Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав в публично заседание на 18 -ти февруари, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7709 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за
изменение размера на издръжка с правно основание чл.150 СК.
Ищцата Д.Д.Н., действаща като майка и законен представител малолетното
дете Е. Е.Н., роден на ***г., от гр.Русе, твърди, че ответника Е.П.Н. е баща
на детето и с влязло в сила решение от 04.02.2014г.,
постановено по гражданско дело №7550/2013г. по описа на Русенски районен съд Е.Н. се е задължил да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете в
размер на 100.00 лева, считано от 04.02.2014г., ведно със законната лихва,
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
Заявява, че в
периода от постановяване на решението до настоящия момент, с оглед стандарта на
живот и израстването на детето, са се увеличили разходите, свързани със
задоволяване на ежедневните му нужди. През учебната 2019г./2020г. Е. е записан за
редовен ученик в шести клас на СОУ „Христо Ботев”, гр.Русе, което наложило
закупуване на униформено облекло, учебни пособия и разноски.
Молителката
поддържа, че към настоящия момент определената от съда издръжка се явява крайно
недостатъчна за покриване разходите на сина й и било необходимо бащата също да
участва със съответни средства.
Моли съда да
постанови решение, с което да измени размера на присъдената със съдебно решение
от 04.02.2014г., постановено по гражданско дело №7550/2013г. по описа на РРС
издръжка, дължима на малолетния Е. Е.Н., роден на ***г., като го увеличи от 100.00
лева на 250.00 лева месечно, считано от 19.12.2019г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това задължение, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Е.П.Н., чрез проц. си представител адв.Е.Т. оспорва исканата издръжка в размер на 250лв. като несъразмерна на неговите
доходи и нуждите на детето и изразява готовност да заплаща издръжка в размер от
180лв.
По делото са представени писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
От приложеното решение от 04.02.2014г., постановено по гражданско дело №7550/2013г. по описа на РРС е видно, че
ответникът се е задължил да заплаща за
детето Е. месечна издръжка в размер 100.00лв., считано от 04.02.2014г. От определяне размера на издръжката са
изминали повече от 6 години. Видно от удостоверение за раждане, издадено от
Община - Русе, към момента детето Е. е на 13 години. Същият за учебната 2019/2020г. е записан за редовен ученик, в СОУ „Христо Ботев”, гр.Русе, което посещава редовно. От удостоверение изх.№294/22.05.2019г.
на „Монтюпе“ ЕООД, гр.София майката е получила общо брутно трудово
възнаграждение за периода м.02.2019г. –м.04.2019г. в размер на общо 3277.85лв.,
или средномесечно брутно трудово възнаграждение – в размер на 1092.62лв.
От удостоверение
изх.№236/07.01.2020г. на „Г И П“ ЕООД, гр.Русе бащата е получил общо брутно
трудово възнаграждение за периода м.07.2019г. –м.12.2019г. в размер на общо 6655.29лв.,
или средномесечно брутно трудово възнаграждение – в размер на 1109.29лв. Не се
установи някой от родителите да има задължения да заплаща издръжка на друго
ненавършило непълнолетие дете.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид установеното от фактическа страна, съдът счита, че предявеният иск
за изменение размера на издръжката е основателен. По делото се установи, че от
определяне размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща на детето Е.
са изминали шест години. Съдът приема, че безспорно има нарастване на нуждите
на детето, с оглед изменението на възрастта му. С израстването на детето Е. и
преминаването му в горна възрастова група обективно са се увеличили
потребностите му и съответно на тях са се увеличили средствата за тяхното
задоволяване, предвид повишението на стандарта на живот. С оглед на това съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение в нуждите на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
безусловно- независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл.142, ал.2 СК минималния размер на издръжката
за едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за
страната, която понастоящем е 610.00лв., считано от 01.01.2020г. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. и
съответно минималната издръжка е в размер на 152.50лв., като липсва нормативно
установен максимален размер на издръжката.
Налице
е изменение на обстоятелствата, при които е била определена издръжката, което
прави претенцията за увеличението на размера й основателна.
При посочената възраст на детето, неговите нужди от храна, облекло, учебни принадлежности,
съобразени със стандарта на живот в страната са се увеличили. Като се съобразява възможностите на родителите, съдът намира, че необходимата обща издръжка за детето възлиза на 380.00 - 400.00лв.,
от които бащата следва да заплаща 190.00лв. По делото се установи, че и двамата
родители на детето получават трудово възнаграждение в рамките на средната за
страната работна заплата. По делото не са представени други доказателства за
доходите и имущественото състояние на ответника. Ответникът е длъжен
да обезпечи на детето си издръжката, която би му давал, ако то живееше съвместно с двамата си
родители. Освен това в тежест на майката са и непосредствените грижи по
отглеждането на детето, както и възникващите инцидентно извънредни разходи за него.
Така определения размер е в нормативно установените рамки и е съобразен с конкретните нужди на детето и възможностите на родителите. С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице
визираните в чл.150 СК предпоставки, искът се явява основателен и следва да бъде уважени до
посоченият размер, а над него отхвърлен.
Увеличените
размери на издръжката се дължат от датата на предявяване на иска - 19.12.2019г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
В тежест на ответника, на осн.чл.78,
ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, е и дължимата върху увеличението на издръжката
държавна такса, в размер на 129.60 лева.
По делото с депозиране на исковата молба
е представен договор за правна защита и
съдействие (л.3), в който не е уговорено
конкретно адвокатско възнаграждение,
няма отбелязване за оказване на безплатна адвокатска помощ и защита от страна
на адв.М.В. съобразно чл.38 от ЗА, предвид което по искането на ищцовата страна
за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, ищцата дължи направените от ответника разноски за настоящото
производство съобразно отхвърлената част от иска или от общо претендираните 250.00лв.
за адвокатско възнаграждение сумата от 167.00лв.
Мотивиран така
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, определена със съдебно решение от 04.02.2014г., постановено по
гражданско дело №7550/2013г. по описа на РРС, дължима от Е.П.Н., с ЕГН ********** на малолетния Е. Е.Н., роден на ***г. , с ЕГН **********
, като го увеличава от 100 лева на 190 лева месечно, считано от 19.12.2019г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това
задължение, платима чрез Д.Д.Н.– майка и законен представител на детето, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата от 190.00лв.
до 250.00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН **********,***
да заплати на Е.П.Н., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски по компенсация в размер на 167.00 лева.
ОСЪЖДА Е.П.Н., с ЕГН **********,***, да заплати
по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 129,60 лева.
На основание чл.242 ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението на осн.чл.315, ал.2 ГПК може да се обжалва от страните пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.03.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: