РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000178 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №62 от 20.11.2024 г.,постановено по т.д.№31/2023 г. по описа
на Окръжен съд-С.,е осъден ответникът “З.к. Л.И.”АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл.86 ЗЗД на К. С. А., ЕГН **********, от ***, 60 000лв. обезщетение за
нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/, получени в резултат от
претърпени травми от пътно-транспортно произшествие на 30.07.22г,
изразяващи се в: мозъчно сътресение, охлузване на двете подбедрици,
изкълчване на палеца на ляво ходило, счупване на 3-та метакарпална кост на
дясна ръка и счупване на външния израстък на скочната кост (талус) на дясно
ходило, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.23г. до
окончателното им изплащане, като за разликата над 60 000лв. до 80 000лв.
искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ответникът “З.к. Л.И.”АД с ЕИК *** е осъден още
да заплати на К. С. А. от с.К. разноски по делото в размер на 242,50 лв.
съразмерно на уважената част от иска,а в полза на Окръжен съд - С. е осъден
да заплати държавна такса от 2 400лв.
Наред с това,с решението от 20.11.2024 г.,постановено по горното дело
1
на ОС-С.,ответното дружество “З.к. Л.И.”АД - с ЕИК *** е осъдено да заплати
в полза на адв. Р. М. 2 625лв. адвокатско възнаграждение,а ищцата К. С. А. е
осъдена да заплати на ответника “З.к. Л.И.” АД - грС. разноски по делото в
размер на 580 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство “З.к. Л.И.”АД-грС. с ЕИК ***,чрез
упълномощения юрисконсулт на дружеството А. Г.,с която решението се
обжалва частично,а именно-в частта,с която е осъдено дружеството-
жалбоподател да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до присъдения размер от 60
000 лв.Жалбоподателят счита,че съдебният акт в обжалваната му част е
незаконосъобразен,немотивиран и неправилен по съображения,подробно
развити във въззивната му жалба.Поддържа аргумента,че определения с
решението размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно
завишен с оглед действителния морфологичен характер на
травмите,настъпили за ищцата при ПТП и с оглед обективните
критерии,определящи приложението на принципа за справедливост,заложен в
чл.52 от ЗЗД.Счита също,че този размер е в колизия и с икономическия
критерий,който самостоятелно следва да се съблюдава при приложението на
чл.52 от ЗЗД.Според жалбоподателя,по делото не са ангажирани
доказателства,които да обосновават присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в толкова значителен размер,ведно с компенсаторна
лихва от 31.01.2023 г. и в тази връзка намира съдебния акт в обжалваната му
част за постановен в отклонение на задължителната практика на Върховния
съд-ППВС №4/68 г.
В жалбата е изложен и аргумента,че първоинстанционният съд е стигнал
до неправилен извод,че на ищцата е нанесена психоемоционална
травма,която е дала отражение,както през времето на претърпяната
злополука,така и след това.Жалбоподателят счита,че в хода на съдебното
дирене не са събрани доказателства в тази насока и посочва,че от мотивите на
решението не става ясно на база кои от събраните доказателства
първоинстанционния съд е стигнал до извода,че на ищцата е била нанесена
психоемоционална травма.Намира,че по същество съдът е е формирал правни
изводи относно обема,в който е прието да е възникнало неблагоприятно
засягане на права на ищцата,тъй като не е обсъдил и посочил във връзка с
какви обективно установени обстоятелства,представляващи правнозначими
факти и по повод на кои твърдения в исковата молба е приел за налични
нематериални вреди,които да обосновават присъждане на обезщетение в
размер на 60 000 лв.Поддържа също,че присъденото обезщетение не
кореспондира със съдебната практика при подобни случаи,като се позовава в
тази насока и на конкретни съдебни решения,описани във въззивната жалба.С
оглед на сочената от него съдебна практика жалбоподателят намира,че
обезщетение в размер на 40 000 лв. би овъзмездило по справедлив начин
претърпените от ищцата болки и страдания.Посочва,че на самостоятелно
основание и поради акцесорния му характер неправилно е бил уважен и
предявения иск за присъждане на законна лихва по отношение на
2
главницата,представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружеството-
жалбоподател моли да бъде отменено решението на ОС-С. в обжалваната му
част за сумата над 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо
това да се постанови друго решение,с което да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна исковата претенция на ищцата за присъждане на
такова обезщетение за разликата над посочената сума,ведно с всички законни
последици от това.Претендира направените от него съдебно-деловодни
разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение за пред двете
съдебни инстанции.
В законния срок от въззиваемата К. С. А.,чрез пълномощника й адв. Р.
М.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено
становището,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение като такава,а първоинстанционното решение следва да се потвърди
в обжалваната му част като правилно и обосновано.Конкретни доводи в тази
насока са развити в отговора.Заявено е искане за присъждане на разноски за
въззивното производство,включително и на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
От страните не са направени доказателствени искания пред въззивната
инстанция и не са представени писмени доказателства.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи
на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
3
По т.д.№31/2023 г. по описа на Окръжен съд-С. е предявен от К. С. А.,
ЕГН ********** против “З.к. Л.И.” АД -С., ЕИК *** осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв. като обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в
болки,страдания и психически стрес,в резултат на ПТП,настъпило на
30.07.2022 г.,при което на ищцата са били причинени телесни повреди,ведно
със законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 31.01.2023г., до датата на окончателното
изплащане на обезщетението.
По този иск окръжният съд се е произнесъл с решение №62 от 20.11.2024
г.,постановено по горното дело,като е уважил иска до размера от 60 000 лв.,а
за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв. го е отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
В отхвърлителната му част,както и в частта,с която иска е уважен до
размера от 40 000 лв.,първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила в тези му части.
Предвид предметните предели на разглежданата по настоящото въззивно
дело жалба,подадена от ответника в първоинстанционното производство “З.к.
Л.И.”АД,както и с оглед на изложените в нея оплаквания,пред настоящата
инстанция е пренесен само спора между страните относно справедливия
размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от
първоинстанционния съд извод,че процесния иск е доказан по своето
основание.Оплакванията касаят единствено извършената в решението
преценка относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.Затова с настоящото решение въззивният съд дължи преценка само в
тази насока-какъв е справедливия размер на посоченото обезщетение.И
именно в тази връзка въззивният съд приема следното:
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвено от
вещото лице д-р К.,се установява,че вследствие на процесното ПТП от
30.07.2022 г. Ищцата К. А. е получила следните травматични
увреждания:мозъчно сътресение, охлузване на двете подбедрици, изкълчване
на палеца на ляво ходило, счупване на 3-та метакарпална кост на дясна ръка и
счупване на външния израстък на скочната кост (талус) на дясно ходило.Както
посочва вещото лице в заключението си,описаните травми са били
придружени от главоболие,оток,кръвонасядане на двете подбедрици,палеца на
ляво ходило,дясна длан и дясно ходило.Установени са били и болки,както и
подкожни кръвоизливи в областта на шията вдясно и на границата между
коремна и тазова област отдясно наляво с размери 5 см. на 10 см.
ширина.Според експерта,уврежданията,получени от ищцата,са довели до
трайно затруднение на придвижването и обслужването с крайниците за срок
по-продължителен от 30 дни.На 30.07.2022 г. е било проведено консервативно
лечение с наместване на изкълчването на палеца на ляво ходило и наместване
с последваща гипсова имобилизация на счупването на трета метакарпална
кост на дясна ръка.Наред с това,при ищцата е било проведено оперативно
лечение на 08.08.2022 г. за стабилизация на счупването на дясна скочна кост
4
/талус/.
Вещото лице д-р К. посочва още в заключението си,че охлузванията на
двете подбедрици се възстановяват за срок от 15-20 дни,изкълчванията на
палеца на лявото ходило се възстановява за срок от 25 дни,счупването на 3-та
метакарпална дланна кост на дясна ръка се възстановява за срок от 70 дни,а
оперираната скочна кост се възстановява за срок от 4-5 месеца-
време,включващо лечение-операция, имобилизация, рехабилитация.За
времето от 15 дни след произшествието на 30.07.2022 г. Болките са били
интензивни,както сочи експерта,след което са с намаляващ интензитет за
срока на възстановяване на увредите-няколко месеца.Вещото лице посочва
още,че при извършения преглед на ищцата на датата 23.02.2024 г.,са
установени козметичен оперативен цикатрикс по външната страна на дясно
ходило,с наличие на плоскостъпие на двете ходила,наличие на белези в средна
трета на двете подбедрици в шийна област вдясно като резултат от
преживяното ПТП на 30.07.2022 г.Вещото лице дава мнение,че за в бъдеще,в
зависимост от продължителността на живот на ищцата е възможно възникване
на артритни изменения в областта на счупването на дясно ходило,водещи до
болки и неудобство при придвижване,но в момента на прегледа на ищцата
здравословното й състояние е добро и същата е с възстановена
трудоспособност.
Наред с коментираната съдебно-медицинска експертиза,по повод
установяване на търпените от ищцата К. А. неимуществени вреди вследствие
на процесното ПТП,по първоинстанционното дело са разпитани свидетелите
И.К. и М.Ч..Първата от тях е посещавала ищцата по времето,когато е била
настанена в болници след произшествието и има впечатления,че дясната ръка
на ищцата е била гипсирана,крайниците й са били подути,имала е стъкла
навсякъде по тялото,коланът се бил отбелязал на лявата й ключица,краката й
също били в рани,ищцата трудно можела да диша и да говори и трудно
ставала,като свидетелката й помагала,когато ищцата ходела до
тоалетната.Като била изписана от болницата,както сочи свидетелката
К.,ищцата не била още възстановена,не можела да ходи и се придвижвала с
количка,дясната й ръка и десния й крак били в гипс,а пръст на левия й крак
бил в шина.Когато ищцата се прибрала в дома си,нейни близки,а и
свидетелката К.,й помагали за придвижване до тоалетна,както и при
къпане.Ищцата изпитвала силни болки,била с гипс на ръката около 2 месеца,а
започнала да се оправя самостоятелно “може би след 7 месеца”,според
посочената свидетелка.Последната сочи още,че ищцата й се оплакала,че не
може да спи добре и още изпитва болки в десния си крак.Тя се върнала на
предишната си работа /шофьор на тежкотоварен автомобил-ТИР/,но
споделила със свидетелката,че мисли да напусне,защото изпитвала болки в
десния крак.
Свидетелката Ч. също има преки впечатления,че след пътния инцидент
ищцата е имала подувания и синини по тялото,единият й крак бил в гипс,а на
другия имала шина,не можела да се обслужва сама и имала нужда от чужда
помощ при посещение на тоалетна,при къпане,преобличане и
преобуване.Според същата свидетелка,ищцата била с гипс около 2-3
5
месеца,после била с патерици,изпитвала болки в корема,гърдите и
главата,била плакала пред самата свидетелка от болки.Свидетелката Ч. не знае
кога точно ищцата се е върнала на работа,но ищцата й била споделила,че
изпитва болки в десния си крак при шофиране,както и страх от
шофиране,макар и отново да упражнявала професията си на шофьор.
На следващо място,от заключението на допуснатата и приета в
първоинстанционното производство съдебнопсихологическа
експертиза,изготвено от вещото лице Н.Г.-В. /психолог/,както и от устните
обяснения на посоченото вещо лице,отразени в протокола от съдебното
заседание,проведено на 17.07.2024 г.,се изяснява,че вследствие на процесното
ПТП ищцата К. А. е преживяла остра стресова реакция,която е била удължена
вследствие на други фактори и обстоятелства за период от 2-3 дни след
процесното ПТП.След това ищцата е имала тревожни преживявания за
здравето и живота си,както и за бъдещето,като тези тревожни преживявания
са оказали негативен ефект върху психоемоционалното състояние на ищцата
за период от 7 месеца-време,в което ищцата е била нетрудоспособна и в
социална изолация,а такива преживявания са били проявавани и ситуативно за
период от една година,според вещото лице-психолог.Към момента на
изготвяне на експертизата,както се сочи в писменото заключение,при ищцата
А. е възстановен социалния и трудов живот,като са налице остатъчни
дискретни прояви на тревожност в ситуации,напомнящи за психотравменото
събитие,без да могат да покрият изцяло критериите за посттравматично
стресово разстройство.Дискретно,според вещото лице,се проявяват и
симптоми на лека депресивност,също непокриващи критериите на
депресия.Сочи се още в заключението,че към момента на извършване на
съдебнопсихологическата експертиза са отшумели повечето от
психотравмените преживявания на К. А.,като са налице дискретни прояви на
тревожност и тъга в редки ситуации,силно асоциирани с психотравменото
преживяване.
В хипотезата на упражнен по реда на чл.432 от КЗ пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от деликт,какъвто е и настоящият случай,за определяне
справедливия размер на обезщетението е приложим въведеният с нормата на
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост /тъй като отговорността за
застрахователя е функционална на отговорността на деликвента/.Съгласно
изразената в т.11 от ППВС №4/68 г. задължителна практика на ВС,доразвита в
редица постановени от ВКС решения /като например решение 240 от
15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1-во ТО на ВКС/,понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.За
да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт
болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят
следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при
които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията,
получени физически и психически последици от уврежданията,възрастта на
пострадалия, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап
6
от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически
условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата
на застрахователно покритие към момента на увреждането.
В случа,описаните по-горе обстоятелства,установени чрез заключението
на коментираната съдебно-медицинската експертиза,показанията на горните
двама свидетели и заключението на съдебнопсихологическата експертиза,са
относими към преценката на съда за определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.По-конкретно при тази преценка
настоящия съд взема предвид вида и тежестта на получените от ищцата К. А.
телесни увреждания вследствие на настъпилото на 30.07.2022 г.
ПТП,степента, интензитета и продължителността на физическите
болки,претърпени от нея от всяка от описаните по-горе травми, Взема
предвид и проведеното лечение на травмите,създадените затруднения на
ищцата при ежедневното й самообслужване,създадените й вследствие на
травмите негативни психоемиционални преживявания и тяхната
продължителност, възрастта на ищцата към момента на произшествието /29
години/.Отчита и обстоятелството,че ищцата към момента на изготвяне на
СМЕ е възстановена физически от травмите,като не се установяват някакви
остатъчни проблеми от тези травми и в тази връзка не се установява
наличните белези по краката на ищцата да имат някакво отражение върху
психиката й.Наред с това даденото от вещото лице мнение за възможно
развитие на артритни проблеми в бъдеще не следва да се отчита,тъй като това
е само една вероятност,която е неизвъстно дали ще настъпи и няма реално
проявление към момента.
Съдът взема предвид и причинените на ищцата вследствие на телесните
увреждания психоемоционални преживявания,техния интензитет и
продължителност,а от друга страна отчита установеното обстоятелство за
възстановен от ищцата трудов и социален живот,без да се констатира
наличието на постравматично стресово разстройство или причинено от
инцидента депресивно състояние.При съобразяване на всичко това въззивният
съд счита,че справедливия съгласно чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди,дължимо на ищцата,следва да бъде определен на
сумата от 40 000 лв. и в този смисъл определеното и присъдено с обжалваното
решение обезщетение от 60 000 лв. е завишено.Определяйки по-висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди,първоинстанционният съд е
направил неправилен оценъчен извод за приноса на релевантните за
определяне на обезщетението факти спрямо вида и обхвата на
вредите.Предвид тези съображения,първоинстанционното решение е
неправилно в частта,с която на ищцата е присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до присъдения
размер от 60 000 лв. /ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от
31.01.2023 г. до окончателното плащане/ и разгледаната въззивна жалба,с
която се атакува именно посочената част от решението,е основателна.Ето
защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и
вместо това да се отхвърли като неоснователен процесния иск за същата
разлика,т.е. за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв. /в
7
останалата част,с която иска е отхвърлен като неоснователен над присъдения
размер от 60 000 лв. до претендирания такъв-80 000 лв. първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила в тази му част,както вече се отрази
по-горе в настоящото решение/.
С оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция,първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,с
която ответникът е осъден да заплати в полза на Окръжен съд-С. държавна
такса над сумата от 1600 лв. до сумата от 2400 лв.,както и в частта,с която е
осъден да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение над сумата от 1758
лв. до присъдения размер от 2625 лв.
Разноските,присъдени на ищцата с обжалваното решение,не следва да
се намаляват,въпреки постановения от въззивната инстанция краен
резултат,тъй като дължимия размер на разноските,дори и с оглед на същия
резултат,е по-голям от присъдения такъв с първоинстанционното решение.
Отново с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,ищцата
/настояща въззиваема/ следва да бъде осъдена да заплати на ответника
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 517,50 лв.,както и
още 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Предвид основателността на въззивната жалба въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски за въззивната
инстанция в размер на 400 лв. /платена ДТ по жалбата/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №62 от 20.11.2024 г.,постановено по т.д.№31/2023 г.
по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която е осъден ответникът “З.к.
Л.И.”АД-грС. с ЕИК *** да заплати на ищцата К. С. А. с ЕГН **********
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди /болки и
страдания/,получени в резултат на претърпени травми от ПТП на 30.07.2022
г.,за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения с решението размер от
60 000 лв.,ведно със законната лихва върху същата разлика,считано от
31.01.2023 г. до окончателното плащане,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. С. А. с ЕГН
********** против “З.к. Л.И.”АД с ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на травмите,причинени й от настъпило на
30.07.2022 г. пътно-транспортно произшествие,за разликата над сумата от 40
000 лв. до присъдената с решение №62 от №62 от 20.11.2024 г.,постановено по
8
т.д.№31/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.,сума от 60 000 лв.
ОТМЕНЯ решение №62 от 20.11.2024 г.,постановено по т.д.№31/2023 г.
по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която е осъден ответникът “З.к.
Л.И.”АД-грС. с ЕИК *** да заплати в полза на Окръжен съд-С. държавна
такса над сумата от 1600 лв. до сумата от 2400 лв.,както и в частта,с която е
осъден да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение над сумата от 1758
лв. до присъдения размер от 2 625 лв.
ОСЪЖДА К. С. А. с ЕГН **********,с адрес: с.К.,община Д.,област
С.,ул.”Е.”№* да заплати на “З.к. Л.И.”АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление грС., п.к.*, облС.,район С.,бул.”С.ш.”№*, допълнително сумата от
517,50 лв. /петстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ разноски за
първоинстанционното производство и допълнително 100 лв. /сто лева/
юрисконсулско възнаграждение за представителство от юрисконсулт пред
първата инстанция,както и сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за
въззивното производство по т.д.№178/2025 г. на Апелативен съд-Пловдив,а
също и сумата от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9