№ 21306
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Г. Л.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110126589 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Г. М. П. срещу „СОФТУЕР ГРУП БГ”
АД.
Ищецът твърди, че между страните е действал Трудов договор №388 от
11.04.2019 г. С уведомление, получено от ответното дружество на 01.12.2023 г.
уведомил работодателя „СОФТУЕР ГРУП БГ” АД, ЕИК *********, че
прекратява без предизвестие (на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда) сключения между тях Трудов договор №388 от 11.04.2019 г., считано от
датата на получаването на уведомлението от работодателя, като
прекратяването на процесния трудов договор е настъпило на 01.12.2023 г.
Посочва, че след получаването на уведомлението, работодателят е издал
Заповед № 104/01.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.12.2023 г. Твърди, че
работодателят му дължи сумата от 7 631,53 лв. (седем хиляди шестстотин
тридесет и един лева и 53 стотинки), представляваща брутен размер на
допълнително възнаграждение, по План за стимулиране от 2017 г. — 2021 г. на
служителите в ответното дружество, която сума представлява допълнително
възнаграждение на служителя, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Възнаграждението било уговорено във
вътрешен план за работодателя План за насърчаване на работниците 2017 г. С
оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сума в
брутен размер на 7 631,53 лв., дължима на основание чл.13, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за
1
излизане № 130 от 31.12.2022 г., издаден на Г. М. П., от „СОФТУЕР ГРУП БГ”
АД, ЕИК *********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня, следващ подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане
на сумата и сумата в размер на 1907, 29 лв. (хиляда деветстотин и седем лева
и 29 стотинки), дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и представляваща
обезщетение за забава за плащането на главница в размер на 7631,53 лв.
(допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за
излизане № 130 от 31.12.2022 г., издаден на Г. М. П., от „СОФТУЕР ГРУП БГ”
АД, ЕИК *********) - считано от деня, следващ падежа на сумата (09.07.2023
г.) до датата на подаване на исковата молба (09.05.2025 г.).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който признава предявените искове.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал.1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че по съществувало между страните трудово
правоотношение действително е било уговорено допълнително трудово
възнаграждение като част от съдържанието на трудовото правоотношение, че
са настъпили предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е
настъпила изискуемостта на вземането и периода на забавата, както и размера
на мораторната лихва.
С оглед становището на ответника всички факти, включени във
фактическите състави на вземанията, са безспорни и не подлежат на
доказване.
С оглед изричното признание на иска от страна на ответника, по делото
не се спори по основанието и размера на предявения иск. При признание на
иска по чл. 237 от ГПК съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват
основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
2
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На ищеца следва да се присъдят разноски. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Предвид
липсата на спор по делото, липса на допълнителни процесуални действия
освен явяване в зала, и предвид цената на исковете, съдът намира за
справедлив размер 1200,00 лв., Минимума по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, която макар и не задължителна се приема от съда като
обичай в практиката. Няма основание 5,00 лв такса за банков превод да се
възложи в тежест на ответника. Сторените от ищеца разноски след издаването
на обезпечителна заповед в рамките на изпълнителното делото не могат да се
присъдят в полза на страната с настоящия съдебен акт, а следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител в изп.производство ( така Определение №336 от
42572 по ч.пр. дело №874/874 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на
ВКС).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
исковете по сметка на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал.1 НСОРЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, „СОФТУЕР ГРУП БГ” АД, ЕИК *********, да заплати на Г. М.
П., ЕГН **********, сума размер на 7 631,53 лв., представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за
излизане № 130 от 31.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.05.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата в
размер на 1907,29 лв. представляваща обезщетение за забава за плащането на
главница, за периода от 09.07.2023 г. до 09.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СОФТУЕР ГРУП БГ” АД,
ЕИК *********, да заплати на Г. М. П., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 1200,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СОФТУЕР ГРУП БГ” АД, ЕИК *********, да заплати на
Софийски районен съд държавната такса по делото в размер на 381,55лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 2 седмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4