Р Е Ш Е Н И Е №1915
21.05.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
28.03.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 4999 по описа за 2017г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 32, ал.2 ЗС и
по чл.31, ал.2 ЗС.
Ищец Ц.Г.Г. твърди, че е собственик
на ¼ ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 56784.511.974.2.7 по КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П.,
ул. “С.” №., бл., вх., ет., който обект представлява жилище – апартамент № . с
площ от 80.01 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № . и 3.81 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочено е че идеалните
части от собствеността са придобити в режим на съпружеска имуществена общност
докато е била в брак с Х.С.С., който е сключил договор за гледане и издръжка от
..г. оформен в нотариален акт № …/..г. на Н. при ПРС с родителите си за
½ ид.част от правото на собственост върху процесното жилище. Със същия
договор са прехвърлени в лична собственост ½ ид.част от правото на
собственост върху апартамента на ответник П.С.С., който впоследствие се е
разпоредил с тази ½ ид.част в полза на другия ответник Е.Д.С. като
запазил правото си на ползване. След прекратяване на брака между ищец Ц.Г. и Х.С.
се прекратила съпружеската имуществена общност, при което бившите съпрузи
станали съсобственици на ½ ид.част от жилището или всеки с по ¼
ид.част. Х.С.С. прехвърлил своята ¼ ид.част на ответник Е.С.. Ищец Ц.Г.
иска от съда да бъде разпределено реалното ползване на жилището между нея и
ответник Е.С., както и ответник П.С. който притежава ограничено право на
ползване съобразно квотите на страните в съсобствеността и съобразно
притежаваните ограничени вещни права на отв. П.С.. Заявява се претенция при
условията на евентуалност – ако не може да се постигне реално разпределение
ползването на жилището, ответниците да бъдат осъдени да заплатят 100 лева
месечно обезщетение за ползата от която съсобственик Ц.Г. е лишена като с
исковата молба е отправена покана по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Е.Д.С. оспорва исковата
молба. Оспорва фактът, че ищцата се легитимира като собственик на ¼
ид.част от правото на собственост върху процесното жилище. Твърди, че ищцата не
е проявявала интерес да влезе във владение на съсобствеността. Оспорва
договорът за гледане и издръжка въз основа на който ищцата легитимира правата
си да е реално изпълняван от нея. Прави възражение за прихващане на суми, които
са заплатени за грижите и издръжката на праводателите на ищцата – родителите на
Х.С. и П.С.. Ангажира доказателства. Иска отхвърлянето на исковете като
неоснователни.
Ответник П.С. оспорва предявените
искове. Възразява, че договор за гледане и издръжка от ..г. прикрива дарение,
което представлява дисимулираната сделка. Иска се от съда да приложи правилата
за дисимулираната сделка, при което да приеме, че е дарена ½ ид.част от
жилището, която е лична собственост на бившия съпруг на ищцата. Х.С.. Евентуално твърди наличието на изтекла
придобивна давност в полза на ответника, която да изключва правата на ищцата.
Ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност намира за установено следното.
Ищец Ц.Г. се легитимира като
собственик на ¼ ид.част от правото на собственост върху процесното
жилище, придобито през време на брака й с Х.С., който пък е сключил договор за
гледане и издръжка от ..г. оформен в нотариален акт № …..г. на Н. при ПРС с
родителите си И. П. С. и С.Н. С. за ½ ид.част от правото на собственост
върху апартамента. След прекратяване на брака считано от 25.06.2014г. бившите
съпрузи са останали обикновени съсобственици, при което Х.С. е прехвърлил на
отв. Е.С. неговата ¼ ид.част, а отв. П.С. е прехвърилил неговата
½ ид.част от жилището в полза на Е.С., която е получил със същия договор
договор за гледане и издръжка от ..г. Следователно, ищец Ц.Г. и отв. Е.С. са
съсобственици на процесния апартамент при квотите ¾ ид.части и ¼ ид.част.
В настоящето производство съдът преюдициално
изследва възраженията за наличието или липсата на основание за възникване на
съсобственост и квотите. Ето защо съдът дължи произнасяне по възраженията на
ответниците, които оспорват по същество квотата в съсобствеността.
Възражение за недействителност на договора за гледане и издръжка поради
наличието на относителна симулация не е формулирано надлежно, тъй като от съда
не се иска да приложи последиците на дисимулираната сделка / прикритата
сделка/, но дори и да беше формулирано надлежно не се установява твърдяната
симулация, че реално волята на праводателите е била да дарят двамата си синове,
но с оглед други съображения са направили възмезден договора. Този извод следва
от обстоятелството, че освен че се твърди относителна симулация се твърди и персонална
симулация до колкото дарен е следвало да бъде единствено Х.С.. За настоящата
инстанция не се доказаха с категоричност твърденията, че договора от ..г.
прикрива дарение най-малкото защото не се установи да е имало дарствено намерение
у праводателите, нито пък у П.С. да приеме дарение, до колкото неговия брат св.
Х.С. заявява, че П. се е грижел и е давал издръжка на родителите си, при което
от правна страна става още по-сложно да се отдели дали тази грижа е по процесния
договор или дали тази грижа е изпълнение на нравствен дълг, или пък е действия
които изпълват нормата на чл. 227, ал.1, буква „в“ ЗЗД. Недоказано остава и
възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответник П.С.. Не се
установява по делото същият да е демонстрирал намерение за своене пред ищец Г.,
най-малкото защото ответниците разбират за правата на ищцата през м.юни 2016г.
поради което и това е възможно най-ранния момент от който да могат да
демонстрират фактически намерението си че своят нейните идеални части.
Абсолютно ирелевантно е юридически кой
какви грижи е полагал за И. П. С. и С.Н. С., тъй като съдът не е сезиран с
предмет иск за разваляне на договор за гледане и издръжка каквото и
потестативно право реално е вече погасено с изтичането на 5-годишен срок от
смъртта на прехвърлителите. Ирелевантен е също и наличието на юридически устен договор за уреждане
съсобствеността на процесния имот, тъй като същият не е в изискуемата от закона
форма. Бракът предполага презумпцията за съвместен принос и за да се обори тази
презумпция е необходимо провеждането на обратно доказване в рамките на иск за
разваляне на договора за гледане и издръжка, при което собствеността да премине
по наследяване към двамата братя – Х. и П. С.. В тази връзка и възражението на
ответник Е.С. е и недопустимо тъй като тя няма правен интерес от разваляне на
този договор, защото не е наследник на праводателите на бившия си съпруг и не
може да ангажира доказателства затова кой какво е изпълнявал по този договор и
налице ли е неизпълнение от страна на Х.С., респ. неговата бивша съпруга.
Последната е имала интерес от изпълнение на договора, до колкото ½
ид.част от имота придобива в режим на СИО като обстоятелството, че друг реално
го е изпълнявал касае възникването на права, които не могат да се упражнят в
настоящия процес. Неоснователно е и възражението за прихващане със сумите на
които възлиза стойността по гледането и издръжката на И. П. С. и С.Н. С. поради което и е
категорично безпредметно обсъждането на експертизата, която дава тази стойност.
Правния аргумент затова е че тези възражения биха имали юридическо значение ако
се правеха от П.С. в качеството му на наследник против ищцата Г. и то докато е
съществувал брака му с Е.С., която реално е нямала юридическо основание да
гледа и издържа родителите на мъжа си, освен моралното такова, докато е била
негова съпруга. В тази насока и е
безпредметно да бъдат кредитирани показанията на св. Х.С. и св. Н. Л. М., който
заявяват, че издръжката и гледането са идвали от страна на отв. Е.С. и отв. П.С..
Всички тези факти биха имали отношение към правото на наследниците да искат
разваляне на договора, за да могат да получат имота не чрез договор – частно
правоприемство, а чрез универсално такова.
Следователно, по делото не се установяват
факти и обстоятелства, които да изключват притежаванта от ищцата квота в
съсобствеността. Без значение е че същата е разбрала за нея на по-късен етап
след прекратяване на брака си със св. Х.С..
По делото не се доказва фактически
по какъв начин е възможно реално разпределение ползването на процесното жилище
при съобразяване правата на ищцата, правото на ползване на ответник П.С. и
правото на собственост на ¼ ид.част на ответник Е.С.. Вън от горното по
делото са налични данни и затова, че реално не може да бъде поделено ползването
на жилището – заключението на вещото лице Д.М.. Ето и защо този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно евентуалния иск по чл. 31,
ал.2 ЗС.
За да възникне право на обезщетение
по чл. 31, ал. 2 от ЗС за неползващия съсобственик, е необходимо наличие на
една изрично визирана от закона предпоставка - писмено поискване отправено
само до ползващия съсобственик. При липса на такава покана, ползващият не дължи
обезщетение, независимо, че си служи с общата вещ и лишава съсобствениците от
правото да я използват. Също така, ако не са създадени пречки за ползването,
обезщетение не се дължи, независимо от това, че другият съсобственик реално не
е ползвал съсобствената вещ (Решение № 163/20.03.2002 г., по гр.д. № 622/2001
г., на I г.о.). Ответниците разбират за писмената покана едва с
връчване на исковата молба и до колкото същите оспорват преюдициално правата в
съсобствеността на ищцата няма основание същите да бъдат осъдени да заплащат
обезщетение за бъдещ период, който в случая за тях се явява периода на
висящност на делото. Освен това ищцата не прецизира кой ответник каква сума
иска да й заплати, още повече че реално ползването се осъществява в упражняване
правата на страните по ½ ид.част от отв. П.С., който има право на
ползване за половината от жилището и ¼ ид.част от правото на собственост
в полза на отв. Е.С.. В случая ищеца не конкретизира сумите, които иска да й
бъдат присъдени от всеки ответник. Ищцата не доказва и не твърди по какъв точно
начин ответниците й пречат да ползва съсобствеността си. Обстоятелството, че
последните ползват жилището, не сочи недвусмислено, че й се пречи да влезе във
владение. В тази връзка всеки от ответниците ползва реално съсобствеността си,
а ако ищцата следва, че някой от тях ползва в повече следва да го докаже.
Същата не ангажира гласни доказателства, не ангажира експертиза, която да установи квадратурата на
жилището и възжможността му всеки от съсобствениците да ползва реална част от
него съобразно правата си. По делото е налична единствено парична оценка на
обезщетението за ползата от която ищцата е лишена под формата на месечен наем
за притежаваната от нея квота в съсобствеността. Ето и защо евентуалния иск
следва също да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора без уважение
следва да се остави искането на ищцата за присъждане на разноските по делото.
Ответниците не представят списък на разноските, отв. Е.С. не е овластила
процесуален представител, а процесуалния представител на отв. П.С. заявяват
искане за присъждането на разноски едва с писмената защита, поради което съдът
приема това искане за преклудирано.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Г.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, кантора . иск
с правна квалификация чл. 32, ал.2 ЗС против Е.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: ***
и П.С.С. с ЕГН ********** *** за реално разпределение ползването самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.511.974.2.7 по КК и КР на гр. П. с
адрес: гр. П., ул. “С.” №., бл., вх., ет., който обект представлява жилище –
апартамент № .. с площ от 80.01 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № .
и 3.81 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж като неоснователен
и недоказан;
ОТВЪРЛЯ
предявените от Ц.Г.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, кантора . искове
с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС против Е.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: ***
и П.С.С. с ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение в размер на сумата от
100 /сто/ лева месечно считано от дата на писменото поискване ... /получаването
на искова молба вх. № …../, която сума представлява ползата от която ищцата е
лишена поради невъзможността си да ползва съсобствения имот, който самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.511.974.2.7 по КК и КР на гр. П. с
адрес: гр. П., ул. “С.” №., бл., вх., ет. - жилище – апартамент № .. с площ от
80.01 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № 5 и 3.81 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.