РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110215507 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15507 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. В. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-018832 от 16.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
1
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две
години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, , а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3
от ЗДвП е наложена "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 04.09.2021 г. Й.С.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише
АУАН, като това било удостоверено надлежно по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН чрез
подпис на свидетел. В предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани
възражения.
Въз основа на АУАН на 16.09.2021 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 04.09.2021 г. около 22.40 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил
модел "Порше Макан", с рег. № ... РМ в гр. София, по улица Околовръстен път, с
посока на движение от бул. "Черни Връх" към бул. "България".
Служители на ОПП СДВР забелязали движението на управлявания от
жалбоподателката лек автомобил, отчели, че същият криволичи по пътното платно и
2
решили да го спрат и извършат проверка. Жалбоподателката спряла като при
проверката не представила свидетелство за регистрация на управляваното от нея МПС
и отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден й
бил талон за медицинско изследване, като в посочения в талона срок тя не представила
проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите Й.С. и З.Х. и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване,
протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди
и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към
предмета на делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК
не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в
доказателствените материали относно това, че жалбоподателката е управлявала МПС
на процесната дата, че е била спряна от служители на СДВР и че е отказала да бъде
тествана с техническо средство за употреба на алкохол. Тези обстоятелства се
потвърждават от показанията на участвалите при проверката служители на СДВР,
които с оглед необичайното поведение на жалбоподателя имат сравнително ясни
спомени за случилото се, въпреки изминалото време, като не са налице основания тези
свидетели да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Не се
твърди и установява, че след като й е бил издаден талон за медицинско изследване
жалбоподателката се е явила за изследване и представила проба.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
3
лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е
била извършена проверката и след като й е било предложено да бъде тествана за
употреба на алкохол, жалбоподателката е отказала. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателката е осъществила от обективна страна вмененото й нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
На жалбоподателката е представена възможност да посети медицинско
заведение за лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, като не се твърди или установява тя да се е подложила на такова изследване на
посоченото в талона време и място. Това последващо обстоятелство подлежи на
изследване в процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
би отпаднала, ако евентуално бе доказано от нея, че се е подложила на последващо
изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач
на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е
искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.
Наложените на жалбоподателката административни наказания "глоба" и
„лишаване от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в
закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в
частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол
или наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в
движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това
законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и
охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба
на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат
съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на алкохол и му предоставя възможност да избегне
наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
За нарушаването на това задължение от водача, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер от 10 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателката като
водач на процесния лек автомобил не е носила в себе и не е представил при поискване
от служителите на СДВР свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката е извършила
вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. По същество самият жалбоподател не оспорва, че не е представил
изискания документ.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателката при форма
на вината на вината пряк умисъл – тя е съзнавала задължението си като водач на МПС
да носи със себе си определени документи, включително свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява, но въпреки това не го е сторила,
като е искала и целяла именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение също не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-018832 от
16.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Г. В. В. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер от 10
5
лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6