РЕШЕНИЕ
№ 260471
гр. Пловдив, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2689 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Н. П. С.в качеството му на управител на Етажна собственост на сграда № 1, гр.
Пловдив, бул. ***, против Решение
№ 3424 от 24.08.2019 г., постановено по гр. д. № 14238 по описа на РС – Пловдив
за 2017 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателя иск против Р.Н.И., ЕГН: **********, и С.К.И.,
ЕГН: **********, за преустановяване на действията на ответниците, с
които пречат на ищците да упражняват правото
си на собственост върху площ от 4,5 кв.м., принадлежаща към общите части в
северозападния коридор на избения етаж на сградата на бул. ***, като бъдат
задължени ответниците да премахнат незаконно поставената в коридора стена и
врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна.
Настоящото
разглеждане на делото е повторно от въззивния съд, след като с Решение № 119 от
02.11.2020 г., постановено по гр. дело № 846 по описа за 2020 г. на ВКС, I г.о., е отменено Решение № 1498 от
13.12.2019 г., постановено по гр. дело № 2522 по описа на ОС – Пловдив за 2019
г., и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив.
С
подадената жалба първоинстанционното решение се обжалва като неправилно.
Оспорва се изводът на районния съд, че при липса на данни за разпределението на
обектите съгласно първоначалния
проект, не може да се приеме, че е налице преустройство, което се отклонява от
първоначално планираното разположение на обектите в избения етаж. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемите
С.К.И. и Р.Н.И. оспорват въззивната жалба. В подадените от тях отговори са
изложени подробни съображения за нейната неоснователност
и се отправя молба същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената служебна
проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269,
изр. 1 ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо, поради
което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно
посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Производството
пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Н. П. С.в качеството му на
управител на Етажна собственост на сграда № 1, гр. Пловдив, бул. *** против Р.Н.И. и С.К.И. за осъждане на последните да премахнат незаконно поставената преградна стена и врата на коридора
в избения етаж, както и незаконната тоалетна, с които се препятства
упражняването на правото на собственост върху притежаваните от ищците – етажни
собственици, общи части, а именно: част от коридор с площ от 4,5 кв.м. в
приземния етаж на сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1688
с адрес гр. Пловдив, бул. ***. В исковата молба се твърди, че ответниците били
съпрузи и собственици в условията на СИО на апартамент, находящ се на четвъртия
етаж в западната половина на сградата, като към този апартамент имало избено
помещение – първото вдясно от входа на приземния етаж, което обслужвало два
апартамента – единият, от които бил този на ответниците. В периода 1962 – 1964
г. лицето В. Ш. и съпругата му били допуснати да ползват избеното помещение. Твърди
се още, че в коридора на избения етаж в сградата, представляващ обща част, от Ш.
била поставена тухлена преграда и врата, като по този начин били обособени две
помещения – стая, която всъщност представлявала посоченото по-горе избено
помещение, и ниша, която била обособена с поставяне на преградна стена в
коридора. В края на коридора – на мястото, на което се намирал спирателният
кран на водопровода и обратните води, била изградена тоалетна. В резултат от
това преустройство, за което липсвали архитектурен проект и каквито и да било
строителни книжа, ответниците ползвали част от коридора с площ от около 4,5 кв.м.
с размери 110 см. ширина и 4 м. дължина. Това възпрепятствало останалите етажни
собственици да ползват заградената част от коридора, а освен това се създавали
затруднения за ползването на останалата част от коридора, тъй като прозорецът
на външната стена попадал в заграденото пространство и това лишавало коридора
от слънчева светлина. Възпрепятстван бил и достъпът на съсобствениците до спирателния
кран и канализацията. Етажните собственици многократно се противопоставяли на
това състояние. На 09.04.2017 г. било проведено общо събрание на етажните
собственици, на което било взето решение ответниците да премахнат незаконно
поставената преградна стена и врата в коридора на избения етаж, както и
незаконната тоалетна, с които се
препятствало упражняването на правото на собственост на етажните собственици върху
общите части – част от коридор с площ от 4,5 кв.м. в приземния етаж на сградата. Това не било
сторено и по тази причина сезирали съда с настоящия осъдителен иск.
Ответниците оспорват предявения иск и молят да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не оспорват, че са съпрузи, както и че Н. П. С.е
управител на етажната собственост. Отричат да са собственици в режим на семейна
имуществена общност на апартамент № 8, находящ се на четвъртия етаж от жилищната
сграда. Твърдят, че ответникът И. притежавал 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху посочения апартамент, а другата 1/2 ид.ч. била притежание на
трето за спора лице. Ответниците отричат да им е било съобщавано за решението
на общото събрание на етажната собственост. Поддържат, че процесната площ от
4,5 кв.м. не представлява обща част, като навеждат твърдения, че сочените в
исковата молба строително-монтажни работи били извършени още при строителството
на сградата през 1958-1959 г. Позовават се на договор за продажба, сключен на
23.10.1959 г., с предмет избено помещение, състоящо се от
стая и ниша, по силата на който договор помещението
било придобито от В. С. Ш. Твърдят още, че последният бил признат за собственик
на това помещение въз основа на давностно владение с нотариален акт от 1975 г. Впоследствие
то било завещано на ответника И. със завещание от 28.02.1989 г., обявено на
12.07.2002 г. и вписано в СВ – Пловдив. Ответниците посочват, че на 12.07.2002
г. съпругата на В. Ш. им дарила 1/100 ид.ч. от своите 5/6 ид.ч. от правото на
собственост върху помещението, като на същата дата съпругата на В. Ш. им
продала 99/100 ид. ч. от своите 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху
помещението. Въз основа на горното поддържат становището, че това помещение
представлявало самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша, което оборвало
тезата на ищците, че нишата съставлява обща част.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли като
неоснователен предявения иск, първоинстанционният съд е приел, чe от събраните по делото доказателства не се установява, че процесната площ от
4,5 кв.м. да съставлява обща част на жилищната сграда. Приел е за недоказани
също така и наведените с исковата молба твърдения за извършено преустройство на
избения етаж, отклоняващо се от първоначално планираното разположение на
обектите в избения етаж.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на
страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:
По
делото е представен договор от 10.04.1961 г., сключен между М. К. К., С. Т. С.,
Т. П. Т., Н. П. С., П. С. И., А. Д. И., С. Р. И. и Н. Р. И., за доброволна
делба на съсобствения им недвижим имот – жилищна сграда, построена от тях върху
съсобственото дворно място на първите четирима, находящо се на ул. ***, и
съгласно отстъпено на останалите четирима право на строеж с нотариални актове №
** от 1958 г. и № ** от 1958 г. От договора
за делба е видно, че от съсобствения имот са обособени осем дяла, като на съделителя
Н.Р.И. е възложен дял осми, включващ правото на собственост върху западната
половина част на четвъртия етаж от жилищната сграда – апартамент, състоящ се от
стая, кухня, хол и спалня, а също така и първото вдясно от входа избено
помещение, което съделителят да ползва заедно със С. И., цялата западна
половина на таванското помещение, както и право на ползване на незастроената
част от дворното място. С констативен нотариален акт № *** от 19.05.1963 г.,
том V, дело № *** г. Н. Р.И. е признат за собственик на построеното от него жилище
по силата на договор за суперфиция, обективиран в нотариален акт № *** г.,
заемащо западната половина на четвърти етаж от сградата върху 96 кв.м., състоящо
се от две стаи, хол и кухня, при граници: ул. ***, апартамента на С. Р.И.,
жилищен блок и градина, заедно с първото вдясно от входа избено помещение,
което ще ползва заедно със С. Р.И., както и цялата западна половина на
таванското помещение и правото на ползване на незастроената част от мястото.
По
делото е представен и писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
23.10.1959 г. между С. Р.И. и Н. Р.И., от една страна, и В. С. Ш., от друга, на
едно общо избено помещение, състоящо се от стая и ниша, находящо се на ул. ***,
гр. Пловдив, при граници: от изток – общо стълбище, от юг – П. С. и А. И., от
север – дворно място, и от запад – свободно място, срещу сумата от 9000 лв.
По
делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че Н. Р.И.,
починал на *** г., е оставил за наследници преживяла съпруга В. И., син Р.Н.И. и дъщеря Р. Н. Ч. Последната,
видно от издадено от РС – Пловдив удостоверение, се е отказала от наследството,
оставено от баща ѝ Н. Р.И.. Представено по делото е и саморъчно завещание
от 30.03.2010 г. на В. С. И., с което същата е завещала цялото си имущество на внучка
си Н. Р. К. От представения по делото протокол за обявяване на саморъчно
завещание се установява, че същото е обявено на 10.06.2010 г. от нотариус с
рег. № 001 при НК с район на действие РС – Пловдив.
Представен
е и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том 21, дело 9494/1975
г., с който В. С. Ш. е признат за собственик въз основа на давностно владение
на недвижим имот – самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша, в
приземния етаж от четириетажна жилищна сграда в гр. Пловдив на ул. ***, при
граници на жилището: М. К., С. Т. С., П. С., А. И.
Прието
по делото е и саморъчно завещание от 28.02.1989 г., с което В. С. Ш. завещава
на ответника Р.Н.И. две стаи и ниша, намиращи се в приземния етаж на
четириетажната жилищна сграда на адрес гр. Пловдив, ул. ***, сега ул. ***.
Представени
са и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.07.2002 г. с № ***, том II, рег. № 3579, н.д. № *** г., от който е видно, че К. Т. Ш.
дарява на Р.Н.И. и С.К.И. при равни права 1/100 ид. част от 5/6 ид.ч. от
самостоятелно жилище със застроена площ от 20 кв.м., състоящо се от стая и ниша
в приземния етаж в четириетажната жилищна сграда, построена в гр. Пловдив, ул. ***
по нотариален акт, а сега – бул. ***, както и нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от същата дата с № ***, том II,
рег. № 3580, н.д. № *** г., от който е видно, че К. Т. Ш. продава на Р.Н.И. и С.К.И.
при равни права 99/100 ид.ч. от 5/6 ид.ч. от същото жилище.
Видно
от представения протокол /л. 5-7 от първоинстанционното дело/, на 09.04.2017 г.
е било проведено общо събрание на Етажната собственост на адрес гр. Пловдив, бул.
***, на което е било взето решение ответниците Р.Н.И. и С. Н. И. да премахнат
незаконно поставени в общите части на избения етаж врата и тоалетна, с които се
възпрепятства упражняването на правото на собственост върху общите части.
По
делото е приложено и писмо от гл. архитект на Община Пловдив, то което се
установява, че в техническия архив при общината няма данни за съхранен проект
за преустройство на партерния етаж в имот № ***, попадащ в УПИ I комплексно застрояване, кв. 237-стар /15-нов/ по плана на
Втора градска част.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели. В показанията си свидетелката Д., живуща
постоянно в сградата от 1973-1974 г., заявява, че ответниците ползват изба в
избения етаж. Преди това тази изба била собственост на Н. и С. И. Според
свидетелката около 1964-1965 г. същите предоставили ползването ѝ на едно
семейство – К. и В. Ш., които живели там до смъртта си, като в този период било
направено преустройство, изразяващо се в слагане на врата, преграждаща общия коридор, и изграждане
на тоалетна. Това преустройство създавало пречки на етажните собственици –
ограничавал се достъпът до светлина и до щранга за обратните води. Свидетелката
заявява още, че след семейство Ш. за определен период от време в избата живял
наемател, който създал проблем.
Свидетелят
Д., живущ в сградата от 1974 г., също посочва в показанията си, че ответниците
ползват избено помещение в избения етаж – първото отдясно на стълбището, както
и че преди това в помещението са живели К. и В. Ш. Според свидетеля било
извършено преустройство – в коридора била изградена преградна стена, като в
десния край на коридора имало тоалетна, а отляво – мивка и кът за готвене. Това
преустройство препятствало навлизането на естествена светлина в коридора и
ограничавало достъпа до щранга за водата и спирателния кран. Свидетелят
посочва, че никой не искал да изгони Ш., тъй като били възрастни и без
наследници. Заявява, че освен това помещение на Ш. било предоставено и друго
избено помещение, в което починала майката на В. Ш.. След семейство Ш.
помещението било обитавано за определен период от наемател, който веднъж спрял
водата от спирателния кран.
По
делото е разпитана и свидетелката П. Тя посочва в показанията си, че през
периода на следването си в гр. Пловдив /1961-1963 г./ живяла до вуйчо си В. Ш. в
стая, предоставена на негови роднини, като към момента на настаняването си
сградата била изцяло завършена. Заявява, че Н. И. и В. И. предоставили на К. и
В. Ш. две стаи, за което последните заплатили някаква сума. В едната стая имало
мивка, тоалетна и салонче, през което се минавало за другата стая. Според показанията на свидетелката преграждането
било направено от В. Ш.
Свидетелката
М. заявява в показанията си, че живее в съседната сграда от 1960 г. По същото
време Ш. се нанесли в сутеренния етаж на процесната сграда, където многократно
ги посещавала. Свидетелката посочва, че тяхното помещение се състояло от малка кухня
с мивка, към която имало и тоалетна, и още една стая. Същата свидетелства за
наличието на входна врата, след която били кухнята и тоалетна, от които се
влизало в стаята. Заявява, че нишата и тоалетната били правени заедно с блока,
а не допълнително.
В
хода на първоинстанционното производство е прието заключението на вещото лице И.
по назначената съдебнотехническа експертиза. Според вещото лице застроената
площ на стаята и нишата е общо 20,09 кв.м. и отговаря на описаната в
нотариалния акт за дарение от 12.07.2002 г. площ. В заключението се посочва, че
пред стаята със застроена площ от 18,27 кв.м. чрез поставяне на врата откъм
общия коридор на жилищната сграда е оформено антре, в което се намират нишата и
изграждащата се тоалетна, като последната е разделена от нишата чрез поставена
преградна стена и заема част от общия коридор на сградата. Според вещото лице избеното
помещение се е ползвало за живеене – стаята е с дюшеме и тапети, а подът на
оформеното антре също е от старо дюшеме. При справка в техническия архив на
Община Пловдив, район „Централен“ вещото лице е установило, че не са налични
строителни книжа за процесната сграда. Според заключението вертикалният
канализационен щранг е в дъното на обособената тоалетна, а захранващият
водопровод е разположен пред тоалетната и преминава от ниво около 1,2 м. от
пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално до водомерния възел до
стълбищната клетка.
По
делото е назначена и повторна съдебнотехническа експертиза. В заключението си
по нея вещото лице Ж. потвърждава, че за сградата не са открити налични
строителни книжа и архитектурни проекти в архива на Община Пловдив, като
посочва, че по тази причина не може да даде становище какво е предвиждането по
архитектурен проект за избения етаж и дали този проект е изменян. При оглед на
място вещото лице е установило, че процесното избено помещение е разположено в
северозападната част на сградата с
идентификатор 56784.518.1688.1 по КККР, както и че същото се е ползвало за
живеене. Стаята, означена с № 1 в Приложение
№ 1 от заключението, със
застроена площ от 18,27 кв.м., е с подова настилка дюшеме, тапети по стените и
боядисан таван. Достъпът до стаята е през врата 80 см. – видимо стара таблена
дървена врата, монтирана на стена с дебелина 45 см. Източно от нея е
разположено помещение със застроена площ от около 9,60 кв.м. /означено в
Приложение № 1 под №10 – ниша в западната част от етажа/. В него е ситуирана лека преграда за разделянето му на две,
като в източната му част е монтирана тоалетна чиния, а
в западната е оставено пространство за кухненски бокс. Достъпът до помещението е от
общия коридор през дървена таблена врата, идентична с монтираната към помещение
№ 1. Стената, на която е монтирана тази врата, е с по-малка дебелина /30 см./,
но според вещото лице е видимо стара – със стара мазилка и боядисване. Достъпът до двете помещения /№ 1 и № 10/ се осигурява
през Г-образен коридор, който обслужва три други избени помещения, означени
съответно с номера 2, 3 и 4. Източните
избени помещения в сградата са огледални на тези в западната ѝ част и
също се обслужват от Г-образен коридор,
като е налице разлика, състояща се в това, че в източната част няма изпълнена
врата към помещение № 9. Според
заключението в североизточния ъгъл на помещение № 10 преминава общ вертикален
канализационен щранг от PVC тръба,
обслужващ санитарните възли на западните жилища в сградата. Захранващият
водопровод за западните жилища е разположен пред тоалетната. Същият преминава
от ниво около 1,2 м. от пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално
до водомерния възел до стълбищната клетка.
По
основателността на иска:
Искът
с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко неоснователно
действие, с което се създават пречки за осъществяване на правомощията на
собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. Основните
спорни въпроси в настоящото производство са дали процесната площ от 4,5 кв.м. представлява обща част на
сградата и съответно дали е налице неоснователно действие, поддържано от
ответниците, пречещо на останалите етажни собственици да упражняват правото си
на собственост върху общите части на сградата.
Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата,
които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. В
практиката на ВКС е дадено тълкуване на нормата, като според Решение №
118/2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. изброяването в първата част
на чл. 38, ал. 1 ЗС е примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена
обща дефиниция, от която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има
характеристика на обща част на сградата. Меродавният
момент, към който се преценява дали част от сградата-етажна собственост е обща
част, е моментът на възникване на етажната собственост /така Решение № 40 от
25.03.2016 г. по гр. д. № 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 81 от
23.12.2020 г. по гр. д. № 3017 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о./. Етажната
собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни
обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от
първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува, докато
отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. В настоящия случай
съдът намира, че етажната собственост е възникнала със сключването на договора
за делба на недвижим имот от 10.04.1961 г. Същият е сключен в предписаната в
чл. 35, ал. 1 ЗС форма – писмена с нотариална заверка на подписите. С него е
прекратена съсобствеността върху построената от съделителите жилищна сграда и
всеки от тях е получил в свой дял самостоятелен обект в нея. От този момент е
възникнала етажната собственост и собствениците на отделните апартаменти на основание
чл. 38 ЗС са станали етажни собственици на всички онези части от сградата,
които по своето естество или по предназначение са служели за общо ползване. Ето
защо към този момент следва да се прецени дали процесната площ е представлявала
обща част.
От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към датата на
възникване на етажната собственост – 10.04.1961 г., процесната площ от 4,5 кв.м.
е служила за общо ползване на етажните собственици. Проведеното от ищците
доказване на този релевантен факт е непълно, а насрещното доказване го
опровергава. В тази връзка настоящият съдебен състав даде вяра на показанията
на свидетелките М. и П., доколкото същите кореспондират помежду си и почиват на
непосредствени впечатления относно помещенията в избения етаж на сградата, обитавани
от семейство К. и В. Ш.. В показанията на свидетеля Д. не се съдържа конкретна
информация относно периода на извършване на описаното от него преустройство на
избения етаж и нанасянето на Ш. там. Показанията
на свидетелката Д. досежно този период не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателствени източници, като следва да се вземе предвид и начинът, по
който свидетелката е узнала за изложените от нея факти – периодични посещения
на адреса в детска възраст. От показанията на свидетелките М. и П. може да се
заключи, че в периода 1960-1961 г. преградената площ е представлявала част от предоставените
на К. и В. Ш. помещения и съответно не е служела за общо ползване на етажните
собственици. Заявеното от свидетелката П., че Ш. са заплатили определена сума
за предоставените им помещения, се подкрепя от представения по делото договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.1959 г. Действително същият не е
сключен в предписаната в чл. 18 ЗЗД форма, поради което не може да се приеме,
че е породил вещнопрехвърлителен ефект. Наличието му обаче е индиция, че към
момента на сключването му преграждане е било извършено. Недоказването
на факта, че процесната площ от 4,5 кв.м. представлява обща част на сградата по
смисъла на чл. 38 ЗС обуславя извода, че ищците не се легитимират като нейни
собственици. Тъй като една от предпоставките за уважаването на негаторния иск е
ищецът да е собственик на имота, то искът, предмет на настоящото производство,
подлежи на отхвърляне.
По така изложените съображения съдът намира, че подадената
въззивна жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва
да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед неоснователността на
подадената въззивна жалба, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
В негова тежест следва да се възложат сторените от въззиваемите разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за заплатени държавни такси в
производството пред касационната инстанция в общ размер от 70 лв., от които 30
лв. – за допускане до касационно обжалване, и 40 лв. – за разглеждане на
касационната жалба, както и за заплатено от всеки от въззиваемите адвокатско възнаграждение
в размер на 750 лв. за въззивната инстанция и в размер на 175 лв. за
касационната инстанция. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обстоятелството, че настоящото разглеждане на
делото е второ поред от въззивната инстанция, настоящият съдебен състав намира,
че заплатеното от всеки от въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер от
750 лв. не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3424 от 24.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 14238 по описа на РС – Пловдив за 2017 г.
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищна сграда № 1, гр. Пловдив, бул.
***, представлявана от управителя Н. П. С., ЕГН: **********, да заплати на Р.Н.И.,
ЕГН: **********, и С.К.И., ЕГН: **********, сумата от 70 лв., представляваща разноски
за заплатени държавни такси в производството пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Етажна
собственост на жилищна сграда № 1, гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от
управителя Н. П. С., ЕГН: **********, да заплати на Р.Н.И., ЕГН: **********,
сумата от 750 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, и сумата от 175
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Етажна
собственост на жилищна сграда № 1, гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от
управителя Н. П. С., ЕГН: **********, да заплати на С.К.И., ЕГН: **********, сумата
от 750 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, и сумата от 175 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
касационната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: