№ 37
гр. гр.Несебър, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20222150201150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалбата на Р. Н. Б., ЕГН **********,
живущ в гр. Л., ул. „.....................“, № 33, против Наказателно постановление № 22-
0304-001064/02.09.2022 г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с
което за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, предложение 1, и чл.177, ал.1, т.1 от същия закон, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
200 лв. Навеждат се доводи за липса на вина за извършване на нарушенията, като се
моли за отмяна на атакувания акт.
РУ- гр. Несебър не изпраща представител, редовно уведомено, и не взема
отношение по жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 142154 е съставен за това, че на 01.08.2022 г., в 21.50 ч., в гр. С.В., комплекс
„................“, на алея между сграда М. и сграда Л., жалбоподателят управлявал
четириколесно ППС, марка ZYKER, задвижвано от ел. двигател, като управлява ППС с
несъобразена скорост и удря внезапно излязло на пътя дете. С тези си действия
допуска ПТП с пострадало лице. Наред с това водачът бил без свидетелство за
1
управление и контролен талон към него- неправоспособен водач. С това били
нарушени нормите на чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДвП. Административнонаказващият
орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от
страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Наказателното постановление и акта за установяване на административно
нарушение, предвид мястото на извършване на нарушенията, са издадени от надлежни
органи в рамките на компетентността им.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. Д., който потвърди
изложените в акта обстоятелства, описани по- горе, като поясни, че произшествието е
настъпило по алея в затворен тип комплекс.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
По делото няма спор, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е
МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като се задвижва с двигател и не е
релсово превозно средство. От представената по делото техническа характеристика се
установява, че се касае за така наречените голф колички, които се задвижват с ел.
двигател. Същите не са предназначени за движение по пътищата за обществено
ползване, поради което и не подлежат на регистрация по аргумент на чл. 2 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая
превозното средство се е използвало и се е движело по вътрешните алеи на комплекс
от затворен тип, за което свидетелства и св. Д.. В този смисъл на жалбоподателя не е
било нужно да притежава правоспособност за да управлява превозното средство, тъй
като съобразно нормата на чл.150 от ЗДвП такава се изисква само ако се касае за
управление на превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, каквато голф количката не е. От показанията на св. Д. става
ясно, че същата се е движела по вътрешна алея в комплекс от затворен тип, което по-
скоро навежда на извода, че не се касае за път, отворен за обществено ползване по
смисъла на чл.2 от ЗДвП, обстоятелство, което следваше да се докаже от страна на
наказващия орган. След като вероятно се касае не за път, отворен за обществено
ползване, обстоятелството дали водача е бил или не е правоспособен, съответно дали е
управлявал след като е бил лишен от това право, е ирелевантно в случая. Ето защо
наложената санкция за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е незаконосъобразна.
2
Следва да се отбележи, че в АУАН е отразено, че нарушението е по чл.150 от ЗДвП, а в
НП- чл.150а, ал.1 от същия закон. Наред с това в НП е посочено единствено, че
жалбоподателя е лишен с „влязло в сила НП по чл.174, ал.3 от ЗДвП“, което по
никакъв начин не установява липсата на правоспособност на лицето. Няма никаква
индивидуализация на номер, дата на издаване, издател на НП, на коя дата е влязло в
сила, което не обуславя доказаност на твърдението за неправоспособност на водача.
Следва да се посочи и за наличието на известно разминаване между изложеното в
АУАН и в НП по отношение на това нарушение. Актосъставителят е приел, че водача е
неправоспособен, а наказващия орган е приел, че същия е лишен от право да управлява
МПС. Вярно е, че на практика и двете хипотези говорят за невъзможност на едно лице
да управлява МПС, но неточното описание на приетото от страна на наказващия орган
ограничава правата на обвиненото лице да разбере срещу какви факти да се защитава.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение на водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящият
случай нарушението е индивидуализирано единствено като „управлява ППС с
несъобразена скорост“. По никакъв начин не е посочено с кой или кои от всички
изложени в нормата фактори не е съобразил скоростта си жалбоподателя- с релеф, път,
товар, видимост и т.н.. Липсата прави описанието непълно, нарушава правото на
защита на жалбоподателя да разбере какво точно задължение не е изпълнил.
Описанието на нарушението от АУАН е пренесено дословно в наказателното
постановление. И в двата административни документа е прието, че е налице нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, в която разпоредба законодателят е въвел 8 алтернативи, с
които следва да се съобразява водача на превозното средство. В случаят обаче не става
ясно защо от страна на актосъставителя, респективно наказващият орган, е прието, че
жалбоподателя е управлявал с несъобразена скорост, като не е посочено с какво не е
съобразил скоростта си. Никъде в описанието на нарушението не са посочени
обстоятелства, които да навеждат до една от посочените по- горе хипотези за да е
налице нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Такива данни не се събраха и при разпита
на св. Д.. Същият не заяви наличието например на неравности по пътя, или намалена
видимост, или друг фактор, които да насочи поне какво е следвало да съобрази водача
при управлението на превозното средство. За да се ангажира отговорността на водач на
ППС, че не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
3
условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, следва за
всеки конкретен случай точно да се посочи каква скорост е избрал за движение, какви
са били атмосферните условия, съответно релефа, видимостта и интензивността на
движение, за да може наказващия орган, а в последствие и съда да прецени дали в
действителност лицето е нарушило разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Без
конкретни факти не може да се направи обоснован извод, че такова нарушение е
извършено. В този смисъл Решение № 2043 от 1.12.2014 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 2063/2014 г.
С оглед на така изложеното съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото
разноски. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, такава е
била осъществена по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. В този смисъл съдът определя
възнаграждение, което следва да се изплати на защитника в размер на 800 лв. /по 400
лв. за всяко наказание глоба съобразно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-001064/02.09.2022 г. на
Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.20,
ал.2 и чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179,
ал.2, предложение 1, и чл.177, ал.1, т.1 от същия закон, на Р. Н. Б., ЕГН **********,
живущ в гр. Л., ул. „.....................“, № 33, са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на адвокат Р. Никилова Р. от АК- П.
сумата от 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4