Решение по дело №2828/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 107 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Г.С.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.П. – К., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-1025-1/04.07.2022 г., издаден от А.К.на длъжност Главен експерт, мълчаливо потвърден от началник сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, с който на П. са установени допълнителни задължения, както следва: данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2017 г. в размер на 51,08 лв. и лихви в размер на 24,22 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 101,60 лв. и лихви в размер на 39,58 лв.; ДНИ за 2019 г. в размер на 101,06 лв. и лихви в размер на 29,14 лв.; ДНИ за 2020 г. в размер на 100,52 лв. и лихви в размер на 18,75 лв.; ДНИ за 2021 г. в размер на 233,26 лв. и лихви в размер на 19,89 лв.; такса за битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. в размер на 347,00 лв. и лихви в размер на 264,38 лв.; ТБО за 2018 г. в размер на 690,36 лв. и лихви в размер на 268,95 лв.; ТБО за 2019 г. в размер на 686,73 лв. и лихви в размер на 198,01 лв.; ТБО за 2020 г. в размер на 683,11 лв. и лихви в размер на 127,42 лв.; ТБО за 2021 г. в размер на 925,47 лв. и лихви в размер на 78,92 лв.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата чрез пълномощник адв. М. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

АУЗД е обжалван от лице с правен интерес и в предвидения за това срок (доколкото липсват доказателства за надлежно връчване) пред контролния орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, който мълчаливо го е потвърдил в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с което изискването на чл. 156, ал. 2 от ДОПК за задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване, е спазено. Така постановеният резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че с вх. № 22061923/29.05.1998 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, собственост на Г.С. А.а (л. 64 и сл.), с която е декларирана земя с площ 465 кв.м., находяща в гр. Сопот, ул. „Ст. Странджа“ № 11 (изрично отбелязано в строителни граници) за притежаваната ½ идеална част.

Към настоящия момент земята е с идентификатор 68080.503.1482.

След направена през 2022 г. справка в КККР на град Сопот (л. 12 и сл.), органи по приходите в Община Сопот са установили, че в имота на жалбоподателката, деклариран през 1998 г. само като земя, има построени сгради, които не са декларирани. Видно от справката КАИС сградите са отразени в КК на гр. Сопот още през 2011 г. с одобряването на КККР със Заповед № РД-18-08/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В тази връзка на 09.05.2022 г. служебно данните за сградите са въведени в програмата на Община Сопот и са начислени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., като на жалбоподателката е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 6618-ПДИ-1769 от 09.05.2022 г. (л. 21), срещу която е подадено възражение с вх. № С-2467 от 16.05.2022 г., към което са приложени доказателства (л. 22 и сл.).

Със заявление вх. № С-2853 от 08.06.2022 г. до Община Сопот – Данъчна служба, от жалбоподателката е отправено искане за сключване на споразумение за погасяване на задълженията във връзка с цитираната по-горе Покана за доброволно изпълнение изх. № 6618-ПДИ-1769 от 09.05.2022 г., като е заявено, че са предприети действия за подаване на нова коригираща декларация, с оглед преизчисляване на задълженията (л. 27-28).

По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/06.06.2022 г. (л. 7 и сл.), подадена от Д.П. А., с която същият е декларирал притежаваните ½ идеални части от него и притежаваните ½ идеални части от жалбоподателката: земя и сгради с адрес на имота гр. Сопот, ул. „Ст. Странджа“ № 11, както следва: земя с площ 457 кв.м. и застроена площ 273 кв.м.; и следните обекти всички с посочена година на построяване и придобиване 2002 г. - гараж 70,72 кв.м., гараж 77,02 кв.м., гараж 125,38 кв.м., търговски обект 80,56 кв.м., търговски обект 42,91 кв.м., търговски обект 159,40 кв.м. По отношение на техническата инфраструктура на обектите в декларацията е посочено, че всички 3 бр. гаражи и 3 бр. търг. обекти имат ел., а ВиК имат само трите търговски обекта.

На 04.07.2022 г. е издаден процесният АУЗД, с който на жалбоподателката са установени задължения за довнасяне за ДНИ и ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в посочените по-горе размери. В акта са цитирани приложимите законови разпоредби и по отношение на ДНИ и по отношение на ТБО. Посочени са земята, гаражите и търговските обекти, така, както са описани в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с тяхната площ (застроена площ, данъчна оценка към 2022 г., както и притежаваната ½ идеална част от П.). В табличен вид са посочени общо ДНИ и ТБО за всяка от ревизираните години, размера на задължението по декларация, внесена сума, дължима главница и дължима лихва, както и общо дължимият размер на задълженията (л. 33 и сл.).

По делото, както вече се посочи и по-горе, няма данни кога същият е връчен на жалбоподателката, като от лицето е подадена жалба, по която няма данни да е налице произнасяне, поради което съдът приема, че е налице мълчаливо потвърждаване.

В хода на съдебното производство по искане на страните са приети основна и допълнителни ССЕ, както и СТЕ, които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

Като свидетел по делото е разпитан В.И.Н., чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Приети по делото са и доказателства за реалното предоставяне на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (л. 68 и сл.); Решение № 109/2016 г. на Общински съвет Сопот от заседание, проведено на 27.12.2016 г. за Приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за размера на местните данъци в община Сопот (л. 748 и сл.); Решение № 91/2020 г. на Общински съвет Сопот от заседание, проведено на 22.10.2020 г. за Приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за размера на местните данъци в община Сопот (л. 786 и сл.); решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите, както и План-сметки за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територията на община Сопот за процесните години (л. 575 и сл.); седмични графици за сметопочистване и сметоизвозване на съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ и тип „Мева“ за периода 2017 - 2021 г. (л. 462 и сл.); графичен материал за сметосъбирането и сметоизвозването в частта, отнасяща се до процесния имот (л. 516 и сл.); Договор № Д-90/19.08.2016 г., Договор № Д-97/01.10.2017 г., Договор № Д-6/31.10.2018 г., Договор № Д-85/01.10.2019 г. и Договор № Д-78/06.11.2020 г. за сепарация и депониране на смесен битов отпадък (л. 103 и сл.), Приемо-предавателни протоколи за всеки месец на 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за предоставяне на услуги за разделно събиране на отпадъци в Община Карлово и предварително третиране на постъпили ТБО от Община Сопот (л. 123 и сл.); трудови договори, сключени между община Сопот и физически лица за длъжността метач, сметосъбирач, шофьор специален тежкотоварен автомобил, работник озеленяване, както и протоколи за извършена работа на работниците от дейност „Чистота“ в община Сопот за периода 2017- 2021 г. (л. 304 и сл.).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Сопот, съгласно заповед № РД-09-324 от 26.08.2021 г., издадена от кмета на общината и представена по делото още с административната преписка (л. 41). За пълнота е необходимо да се посочи, че в случая началник сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот, действа в качеството на орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК – ръководител на звеното за местни приходи в Община Сопот по силата на заповед № РД-09-82/05.03.2020 г. на кмета на община Сопот (л. 605), поради което същият е конституиран като ответник в настоящото производство.

Актът е издаден в предвидената от закона форма. Неоснователно е възражението, че актът е немотивиран. Същият формално съдържа фактически и правни основания за издаването му. В действителност в АУЗД е посочена само подадената от жалбоподателката декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 22061923/29.05.1998 г., без да е посочена тази, подадена през 2022 г., но това нарушение не е съществено. Отделно от това, липсата на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на конкретния размер на данъците и таксите, е недостатък на административния акт, който съдът е длъжен да преодолее с решението си, тъй като в производството по чл. 156 и сл. от ДОПК и по-конкретно в изпълнение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, е длъжен да реши правния спор по същество (в този смисъл Решение № 6875 от 8.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2021 г., VIII о., Решение № 11176/04.11.2021 г. по адм. д. № 949/2021 г. и др.).

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съответно в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са уредени хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да е предоставен за управление.

Не е спорно в случая, че жалбоподателката е собственик на ½ идеални части от земя и сгради с адрес на имота гр. Сопот, ул. „Ст. Странджа“ № 11, както следва: земя с площ 457 кв.м. и застроена площ 273 кв.м.; и следните обекти всички с посочена година на построяване и придобиване 2002 г. - гараж 70,72 кв.м., гараж 77,02 кв.м., гараж 125,38 кв.м., търговски обект 80,56 кв.м., търговски обект 42,91 кв.м., търговски обект 159,40 кв.м. така, както са декларирани в декларация вх. № **********/06.06.2022 г. (л. 7 и сл.).

И в жалбата до съда, и в жалбата по административен ред (л. 42 и сл.), П. заявява, че е собственик на ½ ид. части от посочените земя и обекти, а другите ½ ид. части са собственост на съпруга на жалбоподателката – Д.А., на когото също е издаден АУЗД, с който са му установени задължения за ДНИ и ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за притежаваните от него ½ идеални части за същите обекти.

От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че съгласно ОУП на Община Сопот, одобрен с Решение № 366/21.10.2019 г. на Общински съвет – Сопот, УПИ I-1482, кв. 75, попада в жилищна зона - „Жм“ за ниско жилищно застрояване. Вещото лице е констатирало на следващо място, че за гр. Сопот няма одобрен застроителен план, а съгласно действащия регулационен план, прилежащите УПИ са застроени предимно с жилищни сгради. Видно от справка в КАИС, поземлен имот 68080.503.1482 е в урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване (до 10 m), площ 457 кв. м, стар номер 1482, квартал 75, парцел I-1482 (л. 12).

Или, по отношение на притежаваните от жалбоподателката имоти не е спорно, че се дължи ДНИ. Спорни в случая са определените данъчни оценки, а оттам и дължимите ДНИ.

По отношение на начина на определяне на дължимия ДНИ е необходимо да се посочи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съответно, съгласно чл. 22 от ЗДМТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В конкретния случай с разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Сопот, в редакцията (изм. с Решение № 109/2016 г. на Общински съвет Сопот – л. 748 и сл.) е определен данък в размер на 1,5 на хиляда за 2017 г. (който се е установява, че е приложим и за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.) върху данъчната оценка на недвижимите имоти, собственост на физически лица. А с разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Сопот, в редакцията (изм. с Решение № 91/2020 г. на Общински съвет Сопот – л. 786 и сл.) е определен данък в размер на 3,5 на хиляда за 2021 г. върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

В оспорения АУЗД са посочени данъчните оценки на земята и обектите (3 бр. гаражи и 3 бр. търговски обекти) към 2022 г., но в представената от ответника подробна справка за начина на изчисляване на задълженията (л. 791 и сл.) са посочени данъчна оценка на земята и на всеки един от процесните обекти за съответната година, като е видно, че в оспорения акт като облагаема основа за ДНИ и ТБО е посочена стойността на данъчната оценка за всяка съответна година и само за земята данъчната оценка за прецесните периоди остава непроменена. Установява се от справките, че органът по приходите е определил ДНИ, съобразявайки приложимите редакции на чл. 20 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Сопот за съответните години в посочените промили, а именно за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е 1,5 на хиляда, а за 2021 г. е 3,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

По отношение на определените за довнасяне задължения за ТБО следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимите й редакции. Така, чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция за периода 2017 г. – 2018 г.) предвижда, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съответно размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съответно чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция за периода 2019 г. – 2021 г.) предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. А съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

При тази нормативна уредба следва да се приеме, че таксата за битови отпадъци съдържа следните елементи: 1) сметосъбиране и сметоизвозване; 2) обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и 3) поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Тоест, за да бъде един правен субект задължен за таксата в обхвата на посочените елементи, е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите за битови отпадъци и да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

По делото няма спор, че като собственик на процесните имоти жалбоподателката има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Не се спори също, че задълженото лице не е подавало декларации относно обстоятелството, че имотите няма да бъдат ползвани, респ. че от тях няма да се генерират отпадъци, както и не е посочило необходимите съдове за отпадъци, за да може таксата да бъде определена въз основа на конкретно количество, а не на база промили върху данъчната оценка на имотите.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място въз основа на одобрена план-сметка от общинския съвет за всяка дейност по предоставяните услуги. Съгласно ал. 3 от същия член, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Съответно съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в община Сопот, такса битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Така, с Решение № 110 взето с протокол № 17 от заседание, проведено на 27.12.2016 г. на Общински съвет Сопот, с което е приета „План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територията на община Сопот за 2017 г.“ (л. 575 и сл.), в точка II са определени такси за битови отпадъци за 2017 г. пропорционално върху основа – данъчната оценка на имотите и/или върху по-голямата от двете величини – отчетна стойност и данъчна оценка на имота, като според буква „А“ за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационни граници на гр. Сопот в размер на 5,5 на хиляда върху данъчната оценка, а според буква „Е“ за нежилищни имоти на граждани в регулационни граници на гр. Сопот в размер на 13,0 на хиляда върху данъчната оценка. Същите са и таксите за битови отпадъци за 2018 г., определени с Решение № 186 взето с протокол № 30 от заседание проведено на 30.11.2017 г. на Общински съвет Сопот, с което е приета „План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територията на община Сопот за 2018 г.“ (л. 584 и сл.). Съответно съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в община Сопот, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Така за 2019 г. и 2020 г. таксите за битови отпадъци са били същите като през 2018 г. С Решение № 90 взето с протокол № 17 от заседание проведено на 22.10.2020 г. на Общински съвет Сопот, с което е приета „План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територията на община Сопот за 2021 г.“ (л. 594 и сл.), в точка II са определени такси за битови отпадъци за 2021 г. пропорционално върху основа – данъчната оценка на имотите и/или върху по-голямата от двете величини – отчетна стойност и данъчна оценка на имота, като според буква „А“ за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационни граници на гр. Сопот в размер на 7,0 на хиляда върху данъчната оценка, а според буква „Е“ за нежилищни имоти на граждани в регулационни граници на гр. Сопот в размер на 18,0 на хиляда върху данъчната оценка.

Или, по делото са налице доказателства, че Общински съвет - Сопот за 2017 г. и 2021 г. с надлежни решения е одобрил план-сметки и съответните промили на таксата за битови отпадъци за всяка дейност по предоставяните услуги - 5,5 промила за жилищни имоти и 13 промила за нежилищни имоти, съответно 7 промила за жилищни и 18 промила за нежилищни имоти, като за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., са прилагани, тези, действащи за предходния период (л. 329 и сл.).

При съществуващата правна уредба, с оглед чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже както принадлежността на процесния имот към територията на населеното място, в която се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, така и реалното им извършване.

Обстоятелството, че имотите на жалбоподателката попадат в района на град Сопот, където е предоставяна и услугата по чл. 62 от ЗМДТ, се установява от съдържанието на заповедите на Кмета на Община Сопот, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, а именно: Заповед № РД-09-767/14.10.2016 г., Заповед № РД-09-314/12.10.2017 г., Заповед № РД-09-242/28.09.2018 г., Заповед № РД-09-354/18.09.2019 г. и Заповед № РД-09-278/06.10.2020 г. (л. 68 и сл.), в които кметът е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци в Регионално депо за ТБО гр. Карлово и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Или, установява се, че процесните имоти попадат в териториалния обхват на предоставяне на трите услуги.

По отношение на реалното предоставяне на компонента сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от страна на ответника са представени седмични графици за сметопочистване и сметоизвозване на съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ и тип „Мева“ за периода 2017 - 2021 г. (л. 462 и сл.), както и графичен материал за сметосъбирането и сметоизвозването в частта, отнасяща се до процесния имот, който не е спорно, че се намира на административен адрес гр. Сопот, ул. „Стефан Странджа“ № 11 (л. 516 и сл.), протоколи за извършена работа на работниците от дейност „Чистота“ в община Сопот за периода 2017 - 2021 г. (л. 304 и сл.), от които се установява реалното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Н. - работещ в Община Сопот като организатор дейност „Чистота“ от началото на 2014 г., които са в насока, че сметосъбирането в община Сопот е организирано с два сметосъбирачни камиона – единият вдига малките дворни кофи, а другият вдига контейнерите тип „Бобър“, като за двата сметосъбиращи автомобила има график, който е разпределен по райони, съответно малките кофи се вдигат един път седмично, а големите – два пъти седмично във всеки район. Свидетелят заявява също така, че не е имало прекъсване на сметосъбирането с изключение на случаи, в които е имало повреди на камиони, но тогава е имало единствено закъснение. Отделно от това свидетелят заявява, че пред всички домове има минимум по един, на места има и по два малки съда, а някъде и вместо два по-малки, има един по-голям съд. Конкретно за къщата на А. (съпруг на жалбоподателката) твърди, че има голям съд тип „Бобър“.

По делото са ангажирани и писмени доказателства за депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци в Регионално депо за ТБО – гр. Карлово за периода 2017 г. - 2021 г., а именно: Договор № Д-90/19.08.2016 г., Договор № Д-97/01.10.2017 г., Договор № Д-6/31.10.2018 г., Договор № Д-85/01.10.2019 г. и Договор № Д-78/06.11.2020 г. за сепарация и депониране на смесен битов отпадък (л. 103 и сл.), както и Приемо-предавателни протоколи за всеки месец на 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за предоставяне на услуги за разделно събиране на отпадъци в Община Карлово и предварително третиране на постъпили ТБО от Община Сопот (л. 123 и сл.), което обосновава извода, че в периода 2017 г. – 2021 г. на територията на общината реално е предоставян компонентът от услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци.

Относно дължимостта на таксата по компонента – депо, следва да се съобрази, че услугата обезвреждане на битови отпадъци не е обвързана с фактическото ползване на имота, както и с местоположението му извън строителните граници на населеното място. В този аспект за законосъобразността на акта по този компонент е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателката е генерирала отпадъци. Таксата за услугата „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“ съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината (в този смисъл Решение № 16013 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2019 г.).

По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването на имота по аргумент от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. В случая няма данни, а и жалбоподателката не твърди да е подала декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. В този смисъл е неоснователно възражението й, че в акта не е посочено дали за процесните имоти е подадена декларация, което рефлектира върху формирането на основата за определяне на размера на таксата, доколкото самата тя не твърди да е подавала такава.

Доказването на престирането на услугата чистота на териториите за обществено ползване става с писмени доказателства, каквито в случая са представени от ответника – трудови договори, сключени между община Сопот и физически лица за длъжността метач, сметосъбирач, шофьор специален тежкотоварен автомобил, работник озеленяване, както и протоколи за извършена работа на работниците от дейност „Чистота“ в община Сопот за периода 2017 - 2021 г. (л. 304 и сл.), от които се установява, че назначените в община Сопот служители през целия процесен период са изпълнявали дейностите по поддържане на чистотата на територията на община Сопот по райони, квартали, улици и паркове по съгласувани графици (л. 456 и сл.).

Предвид доказаното реално предоставяне на процесните услуги, правилно с оспорения АУЗД е установена дължимост на таксата за трите компонента на ТБО. При изчисляване на ТБО органът по приходите коректно е посочил и приложимите промили за всяка една от процесните години, съобразявайки и това дали обектът се ползва за жилищни нужди или за нежилищни.

Спорът в настоящото производство обаче се концентрира в данъчната оценка на земята и обектите, от които жалбоподателката притежава ½ идеална част, както и в размера на установените задължения, както за ДНИ, така и за ТБО.

Що се отнася до възраженията на ответника, че данните в АУЗД, относно имота и сградата с обектите в нея са въз основа на новоподадената през 2022 г. декларация от жалбоподателката, следва да бъде съобразено, че декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебно или административно производство (в този смисъл Решение № 379/10.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11ЗЗ9/2016 г., Решение № 6920/28.05.2018г. на ВАС по адм. дело № 13945/2016 г. и Решение № 14085/22.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5909/2019 г.). В този смисъл и с оглед оспорения размер на данъчната оценка от страна на жалбоподателката, по делото са приети основна и допълнителни ССЕ, както и СТЕ, в които вещото лице по СТЕ е преизчислило корекционните коефициенти съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за отделните обекти за всяка година поотделно за периода 2017 г. - 2021 г. вкл., въз основа на което вещото лице по ССЕ в табличен вид е определило нови данъчни основи за всеки един от обектите по години, както следва: за 2017 г. - гараж – 14 053,43 лв., гараж – 15 305,36 лв., гараж – 24 915,42 лв., търговски обект – 22 412,36 лв., търговски обект – 11 937,86 лв., търговски обект – 47 176,81 лв.; за 2018 г. - гараж – 13 979,46 лв., гараж – 15 224,81 лв., гараж – 24 784,29 лв., търговски обект – 22 294,40 лв., търговски обект – 11 875,03 лв., търговски обект – 46 928,51 лв.; за 2019 г. - гараж – 13 905,50 лв., гараж – 15 144,25 лв., гараж – 24 653,16 лв., търговски обект – 22 176,44 лв., търговски обект – 11 812,20 лв., търговски обект – 46 680,21 лв.; за 2020 г. - гараж – 13 831,53 лв., гараж – 15 063,70 лв., гараж – 24 522,02 лв., търговски обект – 22 058,48 лв., търговски обект – 11 749,37 лв., търговски обект – 46 431,91 лв.; за 2021 г. - гараж – 13 757,57 лв., гараж – 14 983,14 лв., гараж – 24 390,89 лв., търговски обект – 21 940,52 лв., търговски обект – 11 686,54 лв., търговски обект – 46 183,61 лв. За земята данъчната оценка за периода от 2017 г. до 2021 г. е 3 132,46 лв.

Съдът констатира, че за последния търговски обект за всички обследвани години данъчната оценка, определена от ССЕ, е по-висока от тази, взета предвид от органа при издаването на АУЗД, поради което, с оглед това, че съдът не може да влошава положението на жалбоподателката, при определяне на дължимите ДНИ и ТБО, следва да бъдат взети предвид данъчните основи, определени от административния орган, досежно последния търговски обект, а именно: за 2017 г. в размер на 23 116,65 лв., за 2018 г. – 22 994,95 лв., за 2019 г. – 22 873,30 лв., за 2020 г. – 22 751,65 лв. и за 2021 г. – 22 629,95 лв.

Въз основа на така определените нови данъчни основи за земя, 3 бр. гаражи и 2 бр. търговски обекти и определената данъчна основа от органа за последния търговски обект (въпреки, че не е изрично посочено), вещото лице по ССЕ в последно приетото заключение е преизчислило дължимите ДНИ и ТБО за всяка една от процесните години върху ½ от данъчната оценка на земята и обектите, след приспадане на внесените от жалбоподателката суми, ведно със съответните лихви за забава, като са установени задължения, както следва:

- за 2017 г. – ДНИ в размер на 48,25 лв., ведно с лихви в размер на 29,64 лв. и ТБО в размер на 331,14 лв., ведно с лихви в размер на 256,17 лв.;

- за 2018 г. – ДНИ в размер на 98,79 лв., ведно с лихви в размер на 38,44 лв. и ТБО в размер на 674,59 лв., ведно с лихви в размер на 268,98 лв.;

- за 2019 г. – ДНИ в размер на 98,26 лв., ведно с лихви в размер на 28,27 лв. и ТБО в размер на 671,04 лв., ведно с лихви в размер на 198,00 лв.;

- за 2020 г. – ДНИ в размер на 97,73 лв., ведно с лихви в размер на 18,19 лв. и ТБО в размер на 667,50 лв., ведно с лихви в размер на 127,56 лв.;

- за 2021 г. – ДНИ в размер на 226,79 лв., ведно с лихви в размер на 30,21 лв. и ТБО в размер на 904,68 лв., ведно с лихви в размер на 78,95 лв.

Доколкото обаче, размерът на определените от ССЕ лихви за ДНИ за 2017 г. и 2021 г., както и лихвата за ТБО за 2018 г., 2020 г. и 2021 г. е по-голям от този, определен от приходния орган и пак с оглед забраната за утежняване положението на данъчно задълженото лице, то размера на тези лихви следва да е този по оспорения АУЗД.

По отношение на възражението, че в акта не е посочено правното основание, въз основа на което посочените като внесени суми за погасяване на задължението, са разнесени по години и не е спазено правилото, че се погасяват най-старите от тях, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК предвижда, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган и ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. В чл. 169, ал. 3а от ДОПК (в сила от 1.01.2016 г.) е предвидено, че до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, каквито не се спори, че са представляват процесните такива, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон – ЗМДТ, в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а не с издаване на акта за установяването им. В чл. 169, ал.3а от ДОПК, законът не прави разграничение по отношение на начина на установяване на отделните видове задължения, установявани от общините. В приетите по делото заключения по ССЕ вещото лице подробно в табличен вид е посочило извършените плащания с посочен номер на квитанция, дата, годината за плащане и какво съответно се плаща (ДНИ и ТБО с конкретен размер). А в конкретния случай освен, че жалбоподателката не оспори приетите по делото заключения, не представи и доказателства, които да ги оборят. По отношение на разнесените суми за ДНИ и ТБО, внесени с квитанции от 28.07.2017 г., 09.02.2018 г., 30.01.2019 г., 28.02.2020 г., и 27.01.2021 г. следва да се съобрази, че сумите са внасяни за задълженията, с оглед подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 22061923/29.05.1998 г., с която са декларирани земя с площ 467 кв.м., находяща в гр. Сопот, ул. „Ст. Странджа“ № 11 за притежаваната ½ идеална част. Видно и от оспорения АУЗД внесената сума с квитанция от 29.06.2022 г. е разнесена за погасяване на най-старото задължение от 2017 г., което правило е спазено и от вещото лице И.С. при изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО, с оглед определените нови данъчни оценки.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира жалбата за частично основателна, като оспореният АУЗД като незаконосъобразен следва да бъде отменен в следните му части относно определените задължения за: ДНИ за 2017 г. за разликата над 48,25 лв. до 51,08 лв., ДНИ за 2018 г. за разликата над 98,79 лв. до 101,60 лв. и лихви за разликата над 38,44 лв. до 39,58 лв., ДНИ за 2019 г. за разликата над 98,26 лв. до 101,06 лв. и лихви за разликата над 28,27 лв. до 29,14 лв., ДНИ за 2020 г. за разликата над 97,73 лв. до 100,52 лв. и лихви за разликата над 18,19 лв. до 18,75 лв., ДНИ за 2021 г. за разликата над 226,79 лв. до 233,26 лв., ТБО за 2017 г. за разликата над 331,14 лв. до 347,00 лв. и лихви за разликата над 256,17 лв. до 264,38 лв., ТБО за 2018 г. за разликата над 674,59 лв. до 690,36 лв., ТБО за 2019 г. за разликата над 671,04 лв. до 686,73 лв. и лихви за разликата над 198,00 лв. до 198,01 лв., ТБО за 2020 г. за разликата над 667,50 лв. до 683,11 лв. и ТБО за 2021 г. за разликата над 904,68 лв. до 925,47 лв. В останалата част по отношение на установените задължения за: ДНИ за 2017 г. в размер на 48,25 лв., ведно с лихви в размер на 24,22 лв., ДНИ за 2018 г. в размер на 98,79 лв., ведно с лихви в размер на 38,44 лв., ДНИ за 2019 г. в размер на 98,26 лв., ведно с лихви в размер на 28,27 лв., ДНИ за 2020 г. в размер на 97,73 лв., ведно с лихви в размер на 18,19 лв., ДНИ за 2021 г. в размер на 226,79 лв., ведно с лихви в размер на 19,89 лв., ТБО за 2017 г. в размер на 331,14 лв., ведно с лихви в размер на 256,17 лв., ТБО за 2018 г. в размер на 674,59 лв., ведно с лихви в размер на 268,95 лв., ТБО за 2019 г. в размер на 671,04 лв., ведно с лихви в размер на 198,00 лв., ТБО за 2020 г. в размер на 667,50 лв., ведно с лихви в размер на 127,42 лв. и ТБО за 2021 г. в размер на 904,68 лв., ведно с лихви в размер на 78,92 лв., обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен, съответно жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на страните се следват сторените разноски, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.

Така, сторените от жалбоподателката разноски се констатираха в размер на 1 234 лв., от които 10 лв. – заплатена ДТ, 624 лв. – депозит за вещи лица и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съответно съобразно уважената част от жалбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 34,24 лв.

Разноските, направени от ответника се констатираха в общ размер на 1 100 лв., от които 300 лв. - депозит за вещо лице и 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за съответно на минималното такова, определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и наведените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателката са неоснователни. Съответно, съобразно отхвърлената част от жалбата, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 1 069,47 лв.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-1025-1/04.07.2022 г., издаден от А.К.на длъжност Главен експерт, мълчаливо потвърден от началник сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, В ЧАСТТА, с която на Г.С.П., ЕГН ********** ***, са установени допълнителни задължения, както следва: ДНИ за 2017 г. за разликата над 48,25 лв. до 51,08 лв., ДНИ за 2018 г. за разликата над 98,79 лв. до 101,60 лв. и лихви за разликата над 38,44 лв. до 39,58 лв., ДНИ за 2019 г. за разликата над 98,26 лв. до 101,06 лв. и лихви за разликата над 28,27 лв. до 29,14 лв., ДНИ за 2020 г. за разликата над 97,73 лв. до 100,52 лв. и лихви за разликата над 18,19 лв. до 18,75 лв., ДНИ за 2021 г. за разликата над 226,79 лв. до 233,26 лв., ТБО за 2017 г. за разликата над 331,14 лв. до 347,00 лв. и лихви за разликата над 256,17 лв. до 264,38 лв., ТБО за 2018 г. за разликата над 674,59 лв. до 690,36 лв., ТБО за 2019 г. за разликата над 671,04 лв. до 686,73 лв. и лихви за разликата над 198,00 лв. до 198,01 лв., ТБО за 2020 г. за разликата над 667,50 лв. до 683,11 лв. и ТБО за 2021 г. за разликата над 904,68 лв. до 925,47 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.П., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-1025-1/04.07.2022 г., издаден от А.К.на длъжност Главен експерт, мълчаливо потвърден от началник сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на установените с задължения за: ДНИ за 2017 г. в размер на 48,25 лв., ведно с лихви в размер на 24,22 лв., ДНИ за 2018 г. в размер на 98,79 лв., ведно с лихви в размер на 38,44 лв., ДНИ за 2019 г. в размер на 98,26 лв., ведно с лихви в размер на 28,27 лв., ДНИ за 2020 г. в размер на 97,73 лв., ведно с лихви в размер на 18,19 лв., ДНИ за 2021 г. в размер на 226,79 лв., ведно с лихви в размер на 19,89 лв., ТБО за 2017 г. в размер на 331,14 лв., ведно с лихви в размер на 256,17 лв., ТБО за 2018 г. в размер на 674,59 лв., ведно с лихви в размер на 268,95 лв., ТБО за 2019 г. в размер на 671,04 лв., ведно с лихви в размер на 198,00 лв., ТБО за 2020 г. в размер на 667,50 лв., ведно с лихви в размер на 127,42 лв. и ТБО за 2021 г. в размер на 904,68 лв., ведно с лихви в размер на 78,92 лв.

ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на Г.С.П., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 34,24 (тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Сопот, сумата в размер на 1 069,47 (хиляда шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: