№ 14535
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.А Гражданско дело №
20221110140123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 155660/26.07.2022 г. от малолетния
Н. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В. В. М., ЕГН **********, срещу Н. Х. Н., ЕГН **********.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК)/, обективно кумулативно съединен с иск с правна квалификация чл. 149
от СК.
В исковата молба се твърди, че ответН.ът е баща на ищеца и скоро след
раждането му започнал да го отбягва и постепенно спрял да се интересува от
него, както и от неговата майка. Посочва се, че грижи за детето полага
единствено неговата майка, която работи, не получава доходи от наем или
рента, не развива търговска дейност и живее в жилището на нейните
родители. Излагат се нужди на ищеца за храна, медицински грижи, санитарни
и хигиенни продукти, дрехи, обувки и играчки. Отправя се искане Н. Х. Н. да
бъде осъден да заплаща на малолетния Н. Н. Н. месечна издръжка в размер на
сумата от 300 лева, считано от 01.08.2021 г., до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответН.ът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представено по делото удостоверение за раждане – дубликат,
издадено на 20.07.2021 г. въз основа на акт за раждане № 0078 от 29.04.2020
г., се установява, че ответН.ът е баща на ищеца.
За периода м. 05.2022 г. – м. 09.2022 г. майката на детето е получавала
1
средномесечен осигурителен доход в размер на сумата от 1 464,11 лева, видно
от изисканите и постъпили по делото справки.
По делото не са събрани данни за получаваните от ответН.а доходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от 1/4 от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответН.а да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
ОтветН.ът е в трудоспособна възраст, а от представените по делото
документи не се установява същият да е нетрудоспособен по здравословни
причини, съответно не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава
издръжка. По делото не се установи наличието към релевантния период
ответН.ът да има други алиментни задължения. /ППВС № 5/1970 г., т. 11/
При това положение съдът, като взе предвид нуждите на ищеца,
съобразно възрастта му, обстоятелството, че ответН.ът е в трудоспособна
възраст, независимо, че не се установи размерът на получаваните от него
месечни доходи, при съобразяване на обстоятелството, че основните грижи за
детето поема неговата майка, намира, че искът се явява основателен до
размер, който е близък до минималния такъв към момента на постановяване
на настоящия съдебен акт, съобразно изискването на чл. 142, ал. 2 СК, а
именно до сумата от 180 лева. Или, съдът намира, че ответН.ът следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на ищеца Н. Н. Н. в размер на 180 лева месечно,
считано от 01.08.2021 г., до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
ОтветН.ът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не
доказа да е изпълнявал алиментните си задължения за издръжка на ищеца в
периода след 01.08.2021 г. до подаване на исковата молба в съда /попадащ в
едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда/, поради което
2
и последният следва да бъда осъден да заплати на ищеца издръжка за този
минал период на основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Относно разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на
делото й се полагат. Установява се по делото и че е сторила такива в размер
на 600,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, поради което следва да й бъде
присъдена сумата от 360 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответН.а, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответН.ът следва да заплати държавна такса върху
уважения размер на издръжката по двата иска в полза на съда в размер на
сумата от 345,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. В.
М., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК,
месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от
01.08.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата
й част и за разликата до пълния предявен размер от 300 лева месечно, като
неоснователена.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Х. Н., ЕГН **********,
да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител В. В. М., ЕГН **********, сумата от 360 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 345,60 лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 14.12.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
3
СГС в едноседмичен срок от 14.12.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4