О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 03.10.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в закрито заседание
на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
като
разгледа гр.дело № 12353 по описа на
съда за 2018 г., взе предвид
следното:
Производството е образувано по чл.74, ал.2
от ЗОПДНПИ (отм.), вр. с §5, ал.1 от ПЗР
на ЗПКОНПИ (отм.).
КПКОНПИ иска съдът да постанови решение, с
което да отнеме в полза на държавата имущество на стойност 11 720 307, 44 лв. от М.В.М. и Е.Г.М.,
като твърди, че са налице предпоставките на чл.62 вр. с чл.63, ал.2, т.1 и т.2
и т.4 вр. с чл.70 и чл.72 вр. с чл.74 от
ЗОПДНПИ (отм.). В искането се сочи, че с Решение № 732 от 19.09.2018 г. срещу
проверяваното лице, лица, е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, възоснова на получено уведомление
от Специализираната прокуратура с
вх.№ УВ -527 от 04.04.2016 г. по пр.пр.№ 737/2012 г. и внесен обвинителен акт
против обвиняемия М.В.М., с който е обвинен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. с
ал.1, пр.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.7 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1
от НК, попадащи в обхвата на чл.22,
ал.1, т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.). С протокол № ТД03БС/УВ-3036 от 18.04.2016
г. била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на
проверяваното лице М.В.М..
Съобразно
§5, ал.1
ЗПКОНПИ (обн. в ДВ бр.7 от 19.01.2018 г.), неприключилите до
влизането в сила на този закон
проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и
производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на
административни наказания се довършват по досегашния ред от КПКОНПИ. Съобразно
посочената разпоредба, приложимият закон в настоящото производство се явява
ЗОПДНПИ (отм.), уреждащ производството по установяване и отнемане на
имуществото, придобито от престъпна дейност, в две фази. Първата фаза се
развива пред Комисията и е уредена като необходима първа част на
производството, свързана с подготовката на иска и (мотивираното искане) до съда,
тъй като без приключването на проверката с решение по чл. 13, ал.1, т.3
ЗОПДИППД (отм.), респ. чл. 61, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ (отм.);
производството пред съда не може да се развие. При тази връзка на зависимост
подготвителната фаза пред Комисията е процесуална предпоставка за допустимост
на съдебната фаза.
Съгласно чл. 27, ал.1
и ал. 2 от ЗОПДНПИ
(отм.) проверката продължава до една година, като Комисията може еднократно да
удължи срока с още 6 месеца. С оглед преклузивният характер на срока, съдът
намира, че с изтичането му се преклудират и правомощията на Комисията и в
частност нейната компетентност да вземе решение за внасяне на мотивирано
искане, респ. иск в съда. Изтичането на срока преклудира и материалното право на
Държавата за отнемане на имуществото, включено в персоналния обхват на закона. Тези
посочен срок е от характера на преклузивните. (В този смисъл са и решение №
323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ІV ГО на ВКС и определение №
163/06.03.2018 г. по гр.д. № 4162/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС). Това
разбиране съответства на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС
и чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към нея, съгласно която константна
практика, всяко ограничаване на ползването или отнемането на незаконно
придобито имущество по пътя на гражданският иск на държавата спрямо
неоснователно обогатилите се лица следва да отговоря на три критерия –
законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и
пропорционалност. В този смисъл е Решение № 13/13.10.2012 г. по КД № 6/2012 на
КС на РБ.
Съобразно цитираното по-горе решение на
ВКС, принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени,
само ако в рамките на срока по чл. 15, ал.2 от
ЗОПДИППД (отм.), респ. чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията
извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените
предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност и в резултат на тази преценка вземе решение по чл.13, ал.1,
т.3 от ЗОПДИППД (отм.), или чл.61, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ (отм.). Само
в този случай не може да се отрече и правото на Комисията, чрез своите органи
да продължи да издирва и събира доказателства в подкрепа на иска по чл. 28, ал.1
ЗОПДИППД (отм.), респ. по чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) – преди започването и в рамките на съдебното
дирене. Когато, обаче в рамките на преклузивния срок Комисията не е взела
решение за водене на иска за отнемане на имуществото на проверяваното лице, то
не само проверката, а и производството по ЗОПДНПИ (отм.), като цяло приключват
с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред
съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното
лице са вече преклудирани. Преклудирано е и материалното право на държавата за
отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат
ответници по иска.
В случая КПКОНПИ е била сезирана въз
основа на постъпило уведомление с
вх.рег. № УВ – 527 от 04.04.2016 г. в ТД на КОНПИ - София, сега КПКОНПИ, (която
е началната дата на производството по ЗОПДНПИ (отм.) и на проверката по §5 от
ПЗР на закона, по арг. от чл.6, ал.1 и чл.125 от ГПК и съдебната практика в
цитираното решение на ВКС, IV ГО №323/2017 г.), а е
постановила решението по чл.61 от ЗОПДНПИ (отм.) за внасяне на искане – на 19.09.2018
г. Следователно завършващият фазата акт е постановен след срока по чл.27, ал.1
от ЗОПДНПИ (отм.), или в случая
проверката е продължила извън рамките на посочените преклузивни срокове. Нещо
повече – видно от уведомлението от Специализираната прокуратура (лист 252 от
делото), от съдържанието на текста е видно, че това е поредното уведомление за
воденото на наказателно производство против проверяваното лице и че
обвинителния акт е внесен на 23.11.2015 г., поради което дори съобразявайки
датата на най-късно изпратеното уведомление, като начална дата на
производството, то срокът за извършване на проверката е изтекъл. В закона не е
предвидена възможност за неговото продължаване извън хипотезата на чл.27, ал.2
от закона. Още по-малко са налице основания за неоснователното му продължаване
в случая с повече от две години.
С изтичане на преклузивния срок настъпват
последиците на прекратяване на субективното право и насрещното му задължение, а
като отрицателна предпоставка за допустимостта на производството, за изтичането
му съдът е длъжен да следи служебно. С оглед на което, и съобразно изложеното
по-горе, производството по настоящето дело се явява недопустимо, и като такова
следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 12353/2018
г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: