№ 8771
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110138003 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 207605/24.06.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 256109/08.08.2024г. на СРС, подадена от И. С. Г. срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
С Определение № 34412/27.08.2024г. производството по делото е частично
прекратено поради частично оттегляне на исковите претенции.
Ищецът И. С. Г. чрез адв. М. П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи главница в размер на 2432,05 лева, 2518,41 лева за договорна
лихва, 1405,94 лева за лихва за забава, 9,00 лева за такса разходи и 327,31 лева за съдебни
разноски, за които суми по ч.гр.д. № 470/2017г. на Районния съд в град Белоградчик на
12.09.2017г. бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д.
№ 9536/2017 на ЧСИ № Н.М..
Ищецът твърди, че задълженията му са погасени по давност, а изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Още на 09.11.2023г. ищецът
подал искане до съдебния изпълнител за прекратяване на делото, като същият отказал и
срещу отказа била подадена жалба до СГС. ЧСИ М. се забавил с администрирането ú близо
два месеца, през който период по делото се появили редица молби за предприемане на
изпълнителни действия, въпреки че такива искания в периода 13.06.2019г.-23.02.2023г. не
били правени. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява,
като се представлява от адв. П. или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
чрез юрк. Н.П. е подал Отговор, вх. № 332652/21.10.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Изтъква, че жалбата срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело била оставена без уважение от съда.
С предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия бил прекъснат давностният
1
срок и вземанията не били погасени. За насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като
предявеният иск се оспорва.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявения с нея иск е допустим и следва да бъдат
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от наличното по делото заверено копие, въз основа на Заповед №
430/04.08.2017г. по ч.гр.д. № 470/2017г. на Районния съд в град Белоградчик, влязла в сила
на 08.09.2017г., е издаден изпълнителен лист № 394/12.09.2017г., с който е разпоредено
длъжникът И. С. Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД 2432,05 лева за
главница по Договор за паричен заем № *********/06.12.2013г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, 2518,41 лева за договорна лихва за периода 02.01.2014г.-02.10.2014г.,
1405,94 лева за лихва за забава за периода 03.01.2014г.-03.08.2017г., 9,00 лева за такса
разходи, законна лихва върху главницата от 03.08.2017г. до изплащането ú, както и разноски
– 127,31 лева за държавна такса и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така
р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
2
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период
преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната
такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране въз
основа на молба от 19.10.2017г., по която е образувано изп.д. № 20178410409536 на ЧСИ №
841 – Н.М.. Доколкото делото е образувано след 26.06.2015г., с факта на образуването му
давността, започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение /08.09.2017г./ не
се прекъсва. Давността е прекъсната с налагане на 23.10.2017г. на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „Фигс“ ООД. Без значение е дали този
доход е секвестируем или не, тъй като несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл.
446 ГПК, урежда само размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи
плащане и/или приход, по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми такива,
върху този доход в повече ще бъде реализирано принудително изпълнение, съответно
същото е, ако по банковата му сметка постъпи секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-
т.д.3129/2015г.-ВКС,ІІт.о.). Давността след това е прекъсната на 07.09.2018г. с налагане на
запор върху сметките на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, а след това на
10.09.2018г. с налагане на запор върху сметките му в „Юробанк България“ АД. От този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 10.09.2023г.
Следващото действие – постъпване на суми /в последствие частично възстановени/ от
наложен запор, е на 12.12.2023г., т.е. след като петгодишният давностен срок е изтекъл.
Какви действия са предприемани след 10.09.2023г. е без значение, тъй като давността за
вземанията вече е била изтекла. В периода 10.09.2018г.-10.09.2023г. по изпълнителното дело
3
не са предприети действия, годни да прекъснат давността. Настоящият съдебен състав не
споделя тезата на ответника, че и искането от страна на взискателя да бъде предприето
определено изпълнително действия прекъсва давността. ТР 2/2015-2013-ОСГТК ясно
посочва, че годно да прекъсна давността е предприемането на изпълнително действие, а не
искането на взискателя за това. Искането от страна на взискателя е годно да прекъсне само
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Дали изпълнителното производство е прекратено или не
поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката
относно това дали са налице действия по изпълнението, водещи до прекъсване на
погасителната давност /така ТР 2/2023-2024-ОСГТК, т. 3/.
В тази връзка, доколкото в посочения период не се установява наличието на
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, е безпредметно подробното
обсъждане на изслушаните по делото показания на свидетел относно това какви книжа са
съществували по изпълнителното дело, както и дали подалите съответните молби служители
на ищеца са били на работа при него към момента, в който са подадени молбите, както и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Последното все пак
потвърждава, че деловодната система на съдебния изпълнител не позволява манипулиране
на датата на подаване на постъпилите книжа, съответно делото, по което те се отнасят, като
данните в нея съответстват на документите по изпълнителното дело.
Решение № 1270/05.03.2024г. по в.гр.д. № 2179/2024г. на СГС, ЧЖ-VІ-Ж, касае
проверка по реда на чл. 435 ГПК на това дали е настъпила перемпция на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не дали вземанията са погасени по
давност.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът, който своевременно е
заявил претенция в тази насока, като е депозирал и списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 679,26
лева.
В полза на адв. М. П. и на основание чл. 38, ал. 2 Задв следва да се присъди
възнаграждение в размер от 970,00 лева за предоставена на ищеца безплатна правна помощ,
което е съобразено със защитавания по делото материален интерес, фактическата, правна и
процесуална сложност на спора и съответстващата му интензивност на професионални
усилия. Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се обсъжда при
произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
(опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. С. Г., ЕГН
**********, от град София, не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, главница в размер на 2432,05 лева,
2518,41 лева за договорна лихва, 1405,94 лева за лихва за забава, 9,00 лева за такса разходи
и 327,31 лева за съдебни разноски, за които суми по ч.гр.д. № 470/2017г. на Районния съд в
град Белоградчик на 12.09.2017г. е бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които
е било образувано изп.д. № 9536/2017 на ЧСИ № Н.М..
4
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище в град София, да заплати на И. С. Г., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 679,26 лева, представляващи разноски за
производството пред районния съд (гр.д. № 38003/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище в град София, да заплати на адв. М. И. П. – АК-София, л.№ **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 970,00 лева, представляваща възнаграждение за
предоставена на ищеца И. С. Г. безплатна правна помощ в производството пред районния
съд (гр.д. № 38003/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5