РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен
,16.03.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на осми март , през
две хиляди, двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕРГИНИЯ П.А и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 54 / 2020 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
На
09.04.2020г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова
молба от „***„ АД ,чрез изпълнителния му директор В.Д., с която срещу Т.Д.Я. *** е предявен иск с правно осн. чл. 240, ал.2 от ТЗ с
цена на иска 50 582,20лв.
Като се съобразят
първоначалната искова молба , уточняващата молба и допълнителната искова молба ,става
ясно ,че претенцията в общ размер от 50 582,20лв. е формирана по следния начин
и включва следните вземания :
1. Обезщетение за
вреди причинени на ищцовото дружество поради необходимостта да бъде сключен
договор № О 139 /19 от 20.08.2019г. и да
бъде изплатена въз основа на него сумата 6000лв.
2. Обезщетение за
вреди причинени на ищцовото дружество поради необходимостта да бъде сключен
договор № К 046 /19 от 02.09.2019г. и да бъде изплатена въз основа на него
сумата 42 000 лв.
3. Обезщетение в
размер на начислените от Банката-кредитор наказателни лихви по договор за
кредитен ангажимент №7 / 08.11.2016г. в размер на 2 582,20лв.
В резюме ,
твърденията в исковата молба са в смисъл ,че поради действия на Т.Я. ,се
наложило с превантивна цел и за да се избегнат посегателства срещу имуществото
на дружеството да бъдат сключени
посочените по –горе договор за охрана № О 139 /19 от 20.08.2019г. и последващия договор за
консултантски услуги и превантивни действия № К 046 /19 от 02.09.2019г. Конкретно
сочените действия на Т.Я. ,които според ищеца са предизвикали необходимостта от
сключване на двата договора за охрана се изразяват в следното :
-съставяне на 12.08.2019г. на инвентаризационен опис от Т.Я.
в качеството му на Председател на Съвета на директорите на „***„ ,заедно със служители на „***„ АД
,който опис не отразявал действителното имуществено състояние на ищеца.
-отправяне на закани към В.Д. в качеството му на акционер и
изпълнителен директор на „***„ АД ,че дружеството ще бъде съсипано и ще бъде
придобит бизнеса му ,защото от тези документи се установявали липси в огромни
размери.
Твърди се също
така ,че впоследствие Т.Я. използвал въпросният инвентаризационен опис от 12.08.2019г.
,както и оборотна ведомост към 31.07.2019г. за да образува следните съдебни
производства,които потвърждават според ищеца заплахата за съсипване на
предприятието и завземане на бизнеса :
1. Ч.т.д.№ 211/
2019г. на Плевенски окръжен съд ,образувано по молба от Т.Я. за обезпечаване на
Бъдещи искове срещу В.Д..
2. Ч.т.д. № 222/
2019г. на Плевенски окръжен съд също така
по молба от Т.Я. за обезпечаване на бъдещи искове срещу В.Д..
3. Т.д.№ 156/
2019г. на Врачански окръжен съд,което е образувано от Т.Я. и от името на „***„
АД срещу В.Д..
Посочената заплаха
за придобиване бизнеса и блокиране дейността на ищеца се потвърждавали според
ищеца и от нахлуването на 27.09.2019г. на Т.Я.
и Ц.П. в двора на фабриката на „***„ АД,което наложило да се търси
съдействие от полицията и те били спрени от полицейски патрул .
Други действия на
ответника ,които според ищеца съставляват възпрепятстване дейността на ищцовото
дружество и доказват намеренията му да придобие ,заедно с Т.Ц.Й. и Ц.И.П.контрол
над дейността на дружеството било направеното
от ответника и вписано по партидата на ищеца в ТР под № 20191107131111
искане за включване в дневния ред на извънредното общо
събрание на допълнителни въпроси ,сред които искане за отстраняване на
досегашните членове на Съвета на директорите В.Д. и К.Ц.и на тяхно място да
бъдат избрани Т.Й. и Ц.П..
Друго действие на Т.Я.
срещу интересите на ищцовото дружество според ищеца е това ,че след временното
отстраняване на В.Д. като Член на Съвета на директорите на ищцовото дружество ,
„***„ АД връчило на Т.Я. в качеството му
на председател на Съвета на директорите уведомление за предсрочно прекратяване
на договор за заем и въз основа на това уведомление , както и на
инвентаризационния опис и на оборотната ведомост към 31.12.2019г. , „***„АД е
завело ч.т.д.№ 640/ 2019г. на Врачански окръжен съд по което била издадена обезпечителна заповед въз основа на която
били запорирани всички сметки на ищеца във всички банки в страната ,която пък
довело до невъзможност „***„АД да обслужва договора за кредитен ангажимент № 7/
08.11.2016г. и анексите към него , а това пък довело до начисляване на
наказателни лихви за забава от страната на Банката –Кредитор ,които
представляват вреда за ищцовото дружество.
На основание
чл.104,т.4 от ГПК съдът намира, че е родово компетентен да разгледа делото.
Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за
търговски спор по смисъла на чл.365, т.3
от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от
ГПК.Това съображение съдът излага във връзка с изрично направеното в писмения
отговор на ответника възражение ,че настоящият спор подлежал на разглеждане по
общия ред , а не по специалното исково производство по търговски спорове.Според
съда изразът „ участие в търговско дружество „ употребен в чл. 365,т.3 от ГПК
следва да се тълкува не стеснително – в смисъл ,че се имат предвид само спорове
свързани с членственото правоотношение между акционер и акционерното
дружество,респ. между съдружник или
дружество с ограничена отговорност, но така също има предвид, и правните
отношения свързани с участието в органите на управление на дружеството
–Надзорен и Управителен съвет ,както и
в Съвета на директорите,в какъвто случай отговорността е уредена със специалната
норма на чл. 240 , ал.2 от ТЗ или като
управител или контрольор на дружеството ,в какъвто случай отговорността отново
е уредена със специална норма на ТЗ – чл. 145 от ТЗ.Това ,че тази отговорност е
деликтна по своя характер,не означава , че
за нейното осъществяване се прилага общият исков ред , а не специалният
исков ред по чл. 365 от ГПК / глава тридесет и втора от ТЗ / ,като се има
предвид наличието в ТЗ на посочените по
–горе специални материалноправни норми , които изрично уреждат посочената
имуществена отговорност на тези лица спрямо дружеството.Тази тяхна отговорност
е свързана със и произтича от тяхното специално качество – на членове на
надзорен , управителен съвет или съвет на директорите на определено търговско
дружество , поради което те се явяват надлежни ответници по иск по чл. 240 от ТЗ , а не е свързано с осъществен от тях гражданскоправен деликт в качеството
им на физически лица за да се разглежда по общия исков ред.
Впрочем съдебната
практика не е противоречива в разбирането си ,че тези спорове се разглеждат като
търговски дела , а не като граждански по общия исков ред.В т.см.вж. Решение №
110/ 18.07.2019г. на ВКС по т.д.№ 2029/ 2018г. , ІІ т.о. ; решение № 14/
03.05.2019 г. на ВКС по т.д.№ 937/ 18 г. ІІ т.о. ; решение № 103 / 20.06.2013г.
на ВКС по т.д.№ 850/ 12 г. І т.о. които
са образувани именно по повод искове по чл. 240 , ал.2 от ТЗ и много други ,както и множество определения
на ВКС,напр. определение № 505 от
24.07.2019г. на ВКС по т.д.№ 3226/ 2018г. ІІ т.о. /. Все в т.вр. следва да се
има предвид и обстоятелството ,че самият Т.Я. е предявил срещу В.Д. иск по чл.
240а от ТЗ по който е образувано т.д.№ 156/ 2019г. по описа на ОС-Враца ,т.е.
самият настоящ ответник в сходен случай за ангажиране деликтната отговорност на
изпълнителния директор е приел,че спорът по чл. 240 а от ТЗ е търговски ,
докато сега възразява ,че спорът по иск по чл. 240 , ал.2 от ТЗ не е търговски
по своя характер,което е вътрешнопротиворечива позиция на ответника.
В даденият двуседмичен
срок за писмен отговор ,ответното дружество е подало писмен отговор.
Най-напред е
направено възражение,че настоящият спор не подлежи на разглеждане по реда на
глава тридесет и втора от ТЗ , а по общия исков ред.
Направени са и
възражения „ по допустимостта“ според ответника
на исковата молба ,които всъщност са възражения по редовността на
исковата молба свързани с чл. 127ал.1 т. 4 и чл. 127, ал. 4 от ГПК ,както и чл.
366 от ГПК.
По съществото на
иска е изразено становище ,че той е неоснователен.
Оспорва се ,че
съставянето на т.н. инвентаризационен опис на 12.08.2019г. съставлява
противоправно и виновно деяние ,което да се намира в причинна връзка с
причинени на дружеството вреди. Твърди се,че въз основа на този документ,
установяващ липси в имуществото на дружеството , Т.Я. в качеството си на
акционер е образувал исково производство по чл. 240а от ТЗ от името на „***„АД
срещу изпълнителния директор В.Д. -
т.д.№ 156/ 2019г. на ОС-Враца. Твърди се
,че действително са налице липси в краткосрочните активи на „***„АД поради това
,че е била извършвана продажба на готова продукция без същата да е била
отчетена счетоводно по надлежния ред. Сочи се ,че въпросът дали
инвентаризационния опис е документ с невярно съдържание е предмет на доказване
в друго производство – очевидно се има предвид това по т.д.№ 156/ 2019г. на
ОС-Враца,но заедно с това се заявява ,че ответникът ще се ползва от този
документ в настоящото производство ,както и от представените с исковата молба оборотни ведомости. Ответникът се позовава на това ,че по т.д.№
156 / 2019г.- на ОС-Враца бил предявен срещу В.Д. и иск по чл. 240б от ТЗ за
сключване на сделки със свързано лице при отклонение от пазарните условия. Това
позоваване остава неясно за съда каква връзка има с предмета на настоящото
дело.
В общи линии се
отрича основанието за ангажиране на деликтната отговорност на Т.Я., тъй като
неговото деяние изразяващо се в твърдение, че са налице липси в „***„АД не е
противоправно ; то е предмет на доказване по т.д.№ 156/ 2019г. на ОС-Враца ;
направено е от Т.Я. в качеството му на акционер в дружеството , а не като Член
на Съвета на директорите.Освен това се счита ,че съставянето на посочения
инвентаризационен опис не съставлява действие против интересите на дружеството
, а напротив – е в интерес на това дружество за да е налице яснота относно
действителния размер на имуществото му , а оттам и за интереса на отделния
акционер.
Отричат се
твърденията на ищеца за нахлуване на Т.Я. в предприятието и размахване на
нож,т.е такива увреждащи действия не са били извършвани и не е настъпила
никаква вреда за „***„ АД в резултат на отправени заплахи към В.Д. ,които освен
това,ако условно се допусне ,че са отправени ,са били отправени от трети лица.
Отрича се и
твърдението,че Т.Я. не се бил включил в
управлението на дружеството .Сочи се ,че на заседанието на Съвета на
директорите проведено на 01.10.2019г. /след като Д.вече е бил отстранен като
член на СД / Я. е взел участие в управлението на дружеството. Изложени са
съображения ,касаещи отстраняването на В.Д. от Съвета на директорите ,което
води до непълен състав на този орган ,което пък е основание за прекратяване на
дружеството по чл. 252 т.6 от ТЗ,но че заедно с това ,че отстраняването му не
води до отмяна на овластяването в полза на това лице да представлява
дружеството и че възниквало колективно представителство от страна на останалите
членове на съвета на директорите. В
т.вр. се твърди ,че Я. е предприел необходимите действия с грижата на добър
търговец за преодоляване незаконния състав на Съвета на директорите – отправил
покана до другия член на Съвета за обсъждане на този въпроси и е поискал
допълване на дневния ред на свиканото на 18.11.2019г. извънредно общо събрание
на дружеството с тези въпроси за
попълване състава на СД.
Оспорва се и
твърдението за причинена вреда поради деянията на Т.Я. ,които да се довели до
необходимост от сключване на договори за охрана .Сочи се, че приложените
договори за охрана са сключени повече от месец преди налагането на
обезпечителната мярка с която Д.е отстранен от длъжността изпълнителен директор
и член на Съвета на директорите,т.е. към датата на сключване на тези договори Д.необезпокоявано
изпълнявал длъжността си .Твърди се ,че всъщност Д.е сключил неизгодни договори
за охрана като изпълнителен директор и че той следва да носи отговорността за
вредите произтичащи от тях. Твърди се,че тези договори са били създадени единствено
с цел поредното необосновано задължаване на дружеството ,каквито други
увреждащи договори вече имало сключени.
Твърди се също така
,че договорите за охрана са симулативни и че по тях не са извършвани реално
никакви услуги от „ ***„ ООД. Твърди се ,че представените с молбата
платежни документи не доказвали
погасяване на задължения на „***„АД по втория договор за консултантски
услуги-не доказват извършени плащания от страна на „***„АД. Платежните
нареждания са от „***„ ООД за което се сочи ,че не е ясно каква връзка има с „***„
АД и защо заплаща чужди задължения. Сходни съображения се излагат и по
отношение на другите платежни нареждания
с които С.Ц., Е.С.и С.Ц.са заплатили задължения по някои от издадените
фактури от „Делта Гард“ ООД за извършени услуги по договора за охрана.
Твърди се ,че Т.Я.
е отправил изявление до „Делта гарда „ООД за прекратяване на договорите за
охрана в изпълнение на задълженията си като Председател на Съвета на
директорите,но получил отговор ,че охранителят ще продължи да изпълнява
дейността си .
Отрича се каквото и да било връзка между действия на Я.
и невъзможност за дружеството да погасява месечните си вноски по договор за
кредит с „Общинска банка“АД и че в резултат на това били начислени лихви в
размер на 2582,20лв. Сочи се ,че начислените лихви били главно за период в
който изпълнителният директор В.Д. е бил възстановен в длъжност ,което е
станало на 04.12.2019г. с вписване в ТР,като се твърди ,че просрочието е било
допуснато изцяло от действията на Д.като изпълнителен директор, представляващ
дружеството.
Отрича се ,че
ответника е съдействал на когото и да било за завеждане на дела срещу „***„АД .
Възразява се също
така ,че не е налице решение на компетентен дружествен орган за предявяване на
иск срещу член на Съвета на директорите.
Постъпила е
допълнителна искова молба от „***„АД в която освен ,че се доразвиват изложените
в първоначалната искова молба твърдения , се правят и възражения по наведените
от ответника в писмения му отговор твърдения и се правят пояснения по някои от
значимите за делото обстоятелства ,напр. :
-че плащанията, извършени от трети за дружеството лица –Е.С.,
С.Ц.и А.Д.,както и от „***„ ООД са били
извършени от тях в качеството им на
доверени лица на дружеството със
средства, получени от касата на ищеца и внесени от тях по сметка на „Делта
гард“ООД ,което се е наложило поради запорирането на банковите сметки на
ищцовото дружество.
-че инвентаризацията
не е била извършена във всички имоти на дружеството , а само в с.***,
Община Г. Дамяново на адреса на управление
и седалището на дружеството ,докато производствената и складова база е
разположена в друг имот на дружеството ,който е на друг адрес.
-твърди се свързаност на ответника Т.Я. с Т.Й. ,който е
изпълнителен директор на „Инертстой Калето „АД ,тъй като са били съдружници в
друго търговско дружество- „Екоток –КМ „ ООД и поради това ,че Я. е упълномощил
Й. да го представлява на общото събрание на 18.12.2019г. на акционерите на „***“АД.
Излагат се и
допълнителни съображения по съществото на спора и се правят и допълнителни
доказателствени искания.
Постъпил е и
допълнителен писмен отговор от Т.Я. в който са развити съображения по
съществото на спора и е взето отношение по доказателствените искания на ищеца
направени с допълнителната искова
Съображения на съда по съществото на спора :
Първото действие на
ответника Т.Я. ,което според ищеца е виновно извършено от него и дава основание да се търси отговорност за
вреди ,причинени на дружеството, е съставянето на 12.08.2019г. на инвентаризационен опис от Т.Я.
в качеството му на Председател на Съвета на директорите на „***„ ,заедно със служители на „***„ АД
,който опис не отразявал действителното имуществено състояние на ищеца.
По този повод
Плевенски окръжен съд съобрази следните фактически и правни положения :
Ищцовото дружество „***„
АД е акционерно дружество с едностепенна система на управление ,чиито органи са
общото събрание на акционерите и Съвет на директорите ,които се състои от трима
членове Т.Я. , К.Ц.и В.Д. ,като В.Д. е бил
овластен на осн. чл. 235, ал.2 от
Съвета на директорите да представлява дружеството,поради което е вписан в
търговския регистър като представляващ дружеството ,а на осн. чл. 244,ал. 4 от ТЗ му е било възложено управлението на
дружеството в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите, а пък Т.Я. на осн. чл. 244,ал.2 от ТЗ е
определен за Председател на Съвета на директорите.
В т.вр. следва да
се отчете ,че инвентаризацията представлява „процес на подготовка и физическа проверка
чрез различни способи на натуралните и
стойностни параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата ,съпоставяне на
получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуалните
разлики“.Това е легалното определение на
понятието „инвентаризация „ съгласно § 1 т. 5 от Закона за счетоводството.
В т.вр. следва да
се имат предвид и нормата на чл. 28 от Закона за счетоводството и на чл. 16 , ал.1 т. 7 от същия закон от които според съда се налага извод ,че извършването на инвентаризация винаги
представлява вътрешноорганизационна дейност ,която се извършва в самото
предприятие съобразно ред и по начин , който се определя от ръководителя на
това предприятие ,независимо от това дали се извършва по решение на този
ръководител или по искане на органи на съдебната власт или на други органи
,когато това е предвидено в закон.
От характеристиката
на инвентаризацията се налага извод ,че това е дейност ,свързана с оперативното управление на дружеството,поради което
поначало следва да се извършва по решение на посочения по-горе изпълнителен
член на Съвета на директорите ,който отговаря пряко за управлението и
организацията на дейността на предприятието на акционерното дружество.Разбира
се ,няма пречка решение за извършване на инвентаризация да бъде взето и от
съвета на директорите или дори от общото събрание на акционерите на
дружеството.
Заедно с това ,
обаче , следва да се отчете и нормата на чл. 237,ал.1 от ТЗ според която членовете на Съвета на
директорите имат еднакви права и задължения , независимо от вътрешното
разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и
представителство само на някои от тях. Това е свързано и с нормата на чл. 240 , ал.2
от ТЗ която предвижда солидарна отговорност на всички членове на Съвета на
директорите за вредите ,които са причинили
в това си качество, виновно на дружеството ,която отговорност е
предвидена независимо от конкретната функция ,която е определена за всеки от
членовете на СД.
От тези норми се
налага извода ,че не само изпълнителния член на СД , но и всеки от членовете на
Съвета на директорите има право да извършва
действия ,които са свързани с управлението на предприятието що се отнася
до вътрешноорганизационните аспекти на тази дейност / не и по отношение на
трети лица /, като един от тези аспекти безспорно е и извършването на
инвентаризация в предприятието в чиито съвет на директорите този член участва.
Нещо повече , като се съобрази и нормата на чл. 244,ал. 5 от ТЗ,която предвижда
задължение за изпълнителния член на СД да докладва незабавно на Председателя на
СД за настъпилите обстоятелства ,които
са от съществено значение за дружеството ,се налага извод ,че е законово
закрепена и контролна функция на Председателя на СД по отношение на изпълнителния член на СД
,т.е. налице е форма на подотчетност на изпълнителния член на СД спрямо
Председателя на СД.
Поради това според
съда няма законова пречка инвентаризацията на материалните ценности в едно
предприятие да бъде инициирана и извършена не само от оперативния му ръководител,какъвто
е изпълнителния член на Съвета на
директорите В.Д. ,но така също и от всеки член на Съвета на директорите и
особено от Председателя на СД ,какъвто в случая е ответникът Т.Я..
Затова ,когато има
съмнение за нередовно водене на счетоводната отчетност в предприятието ; за
състояние на неотчетеност на материални ценности / т.е. за липси в това
предприятие /, то няма законова пречка да се извърши посочената
вътрешноорганизационна дейност,каквато е инвентаризацията и от Председателя на
Съвета на директорите . В т.см. извършването на процесната
инвентаризация ,която е намерила отражение в представения по делото
инвентаризационен опис от 12.08.2019г. не само че не представлява някакво
виновно поведение на Председателя на Съвета на директорите на „***„ АД Т.Я. ,
но е предприета според съда правомерно и в изпълнение на правата и задълженията
на този член на Съвета на директорите ,така както бяха разяснени по-горе.
Нещо
повече,предприемането на подобни действия по извършване на инвентаризация
очевидно е било необходимо ,като се има предвид представения по делото
Ревизионен акт № Р-0400122000003328-091-001/18.12.2020г. / вложен на л. 340 362
от том ІІ на делото /и обхващащ и периода на съставяне на процесният
инвентаризационен опис , от който акт се
вижда ,че са установени „нарушения
относно водената счетоводна отчетност ,касаеща производството ,завеждането на
произведената продукция , изписването на реализираната продукция и отчитането
на приходи от продажби на продукция“. Всички
тези обстоятелства дават основание да се направи извод, че правилно и належащо
са били предприети действия от Председателя на Съвета на директорите за упражняване
на контрол върху вътрешноорганизационната дейност на предприятието
,осъществявана под оперативното ръководство на изпълнителния член на Съвета на
директорите –В.Д..
Друг е въпросът
дали тези действия по упражняване на контрол също са били правилно организирани
и проведени ,и имало ли е някакъв положителен ефект от тях . На първо място като
неправилност на тези действия следва да се отбележи привличането на външни за предприятието лица
,които са заемали длъжности в друго предприятие „***„АД, за извършване на една
поначало вътрешноорганизационна дейност. Това става ясно както от самия
инвентаризационен опис в който са посочени длъжностите на лицата участвали в
извършването му , така и от разпитите на
свидетелите, извършени в съдебно заседание от 08.02.2021г. При извършването на
тази инвентаризация са участвали
следните външни за „***„АД лица : Ц.И.П.–Председател на СД на „***„ АД ;
М. И.Т. – гл.счетоводител на същото дружество ; Н. Г.К. – юрисконсулт на същото
дружество .Участвал е така също и Л.Л.,който е посочен като пълномощник на Председателя
на СД на „***„АД ,като не става ясно защо е било необходимо да участва пълномощник в тази комисия
при положение, че самият Председател на СД на „***“ АД Т.Я. е посочен като
председател на тази инвентаризационна
комисия и е участвал при извършването на инвентаризацията.
Както се вижда от въпросния инвентаризационен
опис ,той представлява „частична инвентаризация „ по смисъла на Закона за
счетоводството , а не „пълна инвентаризация„ , доколкото е проведена само в
производствената база на предприятието ,находяща се в с.***, а е безспорно
между страните по делото и е установено
и от доказателствата по него ,че предприятието на „***“ АД притежава и други обекти ,които са изрично
посочени в допълнителното заключение на в.л.Т.И. /на л. 379,380 от делото / и
те са офис с адрес в гр.Мездра ; склад за съхранение на стоки в с.***; складова
база в гр.Враца ,ул***;друга складова база в гр.Враца , ул***,които складове са наети за съхранение
на стоки ,в т.ч. готова продукция ,и които офис и складове очевидно не са били
предмет на процесната инвентаризация. В т.см. очевидно е ,че процесният инвентаризационен
опис не дава пълна и точна картина за
състоянието на материалните ценности в цялото предприятие ,и по тази причина не
би следвало да се използва като база за сравнение с процесната оборотна
ведомост от 01.01.2019г. до 31.07.2019г.
, още повече ,че процесният инвентаризационен опис е съставен към друга дата- 12.08.2019г.
, докато оборотната ведомост е към 31.07.2019г. ,т.е. има времева разлика между
датите на двата документа, през която е възможно движение на стоково
–материални ценности ,което да не е
намерило отражение в тази оборотна ведомост. Освен всичко това, тази
оборотна ведомост,която е била използвана от инвентаризационната комисия и за
която свидетелите твърдят ,че е била предоставена от К.Ц./другия член на СД и
счетоводител на дружеството /, не носи подписи на съставилите я
длъжностни лица и в т.см. тя няма
никаква материална доказателствена сила по отношение на отразените в нея
счетоводни данни. По тези причини
,според този съд , от сравняването на процесните инвентаризационен опис и оборотна
ведомост не могат и не следва да се правят каквито и да било изводи относно съответствието
на наличността на материалните ценности в предприятието на „***„АД със
счетоводните записи в дружеството.
Всъщност и самите лица ,които са участвали в извършването
на инвентаризацията не са стигнали до логичния край на този процес при който
установяването на несъответствия между счетоводните наличности по оборотна
ведомост и действителните наличности в производствената база на „***„АД би следвало
да бъдат отразени в изричен протокол за
установени липси с определяне на вида , количеството и стойността на липсващите стоки. Такъв протокол за
установяване на липси очевидно не е бил съставен от тази инвентаризационна комисия
и по тази причина не може да се счита ,че с него са установени някакви значими
обстоятелства за ангажиране отговорността напр. на изпълнителния директор В.Д..Разбира
се , въпросът за ангажиране отговорността на В.Д. на осн. чл. 240а от ТЗ е предмет на друго висящо дело –т.д. №
156/ 2019г. на Врачански окръжен съд ,където съдът ще извърши самостоятелна
преценка на тези доказателства .
Така или иначе,според
Плевенски окръжен съд ,извършването на процесната частична инвентаризация в производствената база на „***“АД по
инициатива и под ръководството на Председателя на Съвета на директорите на „***„
АД - Т.Я. не представлява проява на
негово виновно поведение , а е проявна форма на упражняване правата и
задълженията му като член на Съвета на директорите, който има равни права с
останалите членове на СД, независимо от вътрешното разпределение на техните
функции ,както сочи чл. 237, ал.1 от ТЗ , а така също и на контролната му
функция по отношение на изпълнителния член на СД ,закрепена в чл. 244,
ал. 5 от ТЗ .
Освен това от самото
извършване на тази инвентаризация не са произлезли никакви имуществени вреди за
„***“АД .
Това,че процесният
инвентаризационен опис е бил съставен и е бил представян от Т.Я. като документ
по дела също така не представлява някакво виновно поведение на Председателя на
СД ,доколкото упражняването на твърдени и
предполагаеми права пред съда
априори не е неправомерна дейност , а напротив –представлява
законово закрепено право на защита на претендираните от страната по делото материални права , а
вече въпрос на конкретна преценка от решаващия съд е дали ще приеме като
относим и допустим даденият документ и дали ще го кредитира като допустимо и годно
доказателствено средство за твърдените права.
Поради това и
завеждането на посочените в исковата молба дела от Т.Я. , а
именно Ч.т.д.№ 211/ 2019г. на Плевенски окръжен съд ,образувано по молба от Т.Я.
за обезпечаване на Бъдещи искове срещу В.Д. ; Ч.т.д.
№ 222/ 2019г. на Плевенски окръжен съд също така по молба от Т.Я. за обезпечаване на бъдещи
искове срещу В.Д. и Т.д.№ 156/
2019г. на Врачански окръжен съд,което е образувано от Т.Я. и от името на „***„
АД срещу В.Д. не може да се третират
като виновно поведение на Председателя на Съвета на директорите Т.Я. ,което да
е нанесло вреди на дружеството. Изобщо
търсенето на съдебна защита на материални права ,които страна твърди ,че
притежава не може да се приравни на виновно увреждане на страната срещу която
се търси тази съдебна защита.
Извършването на
процесната инвентаризация на 12.08.2019г. не може да се разглежда и като някаква
заплаха за имуществото на дружеството ,която пък от своя страна да е наложила
сключване на договорите за охрана , тъй като тази инвентаризация е била
извършена със знанието на изпълнителния член
на Съвета на директорите ,което
се установява от свидетелските показания на разпитаните на 08.02.2021г.
свидетели и без всякаква съпротива от
страна на изпълнителния член на СД-В.Д..Освен това за него не се установи да е
имало някаква пречка да присъства при извършването на тази инвентаризация и да
вземе участие в нея , ако е имал съмнения че при извършването и може да бъде накърнено имущество на
дружеството. Същите свидетели ,разпитани на 08.02.2021г. единодушно установяват ,че преди началото на
инвентаризацията са уведомили В.Д. какво ще правят в предприятието /свидетелката М.Т. - „ да ,казахме му на
12.08.2019г. в началото като започнахме ,той каза че можем да броим, не е
правил проблеми,възражения не е правил , допуснаха ни свободно „; свидетелката Н.К. също така потвърждава ,че В.Д.
е бил на адреса при извършване на инвентаризацията и че никой не им е правил
проблеми да я извършат/. В т.см. според
съда не се установява извършването на някакви заплашителни или насилнически
действия от страна на Т.Я. при извършване на въпросната инвентаризация ,които
да дават основание за възникване на основателен страх у изпълнителния член на
СД-В.Д. , че ще бъде унищожено или разпиляно наличното имущество в
производствената база и това пък от своя страна да стане причина за ангажиране на
охранително дружество за запазване на имуществото в тази база.
Що се отнася до
това дали са били отправени закани към В.Д. в качеството му на акционер и изпълнителен
директор на „***“АД ,че дружеството ще бъде съсипано и ще бъде придобит
бизнесът му ,придружено и с т.н. нахлуване на 27.09.2019г. на Т.Я. и Ц.П. в
двора на фабриката на „***„ АД ,което да е наложило да се търси съдействие на
полицията,в резултат на което те двамата да са били спрени от полицейски патрул , според Плевенски
окръжен съд избощо не се доказа от събраните по делото доказателства отправяне
на заплахи за придобиване бизнеса и блокиране дейността на ищцовото предприятие
от страна на Т.Я. ,нито пък физическо
нахлуване в двора на предприятието , което да е станало на 27.09.2019г. Не са ангажирани никакви свидетелски показания
за потвърждаване на такива обстоятелства –отправени закани или заплахи от
страна на Т.Я. , а от приложените на л. 274 и 275 от том І на делото писмени доказателства
се установява ,че срещу Т.Я. няма
издавани наказателни постановления от 27.09.2019г., а има издадено наказателно
постановление срещу Ц.И.П.за това, че на 27.09.2019г. около 13,50ч. в с.***на
ул. „ ***при извършена полицейска
проверка се установило, че пренася личното си оръжие ловна карабина „Браунинг „
30-06 в мек калъф ,без да е поставил заключващо устройство на спусъка. Това
последното, обаче по никакъв начин не може да се свърже с твърдяното от ищеца
нахлуване в двора на фабриката и отправяне на заплахи на същия ден от страна на
Т.Я. в присъствието на Ц.П.. Както се
вижда от това НП , въпросната проверка и самото НП е съставено за нарушение,
установено в друго населено място – с.***, а не в с.***, където се намира
производствената база на „***„ АД и където се твърди ,че е станало
т.н.нахлуване.
Колкото пък до
другото, въведено с исковата молба виновно увреждащо действие от страна Т.Я. - направеното от ответника и вписано по партидата на ищеца
в ТР под № 20191107131111 искане
за включване в дневния ред на
извънредното общо събрание на допълнителни въпроси ,сред които искане за
отстраняване на досегашните членове на Съвета на директорите В.Д. и К.Ц., и на
тяхно място да бъдат избрани Т.Й. и Ц.П., то няма спор,че такова искане действително
е било направено от него ,но следва да се има предвид ,че и в т.сл. се касае за
правомерно упражняване на правото на
акционер / каквото качество Т.Я. няма спор ,че притежава в „***„АД, при това с
по –голям брой акции ,значително надхвърлящи 5 % от общия им брой / , да иска включване в дневния ред на общото
събрание на акционерите на други въпроси на осн. чл. 223а,ал.1 от ТЗ,като няма спор ,че това е било надлежно
обявено в ТР, т.е. длъжностното лице извършило проверката за допустимостта и законосъобразността
на заявеното обстоятелство, чието вписване се иска, е преценило ,че акционерът
направил искането има право на това и поради това е разпоредило вписване на тези въпроси в
дневния ред на събранието на акционерите. В т.см. отново не е налице виновно неправомерно
поведение от страна на мажоритарния
акционер Т.Я. .
В заключение по тези обстоятелства ,съдът не
констатира виновно поведение на Т.Я. в качеството му на Председател на СД на „***„ АД,което да е съставлявало заплаха за
разпиляване или унищожаване на имуществото на „***„АД ,та да се налага сключването
на двата договора за охрана, първият от 20.08.2019г. , а вторият от
02.09.2019г.,за да се счете ,че разходите, направени от „***„ АД по заплащане
на договорената охрана и консултантска дейност на „***„ООД са следствие от такова виновно поведение на Т.Я..
Самото извършване
на инвентаризационния опис от 12.08.2019г. не представлява действие по заплаха
или закана, или застрашаващо имуществото на дружеството , а напротив ,то е
насочено към установяване на действителното имуществено състояние на дружеството
и е изцяло в правомощията на Председателя на Съвета на директорите да го
извърши.
Освен това
нелогично е твърдението на ищеца ,че Т.Я., който е акционер с по –голям брой
акции в това дружество , а заедно с това е и Председател на Съвета на
директорите на същото дружество ще извършва действия против интересите на
дружеството ,в чиито управителен орган / съвет на директорите / е председател и в което дружество е основен
акционер , тъй като това означава той да действа против собствените си имуществени
интереси, доколкото евентуалното увреждане или разпиляване на имущество на
дружеството ще доведе и до накърняване на имуществените му права като акционер
, респ. до ангажиране отговорността му като Председател на Съвета на
директорите ,без при това от страна на ищеца да е обяснено логически как чрез
тези описани в исковата молба действия на Я. той би придобил бизнеса на „***„АД.
Дори напротив , от
показанията на разпитания свидетел Е.К.се установява ,че след извършване на
процесната инвентаризация са били водени разговори за това В.Д. да закупи
притежаваните от Т.Я. акции в дружеството на които срещи е присъствал и
представител на „***„ ООД /дружеството с което са били сключени двата договора за
охрана / - Д.С., който е присъствал в неясно какво качество, но очевидно по
покана на В.Д. , който е сключил въпросните два договора за охрана с „Делта
гард“ООД.
Колкото до другото твърдяно в исковата молба действие на Т.Я.
– това ,че след временното отстраняване на В.Д. като Член на Съвета на
директорите на ищцовото дружество , „***„ АД
връчило на Т.Я. в качеството му на председател на Съвета на директорите
уведомление за предсрочно прекратяване на договор за заем и въз основа на това
уведомление , както и на инвентаризационния опис и на оборотната ведомост към
31.12.2019г. , „***„АД е завело ч.т.д.№ 640/ 2019г. на Врачански окръжен съд по
което била издадена обезпечителна
заповед въз основа на която били запорирани всички сметки на ищеца във всички
банки в страната ,която пък довело до невъзможност „***„АД да обслужва договора
за кредитен ангажимент № 7/ 08.11.2016г. и анексите към него , а това пък
довело до начисляване на наказателни лихви за забава от страната на Банката
–Кредитор ,които представляват вреда за ищцовото дружество,Плевенски окръжен
съд намира ,че и в т.сл. не се касае за неправомерно виновно поведение на Т.Я.
в качеството му на член /председател / на СД.
Няма основание да се иска от председателя на съвета на
директорите на „***„ АД да не приема въпросното уведомление за предсрочно прекратяване на
договор за заем,изходящо от „***„АД ,което безспорно е адресирано до него в
това му качество .Обратното би означавало да се иска от същият да шиканира упражняването на права на
третото лице –„***„АД ,за да не допусне да се счете ,че е извършено надлежно
разваляне на договора за заем,т.е.да се иска от него да се укрива от връчителя
на това уведомление ,което поведение вече би било неправомерно.
Оттук нататък
решението за завеждане както на ч.т.д.№ 640/ 2019г. на Врачански окръжен съд по
което е допуснато обезпечение чрез запориране на сметките на „***„АД в
изчерпателно изброени в определението на
ВОС банки , а впоследствие и решението
за завеждане на т.д.№215/ 2019г. на ОС-Монтана по което е предявен бъдещият иск
с цена 315 000лв.представляват решения на съвсем различно ЮЛ –„***„АД , а не са
действия предприети от Т.Я. .
По делото има твърдения ,че била налице „свързаност по смисъла на §1 т. 6 от ДР на ТЗ
между Т.Я. и „***„АД , а в частност и
представителите му Т.Й. и Ц.П. „ От това
твърдение явно се прави извод ,че именно
Т.Я. е мотивирал „***„ АД да заведе посочените по –горе дела срещу „***„АД.
От доказателствата
по делото според съда не може да се направи извод,че в конкретния случай е
налице хипотезата на § 1 т. 6 от ТЗ във вр. с §1в т.1-4 от ДР на ТЗ.Преди
всичко тази хипотеза предполага да са налице поне две лица ,чиято дейност да се контролира
пряко или косвено от трето лице ,който контрол да се осъществява по някой от
способите посочени в §1в от ДР на ТЗ. От
твърденията в допълнителната искова молба на „***„АД / на л. 143 от том І на
делото / може да се прави извод ,че според ищеца двете лица, чиято дейност се контролира пряко
или косвено от трето лице ,са именно „***„АД и Т.Я. .
В такъв случай следва да се изясни въпроса кое е това трето лице ,което да
контролира по смисъла на § 1в от ДР на ТЗ дейността едновременно на „***„АД и на Т.Я.. От изложението в
допълнителната искова молба това обстоятелство остава неясно, а и не се
установява да има такова трето лице,което да контролира тяхната дейност. Нещо
повече , съвместното тълкуване на §1, т.
6 във вр. с § 1в ,ал.1 от ДР на ТЗ/който изяснява възможните форми на контрол/
предполага упражняването на този контрол от трето физическо или юридическо лице,но върху други две юридически лица
,тъй като посочените в §1в,ал.1 т.1-4 от ДР на ТЗ форми на контрол е възможно да се проявят
само по отношение на юридически лица, а не по отношение на едно ФЛ и друго
ЮЛ,както се твърди в случая. Поради това априори твърдението за наличие на свързаност на юридическото лице „***“АД и
физическото лице Т.Я. в хипотезата на §1,ал.1 т. 6 от ДР на ТЗ е абсурдно.
В т.см. би могло да се изследва дали има свързаност между „***„АД и „***„АД
в хипотезата на §1 ,ал.1 т. 6 от ДР на ТЗ , но такова твърдение не е въведено в
предмета на делото.Изобщо ,според съда ,не се установява ответникът Т.Я. да има
възможност да упражнява контрол в някоя от формите на §1в т.1 – 4 от ДР на ТЗ
върху „***„АД,така че да може да мотивира това дружество да заведе посочените по –горе дела срещу „***„АД.
Все в
т.вр. следва да се посочи ,че макар наложеният запор върху банковите сметки на
„***„АД да е предизвикал затруднения в дейността на дружеството ,то не се е
стигнало до блокиране на тази дейност ,в т.ч. и на разплащанията на дружеството
с неговите кредитори.Дружеството е намерило друг способ за разплащане на своите
задължения ,заобикаляйки наложените запори на сметки ,като е сключило договор
от 04.12.2019г. с „***„ООД по силата на който „***„ АД възлага на „***„ООД да
извършва срещу възнаграждение дейност по получаване и разходване на парични
средства ,съгласно нареждания, дадени от „***„АД.Вещото лице в своето допълнително
заключение / на л. 381 от том ІІ/ сочи ,че от оборотните ведомост на счетоводна
сметка 491 се установява помесечно движението на паричните средства от сключване
на процесния договор с „Алда“ до м. 07.2020г. и от това движение се вижда ,че
каквито суми са постъпвали през месеца от клиенти по сметката на „Алда“ ,същите
се използват за разплащания към доставчици ,контрагенти , за данъци , осигурит.вноски
както и по договор за кредитен ангажимент
с Общинска банка. Вещото лице
подробно и обстоятелствено е проследило какви задължения на „***“АД са били
разплатени с постъпленията по тази сметка ,като изрично е отразено, че в полза
на Общинска банка е преведена сумата 135 693,16 лв. за периода от сключване
на договора от 04.12.2019г. до м. 07.2020г. Вещото лице също така сочи какви са били касовите наличности в „***„АД за процесният период от м. 08.2019г.до м.
03.2020г. и че по правило задълженията на дружеството към доставчици ,персонал
,публични задължения са били в по-големи размери от касовите наличности за този период ,като само към 30.11.2019г.
касовата наличност е била по-голяма от задълженията на дружеството към същата
дата. Вещото лице сочи ,че през процесния период е имало налични средства в
касата на „***“АД ,но е било по преценка
на ръководството на дружеството къде да насочи конкретните суми за погасяване
на определени задължения.
От всичко това се
налага извод ,че наложените запори върху сметките на „***„ АД въз основа на
обезпечителната заповед ,издадена по ч.т.д.№ 640/ 2019г. на Врачански окръжен
съд не са станали причина „***„АД да не
изпълнява задълженията си по договора за кредитен ангажимент №7 / 08.11.2016г. с
Общинска банка АД ,в резултат на което неизпълнение са били начислени наказателни
лихви в размер на 2 582,20лв.,които се претендират с исковата молба като вреди
от виновното поведение на Т.Я. в качеството му на Председател на Съвета на
директорите.Това е така, защото от една страна „***„АД е разполагало с касови
наличности от които по решение на изпълнителния директор са могли да бъдат
извършени приоритетно плащания на задълженията към Общинска банка АД или пък
такива плащания са могли да бъдат извършени от постъпленията по сметката
,разкрита на основание договора от 04.12.2019г. с „Алда Стъкларско студио“ООД .
Както беше посочено по-горе,не по искане
на Т.Я. са били наложени въпросните
запори на сметки , а по искане на трето лице , а освен това и решенията за разплащане с определени кредитори ,в т.ч.
на кои кредитори да бъдат платени приоритетно вземанията и на
кои -по късно, не се твърди и не се
установява да са били взети от Т.Я..
Поради тези
съображения ,съдът намира ,че не е установена причинна връзка между виновно
поведение на Т.Я. и непогасяването на време
от страна на „***„АД на задълженията му по договора за кредитен ангажимент №7 / 08.11.2016г. с
Общинска бака АД,в резултат на което неизпълнение са били начислени сочените по-горе наказателни
лихви.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че няма основание да се ангажира
отговорността на Т.Я. в качеството му на
Член на Съвета на директорите на „***„АД за вреди ,причинени на ищцовото дружество. Поради
това предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен.
С оглед този изход
на делото, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от
него деловодни разноски съобразно представените доказателства за тяхното извършване и според списъка по чл. 80 от ГПК ,които са в
размер на 580 лв.
Поради изложеното
, Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „***„ АД с ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление с.***, Община Георги Дамяново,обл.Монтана , ул.“***„
№ *** ,представлявано от изпълнителния
му директор В.Д.Д, срещу Т.Д.Я., ЕГН-**********
*** , иск с правно осн. чл. 240, ал.2 от ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 50 582,20лв. представляваща вреди,причинени
на ищцовото дружество от ответника Т.Я. в качеството му на член на Съвета
на директорите на „***„АД,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***„АД
с ЕИК-***, със седалище и адрес
на управление с.***, Община Георги Дамяново,обл.Монтана , ул.“***„ № ***
,представлявано от изпълнителния му
директор В.Д.Д, да заплати на Т.Я.,с
ЕГН-********** *** направените от него деловодни разноски в това производство в размер на 580лв.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :