
е оспорвана от страните. В същата са определени стойността на необходимите разходи
за възстановяване на повреденото имущество, като е дадено заключение към датата
на увреждането, което съдът кредитира и към датата на изготвяне на
заключението. Доколкото претенциите на въззиваемите са на стойност, по-ниска от
установената от приетото заключение на вещото лице, то съдът счита, че са
доказани в пълен размер. Доколкото щетите са нанесени на общи части на
сградата, като се претендират от всички съсобственици, а размерът на дяловете
им в съсобствеността не е оспорен с отговора на исковата молба, то съдът счита,
че възраженията в жалбата за неоснователност на претенциите с оглед размера на
дяловете им в съсобствеността са неоснователни, още повече, че съгласно чл. 40
от ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението
между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост, поради което и направените изчисления в
жалбата не могат да отнесат към размера на идеалните части от общите части на
сградата на съсобствениците.
По отношение исковете за репариране на неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства, които съдът кредитира,
доколкото не се установя заинтересованост на свидетелите, дадени са под страх
от наказателна отговорност и показанията им са плод на лични впечатления. От
така събраните доказателства се установява, че въззиваемата А.П. е била в
сградата към момента на инцидента, преживяла е силен стрес, била е объркана,
когато е излязла от дома си, наложило се е да напусне дома си за няколко дни,
тъй като е било опасно живущите в сградата да го обитават, след това не е била
в състояние да шофира и свидетелят Д. се е наложило да вземе майка и от
летището, която също е била много притеснена, изнервена, а и разочарована от
липсата на реакция на органите и собствениците на имота, причина за инцидента.
Свидетелят А. – С. също свидетелства за силния шок, който е преживяла А.П. при
инцидента, като твърди, че е разстроена и до деня на показанията и, приела я в
дома и, тъй като не е можела да се прибере в жилището си, като е била свидетел
на постоянните разговори с майка си Ю.П., която, според свидетелските
показания, също много тежко приела нещата, поради състоянието на жилището и
дъщеря и, като се наложило да се прибере до България. Не се събраха
доказателства за причинната връзка между здравословното състояние на
въззиваемата А. П. с инциддента. От заявените неимуществени щети по делото се
доказва факта, че тя преживяла силен стрес, като пряк свидетел на инцидента,
неудобство от невъзможността да обитава жилището си за няколко дни. Ето защо
съдът намира, че е налице основание за определяне на обезщетение на причинени
неимуществени щети – стрес, уплаха, безпокойство от случилото се, неудобство от
необходимостта да напусне жилището, в пряка причинна връзка с инцидента за
въззиваемата А.П.. Справедливо обезщетение за така понесените неимуществени
вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, с оглед вида и характера на търпените болки и
страдания, продължителността и
интензитета им, както и отражението на инцидента върху психическото и
емоционалното състояние на пострадалия, е в размер на 2500 лв., което да
репарира негативните емоции и изживявания от случилото се. По отношение на
причинените на въззиваемата Ю. П. неимуществени вреди от причинения стрес от
инцидента, който е възприела чрез дъщеря си, но се е отразил негативно както на
психиката, така и е довел но необходимост да пътува до България за да види
имота и дъщеря си извън планирания си отпуск, с което и е причинено неудобство,
което се установи от разпитаните свидетели, съдът намира, че справедливо
обезщетение е в размер на 1000 лв., което е в състояние да обезщети причинените
и стрес и неудобство от инцидента.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, в
обжалваната част, в която са уважени предявените искове - потвърдено като
правилно. В отхвърлителната част решението на районния съд не е било обжалвано и
е влязло в законна сила.
При този изход на спора въззиваемите имат право на
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и представени доказателства
за изплащане на адвокатско възнаграждение, като следва да им бъде присъдена
заплатената сума от всеки от тях, в общ размер на 1735 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261660/14.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 12007/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Община ****, ЕИК
****, гр. ****, да заплати на А.М.П., EГН **********, с адрес ***, сумата от 762
лв. (седемстотин шестдесет и два лева), на Ю.П.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 607 лв. (шестстотин и седем лева) и на Я.Л.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.