Р Е Ш Е Н И Е
№ 297 22.03.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Илияна
Георгиева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1966 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.В.Х., със
съдебен адрес:***, против Решение № ТСУ-2013#1 от 26.10.2022г. на Главния архитект на община Поморие за
Отказ да се одобри идеен инвестиционен проект и издаване заповед за изграждане
на обект „Промени по време на строителство на тавански етаж и покривната
конструкция по чл.183, ал.4 от ЗУТ относно жилищна сграда в УПИ IV-501,
кв.55 по плана на гр.Поморие, поземлен имот с идентификатор
57491.502.21.2, въз основа на Заявление с вх.№ ТСУ-2013 от 22.08.2022г, предвид
направеното уточнение на оспорването /с вх.№ 11000 от 30.11.2022г.- л.27-28 от делото/. Жалбоподателят
твърди, че процесният отказ е незаконосъобразен, и се иска неговата отмяна. Описва
се хронологията относно придобиването на
вещни права и документа-цията свързана с реализиране на инвестиционните
намерения на оспорващата страна.
В съдебно
заседание, оспорващият, редовно призована, не се явява и не се представлява. В
писмено становище заявява, че представената в допълнение Заповед № РД-16-60 от
20.01.2021г. на Кмета на община Поморие е неотносима към настоящото дело и се
иска да бъде изключена от доказателствата, респективно да не бъде ценена по
същество. В писмена защита поддържа жалбата си, като счита, че е легитимиран
възложител на обекта, по смисъла на чл.161 от ЗУТ, а за исканото одобрение е
получила и нотариално заверено съгласие от първоначалния възложител. Иска се
отмяна на постановения отказ от ответната страна и задължаването му да одобри
проекта. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът– Главен
архитект на община Поморие, се представлява от упълномощен адвокат, който
оспорва жалбата, като неоснователна. Представена е административната преписка
по делото и допълнително писмено доказателство- цитираната по-горе заповед.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе
по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, адресат на административен акт
/отказ/, който по същество е неблагоприятен за жалбоподателя. Оспорването е
направено в законния срок и е насочено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
ФАКТИТЕ:
По делото не се спори,
а и се установява от приетите писмени доказателства, че съгласно документ за собственост - нотариален акт № 43, том І, дело №
176/1959г., Андон Вълков Янев - дядо на жалбоподателя е придобил собствеността
върху дворно място в гр.Поморие, съставляващо по сега действащия план на
гр.Поморие, УПИ ІV-501 в кв.55. Сочи още, че след смъртта на общия наследодател
и неин дядо, правото на собственост в резултат на наследяване се разпределило
между наследниците по закон – В. А. В., Р. А. В., С. А. Т., Д. А. В. и Я. А. В.,
като В. А. В.е неин баща. На наследниците е учредено право на строеж, като четирима
от тях са го реализирали, като са изградили жилищни сгради в имота и само
нейният баща не реализирал право на строеж и не притежавал жилищна сграда в
имота. Според тезата на С.Х., като единствен наследник на баща си Васил Андонов
Вълков е „възложител“, по смисъла на чл.161 от ЗУТ и има право да реализира
строителство в имота, по смисъла на чл.183, ал.4 от ЗУТ, без да изисква
съгласие и да сключва договор в нотариална форма с останалите съсобственици. Излага
твърдения, че съгласно нотариално заверена декларация по чл.183, ал.4 от ЗУТ се
е „суброгирала“ в правата на П.Д., който е изкупил дела на един от наследниците
– Р. А.. При тези обстоятелства счита, че незаконосъобразно Главния архитект на
община Поморие отказал да одобри инвестиционен проект и да издаде строително
разрешение за надстрояване на жилищна сграда.
Административното производство е
започнало по инициатива на С.В.Х.
със заявление вх.рег.№ ТСУ-2013/22.08.2022г. до Главния архитект на Община
Поморие с искане за одобряване на инвестиционен проект за промяна по време на
строителство на тавански етаж и подпокривна конструкция, по чл.183, ал.4 от ЗУТ
на жилищна сграда в
УПИ IV-501,
кв.55 по плана на гр.Поморие, поземлен имот с идентификатор
57491.502.21.2, във връзка с издадено по-рано разрешение за строеж № 219 от
22.11.2018г. на името на П.Д.Д. за „Вътрешно преустройство и основен ремонт на
тавански съществуващ етаж и покривна конструкция“.
Не се спори, че П.Д. е собственик
на сградата в ремонт в процесния съсобствен имот, а жалбоподателят С.Х. е един
от съсобствениците на имота. Няма спор, че подаденото заявление от страна на
жалбоподателя Х. изхожда само от нейно име, а не и от останалите съсобственици
на имота.
Представено е обаче нотариално заверена
декларация-съгласие по чл.183, ал.4, вр. с ал.2 от ЗУТ от П.Д., в която е
обективирано съгласието на това лице дадено в полза на С.Х., с която
собственикът учредява безсрочно право на надстрояване на един етаж, като за
целта се построи трети етаж на двуетажната до момента сграда, видно от
съдържанието на частния документ /л.10 от делото/.
Приложен е и идейния инвестиционен
проект /л.13 и сл. от делото/, ведно с обяснителна записка, скици и
конструктивно становище от лице с пълна проектанска правоспособност, според
което идейният проект може да се осъществи и сградата и годна да понесе новите
експлоатационни натоварвания, респективно промяната няма да се отрази на
конструкцията.
Представено е Разрешение за строеж
№ 219 от 22.11.2018г. /л.11 от делото/, видно от което се разрешава на П.Д.
извършването на вътрешно преустройство и основен ремонт на тавански етаж, който
съществува и покривната конструкция в процесния недвижим имот и съществуващата
в него сграда. Съгласно направено върху него отбелязване в долния ляв ъгъл,
административният акт е влязъл в сила на 13.12.2018г.
С Протокол № 23 от 28.09.2022г.
ОЕСУТ е постановил решение по заявлението на С.Х. от 22.08.2022г., с което не
приема представения проект и не дава положително становище по него. Видно от
изложените в протокола съображения, ОЕСУТ сочи, че стова заявление фактически
се променят възложителите в издаденото и цитирано по-горе разрешение за строеж,
в което възложител е само П.Д.. Заявеното искане за одобряване на проект в
съсобствен имот е регламентирано по реда на чл.183, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, като от
приложените документи не се доказвало, че правото на строеж е дадено само на С.Х..
Изтъква се, че в исканото строителство- промяна по време на строителство на
тавански етаж и подпокривна конструкция по чл.183, ал.4 от ЗУТ на процесната
жилищна сграда е констатирано строителство в отклонение на издадените
строителни книжа- Разрешение за строеж №
219 от 22.11.2018г, в каквато връзка е издадена Заповед №
РД-16-60 от 20.01.2021г. на Кмета на община Поморие за спиране изпълнението на
всички видове СМР и привеждане в съответствие с одобрения инвестиционен проект
за вътрешно преустройство и ремонт. При тези констатации, колективният помощен
орган предлага на Гл. архитект на община Поморие да издаде мотивиран отказ.
С
Решение от 26.10.2022г. /л.6 от делото/ ответният орган е постановил изричен
отказ за одобряване на идейния инвестиционен проект и издаване на заповед за
изграждане на обекта, съгласно цитираното заявление на жалбоподателя от
22.08.2022г. Решението е връчено с разписка на 03.11.2022г. /л.8 от делото/, а
жалбата срещу него е депозирана в законния срок.
В
мотивите си органът се е позовал на съображенията на помощния орган изложени
по-горе, като е цитирал и приложимите норми на чл.183, ал.1 и ал.4 от ЗУТ,
относими в случаите на извършване на нов строеж /надстрояване или пристрояване/
от един или повече съсобственици, което следва да се заяви въз основа на
договор между съсобствениците с нотариална заверка на подписите. Изрично е
изтъкнато, че не е налице хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, в която не се
изисква съгласие на останалите съсобственици в случаите, когато те са
реализирали, започнали или имат права за съответното строителство в имота, а
няма доказателства в тази насока. Освен тези отрицателни предпоставки за
одобряване на идейния проект, според ответника е налице и друга пречка,
изразяваща се констатирано строителство в отклонение от строителните книжа, за
което е постановена Заповед № РД-16-60 от 20.01.2021г. на Кмета на община
Поморие.
В хода
на съдебното производство е представена и приета като доказателство и тази
цитирана заповед. Съгласно текста на адм. акт, издаден от кмета на общината е
налице строеж, който се изпълнява в нарушение на разпоредбите на чл.154, ал.2,
т.6 от ЗУТ, попадащ в хипотезата на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ. Според издателя
на тази заповед при изпълнение на строежа „Вътрешно преустройство и основен
ремонт на тавански съществуващ етаж и покривна конструкция“, реализиран в
същата сграда с идентификатор 57491.502.21.2, находящ се в процесния недвижим
имот е установено, че предвиденото по проект необитаемо подпокривно
пространство е с променено
предназначение. Констатирано е, че върху стоманобетоновата плоча не е
реализиран предвидения по проект трискатен покрив, а е изпълнена дървена
конструкция, на която е монтирана пластмасова дограма. По този начин е оформено
използваемо подпокривно пространство с описаните площ и размери, като са иззидани и допълнителни преградни стени от газобетонни
блокчета, с което реално са обособени две помещения. С издадената заповед са
спрени всички видове СМР в обекта /строежа, собственост на П.Д./, респективно е
забранен достъпа и са дадени указания до доставчиците на ел.енергия и вода.
Съгласно отразеното в заповедта /л.68-70 от делото/, същата и влязла в сила на
10.02.2021г.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В контекста на правомощията си по чл.168, вр. с чл.146
от АПК, след като анализа установените по делото факти, настоящият състав
намира, че оспореният отказ, съставляващ административен акт е издаден в кръга
на властническите правомощия на ответния орган, поради което е постановен от компетентен административен орган, в
предвидената от закона писмена форма и
принципно съдържа изискуемите
реквизити.
Съдът не констатира съществено нарушение на административно-производствените правила.
Спазена е процедурата по разглеждане на заявлението, а постановеният отказ
съдържа и подробни мотиви, но оспорващата страна изразява несъгласие с тях.
По отношение спазване нормите на материалния закон и
неговите цели, следва да се посочи
следното:
По-конкретно,
жалбоподателят счита, че цитираната заповед на кмета на общината за спиране на
СМР и забрана достъпа до строежа, собственост на П.Д. е неотносима към предмета
на делото и не следва да бъде ценена. Колкото до останалите доводи на
жалбоподателя, по делото е безспорно, че подаденото заявление е направено само
от нея, като липсва съгласието на другите съсобственици на имота и е
представена само декларация-съгласие от името на собственика на сградата,
съответно на строежа- П.Д.. Според оспорващата страна такова съгласие не следва
да се изисква.
Следва да се отбележи, че изложените
съображения на жалбоподателя относно причините за отклонение от строителните
книжа, които са констатирани при реализиран строеж, съгласно Разрешение за
строеж № 219 от 22.11.2018г. са относими при евентуално оспорване на издадената в тази връзка Заповед
№ РД-16-60 от 20.01.2021г. на Кмета на община Поморие за спиране на строежа и
забрана за достъп до него. Само в това производство може да се обсъжда дали
констатираното строителство, извършено въз основа на влязло в сила разрешение
за строеж издадено на името на П.Д. следва да бъде обект на такава заповед за
спиране на СМР с последствията от това или не, т.е. дали този акт е постановен
законосъобразно или не. При положение, че заповед с подобно правно основание не
е предмет на оспорване в настоящото производство тези доводи не могат да бъдат
обсъждани и са ирелевантни към настоящият спор. Нещо повече, цитираната заповед
е придобила стабилитет, като влязъл в сила административен акт, с оглед
посоченото в решението по-горе, поради което всички правни субекти, вкл.
страните по това дело следва да се съобразяват с неговото съдържание и
указания. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тази заповед няма
връзка с предмета на настоящото производство и това е така, защото един от основните
доводи на ответника за постановяване на отказа е именно наличието на описания
адм. акт, поради което същият се явява фактическо основание за постановяване на
отказа и следва да бъде обсъден. Именно с този предходен влязъл в сила акт е
установено отклонение от извършване на строителството, въз основа на издаденото
разрешение на строеж на П.Д., респективно е направена констатацията, че по
начина на извършването е оформено подпокривно пространство, което ще се
използва, с обособяване на две помещения с описаните размери, с преградни стени
от газобетонни блокчета въпреки, че по одобрен проект подпокривното
пространство е неизползваемо, които обстоятелства
ясно са описани в заповедта на кмета на общината за спиране на строежа. По този
начин, правилно административният орган /ответника по делото/ се е позовал на
разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗУТ, доколкото заявеното искане на С.Х. в
заявлението от 22.08.2022г., според което вместо неизползваемо подпокривно
пространство се иска използване плочата на втория етаж, за да бъде обособен
апартамент от дневна-кухня-трапезария и спалня очевидно съставлява искане да се
одобри проект за надстрояване над
съществуващия втори жилищен етаж, а не се и твърди наличие на нотариално
съгласие на другите съсобственици на имота. Действително, не е налице и
хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, според което не се изисква такова съгласие.
Няма спор, че процесният строеж попада в категорията ниско строителство и
съставлява жилищно сграда, но очевидно по отношение на жалбоподателя С.Х. не са
налице предпоставките „… когато те са реализирали, започнали са или
имат права за съответното строителство в имота“. Както вече бе посочено, издаденото по-рано разрешение
за строеж № 219 е изготвено на името на П.Д. а именно по повод неговото
реализиране и констатираното явно отклонение от указанията на строителните
книжа е постановена влязла в сила заповед на кмета на общината за спиране на
СМР. Ето защо, жалбоподателят Х. не е започнала или извършила в минал момент
подобно строителство, нито има правото да го реализира, с оглед приложените по
преписката и делото документи, поради което изключение от правилото по чл.183,
ал.1 от ЗУТ не е налице и за исканото надстрояване, каквото по своята същност
представлява заявеното инвестиционно намерение се изиска съгласие на останалите
съсобстве-ници, а такова безспорно липсва.
По изложените съображения, постановеният
и оспорен по делото отказ е законосъобразен, като при издаването му са спазени
производствените правила, нормите на материалния закон и неговите цели.
Следователно, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде отхвърлена.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК,
в полза
на община Поморие следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1250.00
лева, платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Направеното възражение от страна на жалбоподателя за прекомерност на хонорара
на адвоката на ответника е неоснователно, доколкото този размер съответства на
посоченото в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения по този вид дела, поради което липсва основание за редуцирането
на платеното възнаграждение, въпреки своевременно искане, направено от
оспорващата страна.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.В.Х., ЕГН **********, против Решение № ТСУ-2013#1 от 26.10.2022г. на Главния
архитект на община Поморие, с което е отказано да се одобри идеен инвестиционен
проект и издаване заповед за изграждане на обект „Промени по време на
строителство на тавански етаж и покривната конструкция по чл.183, ал.4 от ЗУТ
относно жилищна сграда в УПИ IV-501, кв.55 по плана на гр.Поморие, поземлен имот с идентификатор 57491.502.21.2, въз основа на
Заявление с вх.№ ТСУ-2013 от 22.08.2022г, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН **********,***, представлявана от кмета на общината, сумата
от 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева, разноски по
делото, платено адвокатско възнаграждение на един адвокат за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването.
СЪДИЯ: