Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 13. 02. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на
двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.
д. № 8457 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител Й.В.В., чрез пълномощника си юрк. В.В.,
против Н.Т.Т. , ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 422, 415, 124 от ГПК и
цена на иска 2007, 48 лв.
В исковата
молба ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против Н.Т.Т., с ЕГН **********, по което е образувано ЧГД № 6412 / 2017 г. Твърди се, че по това производство, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4262 / 25. 08. 2017 г. Твърди се, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Н.Т.Т.
е длъжник на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН ЕАД, тъй като е ползвал доставена от
дружеството топлинна енергия, без да заплати. Твърди се,
че в срока по 414 от ГПК
ответникът е депозирал възражение, поради което за ищеца се поражда правен
интерес от предявяване на иск за
установяване съществуването на дължимостта на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК. Към настоящият момент ответникът не
е изпълнил задълженията си.
Посочва се,
че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова, за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012
г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник Посоки, бр. 239 от
13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В
раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане
на ТЕ, е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и
ответницата, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. д № 6412 / 17 г. по описа на ПЛРС, извлечение от
сметка за абонатен № 16332, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Сградата
- етажна собственост на Н.Т.Т.,
ЕГН **********,***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя
ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Техем сървисис ЕООД.
Моли, съдът да признае за установено по отношение
на Н.Т.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на Топлофикация - Плевен ЕАД, сума за
консумирана топлинна енергия, представляваща половината от общата за целият
имот, поради това, че същият е в
съсобственост, в размер на 1740, 22 лв.
- главница за периода 01. 07. 14 г. до
30.06.17 г. и лихва 217, 26 лв. за периода 02.09.2014г. до 18.08.17г, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 6412 / 2017 г. по описа
на ПЛРС, до окончателното изплащане на сумите, по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 4262 / 25. 08. 2017
г.
Направени са следните доказателствени искания:
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето
лице да бъде привлечено Техем сървисис ЕООД,
адрес: 1111, гр. *** и адрес на офис в ***, фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ на процесния адрес.
Фактическите
твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице -
помагач по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, са следните: Т. П. ЕАД има сключен договор при общи условия с
Техем сървисис ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребители в сграда -
етажна собственост. Остойностяването на топлинната енергия за процесния период
е ставало по данни, предоставяни от тази фирма. Отношенията между
дружеството и фирмите за дялово
разпределение се уреждат с Общи условия
на договорите между Т.П. ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката,
за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
СЕС в гр. Плевен. Съгласно чл. 47 от ГПК, за третото лице помагач съществува
правен интерес да участва в делото, защото с участието си може да докаже, че
извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както
и подписания между страните договор. За Т. П. ЕАД
съществува правен интерес от привличането на това трето лице - помагач, тъй
като при евентуално неуважаване на предявения иск, поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да заведе регресен иск против него.
Моли, на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да се
задължи Техем сървисис ЕООД, с адрес:
1111, ***и адрес на офис в ***, фирмата да представи всички относими документи,
касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на ответника за процесния
период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
както и на водомерите за топла вода в имота.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез адв. М.К., в
който се изразява следното становище:
Дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н.Т.Т. за сумата 2 131,13 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01. 12. 2013 г. до 30. 06.
2017 г. и 401, 67 лв. лихва за забава от 04.02.2014г. до 18.08.2017 г, ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса - 50,66 лв. и
юрисконсултско възнаграждение - 50 лева.
В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение
против заповедта за изпълнение, тъй като за част от периода главница и лихва,
задължението е погасено по давност, като е възразено и против размера на
разноските.
Видно от предявения установителен иск, дружеството
се е съобразило с възражението и
претендира в установителното производство главница в размер на 1 740,22 лв. за
периода 01.07.2014. до 30.06.2017г.
и лихва 267,26 лв. за периода 02.09.2014г. до 18.08.2017г.
Предвид гореизложеното, издадената заповед за
изпълнение следва да се обезсили за сумата - 390, 91 лева главница и частично
за лихвите, като съответно да се
присъдят разноски по заповедното производство, а присъдените в полза на
Топлофикация да се редуцират по съразмерност.
Съгласно разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4 / 2013г. в т. 12. са решени
следните въпроси:
Как в исковия процес по чл.422 ГПК следва да се
разпредели отговорността за разноските, направени в заповедното производство и
в т. 13? Подлежат ли на обезсилване
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК, както и при прекратяване на производството по
иска? В кои хипотези се издава обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК?
ВКС е постановил, че съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на
случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба, или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване.
Отделно от това, искът следва да се уточни по
размер, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
24.08.2017г, което от своя страна води до извода, че в периода, погасен по
давност е от 01.12.2013г. до 24.08.2014г. за главницата и от 04.02.2014. до 30.06. 2017г.
След уточняване на точния размер на задължението,
считано от 01.09.2014г. за главница, а не 01.07. 2014г. както е отбелязано в
исковата молба, в първото по делото съдебно заседание, ответникът ще заяви
становище по основателността на претенцията.
Ищецът Т.П. ЕАД, ***, се представлява от юрк.
В. и поддържа исковата молба.
Ответникът, Н.Т.Т., се представлява от адв. М.К. и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 6412 / 2017 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото. В Т.П. ЕАД ***, ап. 20, е регистриран с аб. № 16332, и потребител Н.Т.Т., ЕГН
**********.
Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. д № 6412 / 17 г. по описа на
ПЛРС, извлечение от сметка за абонатен № 16332, е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма Техем сървисис ЕООД.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация – Плевен ЕАД на потребители в гр. Плевен /Д.в. бр. 239
от 13.12.2007 г/, месечните дължими вноски за ТЕ
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, /чл. 31, ал. 1/, месечните дължими суми за услугата дялово разпределение на ТЕ се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са начислени, /чл. 33, ал.1/
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от
момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Видно от
заключението на ВЛ прието и вложено в
делото, като обективно и компетентно, общият размер на задължението е за сумата
от 1957, 48
лв, от които 1740,22 лв. главница и 217, 26 лв. лихва.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните
от него факти. Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим,
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата в общ размер на на 1957, 48 лв, от които 1740, 22 лв. -
главница за периода 01. 07. 14 г. до
30.06.17 г. и лихва 217, 26 лв. за периода 02. 09. 2014 г. до 18. 08. 2017 г,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 6412 / 2017 г. по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 4262 / 25. 08. 2017
г. по описа на ПЛРС, до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 6, т. 8, б. „ б“ от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, издадена от
Висшия адвокатски съвет, при интерес от 1000 до 10 000 лв, каквато е цената на иска
в настоящия случай, възнаграждението 150 лв. + 1 на сто за горницата над 1000 лв. Предвид
това, съдът намира, че дължимото юрк. възнаграждение по делото следва да бъде
редуцирано до 160 лв, от които 50 лв. са по заповедното производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер на
119,61 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 160 лв.
за юрк. възнаграждение.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на Н.Т.Т. ,
ЕГН **********,***, че дължи на Т.П. ЕАД ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., сума за консумирана
топлинна енергия, представляваща половината от общата за целият имот, поради това, че същият е в съсобственост, в общ размер на 1957, 48 лв, от които 1740, 22 лв. -
главница за периода 01. 07. 14 г. до
30.06.17 г. и лихва 217, 26 лв. за периода 02. 09. 2014 г. до 18. 08. 2017 г,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 6412 / 2017 г. по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 4262 / 25. 08. 2017
г. по описа на ПЛРС, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Н.Т.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.
деловодните разноски в
размер на 119,61 лв. за държавна такса, 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 160 лв. за
юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: