№ 464
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100601146 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20239032 от 29.10.2020 г. по НОХД № 1420/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 11-ти състав е признал подсъдимия ХР. Д. Д. за ВИНОВЕН в
това, че на 27.08.2019 г. около 20.50 часа в гр. София, от ул. „Буенос Айрес“ към бул. „Г.М.
Димитров“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„745 И“, ДК № ****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и канабис,
установено чрез техническо средство „DRUG TEST 5000“ с № ARLK – 0001, проба № 083,
поради което и на основание чл. 343б, ал.3 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛОЖИЛ
наказанията – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и шест месеца, „глоба“ в размер на
700 лева и на основание чл. 343г НК „лишаване от правоуправление“ за срок от 1 година и
шест месеца.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Районният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието
„лишаване от правоуправление“ периода, през който подсъдимия е бил лишен по
административен ред.
Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да заплати по
сметка на СДВР сумата от 201,60 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС – 30
лева деловодни разноски.
По постъпила въззивна жалба от подсъдимия е образувано ВНОХД № 4448/20 г. по
описа на СГС – НО, XIV въззивен състав, по което е постановена Присъда № 260061 от
19.04.2021 г., с която атакувания съдебен акт е отменен и е постановен нов. Софийският
градски съд е признал подсъдимия Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Прокурор от СГП е депозирал протест, по повод на който е образувано НД №
1
821/2021 г. по описа на ВКС – III-то НО. Производството пред Върховния касационен съд е
завършило с Решение № 60227, с което съдът е отменил въззивната Присъда № 260061 от
19.04.2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия
на съдебното заседание.
Съобразявайки изложеното от Върховния касационен съд, настоящият въззивен
състав проведе закрито съдебно заседание на 29.04.2022 г. по реда на чл. 327 от НПК и
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
В хода на съдебното заседание на 13.06.2022 г. защитата направи искане да се
назначи съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия. Съдебният състав прецени, че
направеното искане следва да бъде оставено без уважение. Съображенията в тази насока се
състоят в липсата на представени доказателства към момента на отправеното искане, които
да обосноват нуждата от назначаването и изготвянето на нова експертиза, която да изследва
психическото състояние на подсъдимото лице, като в тази връзка съдът успя да изгради
лично впечатление въз основа на демонстрираното процесуално поведение от страна на Х.Д.
за липса на необходимост от повторното изследване на същия. В тази връзка самият
подсъдим взема становище по искането за назначаване на експертиза от защитника му, като
изтъква, че оценява своето психическо състояние като добро.
В хода на съдебния прения защитникът иска от съда да се произнесе с оправдателен
съдебен акт. Навеждат се аргументи за необоснованост на първоинстанционната присъда и
липса на задълбочено изследване на доказателствения материал, подкрепящ защитната теза.
Излагат се доводи за липса на безпристрастност от страна на един от разпитаните
полицейски служители. Изтъква се, че са налице безспорни доказателства, от които се
установява, че Х.Д. не е управлявал автомобилът към инкриминирания момент. Защитникът
излага информация за наличието на грешки в обвинителния акт, които възпрепятстват
подсъдимия да разбере за какво обвинение е подведен под наказателна отговорност.
Навеждат се твърдения, че при проверката с техническото устройство полицейските
служители не са спазили правилата на Наредбата и не са били наясно с начина на
използване на дрегера.
Подсъдимият в лична защита излага доводи, че не е управлявал моторното превозно
средство под влияние на наркотични вещества и че не е невменяем.
Представителят на СГП намира, че въззивната жалба следва да остане без уважение и
да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Посочва на съда, че подсъдимото лице в
своите обяснения е използвало речников запас, от който се извличат данни, че е управлявал
МПС.
Адвокат А. се възползва от правото си на реплика и посочва, че подсъдимият не е в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и до ги ръководи, с оглед на
което не следва да бъде осъден.
В последната си дума подсъдимият посочва, че под „спряха ме“ е имал предвид, че са
го проверили полицейските служители. От друга страна не отрича, че е управлявал
автомобила, а че го е управлявал под влияние на наркотични вещества. Посочва, че иска да
бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
установи следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд
факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимият ХР. Д. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. ****, ЕГН
**********.
На 27.08.2019 г., около 20.50 часа в гр. София Х.Д. управлявал лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „ 745 И“, ДК № **** с посока на движение от ул. „Буенос Айрес“ към бул.“ Г.
М. Димитров“. Междувременно същият бил спрян за рутинна проверка от полицейските
2
служители при 01 РУ-СДВР – К.М.С. и М.Р.С..Двамата полицаи след като установили
самоличността на водача на спрения от движение автомобил по представена лична карта и
СУМПС им направило впечатление, че по време на проверката подсъдимият Д. се държал
неадекватно. Поради тази причина преценили, че следва да тестват водача на МПС за
наркотични вещества, поради което поискали съдействие от екип на ОПП- СДВР.
На място пристигнали Н.И.Н. и М.Б.Т., които извършили проверка за употреба на
наркотични вещества с техническото средства „DRUG TEST 5000“ с № ARLK- 0001, като
иззели проба № 083. Техническото средство отчело положителен резултат за наличие на
амфетамин и канабис при тествания водач. Въз основа на отчетения резултат на Х.Д. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение с № 364246/27.08.2019 г. и и
му бил издаден талон за медицинско изследване №0026975. След което подсъдимият бил
съпроводен до „ВМА“, за да му бъде взета кръвна проба и урина за химическо изследвания.
В лечебното заведение Х.Д. отказал да даде проби, след което бил задържан за 24 часа и
отведен в 01 РУ-СДВР.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, в това число: показанията на свидетелите – М.Б.Т. /л. 79 – 80 от
СП пред СРС, показанията на свидетеля в хода на ДП л. 11 са приобщени частично на
основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК/, Е.Й.Н. /л. 80 от СП пред СРС/, М.Х. Д.а
/л. 80 – 81 от СП пред СРС/, Н.И.Н. /л. 97 - 99 от СП пред СРС/, К.М.С. /л. 99 – 100 от СП
пред СРС, показанията на свидетеля в хода на ДП л. 9 са приобщени частично на основание
чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т.1 и т.2, пр. 2 от НПК/, М.Р.С. /л. 100 – 101 от СП пред СРС,
показанията на свидетеля в хода на ДП л. 10 са приобщени частично на основание чл. 281,
ал.5, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК/, обяснения на подсъдимия, талон за медицинско изследване
№ 0026975 /л. 26 от д.п./, АУАН № 364246 от 27.08.2019 г., заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 4887/27.08.2019 г. /л. 24-25 от д.п./, амбулаторен
лист № 00040/27.08.2019 г. /л. 12 от д.п./, справка - картон на водача, справка от БИМ от
28.02.2020 г. /л. 29 -30 от д.п./, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /л. 32 – 36 от д.п./, справка за съдимост и вещественото доказателство: тест -
касета "Drug test 5000"Q, справка от НИМХ от 17.06.2020 г. /л. 93- 94 от СП пред СРС/.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Досежно обстоятелството дали подсъдимото лице е управлявало лекия си автомобил
на инкриминираното място и дата са налице, както правилно е посочил районния съд, две
групи противоречащи си гласни доказателствени средства. Първата група, състояща се от
свидетелските показания на полицейските служители М.С. и С., а втората, от която се
извличат сведения, че Х.Д. не е управлява процесното МПС, са свидетелските показания на
Д.а и Н..
Настоящата съдебна инстанция възприе като достоверни и съответстващи на
обективната истина показания на полицейските служители. Разпитани пред районния съд
двамата свидетели излагат еднопосочни факти досежно осъществената от тях проверка и
констатираните обстоятелствата. Полицейските служители успяват да възпроизведат спомен
относно участъка, на който са спрели от движение подсъдимото лице, описание на
управлявания лек автомобил от страна на Х.Д., както и идентична информация, свързана с
това, че им е направило впечатление, че шофьорът на спрения автомобил е в превъзбудено
състояние, което е било причината да се усъмнят, че последният е употребил наркотични
вещества. Въззивният съд намира за житейски логично обстоятелтвото, че двамата
свидетели не успяват да възпроизведат цялостен спомен по отношение на конкретни
подробности, свързани с инкриминираното деяние, като предходната инстанция е
преодоляла непълнотата чрез приобщаването на свидетелските показания от досъдебната
фаза.
Изложените от страна на свидетелите твърдения намират доказателствена опора и в
показанията на свидетелите Т. и Н., които са осъществили проверката с техническото
средство за установяване на употреба на наркотични вещества. Свидетелят Т. посочва, че
при тестването на водача на лекия автомобил е дошла неговата майка и негов приятел, като
към края на документиране на резултатите от теста е дошла и приятелката на подсъдимото
лице. Двамата свидетели излагат подробна информация относно характеристиките и
особеностите на използваното техническо средство за установяване на употреба на
3
наркотични вещества, като свидетелят Т. излага спомен, че едно от веществата, които е
отчело устройството като положително от страна на подсъдимия е амфетамин. Въззивният
съд намира изложените възражения от страна на защитата, свързани с извършената проверка
за наркотични вещества и липсата на познания от страна на полицейските служители
относно начина на проверка и особеностите на техническото средство за неоснователни. В
тази връзка изложеното твърдения от страна на защитата досежно температурата, при която
функционира техническото средство, се опровергават от обясненията в тази връзка,
изложени от страна на свидетеля Н., който изтъква, че при неподходящи атмосферни
условия на дисплея на дрегера ще се изпише, че пробата е недействителна. В тази връзка
съгласно приобщената справка от Националния институт по метеорология и хидрология се
установи, че температурата на въздуха в инкриминирания времеви период е била около 25
С, която температура не е необичайна за летния сезон, с оглед на което съдът не намира, че
би повлияла върху способността на използваното техническо средство да функционира в
норми.
При преценка на доказателствената стойност на свидетелските показания на Е. Н. и
М. Д.а съдът прецени, че същите не следва да бъдат кредитирани и не възпроизвеждат по
безспристрастен начин фактическите обстоятелства относими към инкриминираното деяние.
От една страна съдът отчете, че свидетелката Д.а се намира в родствена връзка с
подсъдимото лице, а свидетелката Н. е в близки приятелски отношения със семейството на
подсъдимия, с оглед на което техните показания следва да бъдат съпоставени и анализирани
с останалия доказателствен материал, за да се прецени тяхната кредитабилност. Въззивният
съд споделя изводите на предходната инстанция относно констатираните разминавания в
свидетелските показания на Н. и Д.а. Действително двете свидетелки си противоречат
относно посочването на мястото, на което са се намирали при извършваната проверка на
Х.Д. от страна на полицейските служители. Съдът не се довери на показанията на майката
на подсъдимия относно наличието на личен мотив и липса на безпристрастно отношение от
страна на полицейския служител К.С. при осъществената проверка. В тази насока
свидетелските показания на полицейският служител намират доказателствена опора в
изложените твърдения от страна на неговите колеги, както и в писмената доказателствена,
съвкупност приобщена в хода на досъдебното производство.
По отношение на обясненията на подсъдимото лице настоящата инстанция отчитайки
двойствената им природа като средство за защита и доказателствено средство, прецени, че
същите не следва да бъдат ползвани с доверие. Наведените твърдения на подсъдимото лице,
че не е употребявал наркотични вещества се опровергават от събрания доказателствен
материал, в това число свидетелските показания на полицейските служители.
По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени
доказателства и съставения протокол за употреба на наркотични вещества от 27.08.2019 г., в
който са онагледени резултатите от извършената проверка с техническото средство:
При съставянето на протокола компетентните органи са допуснали редица пропуски,
в това число и липса на задължителни реквизити като подпис на съставителя и проверения,
дата, както и описание на мястото и посоката на движение на спрения за проверка водач на
автомобил. Въпреки това, както закономерно ВКС е посочил, съставеният протокол не е
доказателствено средство, а писмено доказателство, с оглед на което обективираните в него
обстоятелства могат да бъдат установени и проверени посредством инструментариума от
способи за доказване в НПК, в това число чрез разпит на полицейските служители, които са
го съставили. От друга страна съставителят на протокола не попада в хипотезата на чл. 118,
ал. 2 от НПК, с оглед на което могат да бъде разпитван относно извършената проверка и
установените с нея резултати. В настоящия случай съставител на процесния протокол е
свидетеля Н., който в хода на съдебното следствие пред районния съд потвърждава, че е
негов почерка, като констатира, че е пропуснал да разпише протокола. Въпреки
установените пороци в коментираното писмено доказателство, съдът прецени, че същите са
преодолени с помощта на свидетелските показания на Н. Н.. Свидетелят макар и да няма
спомен по отношение на инкриминираното деяние, излага подробна информация, свързана с
начина на осъществяване на тестването на шофьорите и проверката им за употреба на
наркотични вещества, като описва и реда, по който се извършва тестването, съставените
документи и последващата възможност за оспорване на резултатите от техническото
средство чрез вземане на кръв и урина от тестваното лице в лечебно заведение. Към
доказателствената съвкупност е приобщена и тест касетата от техническото средство, като в
хода на наказателното производство не са установени неизправности във връзка с
устройството, с което е констатирана употребата на два вида наркотични вещества при
4
подсъдимия.
С оглед на което въззивният съд намира, че процедурата по тестването на
подсъдимото лице за наличие на наркотични вещества не е опорочена и резултатите от
техническото средство следва да се ползват при изграждане на фактическите си изводи
относно съставомерността на инкриминираното деяние. В тази връзка съдът намира за
несъстоятелни наведените отстрана на защитата доводи за нарушения на реда на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Съображенията в тази насока са свързани с това, че съставът на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК не е въвел като изискване установяването на
употребата на наркотици по надлежен ред, каквото изискване е поставил законодателят за
употребата на алккохол. С оглед на което компетентните органи не са ограничени и
обвързани единствено с реда и правилата, описани в Наредбата, а могат да използват целия
инструментариум на доказване, описан в НПК. Предвид изложеното настоящата въззивна
инстанция не възприема доводите на защитата, че допуснатите нарушения на Наредбата
обосновават незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Във връзка с отправената критика на защитата, за наличието на грешки в
обвинителния акт, които възпрепятстват подсъдимия да разбере за какво обвинение е
подведен под наказателна отговорност. Настоящата инстанция се присъединява към
изводите на районния съд и отчита, че действително е налице несъответствие в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като намира, че в случая се касае за техническа
грешка, която не засяга възможността на подсъдимия да разбере за какво престъпление е
подведен под отговорност и по никакъв начин не прави обвинението неясно.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало на
последния.
В хода на наказателното производство е извършена съдебно-психиатрична
експертиза, от чието експертно заключение се установява че подсъдимият Х.Д. е психично
здрав, като същият не страда от синдром на зависимост към наркотични вещества. Съдът
кредитира изготвената експертиза като компетентно изготвена и съответстваща на изводи
на съда. Подреденото и адекватно поведение на Х. Д. в съдебното производство не дава
основание за съмнение относно болестно психично състояние, поради това не са налице
основания за назначаване на нова СПЕ.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка Х.Д. е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, ДК № ****, след употреба на наркотични вещества
– амфетамин и канабис, които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение
№ 1 от Наредба за реда и квалификацията на растенията и веществата като наркотични. В
настоящия случай се установява, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство,
когато е спрян от полицейските служители за проверка.
Установява се, че подсъдимият е употребил наркотични вещества след проведените
изследвания в т.ч тестването с техническото устройство „DrugTest 5000“.
Ирелевантни към съставомерността от обективна страна се явява това дали водачът
на моторно превозното средство е бил повлиян от наркотичното вещество. Такова изискване
законът не поставя, следователно от обективна страна съставът на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК изисква единствено доказано управление на превозно средство след
употреба на наркотични вещества.
От субективна страна, деянието е осъществено под форма на вина – пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че управлява лекия си автомобил след употреба на наркотични
вещества.
Относно вида и размера на наложеното от съда наказание и направеното
възражение на защитата за явна несправедливост на същото, въззивният счита следното: За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Районният съд е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
по смисъла на чл. 55 от НК и че са налице предпоставките за прилагане на института на
5
условно осъждане по чл. 66 от НК, поради което на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от
НК е намерил за справедливо и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, и наказание „глоба“ в размер 700,00 лв. /седемстотин/, като на
основание чл. 343г, вр. 37, ал. 1 от НК му е наложил и наказание „лишаване от
правоуправление“ за срок от една година и шест месеца, като наказанието „лишаване от
свобода“ е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три
години.
По повод така наложеното наказание защитата е възразила и предявява искане за
намаляване на същото. Настоящата съдебна инстанция намира искането на защитата за
неоснователно. В процесния случай първостепенният съд правилно и справедливо е
индивидуализирал наказанията на подсъдимото лице, като е отчел наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, трудовата
ангажираност и добрите характеристични данни. Съдът е съобразил основателно и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, в това число наличието на две
наркотични вещества, отказа на подсъдимото лице да даде проба за кръв и урина, както и
наличието на предходни нарушение на ЗДвП, които обстоятелства определят подсъдимия
като рисков водач на МПС.
С оглед изхода на делото, разноските правилно са възложени в тежест на
подсъдимото лице.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20239032 от 29.10.2020 г. по НОХД № 1420/2020г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 11-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6