Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 18.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1872 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и приет за
съвместно разглеждане в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Станчева
и Мартин Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина
Милчева
срещу Ц.М.П. ***,
в която навежда твърдения, че на 21.08.2017 год. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 год., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"ЕАД, ЕИК :
********* и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит №PLUS-12981938/11.03.2016
год.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД и Ц.М.П. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания"ООД, ЕИК : ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Заявява, че длъжникът
е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне, получено от длъжника на 29.08.2017 год.
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания"ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания"ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017
год.
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"ЕАД,
чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-1298193 от 24.08.2017 год. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне до адреса на длъжника. Писмото се е върнало в цялост,
като в известието за доставяне е отбелязано, че е непотърсено от получателя.
Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД с изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-1298193 от 24.08.2017 год., което
съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на постановените от ВКС, на основание чл.290 и 291 от ГПК, Решение №3/16.04.2014 год.
по т.д.№1711/2013 год.
на I т. о. и Решение №123/24.06.2009 год.
по т.д.№12/2009
год. на II т.о., съгласно
които, ако към исковата молба
по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД
и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски кредит, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД
е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока цитира Определение №987/18.07.2011 год. на ВКС по гр.дело 867/2011 год., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004 год. на ВКС по гр.дело 788/2013 год., ТК.
На
11.03.2016 год.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, като Кредитор и Ц.М.П., като Кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит №PLUS-12981938, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", който
представлява сбор от следните компоненти :
размер на кредита за потребителски цели :
2 700 лв. С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и
такса ангажимент, която е в размер на 94,50 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове. По този начин
общият размер на кредита е 2 794,50
лв., включващ в себе си размера на
кредита за потребителски цели и размера на такса ангажимент, която сума
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 48 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
По този начин с
предоставянето на посочената по-горе сума е налице изпълнение на задължението на
Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати
на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 5 764,80 лв. Така, договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 2 970,30 лв. Въз основа на сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.03.2020 год.,
на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 120,10 лв., при
първа погасителна вноска 20.04.2016 год., съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 20.03.2020 год. /датта
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретният случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 19.04.2017 год., която дата представлява падежа на тринадесета
погасителна вноска.
Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 20.04.2017 год. /денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на заявлението в съда, която е в общ размер на 386,48 лева.
Заявява, че длъжникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 1 426,50
лв., с която са погасени, както следва :
договорна лихва : 1 193,54 лв., главница : 232,96 лв.
Към
настоящият момент ищеца претендира непогасена част от
задължението на ответника Ц.М.П., като Кредитополучател по Договор за
потребителски кредит №PLUS-12981938, сключен
на 11.03.2016 год.
да заплати сума в размер общо на 4 724,78 лв., от
които главница 2 561,54
лв., договорна лихва 1 776,76
лв. и законна лихва за забава в размер на 386,48 лв.
С
оглед на изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правният интерес от подаване на заявление за
издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Ц.М.П. за всички дължими суми по Договор
за потребителски кредит №PLUS-12981938
от дата 11.03.2016 год.
Съдът е уважил претенцията
им по образуваното Ч.гр.д.№747/2018 год., V състав, по описа
на РС-гр.Ловеч и е
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което
от своя страна обуславя правният им интерес от подаване на настоящата
искова молба.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се запознае с всики
доказателства по делото и се убеди във верността на
твърденията им,
да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника Ц.М.П., ЕГН-**********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********
следните суми :
2 561,54 лв. представляващи главница за периода от
20.03.2017 год.
до 20.03.2020 год.,
по отношение на който
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв. представляващи договорна
лихва за периода от 20.03.2017 год.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на който
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 386,48 лв., представляващи обезщетение за
забава :
считано от 20.04.2017 год.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Моли да
им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на заповедното производство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото
производство, а също и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
С допълнително писмено становище
вх.№2147/21.02.2019 год. ищеца при
условията на евентуалност, на основание
чл.212 от ГПК, моли съда да приеме за съвместно
разглеждане осъдителен иск, в
случай че съдът приеме, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит и не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, т.е. съдът да постанови решение, с което
да осъди Ц.М.П.,
ЕГН-**********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД,
ЕИК : *********
следните суми :
- 2 561,54 лв., представляващи
главница за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на
които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 19.04.2017 год.;
- 1 776,76 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.;
- 730,49 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от
20.04.2017 год. до 28.02.2019 год. датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Позовава се на трайната практика на
съдилищата, поради което и с настоящата искова молба уведомява ответника за
предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по
евентуалния осъдителен иск.
В законният едномесечен
срок по чл.131 от ГПК, е представен отговор от адв.В., назначена за особен представител на
ответника, в
който от името на представляваната от нея ответница оспорва обективно
предявените искове и счита същите за неоснователни и недоказани като моли съда
да ги отхвърли. Изтъква, че по настоящото гражданско дело, както и в приложеното заповедно
производство липсват доказателства затова кога е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането и дали доверителката й е надлежно уведомена затова.
Посочвало се, че тя е уведомена за извършената цесия, но доказателства в тази
насока липсвали. Затова моли съда да задължи ищеца да представи
доказателства в тази насока. Освен това оспорва обективно съединените искове –
главница, лихва и законна лихва за забава по размер. До момента няма връзка с клиента си, поради което
и твърди,че ще се ползва от представените доказателствата по делото и тези, които
съдът ще изиска допълнително.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с молба вх.№3829/01.04.2019
год., чрез пълномощника си юрисконсулт П. моли съда да даде ход на делото в
случай, че не са налице процесуални пречки затова. От името на доверителя си
поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана. Моли съда да я уважи
като им присъди и сторените по делото разноски, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответницата в хода
на исковото производство не се явява лично. Представлява се от назначения й от
съда особен представител адв.Василава, която поддържа писмения отговор на
исковата молба и счита, че обективно съединените искове са неоснователни и
недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли. Отново твърди,че длъжника не
е уведомен за извършената цесия, както и настъпилата предсрочна изискуемост,
което намира за достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на ищеца. Ако
съдът не сподели това нейно становище, моли да съобрази изложеното в т.2 на ТР
№3/2017 год. по т.д.№3/20-17 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост до договор за кредит, следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума – главница и законна лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните /на ищеца с писмено
становище, чрез пълномощника му, а на ответника, чрез назначения му особен
представител/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа страна :
Страните не спорят, че е
сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта РLUS-12981938 на 11.03.2016 год., в
гр.Ловеч, между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД-гр.София и
кредитополучателя Ц.М.П. ***, при следните параметри и условия : размерът на
кредита за потребителски цели е 2 700 лева; застрахователната премия е
518,40 лева; такса ангажимент 94,50 лева; броят на погасителните вноски е 48
броя, а дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска – 120,10 лева
или общата стойност на плащанията възлиза в размер на сумата 5 764,80 лева
при годишен процент на разходите 47,07% и лихвен процент 36,88%. Страните са
постигнали договореност в чл.2, че с подписването на настоящия договор,
кредитополучателят дава своето изрично съгласие, от сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита”, кредиторът да удържи следната сума в размер и във
връзка със задължение на кредитополучателя, като тази сума ще бъде удържана и
директно от кредитора, както следва : 977,04 лева във връзка с договор
№РLUS-11152247. Посочената сума ще послужи за пълното погасяване на
задължението. По този начин, съгласно чл.3 от условията по договора за кредит,
предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява изпълнение
на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредотополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „Месечна погасителна вноска” и брой в поле „Брой погасителни вноски”.
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определана добавка, съставляваща печалбата
на кредитора. Договорено е плащането да се извършва по банковата сметка на
кредитора, посочена в настоящия договор. Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, приемайки се, че гоидната има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. От чл.4 на условията по договора за
кредит се установява, че погасителните вноски, посочени в полетата „Месечна
погасителна вноска” и „Брой погасителни вноски” трябва да бъдат платени не
по-късно от определените дати, наречени „Падеж” и посочени в групата
„Пагасителен план”. Видно от чл.5 на условията по договора за кредит, сключен
между цитираните по-горе страни е, че при забава наедна или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането /за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/, извършени
по преценка на кредитора. При просрочение на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на пресрочната изискуемост. Законната лихва за
забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година, плюс 10% на основание ПМС №100/29.05.2012 год. Лихвените
проценти, в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвинети проценти, в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 от
годишния размер, определен в предходното изречение. Неизпъленнието на
задълженията по настоящия договор може да доведе до неблагоприятни имуществени
последици за кредитополучателя. Споровете между страните относно изпълнението
нанастоящия договор е предвидено в чл.25, да се решават чрез преговори, като
ако кредитополучателят не е удовлетворен от резултата след проведените
преговори между страните, има възможност да се обърне към медиатор, в писмен
вид, чрез изпращане на своето искане на адреса на кредитора или на ел.адрес.
Ако кредитополучателят подаде писмено възражение във връзка с договора за
кредит до кредитора, последният се произнася и уведомява писмено
кредитополучателя за решението си по всяко едно постъпило писмено възражение в
срок от 30 дни от получаването му. При невъзможност за постигане на
споразумение, въпросите ще бъдат решавани по съдебен ред от компетентния
български съд. Договорена е възможността в чл.27, кредиторът незабавно след
сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този
договор наизбрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи
съгласието на кредитополучатела. С подписването на този договор,
кредитополучателят приема горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД. Договорът е
подписан от кредитополучателя Ц.П. и оторизирано лице Таня Цанкова на
11.03.2016 год. Неразделна част от него е и Погасителния план, в който са
уточнени падежните дати на месечните погасителни вноски за времето от
20.04.2016 год. до 20.03.2020 год.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД се
е възползвала от правото си по чл.27 от цитираните по-горе условия по договор
за кредит и с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
год., сключен между нея като „Продавач” и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
като „Купувач”, е прехвърлила вземания, дължими на продавача от длъжници,
определени в български левове, произтичащи от договори за кредит, сключени от
продавача с ФЛ, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, които включват, но не се ограничават до : дължима главница,
лихва, просрочена лихва, неустойка, такси и всички разноски, които са дължими
от длъжниците на продавача
Като доказателство пред настоящата
инстанция е представено потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД.
Налице е и пълномощно №3230/25.01.2018
год., с нотариална заверка на подписите, от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, с което е упълномощила „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД да го представлява като извършва изброените по-долу действия,
както следва : Да уведомява, съгласно чл.99, пр.3 от ЗЗД, всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год., подписан
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД и всички допълнителни споразумения и приложения към него по
силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се
прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД; да изпълнява всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на цитирания по-горе Рамков
договор за цесия от 27.07.2017 год..
До ответницата Ц.М.П., в качеството
й на длъжник е изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-12981938 от
24.08.2017 год. от “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, чрез „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Приканена е в срок до 5 дни от получаване на настоящата покана да
погаси дължимата сума в размер на 4 459,75 лева към „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД или да се свърже с тях на посочен телефонен номер, за да
договори плащане на равни месечни вноски. В случай на неплащане и неспазване на
посочения срок, тя е известена, че спрямо нея ще се предприемат всички допустими
от закона действия, образуване на гражданско дело, снабдяване с изпълнителен
лист стартиране на изпълнително производство пред Съдебен изпълнител, налагане
на възбрана, запор на нейната заплата и на банковите й сметки, опис и продажба
на секвестируемото й имущество.
Уведомителното писмо е изпратено на
адреса на ответницата с известие за доставяне чрез „Български пощи”ЕАД, но
пратката е върната в цялост като непотърсена от получателя.
От заключението на вещо лице Н.Р. по допусната
съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено
и безпристрасно депозирано, още повече, че то не се оспори
от страните в хода на настоящия исков процес се установява, че остатъкът
от непогасеното задължение на ответницата по Договор за потребителски кредит
№*********/07.04.2015 год. е, както следва : 2 496,74 лева главница,
1 776,76 лева договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020
год., 64,80 лева застраховка за периода от 10.02.2017 год. до 20.07.2017 год. или
общият размер на непогасеното задължение е 4 338,30 лева. Начислените
дължими лихви за забава /ОЛП+10 пункта надбавка/ са в размер на 386,48 лева.
Експертът е посочил, че на 19.04.2017 год. е регистрирана предсрочната
изискуемост на кредита.
Видно от служебно изисканото и приложено като
доказателство по делото Ч.гр.дело №747/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е, че
на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение №395/02.05.2018 год., по силата на която на длъжникът Ц.М.П. *** е следвало
да заплати на кредитора “Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Изпълнителните директори Н. Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата 2 561,54
лева главница, 1 776,76 лева договорна лихва за перида от 20.03.2017 год.
до 20.03.2020 год., по отношение на които на основание чл.5 от договора е
обявена предсрочна изискуемост, 386,48 лева обезщетение за забава за периода от
20.04.2017 год. до 30.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.04.2018 год. до окончателнто изплащане на вземането, както и
разноските в размер на 25 лева платена по сметка на съда държавнатакса и 94,50
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
Поради
това, че заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, то с разпореждане №2460/03.08.2018 год., в производство по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си против длъжника, в едномесечен срок като
довнесе дължимата държавна такса. Предупредил е
заявителя, че при непредставяне надокозателства за предявяване на иска в
посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от разпореждане №2460/03.08.2018 год. е връчен на заявителя на 03.08.2018 год.
и получен от юрисконсулт Даниела Финги на 17.08.2018 год., видно от разписката
по заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№9626/14.09.2018
год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна и недоказана.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
настоящото исково производство по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, съдът установява със сила на пресъдено нещо дали претендираното
вземане съществува, какъв е неговия размер и дали е изискуемо, като тежестта на
доказване на всички елементи от фактическия състав на този текст от ГПК е на
ищеца. Искът за съществуване на вземането е предоставен в полза на кредитора в
заповедното производство, чието вземане, обективирано в издадената в негова
полза заповед за изпълнение, е оспорено от длъжника. Това означава, че спорният
предмет, както и страните по този иск са очертани от заповедта за изпълнение.
Затова и вземането, предмет на настоящата искова претенция трябва да
съответства както по основание, така и по размер на вземането, заявено в предходно
проведеното заповедно производство.
Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за безпорно установено,
че по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта РLUS-12981938 от 11.03.2016 год. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ответницата Ц.
М.П. са възникнали облигационни правоотношения, валидно обвързващи
страните и предполагащи изпълнение на техните права и задължения по начина, при
условията и в сроковене, които те самите са договорили и скрепили с подписите
си върху него. Съдът приема за доказан факта, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД е изпълнил задължението си по договора да предостави на клиента
кредит в размер общо на сумата 2 700 лева за потребителски цели. От
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява,
че с подписване на договора, кредитополучателят потвърждава, че е получил в
пълен размер на договорения кредит, което дава основание на съда да счете, че
за Ц.М.П. е възникнало насрещното задължение да погаси дадената й в заем сума
по начина и в срока, предвиден в чл.2 и чл.3 на условия по договор за кредит,
т.е. за 48 месечни плащания, като размера на всяко плащане е 120,10 лева или
крайният срок за издължаване на задължението е 20.03.2020 год. – датата на
последната погасителна вноска.
Според
съда дори и да е налице първият елемент от фактическия състав на чл.422, ал.1
от ГПК, а именно наличие на съществуващо вземане от страна на кредитора спрямо
длъжника, то в настоящият исков процес ищеца при условията на пълно и главно
доказване не доказа, че процесното вземане е ликвидно и изискуемо. С писмено
становище вх.№2147/21.02.2019 год. ищецът, чрез пълномощника си се позовавана
Решение №3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год. на I т.о.
и Решение №123/24.06.2009 год. по т.д.№12/2009 год. на II
т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва да се съобрази от съда
като факт от значение за спорното право, настъпил след датата на предявяване на
иска. Съдът намира, че няма как да сподели така изразеното становище на ищеца, тъй
като безпорно се установи, че както в заповедното производство, заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е връчена на длъжницата чрез залепване на
уведомление, така и в настоящото исково производство ответницата е призовата по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянният й и
настоящ адрес ***. След като Ц.М.П. не
се явява лично, което е наложило съдът да пристъпи към процедура по чл.47, ал.6
от ГПК, то няма как той да й връчи препис от уведомителното писмо за станалата
цесия, както и да й връчи препис от исковата молба и приложенията към нея, тъй
като функцията на съда е да бъде безпристрастен арбитър и да решава спорове
между страните въз основа на представените по делото доказателства и в
съответствие с относимите към конкретния казус законови разпоредби, а не да
връчва кореспонденция, на която й да е от страните в процеса, защото в противен
случай ще се стигне до нарушаване на един от основните принципи в гражданския
процес, посочен в чл.9 от ГПК, а именно съдът да осигури на страните равна
възможност да упражняват предоставинете им права и да прилага закона еднакво
спрямо всички. Затова и дори съгласно чл.27 от условията по договора за кредит,
страните да са се договори, че кредиторът може незабавно след сключване на
договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по договора на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на
кредитополучателя, като със самия факт на подписване на договора,
кредитополучателят приема горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД, след като тази
договореност между страните противоречи на императивния текст на чл.99, ал.3 от ЗЗД, то това дава основание на съда да приеме, че предишният кредитор не е
съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне, който факт се установява по
безпонен начин и от върнатото в цялост уведомително писмо изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-12981938 от
24.08.2017 год. Този
пропуск на една от страните /кредитора/ няма как да бъде саниран от съда в
настоящото исково производство.
Следователно
само позоваването на ищеца на Решение №3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год.
на I т.о. и Решение №123/24.06.2009 год. по т.д.№12/2009 год. на II т.о., не е достатъчно за съда, да приеме тезата
на ищеца за надлежно уведомяване на длъжника за станалата цесия, тъй като,
както посочи вече се касае за неизпълнение на императивни разпоредби и
ответницата като страна по договора трябва да знае на кого дължи заплащане на
сумите по кредита. В този смисъл съдът приема, че предишният кредитор не е
изпълнил вмененото му в чл.99, ал.3 от ЗЗД задължение да съобщи на длъжника за прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне,
като към момента са изминали 3 години от датата на сключване на договора и 2
години от извършване на цесията, но по делото няма представени релевантни доказателства,
от които да е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е съобщило на длъжника
за станалата цесия, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Действително
този факт, както заявява и ищеца е от значение за спорното право и той няма как
да бъде осъществен от съда в рамките на исковото производство, чрез връчване на
препис от исковата молба и уведомлението за станалата цесия на ответницата, с
оглед обстоятелството, че тя не се явява лично, а и особеният й представил бе
категоричен, че няма връзка с нея и отказва да приеме, както препис от исковата
молба, така и приложениятя към нея. Следователно и към момента императивната
норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД не може да бъде изпълнена от съда, а и това не е
негово задължение, доколкото същият е длъжен да съблюдава спазването на
процесуалните правила в процеса и да призове ответницата за настоящото исково
производство по реда и начина, предведен в чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК, но не и
да извършва предвидените материално-правни задължения на една от страните по
сключения между „БНП Париба Пърсънъл фаейненс”ЕАД и Ц.М.П. Договор за
потребителски паричен кредит.
Следователно
след като ищеца не установи фактите, на които основава своите искания, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, то според съда, исковата му претенция с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, против ответницата се явява
изцяло неоснователна и недоказана.
По
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание
чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът
намира за изцяло неоснователна и недоказана и претенцията по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане в
настоящото исково производство, с който ищецът иска от съда да се произнесе с
решение против ответницата за заплащане на сумите 2 561,54 лева главница,
1 776,76 лева договорна лихва и 730,49 лева обезщетение за забава. Касае
се за договор за заем, чиято правна уредба се съдържа в текста на чл.240 от ЗЗД,
който по правната си същност е реален и консенсуален договор. Съдът приема, че
поотношение и на този договор не е налице изпълнение на задължението от страна
на предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, в който смисъл и след като се доказа, че е налице
неизпълнение на императивни норми, то няма как да се уважи тази искова
претенция, с която съдът е сезиран от ищеца с допълнително писмено становище
вх.№2147/21.02.2019 год.
При
този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца
против ответницата за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, както и тези в заповедното производство, като
за последните съдът дължи произнасяне в решението си съобразно изхода на спора
– ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК. За всички сторени
разноски ищеца не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, но след
като съдът е приел, че исковата претенция по установителния и по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск, е изцяло неоснователна и недоказана,
то неоснователна е и претенцията на ищеца за присъждане на разноските,
направени в заповедното производство.
Ответната
страна не е направила и не претендирала разноски, поради което и такива не
следва да й се присъждат.
На
адв.М.В. *** следва да се изплати сумата в размер на 560,73 лева от внесения от
ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответницата Ц.М.П.
по настоящото гр.дело №1872/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Станчева и Мартин Деспов,
чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина Милчева срещу Ц.М.П., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, по
отношение на ответника Ц.М.П., че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********
следните суми :
2 561,54 лв. представляващи главница за периода от
20.03.2017 год.
до 20.03.2020 год.,
по отношение на който
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв. представляващи договорна
лихва за периода от 20.03.2017 год.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на който
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 386,48 лв., представляващи обезщетение за
забава :
считано от 20.04.2017 год.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението - предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №395/02.05.2018 год. по Ч.гр.дело
№747/2018 год. на
РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Станчева и Мартин Деспов,
чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина Милчева срещу Ц.М.П., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, предявеният при условията на евентуалност и
приет за съвместно разглеждане в настоящото исково производство осъдителен иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Ц.М.П.,
ЕГН-**********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД,
ЕИК : *********
следните суми :
- 2 561,54 лв., представляващи
главница за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на
които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 19.04.2017 год.;
- 1 776,76 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.;
- 730,49 лв.,
представляващи обезщетение за забава: считано от 20.04.2017 год. до 28.02.2019
год. датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението - предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №395/02.05.2018 год. по Ч.гр.дело
№747/2018 год. на
РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на
„Агенция
за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Н. Станчева и Мартин Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина
Милчева срещу Ц.М.П., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес *** за
заплащане на съдебно-деловодни разноски в настоящото исково и в заповедното
произвоство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.В. ***
определеното възнаграждение в размер на 560,73 /петстотин и шестдесет лева
седемдесет и три стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъществуното
процесуално представителство на ответницата Ц.М.П. по настоящото гр.дело №1872/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, същото да се докладва на съдията-докладчик по
Ч.гр.дело №747/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :