РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Троян, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20234340100232 по описа за 2023 година
Производството е по раде на чл.422 ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор,
пълномощник юриск. Е.Р.М., против Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес:
***, ЕГН: ********** за сумата 478.58 /четиристотин седемдесет и осем лева
и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., вкл., за
топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
01.02.2023г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до
окончателното изплащане на вземането, сумата 37.47 /тридесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за
периода от 10.09.2019г. до 14.10.2020г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски за държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл.422 от
ГПК.
В исковата молба се сочи, че в хода на производството по ч.гр.д.
1
№ 112/2023 на ТРС, в полза на настоящият ищец била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът обаче, депозирал
възражение в срок, поради което била предявена и настоящата искова
молба.
Твърди се, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергияза битови нужди,
сключен при общи условия, действали за процесния период. Излага се, че
свлизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката
действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като
съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия
на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда
етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително
публикува общите условия най-малко в един местен и един централен
всекидневник, а съгласно разпоредбата на ал.З - в срок от 30 дни, след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях
имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да
предложат различни условия.
Твърди се, че от страна на ответницата не е декларирано несъгласие с
публикуваните общи условия, както и липсват доказателства за предложени
от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между
страните. Излага се, че клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него, което е
видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за
енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
дружеството и съответно одобрени от КЕВР.Ето защо се поддържа
искане за признаване на установено в отношенията между страните, че Р. П.
Б. с ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество сумата от 516,05 лв.
2
/петстотин и шестнадесет лева и 05 ст./ , представляваща 1/4 ид.ч. от общия
дълг в размер на 2064,19 лева/ - стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които
главница в размер на 478,58 лв., представляваща 1/4 ид.ч. от общата главница
в размер на 1914,33 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
37,47 лв., представляваща 1/4 ид.ч. от общата законна лихва за забава в
размер на 149,86 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 14.10.2020 г.; както и
законната лихва върху главницата от 478,58 лв; считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д.
№ 112/2023 г. на ТРС била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото
си на отговор, като представя доказателства, че сумата, предмет на иска, е
платена изцяло на 12.05.2023г. в 15.16 часа. Счита, че не следва да заплаща
разноските по делото и прави възражение в този
смисъл.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се
поддържат.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът основава вземането си на съществували между
страните договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия.
Приложено е и ч.гр.д. № 112/2023 г. на ТРС, образувано по изпратено
по подсъдност от РС-Перник ч.гр.дело №375/2023г., образувано по постъпило
на 01.02.2023г. заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена Заповед №
51/22.02.2023г. по ч.гр.д.№112/2023г. на ТРС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, за сумата от: сумата
478.58 /четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
3
от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., вкл., за топлофициран имот, находящ се в
***, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023г. /датата на подаване
на заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането,
сумата 37.47 /тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава за периода от 10.09.2019г. до 14.10.2020г.,
сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски за държавна такса и сумата
50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта се сочи, че вземането е за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 31.08.2021г. включително, за топлофициран имот,
находящ се в ***, съгласно сключен Договор между „Топлофикация-
Перник” АД и Р. П. Б. , сключен по силата на публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация- Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник. Уточнено е, че
претендираната сума представлява 1/4 ид.ч. от дължимата главница за
периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г.- сума в размер на 1 914.33 /хиляда
деветстотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева и 1/4 ид.ч.
от дължимата лихва за периода от 10.09.2019г.до 14.10.2020г.- сума в размер
на 149.86 /сто четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева.
След издаването на посочената заповед е депозирано възражение от Р.
Б., по повод на което е инициирано и настоящото производство с депозиране
на искова молба вх.№1757 от 18.04.2023г. на ТРС /п.кл-мо
13.04.2023г./.
На ответницата е изпратено разпореждане по реда на чл.131 от ГПК с
препис от ИМ и д-ва, получено от Б. на 24.04.2023г., видно от приложеното
на л.18 от делото съобщение. В предвидения едномесечен срок по реда на чл.
131 от ГПК срок ответникът е депозирал становище вх.№ 2183 от
15.05.2023г. по описа на ТРС, в едно с платежно нареждане за сумата от
756.85 лева, с която твърди, че погасява задължение по гр.д.№
232/2023г.
По делото е постъпила молба вх.№2497 от 05.06.2023г. на ТРС /п.кл-мо
02.06.2023г./ от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД, ЕИК: ***, чрез
юрисконсулт А. С., в която се признава плащането на задължението за
4
главница и лихва, но се твърди, че остават не погасени сторените от
ищцовото дружество разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
За изясняването на делото от фактическа страна по делото е прието
приложеното към становище вх.№ 2183 от 15.05.2023г. по описа на
ТРСплатежно нареждане за сумата от 756.85 лева, от което е видно, че
остават дължими сторените разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство. Останалите
доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което
не следва да се обсъждат подробно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни
изводи:
По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава
по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от
посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК правопораждащи факти,
а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се
определя от идентичността между страните, предмета и страните и вземането,
относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. В случая, към момента на образуване на производство по реда на
чл.422 ГПКе налице посочената идентичност от обективна и субективна
страна, като исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от длъжника. В този смисъл е и разрешението в т. 9 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
5
По основателността: От приетите по делото и неоспорени доказателства
се установява, че между страните по делото са съществували валидни
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 31.08.2021г. включително, за топлофициран имот, находящ се
в ***, съгласно сключен Договор между „Топлофикация- Перник” АД и Р.
П. Б. , сключен по силата на публично известни Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Перник” ЕАД на
потребители в гр. Перник Липсва спор, че дължимата и претендирана в
настоящото производство главница и лихва за забава, са били заплатени, но
след депозирането на исковата
молба.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника,
ценено при условията на чл. 235 ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията
дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че
установителният иск за сумата в размер на 478,58 лева, представляваща 1/4
ид.ч. от общата главница в размер на 1914,33 лв. за периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2020г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 37,47 лв., представляваща 1/4 ид.ч. от общата законна лихва за
забава в размер на 149,86 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 14.10.2020 г., за
които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 112/2023 г. на
ТРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
Ищецът е предявил установителен иск и за законната лихва върху
главицата 478,58лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 01.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, поради което съдът дължи произнасяне
и в тази част.
По разноските и дължимите държавни такси: Отговорността на страните
за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора,
поради което в разпоредбата на чл. 81 ГПК е предвидено, че с оглед изхода
на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Решението в този
6
смисъл обаче, е предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от
кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска, (каквото безспорно е извършеното плащане в случая), като
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в
случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране
на установителния иск по чл. 422
ГПК.
От материалите по заповедното производство е установимо, че
длъжникът е получил заповедта за изпълнение на 27.02.2023г. лично и от този
момент за него е започнал да тече двуседмичния срок по чл. 412, т. 7 ГПК, да
изпълни доброволно, в случай, че не оспорва дължимостта. В срока за
доброволно изпълнение – на 21.03.2023г. длъжникът е упражнил правото да
възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта – подал е възражение по
смисъла на чл. 414 ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът е
оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на делото - подал е
възражение и го е поддържал. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга
си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй
като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тези причини
настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски.
По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 112/2023 г.,
вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане. В случая дължимата главница и лихва
7
е заплатена едва след срока по чл. 131 ГПК, но разноските, посочени в
заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради това в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски както в настоящото
производство, така и в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЕРНИК” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор, пълномощник юриск. А.
С., против Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: **********иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че съществува
вземане на ищеца против ответника за сумата в размер на 516,05 /петстотин и
шестнадесет лева и пет стотинки/ лева, от които 478,58 лв., представляваща
1/4 ид.ч. от общата главница в размер на 1914,33 лв. за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2020г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 37,47 лв., представляваща 1/4 ид.ч. от общата законна
лихва за забава в размер на 149,86 лв. за периода от 10.09.2019 г. до
14.10.2020 г. за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, за които суми в хода на заповедното
производство по ч.гр. д. № 112/2023 г. на ТРС, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, след датата на завеждане на иска.
Осъжда Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: ********** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор,
пълномощник юриск. А. С., законната лихва върху главницата от 478,58 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 01.02.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда Р. П. Б., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: ********** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор,
пълномощник юриск. А. С., сумата в размер на 125.00 лв. – деловодни
разноски за исковото производство, от които 25.00 /двадесет и пет/лева
внесена държавна такса и 100.00 – сто лева юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските, сторени в заповедното производство в общ размер на
75.00 /седемдесет и пет/ лева, от които: сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски за държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8