Определение по дело №1366/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2260
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20193100501366
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .07.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание на 29.07.2019 г., в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно частно гражданско дело № 1366 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 3 ГПК, образувано е по подадена частна жалба от П.Д.И., чрез адв. З.П., срещу Определение № 4643/08.04.2019 г. по гр.д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, с което ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25182/05.04.2019 г. от ответницата П.И., за отмяна на наложената ѝ с протоколно определение от о.с.з. от дата 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, глоба в размер на 50 лв.

В жалбата се излага, че определението противоречи на процесуалния закон. Сочи се, че към момента на налагане на глобата съдебното заседание е било приключило и разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК не трябва да се тълкува разширително. От друга страна излага, че ответницата е била притеснена и поради тази причина е имала такова поведение. Моли за отмяна на определението.

В срока за подаване на частна жалба П.Д.И. е подала допълнение, в което описва ситуацията, излага възмущението си от поведението на съда и другите участници в процеса и не счита, че с държанието си е нарушила реда в залата.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което производството по нея е процесуално допустимо.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С протоколно определение от 01.04.2019 г. по гр.д. № 4111/2018 г. първоинстанционният съд е наложил глоба на ответницата П.Д.И. в размер на 50 лв. с мотивите, че въпреки отправено предупреждение от страна на съда да спазва реда в залата и да не обижда другите участници в процеса, същата си е позволила ехидно поведение към адв. А.Б., изразено в репликата на висок глас „Честит празник, госпожо!“.

Страната е подала молба за отмяна на глобата, която е оставена без уважение с обжалваното определение, като първоинстанционният съд е изложил допълнителни мотиви в подкрепа на решението си да санкционира ответницата.

Предвид така отразеното в протокола, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за налагане на глоба по реда на чл. 89, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с поведението си ответницата П.И. е демонстрирала неуважително отношение към вещото лице, процесуалния представител на ищеца и към съда като институция.

Следва да се отбележи, че процесуалните права на страните не могат да се реализират по начин, който да накърнява чужди права и интереси, както и авторитета на съдебната институция. Всички участници в съдебния процес, при упражняване на своите процесуални права, следва да зачитат правата и достойнството на останалите участници, включително и на съда, като се въздържат от непристойно поведение.

В настоящия случай се установява, че П.И. в рамките на проведеното съдебно заседание е отправила към вещото лице Милка Атанасова репликата „Честит празник, госпожо!“, непосредствено след разпита и́ по допуснатата ССЕ. Съдът съобразява, че съдебното заседание е проведено на първи април, който е приет в много страни, включително и Република България, за международен ден на хумора, шегата и лъжата. От отразеното в съдебно заседание, а и от самите изявления на жалбоподателката в допълнението към жалбата срещу атакуваното определение, се установява, че същата е отправила тази реплика към вещото лице, защото счита, че същото умишлено е дало невярно заключение и го обвинява в лъжа. Даването на невярно заключение пред съд е престъпление по чл. 291 НК, поради което репликите в тази връзка следва да се считат за сериозна обида към вещото лице, поради което страната правилно е била предупредена, че ще и́ бъде наложена глоба, ако не се въздържа от такива изказвания.

Въпреки отправеното и́ изрично предупреждение, тя не е коригирала поведението си и след като съда е отложил и насрочил делото, жалбоподателката се е държала по същия начин и спрямо процесуалния представител на ищеца – адв. А.Б., към която е отправила същата реплика.

Целта на санкцията е от една страна да се защити авторитета на съда и правосъдието, а от друга страна да се дисциплинират участниците в процеса. С оглед постигане на тази специална и генерална превенция, и при липсата на наведени конкретни твърдения извиняващи молителката за това и́ укоримо (от законова и етична гледна точка) поведение, настоящият състав намира, че не са налице основания налагащи отмяна на глобата.

Изложеното в частната жалба от процесуалния представиел, а именно, че молителката била притеснена, във връзка с оценката на жилището, не я извинява, нито оправдава държанието и́. Всеки участник следва да съобразява поведението съобразно конкретните изисквания на ситуацията и съобразно законово установените правила. Задължение на съда е да осигурява и поддържа реда в съдебната зала, включително чрез налагане на глоби и отстраняване от залата, каквито правомощия му предоставя ГПК, независимо в кой етап от съдебното заседание е възникнала ситуацията.

Нещо повече, в допълнението към частната жалба, подадено лично от ответницата, същата не само не показва разкаяние за нарушаването на реда в съдебната зала, а и си позволява да продължава да обижда участниците в процеса и съдията докладчик, което е още една проява на неуважение към институцията и подкрепящо изводите на настоящия състав за необходимост от санкциониране на поведението и́.

Искането за изслушване на звукозапис от съдебното заседание е недопустимо, доколкото такава възможност е предвидена в процесуалния закон само за производството по поправка и допълване на протокола по чл. 151 ГПК, каквото искане не е било отправено от жалбоподателката в законоустановения срок.

По изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от П.Д.И., чрез адв. З.П., срещу Определение № 4643/08.04.2019 г. по гр.д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, с което ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25182/05.04.2019 г. от ответницата П.И., за отмяна на наложената ѝ с протоколно определение от о.с.з. от дата 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, глоба в размер на 50 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

                       2.