№ 9136
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110144704 по описа за 2022 година
Ищeцът Х. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С...., ет.2, ап.4,
чрез адв. С. А. е предявил срещу К. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... искове за
следното:
Да се осъди К. Г. Б. да заплати на ответника Х. П. сума в размер на 8 000 лева,
представляваща удържани от „П“ ЕАД суми вследствие наложен от нея незаконосъобразен
запор, във връзка с гр.д. № 1772/2017г. на Софийски граДи съд, по което дело иска й е
отхвърлен с влязло в сила решение, ведно със законна лихва, от датата на завеждане на
исковата молба до изплащане на сумите.
Да се осъди К. Г. Б. да заплати на Х. П. сума в размер на 10 000 лв., представляващи
неимуществени вреди, представляващи причинен стрес, напрежение, безпокойство, страх,
физическа болка, психическо или емоционално страдание, негативни изменения в
личността, които ищецът е претърпял вследствие на действията на ответницата и налагането
на запор върху сметките му, засягане на доброто му име в обществото, лошата обществена
оценка за него, понесените физически и душевни страдания, предизвикани от действията на
ответницата.
Ответницата е оспорила исковете по основание и размер.
Ищецът твърди, че той и ответницата са бивши съпрузи и, че бракът им е прекратен с
решение по гр.д. №39143/2016г. на СРС от 07.06.2017г. Преди това, с оглед влошените
взаимоотношения между тях и узнаването за намерението му да напусне семейното жилище
и да прекрати брачните си отношения с ответницата, К. Б. го заплашила, че ще го
„унищожи” и „съсипе”, „ще го обвини в кражба”. В тази връзка тя завела дела срещу него с
1
цел да му навреди. Гражданско дело № 45419/2016г. било образувано за осъществено от
ищеца домашно насилие. С решение №27043/06.02.2017г. съдът е отхвърлил молбата по
него като неоснователна и е отказал да издаде заповед за защита. Гражданско дело №
11372/2016г. на СГС било заведено за сума в размер на 100 000 лева. Този иск също бил
отхвърлен, но сумата от 100 000 лева все още била запорирана по сметката на ищеца в „П"
ЕАД като бил наложен и втори запор, двата на стойност 200 000 лв. Гражданско дело
№1772/2017г. на СГС било образувано за сума в размер на 35 000 лева, част от общо
претендирани 157 000 лева, получени от ищеца по нищожен договор за дарение. По това
производство също било допуснато и наложено обезпечение, чрез налагане на запор на
всички сметки на ищеца. По делото искът също бил отхвърлен, но наложения запор не бил
вдигнат, поради приложени според ищеца „процедурни хватки“ от ответницата. По молба на
ответницата било образувано и гр. № 23956/2022г. на СРС за обезпечение на бъдещ иск на
стойност 20 000 лв., по което също бил наложен запор върху сметки на ищеца. Освен това,
ищецът твърди, че ответницата е наясно, че поради наложените запори „П“ ЕАД ежемесечно
усвоява от сметката му такса в размер на 150 лв. До момента поради наложените му запори
въз основа на обезпечителни заповеди, банката е усвоила сума над 8000 лв. от сметката му.
Ищецът сочи гр.д. № 3416/2017г. по описа на СГС, по което ответницата К. Б. претендирала,
че придобития недвижим имот в режим на СИО е изключителна нейна собственост, тъй
като бил закупен с лични нейни 157 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил иска,
решението по него е влязло в сила, тъй като ищецът твърди, че не е имал възможност да
заплати каквито и да е суми за държавни такси, защото всичките му сметки били
запорирани.
Ищецът счита, че завеждайки многобройни съдебни дела и налагайки запори върху всички
негови сметки, К. Б. злоупотребява с правото, тъй като той няма възможност да получава
дори трудовото си възнаграждение. По искане на ответницата била запорирана и сметката,
по която ищецът получавал детски и семейни помощи от НОИ. Ищецът основава исковете
си на поведението на ответницата във връзка с наложените запори на сметките си и
заведените от нея срещу него дела. В следствие на това и неудачите, които е преживял, вкл.
във връзка с бременността на приятелката си, той се чувствал ужасно, безсилен, унижен,
съсипан и депресиран. Ищецът твърди, че след раждането на детето му, поради финансови
причини се е наложило настоящата му съпруга да се върне на работа скоро след раждането,
затова тя прехвърлила на ищеца майчинството за гледането му. След като той получил
одобрение на молбата му за този вид платен отпуск, приложил IBAN от сметката му в банка
Д, която открил само и единствено, за да получава обезщетението от НОИ. След като
бившата му съпруга информирала ЧСИ за новата сметка, макар по същата да се получавало
обезщетението от НОИ за гледане на дете, тази сметка също била запорирана. Ищецът сочи,
че на 09.11.2017г. се е наложило синът му Б П. да постъпи в болница за операция. Преди
това се наложило родителите да направят няколко различни изследвания и консултации при
различни лекари за установяване на точна диагноза и терапия. Само един от прегледите бил
по здравна каса, защото те имали право на едно направление. Всички останали прегледи и
консултации били платени. Оказало се, че само в Александровска болница може да се
2
извърши нужната операция, защото само там има детска анестезия. Разходите за операцията
възлизали на стойност 100 лева, но дори и тях ищецът не могъл да плати, защото картата му
от банка Д била блокирана. Въпреки депозираните жалби, парите от тази сметка били
изтеглени едва след разговор на майката на детето със служителка на Омбудстмана на РБ.
Ищецът твърди, че основната цел на бившата му съпруга е да тормози както него, така и
настоящата му съпруга, тъй като цялата тежест за издържане на семейството им е на
нейните плещи. Ищецът твърди, че тормозът не спира и до настоящия момент. Бившата му
съпруга цели да го съсипе психически, икономически и здравословно. Затова е предявил
исковете, по които е образувано настоящото дело.
Ответницата Б., чрез пълномощника си, е депозирала отговор на исковата молба в срок, с
който оспорва иска по основание и размер като излага подробни съображения в тази насока.
Тя също сочи, че брака между страните е прекратен с влязло в сила решение от 07.06.2017г.
по гр.д. № 39143/2016г. като вината за това е у съпруга, който имал извънбрачна връзка с
друга жена. От тази връзка на 16.04.2017г. се е родило дете. Поради вината на бившия си
съпруг за разтрогване на брака, не счита за основателно да се разглеждат чувствата и
преживяванията му, във връзка с развода и след това. Тя също описва движението и
приключването на водените между страните дела, включително и наложените обезпечения
на исковете чрез запори на вземанията по банкови сметки на ищеца. Ответницата твърди, че
във връзка с водените дела липсва злоупотреба с право, липсват вреди, поради липса на
ефективно изпълнение на запора. Счита, че липсват вреди, поради това, че евентуално
запорираните суми не съставляват вземане на ищеца.
В отговора на исковата молба ответницата е изложила твърдения за това, че е едноличен
собственик на капитала и управител на „С“ ЕООД и как през 2013 година е решила да
вложи свободните парични средства на дружеството по сметка на съпруга си в „П Б“ ЕАД,
която в последствие била запорирана, тъй като титуляр на вземането по сметката била тя, а
не ищеца. Излага твърдения и за липса на претендираните неимуществени вреди, за липса
на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и запора от 2017г. Тъй като
запорът на вземане и банкови сметки е наложен през март на 2017г., а бракът между
страните е прекратен считано от 12.07.2017г. счита, че 5-годишната давност за ангажиране
на отговорността й във връзка с неоснователно обезпечение е изтекъл на 12.07.2022г.
В хода на делото като безспорно е признато прекратяването на брака между страните с
решение от 07.06.2017г. по гр.д. № 39143/2016г. на СРС, считано от 12.07.2017г. Страните
не спорят и за това, че на 16.04.2017г. се е родил синът на ищеца - Б Х.в П., а негова майка е
настоящата съпруга на ищеца – Е.П.Ж..
Страните са сочели доказателства според твърденията си изложени в исковата молба и в
отговора на исковата молба, и разпределената им доказателствена тежест, а именно: ищецът
да докаже противоправни деяния /действия или бездействия/, осъществени виновно от
ответницата; имуществените и неимуществените вреди, настъпили за ищеца от тях; размера
на вредите; причинната връзка между деянията на ответницата и вредите, настъпили за
3
ищеца така, както са посочени от него. Ответницата следва да докаже невиновно поведение,
т.е. да обори прецумпцията за виновност.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
По иска за нанесени имуществени вреди в размер на 8 000 лв.:
С решение № 3375/29.05.2018г. по гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС исковете,
предявени от К. Г. Б. /тогава П.а/ срещу Х. А. П. по чл. 55, ал.1, пр.1, във вр. с чл. 26, ал.2,
пр. 2 от ЗЗД; по чл. 55, ал.1, пр. 3, във вр. с чл. 27, пр. 5, във вр. с чл. 30 от ЗЗД и по чл. 55,
ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, и трите иска за заплащане на 35 000 лв. като част от
сума в размер на 157 000 лв., получени от Х. П. на 04.02.2016г. съответно без основание и
на отпаднало основание са отхвърлени, а ответницата К. Б. е осъдена да заплати на Х. П.
разноски по делото в размер на 1580 лв. С решение № 471 от 24.02.2020г. по възз.гр.д. №
3784/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, решение № 3375/29.05.2018г. по гр.д. №
1772/2017г. по описа на СГС е потвърдено, а К. Б. е осъдена да плати на Х. П. разноски във
въззивното производство в размер на 1 580 лв. С определение № 334 от 22.04.2021г. по гр.д.
№ 3962/2020г. по описа на ВКС, същият е допуснал касационно обжалване на решение №
471/24.02.2020г. на САС по възз.гр.д. № 3784/2018г. С решение № 60244/25.01.2022г. по
гр.д. № 3962/2020г. на ВКС, решение № 471/24.02.2020г. на САС по възз.гр.д. № 3784/2018г.
било оставено в сила, поради което спора относно това дали Х. П. дължи на К. Б. сума в
размер на 35 000 лв. като част от сума в размер на 157 000 лв. бил решен с влязло в сила на
25.01.2022г. решение № 3375/29.05.2018г. по гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС.
Запорът, в резултат на който ищецът П. твърди, че са му нанесени имуществени вреди в
размер на 8 000 лв., представляващи удръжки на „П“ ЕАД, е наложен с определение от
05.03.2017г. по гр.д. № 1772/2017г. С определението е допуснато обезпечение на иска,
предявен по това дело от К. Б. срещу Х. П. в размер на 35 000 лв. като част от сумата в
размер на 157 000 лв. по договор от 04.02.2016г., чието движение е описано по – горе, чрез
налагане на запори до размера на сумата от 35 000 лв. върху сметките на Х. П. в изброени
банки, сред които и „П Б“ ЕАД, в която ищецът П. има открита сметка. Във връзка с
определението на 07.03.2017г. е издадена обезпечителна заповед.
От удостоверение изх. № .../06.02.2024г., издадено от В.В. – помощник ЧСИ на ЧСИ М.К.
се установява, че въз основа на обезпечителната заповед от 07.03.2017г., издадена по гр.д. №
1772/2017г. по описа на СГС, при ЧСИ М.К. е образувано изп.д. № 20207880400558, което е
преобразувано от изп. д. № 20177830400206 по описа на ЧСИ И.Ч.. По това изпълнително
дело запорът в „П“ ЕАД е наложен от ЧСИ И.Ч. на 18.05.2017г. за сума в размер на 35 000
лв. Запорът не е първи по ред. От същото удостоверение е видно, че преди образуването на
изп.д. № 20207880400558 по описа на ЧСИ М.К., преобразувано от изп. д. №
20177830400206 по описа на ЧСИ И.Ч., са образувани други изпълнителни дела, а именно:
изп. д. № 20207880400369 по описа на ЧСИ М. К., преобразувано от изп.д. №
20167830400468 по описа на ЧСИ И.Ч.. По тези дела е наложен запор по банковите сметки
на Х. П. в „П“ ЕАД до размера на сумата от 100 000 лв. Този запор е наложен на
4
22.08.2016г. Следват и други запори, за други суми, но те са наложени по други пет
изпълнителни дела и на дати, следващи датата 18.05.2017г., когато е наложен запора от 35
000 лв. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи дали някоя от
допуснатите обезпечителни мерки съответно наложени запори е вдигнат или не е.
Ищецът Х. П. е представил и съдът е приел като доказателства по делото няколко на брой
извлечения от сметката на ищеца в „П“ ЕАД. Вещото лице по изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че съгласно извлечения от тази сметка,
която е в лева и е открита при „П“ ЕАД с IBAN: .... с титуляр Х. П., с клиентски № ..., за
периода от 01.06.2018г. до 31.05.2023г., удържаните месечни такси за обслужване на
банковата сметка възлизат в общ размер на 9 000 лв., в т.ч.: за периода от 01.07.2022г. до
18.08.2022г./датата на исковата молба/ - 300 лв. и за периода от 01.07.2022г. до
31.05.2023г./датата на проверката/ - 1650 лв. Според заключението на вещото лице, всеки
месец за времето от 01.06.2018г. до 02.05.2023г. банката е удържала месечна такса в размер
на 150 лв. Относно обслужване на посочената сметка, по делото на л. 129 се намира писмо
на „П...“ ЕАД до ищеца, от текста на което е видно, че то е отговор на запитване във връзка
с наложен запор и от което се установява, че при получаване на запорно съобщение, банката
като трето задължено лице е задължена да съблюдава изпълнението на запора. Таксата за
месечно обслужване на разплащателна сметка с наложен по нея запор е определена в
тарифата на банката, публикувана на официалния й сайт и представлява неразделна част от
сключения между страните договор за откриване и водене на разплащателна сметка.
По иска за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.:
Същият е основан на твърдения за неимуществени вреди, представляващи причинен стрес,
напрежение, безпокойство, страх, физическа болка, психическо или емоционално страдание,
негативни изменения в личността, които ищецът е претърпял вследствие на действията на
ответницата и налагането на запор върху сметките му, засягане на доброто му име в
обществото, лошата обществена оценка за него, понесените физически и душевни
страдания, предизвикани от действията на ответницата.
Действията на ответницата следва да се свържат със съдебните дела между страните, които
е инициирала във връзка с предявени от нея искове, за които страните са представили
доказателства, а именно: 1. гр.д. № 45419/2016г. по описа на СРС, по което е постановено
решение № 27043/06.02.2017г., влязло в сила на 30.11.2017г., с което молбата на К. Б /тогава
с фамилията П.а/ по чл. 8, т.1 от ЗЗДН е отхвърлена и е отказано да се издаде заповед за
защита; 2. гр.д. № 11 372/2016г. по описа на СГС, по което е постановено решение от
16.05.2018г., с което исковете на К. Г. П.а срещу Х. А. П. с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1, пр.2 и пр. 3 от ЗЗД за сума в размер на 100 000 лв. са отхвърлени. Това решение е
влязло в сила на 11.03.2020г.; 3. Разгледаното по – горе гр.д. № 1772/2017г. по описа на
СГС, приключило с решение № 3375/29.05.2018г., влязло в сила на 25.01.2022г.; 4. гр.д. №
39143/2016г. по описа на СРС, приключило с решение № 140893/07.06.2017г., влязло в сила
на 12.07.2017г., с което брака между страните е прекратен с развод по вина на съпруга; 5.
гр.д. № 65 743/2016г. на СРС, гр.д. № 16 812/2018г. на СГС, приключили с решение №
5
56/14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. по описа на ВКС, с което е разрешен имуществен
спор между страните на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК; 6. гр.д. № 3416/2017г. по описа на СГС,
по което с решение № 471/21.01.2019г., влязло в сила на 21.02.2019г. е разрешен
имуществен спор между страните на осн. чл. 23, ал.1 от СК; 7. гр.д. № 10 460/2020г. по
описа на СГС, по което с решение от 21.06.2022г. Х. А. П. е осъден да заплати на К. Б. сума
в размер на 100 000 лв., преведени от Б. на П. на 18.04.2013г. по договор за поръчка. Няма
доказателства по делото дали това решение е влязло в сила.
По делото са приети като доказателства следните съдебни актове за наложени
обезпечения:
Обезпечителна заповед от 02.09.2020г. за допуснато с определение № 13921/01.09.2020г.
по гр.д. № 9198/2020г. обезпечение на бъдещи искове, които К. Б. ще предяви срещу Х. П.
за сумата в размер на 100 000 лв., предоставена на 18.04.2013г. по договор за поръчка. Както
бе посочено, няма доказателства дали решението по образуваното гр.дело № 10 460/2020г.
по описа на СГС е влязло в сила. От удостоверение изх. № .../06.02.2024г. издадено от
помощник ЧСИ В. В /обсъдено по - горе/ може да се направи извод, че допуснатия запор е
наложен по отношение на банковите сметки на Х. П. в „П“ ЕАД по изп. д. №
20207880400451 по описа на ЧСИ М.К. на 03.09.2020г.;
Определение № 2904/15.08.2016г. по ч.гр.д. № 3866/2016г. по описа на САС, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. П.а срещу Х. П. с правни основания по чл. 55,
ал.1, пр.1 и пр. 3 евентуално по чл. 59 от ЗЗД чрез запор върху банковите сметки на Х. П. в
„П“ ЕАД за сума в размер на 100 000 лв., при условията на парична гаранция в размер на 10
000 лв. От удостоверение изх. № .../06.02.2024г., издадено от помощник ЧСИ В. В може да
се направи извод, че допуснатия запор е наложен на 22.08.2016г. по отношение на банковите
сметки на Х. П. в „П“ ЕАД по изп. д. № 20207880400369 по описа на ЧСИ М.К.;
Определение от 05.03.2017г., постановено по гр.д. № 1772/2017г., посочено по – горе, с
което е допуснато обезпечение на исковете, предявени по това дело, при условията на
парична гаранция в размер на 7 000 лв.
Видно от удостоверение изх. № .../06.02.2024г. издадено от помощник ЧСИ В. В може да
се направи извод, че са наложени още два запора на сметки на Х. П. за суми,
представляващи съдебни разноски по влезли в сила решения, както и запор за сума в размер
на 20 000 лв. по гр.д. № 2395682022г. по описа на СРС, за което няма данни дали е
приключило.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на две свидетелки, доведени от
ищецът, от които се установява начина на живот на ищеца след прекратяване на брака му с
ответницата К. Б..
Видно от сочените от ищецът обстоятелства и събраните по искане на двете страни
писмени и гласни доказателства, съдът следва да уважи първия от предявените искове
частично за сума в размер на 5 100 лв., при наличие на предпоставките на безвиновна
деликтна отговорност, във връзка с допуснати по посочени по – горе дела обезпечения, чрез
6
налагане на запори на банкова сметка на ищеца, по които дела има влязло в сила решение.
Вторият иск също следва да се уважи частично, като в частта, в която намира правно
основание в чл. 403, ал.1 от ГПК да се уважи в размер на 9 000лв., а в частта, в която намира
правно основание в чл. 45, ал.1 от ЗЗД да се отхвърли в останалата част от предявения
размер.
Искът за причинени имуществени вреди в размер на 8 000 лв. се явява основателен и
следва да се уважи в размер на 5100 лв., поради следното:
Предявеният иск намира правно основание в чл. 403, ал.1 от ГПК, съгласно който, ако
искът по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен, ответникът може да иска от
ищеца да му заплати причинените в следствие на обезпечението вреди. Отговорността по
чл. 403, ал.1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието
искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна
мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.
Доказателствената тежест за ищеца се изразява в това да докаже, че вследствие на наложена
обезпечителна мярка по делото, исковете по което са били предявени срещу него и са
отхвърлени, за него са възникнали имуществени и неимуществени вреди. Указания в тази
насока са дадени на ищеца.
Имуществените вреди в случая се изразяват в таксите, които „П“ ЕАД е удържала от суми
по сметката на ищеца Х. П. по времето, през което е наложен запора по обезпечението на
исковете, предявени по гр.д. № 1772/2017г. по описана СГС. Следва да се вземе предвид
размера над този, който е удържан за обслужване на сметка с IBAN: .... преди налагането на
запора. Ищецът не е представил удостоверение от банката, от което да се установи какви по
размер такси тя е удържала преди налагането на запора, за да се установи разликата, която
се явява претендираната имуществена вреда. Данни за това няма и в изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Но на л. 79-80 от делото е налице извлечение от
движението по процесната сметка с IBAN: ...., която е запорирана по гр.д. № 1772/2017г. по
описа на СГС на 18.05.2017г., съгл. удостоверението на л. 206 от делото. Видно от
извлечението, таксата за обслужване на сметката за времето от месец май 2017г. до м. август
2017г. вкл. е 10 лв. За времето от м. септември 2017г. до м. май 2018г. вкл. таксата за
обслужване е 50 лв., а за времето от м. юни 2018г. до м. юни 2020г. вкл. е 150 лв. От
заключението на вещото лице и от извлечения относно процесната сметка, намиращи се на
други места по делото, напр. л. 87-89, може да се направи заключение, че размера на
месечната такса от 150 лв. не е променян. При това положение, размера на сумата, която е
удържана от банката в повече след наложения запор, във връзка с гр.д. № 1772/2017г. е в
общ размер на 5100 лв., за времето от м. юни 2018г. вкл. до м. август 2022г. вкл., изчислена
общо за 51 месеца за разликата над 50 лв., удържани до м. май 2018г. вкл. до таксата от 150
лв., удържана от м. юни 2018г. вкл.
Разглежданият запор, наложен на 18.05.2017г. за сума в размер до 35 000 лв., не е
незаконосъобразен така, както твърди ищецът, тъй като той е наложен по обезпечителна
заповед от 07.03.2017г., издадена въз основа на съдебно определение от 05.03.2017г.,
7
постановено на законно основание по чл. 389 и сл. от ГПК за обезпечение на иска, предявен
по гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС. Но тъй като искът, който е бил обезпечен чрез този
запор е бил отхвърлен с влязло в сила решение и тъй като се доказа настъпването за ищецът
по настоящото дело и ответник по гр.д. № 1772/2017г. - Х. П. на вреди в размер на 5100 лв.,
които са в причинна връзка с наложения запор, К. Б. следва да бъде осъдена да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди. По изложените по-горе съображения иска
за сумата над 5100 лв. до предявения размер от 8 000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. се явява
основателен и доказан за сума в размер на 9 000 лв. и неоснователен за сумата над
уважения размер, поради следното:
Същият е основан на твърдения за неимуществени вреди, представляващи причинен стрес,
напрежение, безпокойство, страх, физическа болка, психическо и емоционално страдание,
негативни изменения в личността, които ищецът е претърпял вследствие на налагането на
запор върху сметките му, в която част искът намира правно основание в чл. 403, ал. 1 от
ГПК и от действията на ответницата, които са засегнали доброто му име в обществото,
предпоставили са лоша обществена оценка за него, а ищецът е понесъл физически и
душевни страдания, в която част искът намира правно основание в чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът счита, че К. Б. е причинила тези вреди като е завела многобройни съдебни дела,
които описва, вкл. делото по чл. 8, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие. Счита, че
заведените дела на Б. срещу него са с цел да му навреди. Съдът не може да се съгласи с
последния извод на ищеца, защото той не намери опора в събраните по делото писмени
доказателства. Видно от изложената по – горе фактическа обстановка, две от делата,
исковете по които са обезпечени с наложени запори са приключили с влезли в сила решения
в полза на ищеца П.. Това са: гр.д. № 11 372/2016г. по описа на СГС, по което е постановено
решение от 16.05.2018г., влязло в сила на 11.03.2020г., с което исковете на К. Г. П.а срещу
Х. А. П. с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1, пр.2 и пр. 3 от ЗЗД за сума в размер на 100
000 лв. са отхвърлени, като и разгледаното по – горе като предмет на първия предявен иск -
гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС, приключило с решение № 3375/29.05.2018г., влязло в
сила на 25.01.2022г. Резултатът само от тези две дела може да обоснове възникнали за
ищецът П. вреди, като следва да се има предвид, че по отношение на претърпени
имуществени вреди, във връзка със запора по гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС съдът
изложи съображения по същество, тъй като това дело е предмет на първия от предявените
по настоящото дело искове.
Гражданско дело № 39143/2016г. по описа на СРС, приключило с решение №
140893/07.06.2017г., влязло в сила на 12.07.2017г., с което брака между страните е прекратен
с развод по вина на мъжа не може да обоснове никакви вреди, настъпили за ищеца.
Гражданско дело № 65 743/2016г. по описа на СРС, гр.д. № 16 812/2018г. по описа на СГС,
двете производства приключили с решение № 56/14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. по
описа на ВКС, с които е разрешен имотен спор между страните на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК
8
и гр.д. № 3416/2017г. по описа на СГС, по което с решение № 471/21.01.2019г., влязло в
сила на 21.02.2019г. е разрешен имотен спор между страните на осн. чл. 23, ал.1 от СК, са
приключили в полза на К. Б.. Тъй като тези дела са водени във връзка със спорове на
бившите съпрузи за материални блага – имоти и пари във връзка със съвместният им брачен
живот, по никакъв начин не може да се направи извод, че съпругът, който е отнесъл спора за
разрешаване в съда е злоупотребил с права. Не са противоправни и виновни действията на
страните по което и да е гражданско дело, предприети за реализиране на права и законни
интереси в рамките на съдебното производство. Съдът счита, че извода на ищеца, че
заведените дела срещу него са с цел да му се навреди е субективно възприятие на ищеца,
което не намира основание в доказателствата по делото. Не може да се сподели и
твърдението на ищеца, че водените дела, включително и делото за домашно насилие, са
засегнали доброто му име в обществото или са обусловили лошата обществена оценка за
него. Това би било възможно ако К. Б. е разпространила информация от делата, преди
приключването им или дори след техния край, с цел да злепостави бившият си съпруг, но
такива доказателства, дори данни, не се събраха по настоящото дело. Понесените физически
и душевни страдания по гр.д. № 45419/2016г. по описа на СРС, приключило в полза на
ищеца П., са обезвредени от положителния за него краен резултат.
Понесените неимуществени вреди в резултат на запора по гр.д. № 11 372/2016г. по описа
на СГС, за сума в размер на 100 000 лв. и в резултат на запора по гр.д. № 1772/2017г. по
описа на СГС, следва да се съобразят с оглед на събраните гласни доказателства, както и да
се съизмерят с наличността по банковата сметка на ищеца в „П“ ЕАД към датите на
налагането им – 22.08.2016г. и 18.05.2017г. По делото има данни за наличността по сметката
към 18.05.2017г. Наличната сума е в размер на 8086, 88 лв. /л. 79/.
От показанията и на двете свидетелки, разпитани в съдебно заседание – Ирена Стойкова и
Евгения П.а се установява, че ищецът Х. П. е разчитал, че със сумата, с която разполага в
„П“ ЕАД, вкл. и със средствата от заплата, която е получавал по тази сметка, а именно: с
IBAN: .... , ще може да живее нормално като заплаща както ежедневните си разходи за
храна, облекло, кумуналните разходи за вода, електричество и отопление, така и разходите
във връзка с отглеждането на синът му, роден на 16.04.2017г. Съдът кредитира като верни
показанията на двете свидетелки за това, че липсата на средства за нормален живот на
семейството на Х. П. вследствие на описаните по-горе два запора са му причинили стрес,
напрежение, безпокойство, страх и емоционално страдание по-големи от обикновените в
нормална житейска обстановка. Свидетелките са очевидци и са възприели лично
емоционалното съС.ие на ищеца. Затова счита, че начина, по който те описват страданията
на ищеца от липсата на храна за него, за синът му и за неговата майка, от липсата на
отопление и средства за лечение на детето и майката, от липсата на вещи като памперси и
количка за бебето, обосновава претърпени неимуществени вреди в общ размер на 9 000 лв.,
от които: 1000 лв. във връзка със запора по гр.д. № 1772/2017г. по описа на СГС и 8000 лв.
във връзка със запора по гр.д. № 11 372/2016г. по описа на СГС.
С оглед на обстоятелството, че при воденето на обсъдените по настоящото дело съдебни
9
дела между страните, действията на К. Г. Б. не са били противоправни и виновни, както бе
мотивирано по – горе, в останалата част от иска за неимуществени вреди, в която част той
намира правно основание в чл. 45, ал.1 от ГПК, претендирания по делото размер на иска,
над 9000 лв. до 10 000 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и във връзка със сторените по делото разноски, за което
пълномощниците на страните представят списъци по чл. 80 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 799 лв., на пълномощника му, предоставил
безплатна правна помощ следва да се присъди възнаграждение в размер на 1582, 33 лв., а на
ответницата се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 455 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да заплати на Х. А. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С... на осн. чл. 403, ал.1 от ГПК сума в размер на 5 100 лева,
представляваща имуществени вреди - удържани от „П“ ЕАД суми вследствие на запор,
наложен на 18.05.2017г. по сметка на Х. П. в „П“ ЕАД, във връзка с допуснато обезпечение
на исковете, предявени по гр.д. № 1772/2017г. по описа на Софийски граДи съд, по което
дело исковете са отхвърлени с влязло в сила решение, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 18.08.2022г. до изплащане на сумите, като иска за сумата над
5100 лв. до 8 000 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да заплати на Х. А. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С... на осн. чл. 403, ал.1 от ГПК сума в размер на 9 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди за причинен стрес, напрежение, безпокойство, страх,
физическа болка, психическо или емоционално страдание, негативни изменения в
личността, които ищецът е претърпял вследствие на два запора, наложени на 22.08.2016г. и
на 18.05.2017г., по сметка на Х. П. в „П“ ЕАД, във връзка с допуснато обезпечение на
исковете, предявени съответно по гр.д. № 11 372/2016г. по описа на СГС и по гр.д. №
1772/2017г. по описа на СГС, по които дела исковете са отхвърлени с влезли в сила
решения.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от Х. А. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С..., със съдебен адрес: гр. С...., ет.2, ап.4, чрез адв. С. А. срещу К. Г. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., на осн. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за осъждането й да заплати
разликата над уважения размер от 9 000 лв. до предявения такъв от 10 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, причинени от действията на К. Г. Б., които са
засегнали доброто му име в обществото, предпоставили са лоша обществена оценка за него,
а ищецът е понесъл физически и душевни страдания.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да заплати на Х. А. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С... сума в размер на 799 лв. разноски по делото съобразно
10
уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да заплати на адв. С. А. А. – САК с
адрес: гр. С...., ет. 2, ап. 4, като пълномощник на Х. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...
сума в размер на 1582, 33 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, за предоставена безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА и чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да заплати на К. Г. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С... сума в размер на 455 лв., представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска за причинени
имуществени вреди, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски граДи съд с въззивна жалба
в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11