№ 271
гр. Кърджали, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100594 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД, предявен от С. С. М., чрез адв. Н.М., против АЛ. С. Р..
В исковата молба се твърди, че ищецът работи от 2005 год. в системата
на МВР, като към настоящия момент заема длъжността "мл.инспектор" в РУ-
Кърджали. Сочи, че през годините в дейността си като полицай е изпълнявал
коректно, добросъвестно и точно вменените му задължения съгласно ЗМВР,
ППЗМВР, Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
типовата му длъжностна характеристика и всички други нормативни актове,
регламентиращи дейността му, спазвал е служебната дисциплина и не е
уронвал престижа на професията. Твърди, че на 03.04.2021 год. в 19.00 часа
постъпил на работа, съгласно утвърдения график с колегата му Д.Д.Х.. Сочи,
че около 22.30 часа дежурният на РУ-Кърджали ги изпратил на ул.***, тъй
като имало шумна компания. Сочи, че посетили адреса, където установили
лицата АЛ. С. Р., В.Д.М. и А.П.С.. Заявява, че след като се легитимирали и
поискали документи за самоличност за извършване на проверката и по време
на изпълнение на служебните му задължения като полицай, ответникът го
ударил с юмрук в лицето и го повалил на земята, причинявайки му леки
телесни повреди, изразяващи се в оток на горната устна, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до
разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, оток и
кръвонасядане на дясната ръка. Твърди, че с влязло в сила протоколно
определение №39/24.03.2022 год. по НОХД №196/2022 год., по описа на
Районен съд-Кърджали, А.Р. е признат за виновен за това, че на 03.04.2021
год. в гр.Кърджали причинил лека телесна повреда, изразяваща се
разкъсъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до
1
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на
полицейски орган С. С. М. полицейски служител при РУ-Кърджали, при
изпълнение на службата, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3 във вр.
с чл.130, ал.1 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода за
срок” от 10 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
за срок от 3 години. Твърди, че вследствие на извършеното от ответника
престъпление му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
оток на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна, довело до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, оток и кръвонасядане на дясната ръка, съгласно
приложена съдебномедицинска експертиза на живо лице №2/2021 год.
Заявява, че получил главоболие и замаяност. Твърди, че в резултат на
извършеното против него престъпление, което е осъществено при
изпълнение на служебните му задължения, вкл. и с полицейска униформа, и в
присъствието на други колеги и свидетели на обществено място, било
накърнено достойнството и авторитета му, почувствал се унизен пред другите
служители на РУ “Полиция” - Кърджали, които станали преки свидетели на
нанасянето на удара. Заявява, че изпитвал неудобство от колегите, поради
което избягвал контактите си с тях, с изключението на служебните му
задължения за период от три месеца. Твърди, че се затворил в себе си,
срамувал се от близки и приятели, още повече, че увреждането било видимо.
Твърди, че в резултат на случило се, изпаднал в депресия, което наложило да
приема медикаменти- болкоуспокояващи и успокоителни, като изпитвал
болка в главата повече от 14 дни, имал нарушения в съня.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му от ответника неимуществени вреди, в резултат на извършено
от него престъпление на 03.04.2021 год. в гр.Кърджали, изразяващи се в оток
на горната устна,кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на
горната устна, довело до разстройство на здравето му, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, оток и кръвонасядане на дясната му ръка, главоболие и
замаяност, довело до претърпени от ищеца болки и страдание, накърняване на
достойнството и авторитета му, ведно със законната лихва върху главницата
от 7 000.00 лева за времето от датата на увреждането 03.04.2021 год. до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът АЛ. С. Р. е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Оспорва да е нанесъл удар на ищеца, като твърди, че ако е налице такъв, то
ударът е случаен и не е имало за цел да навреди на ищеца. Оспорва
предявения иск и по размер като твърди, че претендираната сума е завишена
предвид претърпяното незначително увреждане, а именно наранена устна.
В съдебно заседание ищецът, не се явява лично, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител. Моли за уважаване на
2
предявения иск, като претендира за присъждане на направените разноски по
делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се явява лично.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се приложеното производство по НОХД №196/2022 год., по
описа на Районен съд-Кърджали, че с влязло в сила протоколно определение
№39 от дата 24.03.2022 год., съдът е одобрил постигнато споразумение по
реда на чл. 381 вр. с чл. 384 от НПК, като е признал подсъдимия АЛ. С. Р., за
виновен в това, че: на 03.04.2021 г. в гр. Кърджали извършил непристойни
действия - отправил обиди, закани към С. С. М., Д.Д.Х., С.К.С. и Д.И.И. - и
четиримата полицейски служители в РУ - Кърджали, нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на С. С. М., съборил го на земята - грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от
НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години.
С посоченото определение, съдът е признал подсъдимия за виновен и за
това, че на 03.04.2021 г. в гр. Кърджали причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната устна,
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
на полицейски орган - С. С. М. от гр. Кърджали - полицейски служител в РУ -
Кърджали при изпълнение на службата, поради което и на основание чл. 131,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Съдът е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия АЛ. С. Р.,
едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях - „лишаване от свобода“
за срок от 10 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
От приета в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза,
която съда кредитира кото обективно и компетентно изготвена, се установява,
че в резулатат на увреждането на ищеца на дата 03.04.2021 г., му е
причинено оток на горната устна; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
лигавицата на горната устна; оток и кръвонасядане на дясната ръка. Вещото
лице дава заключение, че разкъсно-контузната рана на лигавицата на горната
устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и
страдание. Вещото лице дава заключение, че оздравителния процес при
такива увреждания е с продължителност около две седмици.
Гореизложената фактическа обстановка относно настъпилото
увреждане на ищеца, в резулт на нанесен удар с юмрук в областта на лицето
3
от страна на ответника по делото, се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством разпита
на св. Д.Х. и св. С.Б., които са еднопосочни и безпротиворечиви помежду си.
От показанията на св. Д.Х. се установява още, че след нанесения удар
на ищеца му се е виеело свят, като устната му се подула веднага и била
сцепена по средата. Свидетелят заявява, че в продължение на 10-15 дни
колегите се подигравали на С.М., че дългогодишен служител като него
позволил да бъде ударен в лицето, от което ищеца не се чувствал добре.
Свидетелят заявява, че от тогава С.М. се затворил в себе си, не говорил и не
споделял нищо, като след този случай на 03.04.2022г. си сменили
партньорите в службата. Свидетелят заявява, че ищеца бил с подута устна
около 15-20 дни, като колегите му подигравали на работното място, че си е
сложил нещо в нея. Свидетелят заявява, че от тогава не се чувал с колегата
М., като същия не се чува и с другите колеги.
От показанията на св. С.Б. се установява, че познава С.М. от 14 години,
откакто работи в МВР, като го познавам като добросъвестен, честен и
трудолюбив полицай, който изпълнява винаги добросъвестно служебните си
задължения. Свидетелят заявява, че ищеца му споделил за инцидента, който
се е случил на 03.04.2021г., като същия се чувствал много унизен и засрамен
от случилото се, поради което избягвал контакти с колеги, като преди това не
е имал подобни случаи при изпълнение на служебните си задължения.
Свидетелят заявява, че забелязал, че горната устна на М. била подута.
Споделял сочи, че М. му споделил, че около 1-2 седмици го е боляла главата
след този удар. Свидетелят заявява, че след този случай С.М. избягвал
контакти и не искал да говори, а по принцип бил контактен и общителен
човек.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като преки,
последователни и взаимно допълващи се, както и подкрепени и от събраните
по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД необходима предпоставка е успешно пълно и главно
доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние,
настъпване на вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилия вредоносен резултат, наличието на вина у
причинителя, като вината се предполага по силата на оборимата презумпция
на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на приетата за установена фактическа страна и
съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
4
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съдът намира иска за доказан по основание.
По отношение на първия елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно, противоправното деяние, по делото бе
безспорно установено, че с влязло в сила протоколно определение
№39/24.03.2022 год. по НОХД №196/2022 год., по описа на Районен съд-
Кърджали, ответникът А.Р., е признат за виновен в това, че: на 03.04.2021 г. в
гр. Кърджали причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно -
контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК на полицейски орган - С.
С. М. от гр. Кърджали - полицейски служител в РУ - Кърджали при
изпълнение на службата, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр.
чл. 130, ал. 1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се доказа, че
ответникът А.Р. е извършил противоправно деяние, като е нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на ищеца. Деянието е извършено по отношение
на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Налице е и публичност
като елемент от състава на деянието – извършването му пред повече хора
/повече от един/ или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат
възприети от повече хора /повече от един/.
Съдът намира, че ответникът с противоправното си деяние е причинил
на ищеца неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в оток на горната
устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната
устна, оток и кръвонасядане на дясната ръка, като разкъсно-контузната рана
на лигавицата на горната устна е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание. Установява се, че с
противоправното деяние е уронен авторитета и достойнството на ищеца,
същия се е почувствал унизен и засрамен от случилото се, поради което
избягвал контакти с колеги, затворил се в себи си. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на ответника.
Налице е и последният елемент на деликтната отговорност – вината на
ответника, която се предполага на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД и която съдът
приема за установена, съгласно чл.300 от ГПК.
При определяне на размера на обезщетението за извършените
противоправни действия, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
5
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са характера на
извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и
последиците от него. Съдът съобрази, че в настоящия случай ищецът е
получил увреждане при изпъление на служебните си задължения, което е
станало достояние на негови колеги. По този начин последният е претърпял
негативни емоционални преживявания, унижение, били са засегнати личното
му достойнство и чест, както и професионална му чест. Съобразявайки вида,
характера и интензитета на претърпените душевни болки, както и
продължителността на оздравителния процес, съгласно приетото в
заключението на СМЕ, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за извършения деликт на дата 03.04.2021г. е сумата от 2000
лв., поради което предявени иск следва да се уважи до този размер, като в
останалата част до пълния претендиран размер от 7 000 лв., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху посоченото обезщетение
ответникът дължи и лихва за забава от датата на непозволеното увреждане до
окончателното погасяване. По силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения за
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Лихвите от
датата на увреждането съставляват законна последица от уважаването на
предявения по реда на чл.45 от ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, а не самостоятелна акцесорна претенция
по чл.86 от ЗЗД /Определение №516 от 11.08.2009г. по т.д.№197/2009г. на
ВКС/.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, при което в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от 240 лв. от заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер на 840 лв. с ДДС.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
но както с подадения отговор на исковата молба, така и в хода на процеса не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се
следват.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
държавната такса по делото съразмерно на уважената част от предявения иск,
но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 80 лв. за дължима
държавна такса. Поради това, че делото е решено в полза на лице освободено
от заплащането на държавни такси и разноски, то направените разноски от
съда, в случая за съдебно – медицинска експертиза, следва да се възстановят
по бюджета на съда, съгл. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
като ответникът следва да заплати 255.60 лв. за възнаграждение за вещо лице
по СМЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА АЛ. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. М., с ЕГН **********, с адрес: общ.Кърджали, с.О.,
сумата от 2 000 лв. /две хиляда/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление, извършено на 03.04.2021
год. и установено с влязло в сила протоколно определение №39/24.03.2022
год. по НОХД №196/2022 год., по описа на Районен съд-Кърджали,
изразяващи се в оток на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, оток и кръвонасядане на дясната
ръка, главоболие и замаяност, довело до претърпени от ищеца болки и
страдание, накърняване на достойнството и авторитета му, ведно със
законната лихва върху главницата от 2 000 лева, считано от датата на
увреждането 03.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останала му част за разликата над сумата от 2000 лв. до
пълния предявен размер от 7000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА АЛ. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. М., с ЕГН **********, с адрес: общ.Кърджали, с.О.,
направените разноски в настоящото производство в размер на 240 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА АЛ. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. ***, да
заплати в полза на Държавата- бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Кърджали сума в общ размер от 335.60 лева, представляваща
дължими държавна такса и разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7